Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр. Русе , 28.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на  осми октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията НАХД № 1300 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от К.В.Г. ***, против Наказателно постановление № 19-1085- 000193 от 11.02.2019 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182 ал.І т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.

    Наказващият орган   поддържа становище  за неоснователност на жалбата.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за  установени следните фактически обстоятелства:

    Жалбоподателят Г. е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.Към м.март 2018 г. жалбоподателят работел по трудов договор като охранител към фирма „Ерика 97” в гр.Русе. На 31.03.2018 г.,  около 19.00 часа, в изпълнение на служебни задължения, жалбоподателят привел в движение лек автомобил „Пежо 208” с рег. № Р 8710 ВР.Същият следвало да реагира на подаден от  СОТ сигнал на обект, с чиято охрана бил ангажиран работодателят му.Насочвайки се към адреса, в 19.11 часа на посочената дата, управляваният от Г. автомобил бил засечен да се движи със скорост  от 120 км/ч по бул.”България” в гр.Русе, в района на бензиностанция Лукойл.Доколкото максимално допустимата в този участък скорост на движение била 50 км/ч, след снемане на клип от радарна установка SITRAFFIC ERS 400 с № 003059047В97, на водача бил съставен акт за нарушение № 19- 1085- 000193/06.02.2019 г., сочещ извършено административно такова по чл.21 ал.І от ЗДвП.Актът бил предявен и подписан с възражения, а впоследствие въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.В производството пред въззивната инстанция се възразява по законосъобразността на АН и НП, като се твърди, че не са посочени обстоятелствата на нарушението.Развиват се съображения, че жалбоподателят е действал в условията на крайна необходимост, доколкото следвало да реагира на подаден сигнал,  в изпълнение на служебните си задължения.

      Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН  № 19- 1085- 000193, докладна записка, декларация по чл.188 от ЗДвП, разпечатка от видеоклип, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на средство за измерване, справка за нарушител, договор № 1039- 10 за СОТ услуга, трудов договор от 20.02.2018 г., длъжностна характеристика, извадка за събития. Изложеното се установява и от показанията на св.И.И.- актосъставител, които следва да се кредитират изцяло, доколкото се намират в логическа връзка с всички приети по делото доказателства.

      Правни изводи:

      Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

       Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения не са основателни.Твърди се от страна на жалбоподателя, че обстоятелствата на нарушението не били установени.Тези твърдения остават недоказани.Наказващият орган е събрал всички относими доказателства преди да се произнесе по същество като първа инстанция.Наличието само на формални възражения по акта е препятствало възможността да се извърши някакво разследване, защото  фактически не са били налице спорни обстоятелства.Едва пред въззивната инстанция са представени доказателства, от които се установява, че на посочените дата, място и дори в точния час, жалбоподателят е следвало в изпълнение на служебните си задължения да реагира на задействан СОТ сигнал.Няма спор, че автомобилът, установен и заснет /видно от разпечатка на видеоклип/ бил управляван от Г..Не е спорен и факта, че превозното средство се движело със скорост, надвишаваща максимално допустимата  за съответен пътен участък /разрешена в населено място/.Налице е спор относно приложението на материалния закон.От страна на жалбоподателя се пледира за наличие на хипотеза на деяние, извършено в условията на крайна необходимост.

      Действително, според чл.8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.Съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,….се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго.Институтът на крайната необходимост е регламентиран в чл.13 от НК, според който  не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост- за да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по- малко значителни от предотвратените.

       На първо място, в защита на тезата си соченото като нарушител лице не е приложило доказателства, установяващи характера на предотвратените вреди.Независимо от това, съдът намира, че хипотезата на чл.8 от ЗАНН вр.чл.11 от ЗАНН вр. чл.13 от НК е неприложима и поради разпоредбата на чл.2 на чл.13 от НК, според който текст, няма крайна необходимост, когато самото отбягване на опасността съставлява престъпление.

       Конкретно по делото е установено, че самото отбягване на опасността съставлява нарушение по ЗДвП, точно и правилно квалифицирано по чл.21 ал.І от закона.Този текст въвежда максимално допустимата скорост за движение на автомобилите, която в населено място, при липса на друга /вертикална/ пътна маркировка, е 50 км/ч, общоизвестен и законово прогласен факт. Водач, който превиши максималната разрешена скорост в населено място се наказва с глоба и лишаване от право да управлява МПС, като за превишаване с над 50 км/ч, размерът на глобата е 700 лв., а срока на лишаването от право да се управлява МПС- 3 месеца, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лв. Управляваният автомобил не е със специален режим на движение, поради което по отношение на него не са приложими изключенията от общо възприетото правило. Наложените административни наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани като вид и размер, не са налице основания за изменение на НП в тази му част, и същото като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

     С тези мотиви и  на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

                                                 РЕШИ:

      ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1085- 000193 от 11.02.2019 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на К.В.Г. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, на основание чл.182 ал.І т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 850 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: