№ 13645
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110104858 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Т. Б., чрез адв. В.
Т., против ************, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ********* няма право
на принудително изпълнение срещу В. Т. Б. за сумата 11533 лв., представляваща
дължима по сметката на съда държавна такса в полза на *******, за събирането на
която сума е издаден изпълнителен лист № ******** по гр. д. № ******* на ********
състав и е образувано изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ ********
С исковата молба се твърди, че правото на принудително събиране на
посочената сума е погасено по давност на 04.04.2022 г., тъй като в периода от
03.04.2017 г. (датата на влизане в сила на решение № /********* по възз.гр.д. №
****** състав, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист) до
24.03.22023 г. (датата на образуване на изпълнително дело № ******** по описа на
ЧСИ ******** не са предприемани предвидените в ТР 2/2013 г. на ВКС изпълнителни
способи, годни да прекъснат погасителната давност. Посочва се, че издаването на
изпълнителен лист не е сред действията, прекъсващи погасителния давностен срок.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от ************, са развити
съображения за неоснователност на иска. Твърди се прекъсване на давността, на
основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД поради признаване на вземането от ищеца с молби от
18.09.2020 г. и 23.10.2020 г. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба решение № ****** по гр.д. № ******* на
1
**** състав, отменено изцяло с решение № /********* по възз.гр.д. № ****** състав,
последното влязло в сила на 03.04.2017 г. (л. 27 от делото на СГС), се установява, че
ищецът по настоящото дело В. Т. Б. е осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на ************ сумата 11533 лв., представляваща дължима по
делото държавна такса.
Видно от представените от ищеца изпълнителен лист № ******** по гр. д. №
******* на ******** състав, възлагателно писмо вх. № ****** г., покана за
доброволно изпълнение от 28.03.2023 г. и известие за доставянето й, съдържащи се и в
приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № ******** по описа
на ЧСИ ******** изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение
и със същия В. Т. Б. е осъден да заплати на ************ сумата 11533 лв.,
представляваща дължима в полза на бюджета на ******* държавна такса, а на
Софийския градски съд – сумата 5 лв., представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителния лист. Установява се също, че изпълнителното производство е
образувано на 24.03.2023 г., по възлагателно писмо на СГС, въз основа на издадения
изпълнителен, както и че с писмото СГС е възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи
начина на изпълнението.
От представеното по делото копие на изпълнителното дело се установява също,
че по него са предприемани следните изпълнителни действия: на 30.03.2023 г. са
наложени запори върху банковите сметки на длъжника; на 06.11.2023 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 01.12.2023 г. е наложена
възбрана върху недвижим имот на длъжника; на 06.03.2024 г. взискателят е подал
молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискал да бъдат наложени запори
върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника, опис на движимото
му имущество и предприемането на други изпълнителни действия за събиране на
вземанията, на основание чл. 18 ЗЧС; на 04.04.2024 г. са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника.
От представените от ответника молба вх. № ******** г. и молба вх. № ***** г.
се установява, че ищецът е поискал от съда продължаване на срока за плащане на
сумата 11533 лв., както и да му бъде предоставена възможност да изплати
задължението си на вноски поради големия размер на сумата. От разпорежданията на
съда от 23.09.2020 г. и 28.10.2020 г. (обективирани върху молбите), препис от
последното връчено на ищеца на 10.11.2020 г. (видно от съдържащото се в
изпълнителното дело съобщение от СГС до В. Б.), молбите на В. Б. са били уважени,
като последно съдът е удължил срока за изпълнение на задължението с 20 дни,
считано от 29.10.2020 г.
От правна страна:
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
2
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищецът В. Т. Б. доказа твърдението си, че срещу него има образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесната сума в полза на
бюджета на *******.
Съдебното решение, с което е присъдена процесната сума, е влязло в сила на
03.04.2017 г. След тази дата е започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл.
117, ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече на 03.04.2017 г., не
е изтекъл към предявяване на иска на 25.10.2023 г., тъй като е бил прекъсван и спиран,
поради което и процесното вземане на ответника към ищеца не е погасено по давност.
Съображенията за това са следните:
В периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. погасителният давностен срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е спрял да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ,
бр. 34/9.04.2020 г.).
След 17.04.2020 г. течението на срока е било прекъснато на 18.09.2020 г. и на
23.10.2020 г., на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД:
Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника.
Според практиката на ВКС (напр. определение № 291 от 20.03.2015 г. по гр. д.
№ 5999/2014 г. на ВКС, III г. о.), признаването на вземането от длъжника прекъсва
давността и на установено със съдебно решение вземане, като в този случай срокът на
новата давност всякога е пет години, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В Закона за
задълженията и договорите липсва правна норма, която да изключва приложението на
чл. 116, б. „а“ в случаите по чл. 117 ЗЗД.
В Тълкувателно решение № ******************* постановено, във връзка с
приложението на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, е разяснено, че за да е налице прекъсване на
давността по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което
се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до
негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално
признаването да достигне до знанието на кредитора. Под адресиране следва да се
разбира отправяне (насочване) на изявлението към кредитора или негов представител.
Изявлението или действията на длъжника, с които се признава вземането, не е
задължително да бъдат направени в присъствието на кредитора. Прекъсващо
погасителната давност по чл. 116, б. а ЗЗД е всяко поведение на длъжника, което по
своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за съществуване
на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при които е осъществено, по
естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора.
Според разпоредбата на чл. 109 ПАС за присъдените държавни такси, наложени
глоби и съдебни разноски по дела се издава изпълнителен лист от
първоинстанционния съд в полза на бюджета на *******, по сметка на съответния съд.
Издадените в полза на съдилищата изпълнителни листове се изпращат на
3
Националната агенция за приходите или на други органи, на които е възложено със
закон да събират вземанията на *******, като съдът изисква да бъде уведомен за
образуването на изпълнителното дело и за изпълнението по него.
В случая, с молбите си от ******* г. ищецът е признал вземането на ответника.
Това е така, защото от съдържанието на същите е видно, че ищецът знае за
съществуване на „задължението си“ в размер на 11533 лв., за чието принудителното
събиране е издаден изпълнителен лист по гр. д. № ******* на ******** състав, и
изразява готовност за плащането му, като моли срокът за това да бъде продължен и да
се приеме разсрочено плащане. Изявленията са направени до представител на
кредитора – пред първоинстанционния съд, който по силата на чл. 109 ПАС е
оправомощен да издава изпълнителни листове за присъдените в полза на бюджета на
******* суми, и да предприема действия по принудителното им събиране.
След 23.10.2020 г. течението на петгодишният погасителен давностен срок по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е било отново прекъсвано на следните дати: на 24.03.2023 г. - с
възлагането, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да
проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението; на
30.03.2023 г. - с налагането на запори върху банковите сметки на длъжника; на
06.11.2023 г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на
01.12.2023 г. с налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника; на
06.03.2024 г. - с искането на взискателя до частния съдебен изпълнител за налагане на
запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника, извършване
на опис на движимото му имущество и предприемането на други изпълнителни
действия за събиране на вземанията, на основание чл. 18 ЗЧС; на 04.04.2024 г. - с
налагането на запори върху банковите сметки на длъжника.
От 05.04.2024 г., е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.
Предвид изложеното и с оглед датата на предявяване на иска – 25.10.2023 г.,
предявеният от В. Т. Б. против ************ иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 32, т. 3 ГПК
в полза на ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника по
настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Б., ЕГН **********, против ************ иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ********* няма право на принудително изпълнение срещу В. Т. Б.
за сумата 11533 лв., представляваща дължима държавна такса в полза на бюджета на
*******, вносима по сметката на ************, за събирането на която сума е издаден
изпълнителен лист № ******** по гр. д. № ******* на ******** състав и е образувано
изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ ********
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 32, т. 3 ГПК, В. Т. Б., ЕГН
**********, да заплати на ************ сумата 100 лв. юрисконсултско
4
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5