О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 22
февруари 2024 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, троен административен състав, в
закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
/Командировани
със заповед на председателя на ВАС под №РД-08-50/30.01.2024г. за разглеждане на
настоящото дело/
при
секретаря ………. и в присъствието на прокурора
……… като разгледа
докладваното от ……… съдията-докладчик Василев ……… ч.к.а.д. №424…… по
описа на съда за 2023
година, за да се
произнесе, взе предвид :
Производството по настоящото дело е
по реда на глава XIII от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по повод постъпила частна
жалба, вх. №2942/19.10.2023г., депозирана от Г. В. срещу определение
№1006/06.10.2023г. на състав на АС-Ловеч по адм. дело №160/2023г. по описа на
АС-Ловеч, с което е отказано на В. освобождаване от заплащане на д.т. в размер
на 10 лева. Заявява, че не дължи д.т., защото няма средства за заплащането й,
незаконосъобразно му е отказано освобождаване от внасянето й при наличие на
материално-правните за това предпоставки. Твърди
се още, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в нарушение на
наложената практика на чл. 6 и чл. 13 от Конвенция за защита правата на човека
и основните свободи (ЕКПЧ). В жалбата В. заявява, че съдът не е извършил
цялостна проверка досежно финансовото и материално му състояние и че не е
запознат с представените по делото доказателства за тях, с което са нарушени правата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Иска
отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Подадената частна жалба е допустима,
като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в
срока по чл. 230 от АПК, а по същество е неоснователна, по следните съображения
:
Пред АС-Ловеч е било образувано адм.
дело 3160-2023г. по описа на съда. Поводът е ИМ, подадена от Г. В. срещу ГДИН с
правно основание, посочено в нея – чл.284 ЗИНЗС.
С определение №1006/06.10.2023г.,
едноличният съдебен състав е оставил без движение производство, като е задължил
В. да внесе дължимата по закон д.т. в размер на 10 лева.
Обжалваното определение е постановено
по искане на В. за освобождаване от държавна такса по делото. Мотивите на съда
са, че от събраните служебно от съда
данни намиращи се по адм. дело № 87/2023 г. по описа на Административен съд
Ловеч - Справки от Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, от Агенция по
вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, частният жалбоподател и
съпругата му притежават множество недвижими имоти и автомобили, поради което е
счел, че не са налице предпоставките за освобождаването му от внасяне на
държавна такса. Приел е, че наличието на горепосоченото имотно състояние не
обосновава извода, че частният жалбоподател не разполага със средства за
заплащането й.
Определението е правилно.
Неоснователни са доводите, развити от
частния жалбоподател, касаещи изискването за справедлив съдебен процес /чл. 6
ЕКПЧ/ и правото на ефективни правни средства за защита /чл. 13 ЕКПЧ/ в настоящето
производство. АС-Ловеч е заседавал в
законен съдебен състав, като произнасянията му досежно искането за
освобождаване от държавна такса и разноски са съобразени с процесуалния закон,
като в този смисъл това негово процесуално действие не накърнява разпоредбите
на чл. 6, параграф 1 и чл. 13 от ЕКПЧ.
Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС /което в съответствие с
разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ е задължително за страните и съдът/, преценката
дали молителят, направил искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, разполага с материални
възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за
производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ на
данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение,
възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства,
които са относими към възможността за изпълнение на задълженията, свързани с
упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на
същите и цялостното развитие на производството. Преценката е винаги конкретна и
се извършва в хода на всяко отделно производство. Тя се основава на декларация,
подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, но това
не изключва събирането на доказателства
и служебно от съда. Това е така, тъй като съдът е задължен да изясни общото
имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на
дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства за заплащането й. При проверката за притежаваното от лицето имущество
съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и
без направено от страната искане за това, като не е задължен нито да уведомява
за това молителя, нито да му връчва преписи от събраните служебно
доказателства. В конкретната хипотеза от
събраните по адм. дело № 87/2023 г. по
описа на Административен съд Ловеч доказателства, както и тези по адм. дело №
199 по описа за 2023 година по описа на АС Ловеч. Служебно са изискани и приобщени
по адм. дело № 68/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч /справки от
Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Велико Търново/, е видно, че частният жалбоподател и съпругата
му притежават множество недвижими имоти и автомобили. Първостепенният съд подробно е изследвал имущественото състояние
на молителя като с оглед конкретните обстоятелства, е направен обоснован извод,
че той разполага с материални възможности да плати дължимата държавна такса.
Извън това, следва да се съобрази и това, че размерът на таксата е нисък - в
минимален размер от 10 лева и В. разполага с материални възможности,
позволяващи заплащането й.
Настоящата инстанция намира за
правилна преценката на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не са
налице предпоставките за освобождаването на Г.В. от заплащане на държавна
такса.
Въз
основа на изложеното, определението на административния съд, с което е оставено
без уважение искането на Г. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса
по делото, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 236
във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение
№1006/06.10.2023г. по адм. дело №160/2023г. по описа на АС-Ловеч.
Определението е окончателно.
Настоящото определение да се съобщи
изрично на Г.В., като разписката за връчване се приложи и по адм. дело
№160/2023г. по описа на АС-Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: