РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1201/22.6.2023г.
гр. Пловдив22.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на тридесети май
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдията Л.
Несторова КАНД № 1031 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от ЦУ
на НАП, депозирана чрез юрисконсулт Атанасов, против Решение № 16 от 28.02.2023
г. на Районен съд – гр. Асеновград,
постановено по АНД № 4 по описа на същия съд за 2023г., с което е отменено наказателно
постановление №657840-F649658/23.08.2022г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което на „ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр.Асеновград, обл. Пловдив, Промишлена зона – Север,
представлявано от Г.Ж.Ж.q на основание чл. 53, вр. чл. 83
от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв./петстотин лева/, за нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4,т.5 от ЗДДС.
В
жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
като се развиват доводи за неговата незаконосъобразност и се настоява за
отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ответника.
Ответникът
по касационната жалба – „Техномонтаж“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
адв. П., излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като
подробни такива развива в депозирания отговор. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената
касационна жалба.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от
АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е
установил следната фактическа обстановка:
На
24.02.2022г. в 10.15 часа в обект „Бензиностанция №1", находящ се в гр.
Асеновград, Промишлена зона-Север, стопанисвана от „ТЕХНОМОНТАЖ" ЕООД e извършена оперативна проверка.
Констатирано е, че бензиностанцията е
ведомствена и се намира в двора на дружеството, като разполага с удостоверение
№1541/01.10.2020г. издадено от Министерство на икономиката. При физическия
оглед на обекта бил установен един подземен резервоар за съхранение на дизелово
гориво със свидетелство за калибриране № Р2444/23.02.2016г., с изтекъл срок на
валидност. На самия резервоар имало монтирана сонда на НИС и поставени пломби
на БИМ. На обекта имало монтирана само една колонка за зареждане, с два
пистолета, които отчитали на един брояч.
При
извършеното контролно зареждане се установило, че колонката позволява зареждане
само от единия от двата пистолета, а не едновременното им ползване. Установено
било също така, че в обекта има въведено в експлоатация и работещо ЕСФП „Ойл
Сис" 2.0 Д -КЛ, с ЦРУ РС и ФПр DATECS FP8
с бензино /газо/ колонки тип DLP 1221 H-ВZZ, Site Sentinel 5055, одобрени със свидетелство на БИМ № 169FS/22.04.2019 г. с ИН на ФУ 0S005959 и ИН на ФП 58005959. На проверяващите била
представена информация за това, че сервизната фирма обслужваща обекта е „Микро
инженеринг" ЕООД. От изведения дневен Х-отчет се установило, че са
извършвани зареждания на гориво само за вътрешно ползване. От извършената
проверка в ПП на НАП проверяващите констатирали, че всички зареждания са
отчетени в резерв 1 отложено плащане, вместо в Резерв 2-вътрешно потребление.
При
проверката се установило, че на 06.12.2021г., в района на бензиностанцията,
били извършвани монтажни дейности, при които бил издърпан по погрешка кабела на
нивомера в резервоара. В резултат на това била отчетена несъществуваща доставка
по нивомер. С цел извеждане на Z-отчет била въведена
доставка по документ за 1 литър, което обстоятелство било отразено в протокол
от сервизната организация. На 07.12.2021г. поради пожаробезопасност било
извършено преместване на колонката.
От
представените в хода на проверката документи, освен другите обстоятелства,
проверяващите констатирали, че на 04.01.2022г. и 03.02.2022г. в
бензиностанцията са извършени две доставки на гориво, без те да са били
отчетени по нивомера, като освен, че липсвали отпечатани служебни бонове от
фискалния принтер регистриран в обекта, то данните за тях са били въведени
ръчно в ЕСФП.
Резултатите
от тази проверка били обективирани в ПИП серия АА № 0408895/ 24.02.2022 г.
С
оглед установеното в хода на проверката, на 26.04.2022г. спрямо „ТЕХНОМОНТАЖ"
ЕООД бил съставен АУАН № F649658, в който било
конкретизирано нарушение извършено на 03.02.2022г., същото квалифицирано като
такова по чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.
4,т.5 от ЗДДС. В съставения АУАН, освен другите обстоятелства, било
конкретизирано и това, че на 03.02.2022г. в обекта е била получена доставка на
гориво-"дизелово моторно гориво Б6 с мин. 6% биодизел" с код по КН
27102011 и количество съгласно акцизен данъчен документ /АДД/ с УКН
0000000006656310/03.02.2022г.- 7053л. За същата доставка и количество гориво,
при извършената справка в ИС на НАП, модул „Справки за доставка на гориво"
се установило, че наличната в обекта ЕСФП не е изпратила данни до НАП за
получената доставка по нивомер, чрез дистанционната връзка. Тази констатация се
потвърждавала и от липсата на отпечатан служебен бон за доставка по нивомер от
фискалния принтер монтиран в обекта. След като на 03.02.2022г. съответната
информация не е била подадена и не са постъпили данни по ЕСФП в НАП за
получената в обекта доставка на гориво, то актосъставителят счел, че в
качеството си на задължено лице по чл.3, ал.12 вр. ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ дружеството е извършило нарушение по чл. 3, ал.3 от
същата наредба.
За
да отмени оспореното наказателно постановление, районният съд е приел, че
процесното административно наказания е наложено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и по-конкретно при нарушения на
императивните разпореди на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. В тази връзка е посочено, че
макар от доказателствата по делото да се установява, че
дружеството-жалбоподател е осъществило административно нарушение по чл. 3, ал.
12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то същото е по чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице.
Като е стигнал до тези фактически и правни изводи,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението
са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на
оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в конкретния
случай се касае за грубо съществено нарушение на процесуалните правила
допуснато в административнонаказателното производство, а именно за нарушение на
императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай
словесното описание на нарушението, както правилно е приел районният съд, не
отговаря на неговата правна квалификация, в частност на
административнонаказателната разпоредба. В тази насока в решението са изложени
подробни мотиви, които каза се не следва да бъдат преповтаряни.
Констатираните противоречия и неясноти в правната
квалификация на твърдяното нарушение посочена в АУАН и спорното НП, са до
такава степен съществени, че правят напълно неясна волята на наказващия орган
за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и съответно какво административно наказание следва да се наложи.
Това е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като то е било
лишено от възможността да разбере точно какво нарушение се твърди, че е
извършило, и да реализира пълноценно правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да подаде адекватно възражение срещу акта за
административно нарушение. Това е така, защото описанието на нарушението,
доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответната страна се
следват претендираните своевременно разноски за осъществената пред касационната
инстанция защита. Същите се констатираха в размер на 400 лева, съгласно
представен договор за правна защита и съдействие на л.30 по делото, изплатени в
брой.
Що се отнася до възражението на касационния
жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира
същото за неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2
предл.1 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХIІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/28.02.2023 г. на Районен съд-
Асеновград по НАХД № 4/2023 г.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на
„ТЕХНОМОНТАЖ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, обл. Пловдив, Промишлена зона – Север, представлявано от Г.Ж.Ж.,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.