№ 661
гр. П, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102838 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в размер на 2199.27лв., представляващо неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги №** от 09.12.2016г. и
Приложение №1 от 29.06.2020г. към него, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.06.2021г., до
плащането.
Ищецът „*я“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: г*, твърди
да е бил във валидно облигационно отношение с ответника „Н“ ЕООД, ЕИК:
**, седалище и адрес на управление: гр.П, ул. „**“ **, произтичащо от
договор за електронни съобщителни услуги №** от 09.12.2016г. и
Приложение №1 от 29.06.2020г. към него, по който е предоставял на
ответника мобилни услуги посредством множество мобилни номера, както
следва:
- номер * при абонаментен план „А1 М клас 2ХL“ с месечна абонаментна
такса в размер на 35 лв. и допълнителен пакет „1 х Ddd-on mobile internet 5
GB promo AM 5 BGN“;
1
- номер ** при абонаментен план „А1 М клас 2ХL“ с месечна
абонаментна такса в размер на 40 лв. и допълнителен пакет „2 х Ddd-on
mobile internet 5 GB promo AM 5 BGN“;
- номер * при абонаментен план „А1 М клас S“ с месечна абонаментна
такса в размер на 11 лв. и допълнителен пакет „Плюс 1000 МВ молен
интернет на макс. скорост“;
- номер * при абонаментен план „А1 М клас S“ с месечна абонаментна
такса в размер на 11 лв. и допълнителен пакет „Плюс 1000 МВ молен
интернет на макс. скорост“;
- номер * при абонаментен план „А1 М клас S“ с месечна абонаментна
такса в размер на 16 лв. и допълнителни пакети „Плюс 1000 МВ молен
интернет на макс. скорост“ и „1 х Ddd-on mobile internet 5 GB promo AM 5
BGN“;
Твърди, че договорът е прекратен предсрочно на 09.09.2020г. по искане
на ответника при оставащи 21 месеца до изтичането на уговорения срок.
Поддържа, че съгласно клауза в Приложение №1 от 29.06.2020г., ответникът
дължи неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на
оставащите месечни такси за всички мобилни номера до крайния срок на
договора. Твърди, че неустойката възлиза на 2247 лв., от които са заплатени
47.73лв., като остават дължими 2199.27лв., както и че вземането е отразено в
сметка №********** от 10.09.2020г. с падеж 10.09.2020г. и че същото не е
платено от ответника.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №2838/2021г. на РС – гр.П., срещу която длъжникът
е подал възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването
на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът твърди, че искът е недопустим поради липсата на
идентичност между основанието и размера на вземането, описано в
заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба. Оспорва действието на
Приложение №1 от 29.06.2020г. при твърдение, че същото е подписано от
лице без представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Твърди,
че уговорената в приложението неустоечна клауза е недействителна, тъй като
страните не могат да я уговарят с приложение, а само с анекс към договора,
2
поради въведени с договора ограничения в тази посока. Оспорва клаузата за
неустойка като недействителна поради накърняване на добрите нрави, тъй
като предвижда клиентът да заплати пълната цена на услугата за целия срок
на договора, без да я е ползвал. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира
съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която
е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са
налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е
допустим. Неоснователно е възражението на ответника, че с исковата молба
вземането се претендира на основание, което е различно от посоченото в
заповедното производство. Това възражение се обосновава с твърдението, че
датата на договора в исковата молба и в заявлението е различна, което не е
така. Заявлението не съдържа данни за датата на договора, а само за номера. В
исковата молба е посочена дата 09.12.2016г. Датата 10.09.2020г., която е
посочена в заявлението не се отнася до договора, а касае счетоводното
отразяване на вземането по сметка №********** от 10.09.2020г. с падеж
10.09.2020г. Основанието на вземането е описано ясно и в двете производство
с посочване на вида на договорното правоотношение, страните по него и
техните права и задължения. Между тези обстоятелства е налице пълна
идентичност.
За основателността на иска ищецът следва да докаже наличието на
валидно договорно отношение с ответника /в т.ч. че при сключването на
договора и приложението е бил надлежно представляван/, в рамките на което
страните в съответствие с добрите нрави са уговорили клауза за неустойка
при едностранното прекратяването на договора от страна на ответника, както
и размера на неустойката.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е изпълнил
обезпеченото чрез неустойката задължение, а при невъзможност – че е
изпълнил задължението за заплащане на неустойката.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства:
3
договор №** от 09.12.2016г., Приложение №1 от 29.06.2020г. и Приложение
№2 от 29.06.2020г., че ищецът се е задължил да предостави на ответника
мобилни услуги посредством посочените по-горе мобилни номера и при
описаните ценови условия. Договорът е със срок на действие 2 години от
подписването, т.е. до 29.06.2022г. Ответникът не оспорва получаването на
услугите до момента на прекратяването, което означава, че изпълнението на
договора от страна на ищеца е започнало. Затова, дори същият да е подписан
от лице без представителна власт по отношение на доставчика на услугите
/ищеца/, както твърди ответникът, тези действия следва да се считат за
потвърдени от ненадлежно представлявания, доколкото липсват
доказателства той да се е противопоставил на действието на договора - чл.301
ТЗ. Затова страните следва да се считат обвързани от него, в т.ч. и от
приложенията.
Съгласно т.VІІІ от Приложение №1 от 29.06.2020г., ако абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от приложението, договора или ОУ, в т.ч. и
ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или
договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Страните не
спорят, че договорът е прекратен предсрочно по молба на ответника, считано
от 09.09.2020г. Видно от заключението на СИЕ размерът на дължимите
месечни абонаментни такси за оставащия срок е в общ размер на 2247 лв.
Ответникът оспорва действието на неустоечната клауза поради това, че не е
уговорена в анекс, а в приложение. Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като за договор следва да се счита всяко съглашение
между две или повече лица, с което се създава, урежда или унищожи една
правна връзка между тях /чл.8, ал.1 ЗЗД/, независимо от името на писмения
акт, в който това съглашение е обективирано.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
недействителност на неустоечната клауза поради нейното противоречие с
добрите нрави. Същата предвижда, че ако абонатът наруши задълженията си
по договора, приложенията към него или общите условия, в т. ч. ако по
негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и да получи
4
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок на ползване. Изхождайки от вида на насрещните престации, мобилният
оператор се задължава да предостави на абоната ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а абонатът – да я заплати, но само срещу
предоставена услуга. Следователно, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предостави ползването на услугата, и дори в повече, тъй като неустойката се
определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Уговорената по този начин неустойка излиза извън присъщите й функции,
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и
нарушава принципа за справедливост. Такава уговорка за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е
константната практика на касационната инстанция: Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 193 то
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Съдът достигна до извод, че ищецът претендира вземане, основано на
недействителна договорна клауза, поради което претенцията следва да се
приеме за неоснователна, а искът да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените от последния съдебни разноски в
размер на 400лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ответника в заповедното производство, които
възлизат на 300лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК на „*я“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес
на управление: г* против „Н“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр.П, ул. „**“ **, за установяване съществуването на вземането
по заповед №1076 от 14.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1992/2021г. на РС – П в размера на
2199.27лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги №** от 09.12.2016г. и Приложение №1 от 29.06.2020г. към
него, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.06.2021г., до плащането.
ОСЪЖДА ищеца „*я“ ЕАД, ЕИК: ** да заплати на ответника „Н“ ЕООД,
ЕИК: ** съдебни разноски по делото в размер на 400лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №1992/2021г. на РС – П в размер на
300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
6