Р Е Ш Е Н И Е
№………… 08.07.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД І
възз. наказателен състав на четвърти юни
две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
Александра Сергева, Прокурор: Виктор Доцев, като разгледа докладваното от
съдията Григоров ВНОХД №302 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С
присъда №17/13.02.2019г. постановена по НОХД№1960/2018г. ПРС е постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия М.Г.К. роден на ***
***, Плевенска област, ром, български гражданин, без образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН
в това на неустановени дати през периода месец март 2013 година – 26.04.2013
година, в село *******, Плевенска област, при условията на продължавано
престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, да е извършил както следва:
-
На неустановена дата през периода месец март 2013 година
– 26.04.2013 година, след предварителен сговор с К.К.Ц., С.К.Д. и Г.К.Д., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1 049,60 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без съгласие на техен представител
и с намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода месец март 2013
година - 26.04.2013 година, след предварителен сговор с К.К.Ц., С.К.Д. и Г.К.Д.,
чрез използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел
чужди движими вещи – 1 188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
- На неустановена дата през периода месец март
2013 година – 26.04.2013 година, след предварителен сговор с К.К.Ц., С.К.Д. и Г.К.Д.,
чрез използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел
чужди движими вещи – покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1 042,34
лева от владението на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
- На
неустановена дата през периода месец март 2013 година - 26.04.2013 година, след
предварителен сговор с Г.К.Д., чрез използване на неустановено техническо
средство, противозаконно да е отнел чужди движими вещи – 7 007 тухли на стойност 2102,10 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите чужди
движими вещи е 4 550,44 лева, поради което и на основание чл. 304 предложение
ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.195 ал. І т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с
чл. 63 ал. І т. 3 във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимия М.Г.К. със снета по-горе самоличност за НЕВИНЕН и в това на неустановени дати през периода месец март 2013 година
– 26.04.2013 година, в село *******, Плевенска област, при условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, да е унищожил чужди
недвижими вещи собственост на кооперация
с наименование „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен,
както следва:
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село
*******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с К.К.Ц., С.К.Д. и Г.К.Д.,
чрез демонтиране на 368 билни капаци и
покривни керемиди с площ 176 кв.м. на обща стойност 1 049,60 лева, да е унищожил
противозаконно чужда недвижима вещ – покрив на
основна жилищна сграда с площ 75 кв.м.;
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село
*******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с К.К.Ц., С.К.Д. и Г.К.Д.,
да е унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – дървена покривна конструкция с площ 176 кв.м. на
стойност 1 042,34 на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м.;
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село
*******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с К.К.Ц., С.К.Д. и Г.К.Д.,
чрез демонтиране на 1 188 броя тухли на
обща стойност 356,40 лева да е унищожил противозаконно чужда недвижима
вещ – вътрешни и външни зидове на основна
жилищна сграда с площ 75 кв.м., като общата стойност на унищожената основна
жилищна сграда с площ 75 кв.м. е 6 000 лева;
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село
*******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с Г.К.Д. да е унищожил
противозаконно чужди недвижими вещи – 1 брой лятна кухня на стойност 3840 лева
и помощни постройки на стойност 900 лева или всичко вещи на обща стойност 4 740
лева, като с деянията са причинени имуществени вреди на обща стойност 10 740
лева, поради което и на основание чл.
304 предложение ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 216 ал. І във вр. с чл. 63
ал. І т. 4 във вр. с чл. 20 ал. ІІ във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.К.Д. роден на *** ***,
живущ ***, ром, български гражданин, без образование, женен, не работи,
осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това на неустановени дати през периода
месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село *******, Плевенска област,
при условията на продължавано престъпление, да е извършил както следва:
-
На неустановена дата през периода месец март 2013 година
– 26.04.2013 година, след предварителен сговор с К.К.Ц., С.К.Д. и М.Г.К., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1 049,60 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без
съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода месец март 2013 година
- 26.04.2013 година, след предварителен сговор с К.К.Ц., С.К.Д. и М.Г.К., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – 1 188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода месец март 2013 година
- 26.04.2013 година, след предварителен сговор с К.К.Ц., С.К.Д. и М.Г.К., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1 042,34 лева
от владението на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода месец март 2013 година
- 26.04.2013 година, след предварителен сговор с М.Г.К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди движими вещи
– 7 007 тухли на стойност 2 102,10 лв. от владението на
собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Мизия” – град Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите чужди
движими вещи е 4 550,44 лева, поради което и на основание чл. 304 предложение
ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 195 ал. І т. 4 и
т. 5 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Г.К.Д.
със снета по-горе самоличност за НЕВИНЕН и в това на неустановени дати
през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село *******, Плевенска
област, при условията на продължавано престъпление, да е унищожил чужди
недвижими вещи собственост на кооперация
с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните
стопани – Мизия” – град Плевен, както следва:
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село
*******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с К.К.Ц., С.К.Д. и М.Г.К. чрез демонтиране на 368 билни капаци и покривни керемиди с площ
176 кв.м. на обща стойност 1 049,60 лева да е унищожил противозаконно
чужда недвижима вещ – покрив на основна
жилищна сграда с площ 75 кв.м.;
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в
село *******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с К.К.Ц., С.К.Д.
и М.Г.К., да е унищожил
противозаконно чужда недвижима вещ – дървена покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1 042,34 на основна
жилищна сграда с площ 75 кв.м.;
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село
*******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с К.К.Ц., С.К.Д. и М.Г.К., чрез демонтиране на 1 188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева
да е унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – вътрешни и външни
зидове на основна жилищна сграда
с площ 75 кв.м., като общата стойност на унищожената основна жилищна сграда с
площ 75 кв.м. е 6 000 лева;
-
На
неустановена дата през периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село
*******, Плевенска област, в съучастие като съизвършител с М.Г.К. да е унищожил противозаконно
чужди недвижими вещи – 1 брой лятна кухня на стойност 3840 лева и помощни
постройки на стойност 900 лева или всичко вещи на обща стойност 4 740 лева,
като с деянията са причинени имуществени вреди на обща стойност 10 740 лева, поради
което и на основание чл. 304
предложение ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 216 ал. І във вр. с чл. 20
ал. ІІ във вр. с чл. 26 ал. І от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.Д. роден на *** ***,
живущ ***, ром, български гражданин, без образование, неженен с три деца,
работи, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН
в това на неустановени дати през
периода месец март 2013 година – 26.04.2013 година, в село *******, Плевенска
област, при условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, да е извършил
както следва:
-
На неустановена дата през периода м.Март 2013г. –
26.04.2013г. след предварителен сговор с К.К.Ц., Г.К.Д. и М.Г.К., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1 049,60 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – гр.Плевен, без
съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода м.Март 2013г.
-26.04.2013г. след предварителен сговор с К.К.Ц., Г.К.Д. и М.Г.К., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – 1 188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Мизия” – гр.Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода м.Март 2013г.
-26.04.2013г. след предварителен сговор с К.К.Ц., Г. К.Д. и М.Г.К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди движими вещи
– покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1 042,34 лева от владението
на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска
кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – гр.Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите чужди
движими вещи е 2 448,34 лева, поради което и на основание чл. 304 предложение
ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 и т.
5 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 26 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І букви А
и Б от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимия С.К.Д.
със снета по-горе самоличност за НЕВИНЕН
и в това на неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******,
обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление в съучастие като
съизвършител с К.К.Ц., Г. К.Д. и М.Г.К. да е извършил както
следва:
-
На
неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******,
обл.Плевен, чрез демонтиране на 368
билни капаци и покривни керемиди с площ 176 кв.м. на обща стойност 1049,60 лева
да е унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – покрив на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м.
-
На
неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******,
обл.Плевен, да е унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – дървена покривна конструкция с площ 176 кв.м. на
стойност 1042,34 на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м..
-
На
неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******,
обл.Плевен,чрез демонтиране на 1188
броя тухли на обща стойност 356,40 лева да е унищожил противозаконно
чужда недвижима вещ – вътрешни и външни зидове на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м., като общата стойност
на унищожената основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. е 6 000 лева, поради
което и на основание чл. 304
предложение ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 216 ал. І във вр. с чл. 26
ал. І във вр. с чл. 29 ал. ІІ от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия К.К.Ц. роден на *** ***,
живущ ***, ром, български гражданин, без образование, неженен с три деца, не
работи, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН
в това, че на неустановени дати през
периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******, обл.Плевен, при условията на
опасе рецидив и на продължавано престъпление, да е извършил както следва:
-
На неустановена дата през периода м.Март 2013г. –
26.04.2013г. след предварителен сговор с С.К.Д., Г.К.Д. и М.Г.К., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1 049,60 лева от
владението на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – гр.Плевен, без
съгласие на техен представител и с намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода м.Март 2013г.
-26.04.2013г. след предварителен сговор с С.К.Д., Г.К.Д. и М.Г.К., чрез
използване на неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди
движими вещи – 1 188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева от владението на
собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Мизия” – гр.Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои;
-
На неустановена дата през периода м.Март 2013г.
-26.04.2013г. след предварителен сговор с С.К.Д., Г. К.Д. и М.Г.К., чрез използване на
неустановено техническо средство, противозаконно да е отнел чужди движими вещи
– покривна конструкция с площ 176 кв.м. на стойност 1042,34 лева от владението
на собственика кооперация с наименование „Взаимоспомагателна земеделска
кредитна асоциация на частните стопани – Мизия” – гр.Плевен, без съгласие на техен представител и с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите чужди
движими вещи е 2 448,34 лева, поради което и на основание чл. 304 предложение
ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 196 ал. І т. 2 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 и т.
5 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 26 ал. І във вр. с чл. 29 ал. І букви А
и Б от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимия К.К.Ц.
със снета по-горе самоличност за НЕВИНЕН
и в това на неустановени дати през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******,
обл.Плевен,при условията на продължавано престъпление в съучастие като
съизвършител с Г.К.Д., С.К.Д. и М.Г.К. да е извършил както следва:
-
На
неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******, обл.Плевен,
чрез демонтиране на 368 билни капаци и покривни керемиди с площ
176 кв.м. на обща стойност 1049,60 лева да е унищожил противозаконно
чужда недвижима вещ – покрив на основна
жилищна сграда с площ 75 кв.м.;
-
На
неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******,
обл.Плевен, да е унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – дървена покривна конструкция с площ 176 кв.м. на
стойност 1 042,34 на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м.;
- На неустановена дата през периода м.Март 2013г. – 26.04.2013г. в с.*******, обл.Плевен, чрез демонтиране на 1188 броя тухли на обща стойност 356,40 лева да е унищожил противозаконно чужда недвижима вещ – вътрешни и външни зидове на основна жилищна сграда с площ 75 кв.м., като общата стойност на унищожената основна жилищна сграда с площ 75 кв.м. е 6 000 лева, поради което и на основание чл. 304 предложение ІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 216 ал. І във вр. с чл. 26 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ предявения от ВЗЗКАЧС „Мизия“
- Плевен, представлявана от Ц.Ф. граждански иск против подсъдимите: М.Г.К., ЕГН
**********, Г.К.Д., ЕГН **********, С.К.Д., ЕГН ********** и К.К.Ц., ЕГН **********
за сумата от 10 740 лева, представляваща обезщетение за нанесените в
резултат на престъплението имуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Недоволен
от постановената присъда е останал прокурор в ПРП, като излага съображения за
неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения
от първата инстанция. Иска се да бъде отменен съдебния акт и се постанови
осъдителен такъв или се върне делото за ново разглеждане от първата инстанция,
поради липса на мотиви.
Представителят
на ПОП изрази становище, че протестът е неоснователен и присъдата следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимия М.Г.К. изразява лично и чрез защитника си становище, че
протестът е неоснователен.
Подсъдимия К.К.Ц. изразява лично
и чрез защитника си становище, че протестът е неоснователен.
Подсъдимия Г.К.Д. изразява лично
и чрез защитника си становище, че протестът е неоснователен.
Подсъдимия С.К.Д. изразява лично
и чрез защитника си становище, че протестът е неоснователен.
Заинтересованата
страна-граждански ищец в първата и инстанция не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и
правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си ПРС
е приел следното от фактическа страна:
Подсъдимите С.К.Д., К.К.Ц. и Г.К.Д. са братя. Подсъдимият М.К. е син на
подсъдимия Г.К.Д.. И четиримата подсъдими имат постоянното си местоживеене ***.
Подсъдимият Г.К.Д. и съпругата му Д.С.Д. притежавали
недвижим имот, находящ се в село *******, Плевенска област, ул. „******“ № 7.
Недвижимия имот се състоял от жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и
навес и съставлявал УПИ № ІІ-1190 в кв. 125 по плана на село *******, Плевенска
област.
Към дата 27.02.2008 година свидетелката Ц.И.Ф. заемала
длъжността Председател на ВЗЗКАЧС „Мизия“ – Плевен. На същата дата между нея,
като председател на кооперацията и Г.К.Д. бил сключен договор за паричен заем.
По силата на същия договор юридическото лице предоставило на подсъдимия Г.Д.
сумата от 10 000 лева, която същият трябвало да върне по съответен,
уговорен между страните, погасителен план. Паричната сума му била необходима за
лечение на едно от децата му, което страдало от тежко заболяване.
Крайният срок за връщане на дадената в заем на
подсъдимия Г.Д. сума бил 2011 година. Подсъдимият Г.Д. върнал на кооперацията
малка част от взетия от кооперацията паричен заем. Ето защо ВЗЗКАЧС „Мизия“ –
Плевен инициирала образуваното на гражданско дело пред Районен съд – Плевен с
правно основание чл. 240 ал. І от ЗЗД. С Решение № 2344 от 20.12.2010 година на
Районен съд – Плевен, влязло в сила на 19.01.2011 година, подсъдимия Г.Д. бил
осъден да заплати на кооперацията неплатената част от главницата по договора за
заем ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2010 година до
окончателното й изплащане, направените по делото разноски и уговорена лихва за
забава върху главницата по заема за периода от 20.12.2008 година до 20.09.2010
година.
ВЗЗКАЧС „Мизия“ – Плевен се снабдила с изпълнителен
лист въз основа на влязлото в сила решение и предприела действия за събиране на
вземането си по принудителен ред. Било образувано изпълнително производство, в
хода на което подсъдимия Г.Д. не изпълнил задължението си да плати дължимото
доброволно. Била проведена процедура по публична продан на имота в село *******,
Плевенска област, собственост на подсъдимия и съпругата му, в което
производство за купувач на имота била обявена ВЗЗКАЧС „Мизия“ – Плевен. С
постановление за възлагане от 26.09.2011 година имота бил възложен на
кооперацията.
Свидетелката Ц.Ф. и подсъдимият Г.Д. се договорили той
и семейството му да продължат да живеят в къщата срещу символичен наем от 20
лева на месец. Така имота щял да бъде обитаем и
едновременно с това изпълнено изискването за застраховка на същия.
През месец декември на 2011 година подсъдимият Г.Д.,
съпругата му и част от децата му заминали да живеят в град Славяново, където
подсъдимия Г.Д. намерил работа. До там, заедно с багаж и покъщина ги закарал
свидетелят С.С.. Подсъдимият оставил ключ от къщата на свидетеля С., за да
наглежда имота докато го няма.
Свидетелят С.К. е кмет на село *******, Плевенска
област. През месец април на 2013 година свидетелят С.С. сигнализирал последния,
че видял къщата на подсъдимия Г.К. без врати и прозорци. Обадил се и на К. и
уведомил и него за станалото. Междувременно къщата, вече собственост на ВЗЗКАЧС
„Мизия“ – Плевен, започнала да се руши. Свидетелят К. уведомил свидетелката Ц.Ф..
Двамата заедно посетили два пъти имота в село *******. При последното им
посещение от жилищната сграда и стопанските постройки стояли само основите.
На 24.04.2013 година свидетелката Ц.Ф. депозирала
жалба в РП - Плевен за това, че
собственият на ВЗЗКАЧС „Мизия“ – Плевен недвижим имот, находящ се в село *******,
Плевенска област, ул. „******“ № 7 е напълно разрушен и строителните материали
от същия са разпродадени на неустановени лица.
Започнато е наказателно производство. В хода на същото
са издирени и установени, съпричастни към разрушаването на имота лица.
Назначена е и е изготвена съдебно-оценителна експертиза. Съгласното
заключението на експерта по същата, изслушана непосредствено в съдебно
заседание, оценката на процесния недвижим имот, собственост на кооперацията, е
извършена изцяло въз основа на писмена документация, тъй като на практика към
датата на назначаване на експертизата жилищни постройки не са съществували.
Експертът е оценил предмета на така повдигнатите на подсъдимите две обвинения
за извършени престъпления по чл.216 и чл.195 от НК като строителни материали,
както следва: 368 билни капаци на стойност 257,60 лева и покривни керемиди с
площ 176 кв.м. на стойност 792 лева, вещи на обща стойност 1 049,60 лева; 1 188
броя тухли на обща стойност 356,40 лева; покривна конструкция с площ 176 кв.м.
на стойност 1 042,34 лева; 7 007 тухли на стойност 2102,10 лева, като общата
стойност на същите движими вещи възлиза на 4 550,44 лева.
В хода на съдебното следствие са изслушани показанията
на свидетелите: С.С., Х.А., М.М., М.Л., А.С., М.М., С.К., Г. С. и С.С..
За да постанови присъдата
си ПРС е изложил следните доказателствени и правни съображения: Показанията на свидетелите М.М., С.С., М.М. и М.Л.
установяват следните обстоятелства: свидетелят М.М. /известен в село ******* с
прякора „*****“/ имал неуредени парични взаимоотношения с подсъдимия Г.К..
Последното обстоятелство не се оспорва и от подсъдимия. Ето защо, според
показанията на М.М., двамата се договорили Г.К. да му продаде материалите от къщата.
Свидетелят М. установява и това, че именно в изпълнение на тази им уговорка,
през периода март 2013 година до към края на април същата година, организирал
работници, които за негова сметка и срещу заплащане развалили жилищната сграда
и стопанска постройка в имота на К.. Отделили тухлите и циглите. Същите били
закарани в дома на свидетеля М., той от своя страна ги продал на неустановени в
хода на делото лица.
Горните обстоятелства потвърждават и показанията на
свидетелите М.М. и М.Л.. Същите установяват това, че били наети от свидетеля М.М.
и срещу заплащане М. участвал в развалянето на сградите, М.Л. от своя страна
извършил превоза им до дома на М. срещу съответно възнаграждение. В същата
насока и относно тези обстоятелства са показанията на свидетеля А.А., дадени
при предишно разглеждане на делото пред друг съдебен състав в съдебно заседание
по НОХД № 2766 от 2014 година по описа на Районен съд – Плевен, присъединени
към доказателствата по настоящото дело чрез прочитането им по реда на чл. 281
ал. І т. 3 от НПК.
Показанията на свидетеля С.С., дадени в хода на
съдебното следствие, установяват, че видял, като не може да посочи кога,
подсъдимия М. да разваля част от останала стена на една от сградите в двора на Г..
По същото време С. видял там и свидетеля М.М. и други лица, които бутали
стените с чукове. Поздравили се с М., след което С. си заминал. Показанията на
същия свидетел, дадени в досъдебната фаза на наказателното производство и
присъединени към доказателствата по настоящото дело чрез прочитането им по реда
на чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І т. 2 предложение І от НПК, на свой ред
установяват, че на неустановен ден през 2013 година позвънил на кмета на село *******
– свидетеля К. и го уведомил за това, че подсъдимите Г.К., синът му М.К., С.Д.
и К.Ц. разваляли дувара на къщата на Г.. Съобщил му и за това, че всички те
разрушавали къщата, изнасяли прозорците, дървенията и тухлите й.
Предвид констатираните ярки противоречия в дадените от
страна на свидетеля С.С. показания в хода на съдебното следствие и в съдебната
фаза, съдът подлага на внимателна преценка тяхната достоверност. Съдът не
констатира да са налице обстоятелства, които да обуславят каквато и да е
заинтересованост на свидетеля С. от изхода на делото, поради което не се усъмни
в неговата безпристрастност и даде вяра на показанията му, дадени след
допълнителния му подробен разпит в съдебно заседание. Същият категорично
установява, че действително бил виждал подсъдимия Г.К. и по-големия му брат Д.
да идват до къщата, за която знаел, че е собственост на Г., но не бил видял да
развалят къщата, а да изнасят и товарят в каруци личен багаж. В тези си
показания свидетелят С. е категоричен, че не е виждал на мястото на
престъплението нито подсъдимия М.К., нито С.Д., нито подсъдимия К.Ц..
Свидетелят Х.А. установява, че е съсед на Г.К. и
веднъж го видял да разваля една от вътрешните стени на къщата. Попитал го защо
го прави, той му отговорил, че е решил да се разширява. Свидетелят А. посочва,
че това се случило в период от време, когато Г.К. се завърнал в имота си след
дългото му отсъствие от село ******* и пребиваването му в град Славяново с
цялото му семейство. За последното обстоятелство категорично свидетелстват и
показанията на свидетеля С.С.. Последният посочва, че подсъдимия Г.К. отсъствал
от дома си за период от две години и през това време той единствен имал ключ и
наглеждал периодично имота му.
Показанията на свидетеля С.К. установяват, че през
2013 година, в качеството му на кмет на село *******, се обадил на
председателката на ВЗЗКАЧС „Мизия“ – Плевен – Ц.Ф., когато видял, че къщата на Г.К.
започнала да се разваля. Веднъж видял подсъдимия Г.К. и синът му М. да
„развалят“ тухли. След като й се обадил двамата ходили на оглед в имота и
видели, че къщата се руши. Свидетелят С.К. установява, че през инкриминирания
период не е виждал в имота на Г.К. братята му С.Д. и К.Ц.. Не си спомня дали по
същото време Д. не е пребивавал в някое от местата за лишаване от свобода, а Ц.
да е бил извън пределите на страната.
При така приетото за установено от фактическа
страна СЪДЪТ намира, че така повдигнатите против четиримата подсъдимия
обвинения за извършени престъпления по чл. 216 ал. І във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК във вр. с чл. 26 ал. І от НК и по чл. 195 ал. І т. 4 и 5 във вр. с чл. 194
ал. І във вр. с чл. 26 ал. І от НК, осъществени от подсъдимия М.К. като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, а от подсъдимия К.К.Ц. и при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29 ал. І букви А и Б от НК са НЕДОКАЗАНИ по следните
съображения:
Съставът на престъплението по чл. 194 ал.
І от НК и наличието на посочените в разпоредбата на чл. 195 ал. І от НК
квалифициращи обстоятелства, както и този на чл. 216 ал. І от НК предполагат
установяването по несъмнен начин на всички признаци от обективната и
субективната страна на конкретното престъпление. Липсата на който и да е от тях
обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и
санкционирането му посредством наказателна репресия. Реализирането на
наказателната отговорност за подсъдимите предполага доказването на обвинителната
теза по един безспорен и категоричен начин, било то въз основа множество
косвени и или преки доказателства.
Събраните в
хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства установяват
по категоричен и несъмнен начин следните обстоятелства: факта, че недвижимия имот, находящ се в село *******,
Плевенска област, ул. „******“ № 7, представляващ УПИ № ІІ-1190 в кв. 125 по
плана на селото е бил собственост на подсъдимия Г.К. и през 2011 година бил
придобит от ВЗЗКАЧС „Мизия“ – Плевен; обстоятелството, че на 01.12.2011 година
подсъдимият Г.К. и семейството му останали да живеят в имота въз основа на
сключен с ВЗЗКАЧС „Мизия“ – Плевен договор за наем, както и че К. изпълнил
частично задължението си по договора и в края на 2013 година напуснал село *******
и заживял в град Славяново. Безспорно установено е, че същият се завърнал в
началото на месец март 2013 година след като бил уведомен от свидетеля С.С., че
къщата му се руши. В подкрепа на тези факти са показанията на свидетелите Ф., С.К.,
С.С., Х.А., както и обясненията на подсъдимия Г.К..
Доказателствата по делото установяват по категоричен
начин и това, че на неустановен ден през периода март 2013 година – 26.04.2013
година, /когато била депозирана жалба в РП – Плевен/ жилищната сграда и
стопанската постройка, находящи се гореописания недвижим имот в село *******
били напълно разрушени; строителните материали от тях като тухли и цигли били
извозени от свидетеля М.М. до дома му и отчуждени от него на неустановени лица.
Събраните доказателства по делото не дават еднозначен
и категоричен отговор, че именно четиримата подсъдими са участвали както във
физическото разрушаване на имота, така и в последвалото отчуждаване на добитите
от сградите строителни материали. В тази насока са единствено лаконичните,
повърхностни, некатегорични като време показания на свидетелите С.К. и Х.А..
Показанията на свидетелката Ф. не почиват на нейни непосредствени възприятия.
Последната, както и всички свидетели по делото, предполагат, че именно Г.К. е
организирал и осъществил разрушаването на имота си заедно със своите братя.
Това предположение обаче не намира каквато и да е опора в доказателствата по
делото. Свидетелят К. лаконично заявява, че видял подсъдимия Г.К. и сина му М.К.
веднъж в имота да развалят стена. Х.А. установя, че видял Г.К. да бута една от
преградните стени в имота си без да може да каже кога. Свидетелят С.С.
установява, че не е виждал никой от подсъдимите в имота на Г.К., а видял и
разговарял единствено с „*****“ – М.М. и разбрал, че негови работници
разрушават сградата и видял да извозват строителните материали.
Без отговор остават въпросите какво е техническото
средство, посочено в диспозитива на обвинителния акт, използвано от четиримата
подсъдими според обвинението за разрушаването на сградите. Доказателствата по
делото не допринасят и за установяване точното време на извършване на деянието.
Посоченият период от месец март 2013 година до 26.04.2013 година съвпада с
периода от време, през който свидетелят К. веднъж видял подсъдимите Г.К. и сина
му М.К. в имота, собственост на кооперацията и датата на депозиране на жалба от
същата до РП – Плевен. Конкретни доказателства обаче за това кога са извършени
действия по разрушаването на процесните сгради не се събраха в хода на
съдебното следствие. Не се събраха и такива, които да дават категоричен отговор
на въпроса, че автори на инкриминираните две престъпни деяния са именно
подсъдимите Г.К., М.К., С.Д. и К.Ц.. Напротив, събраните гласни доказателства
установяват, че в разрушаването на жилищната сграда и селскостопанската
постройка участвали наети от свидетеля М.М. срещу заплащане лица, между които А.П.
и М.М..
Ето защо съдът е приел, че обвинението срещу
четиримата подсъдими по чл. 216 ал. І от НК във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК е
недоказано от обективна страна. Доказателствата по делото не установяват и
наличието на престъпен умисъл у всеки един от тях за извършването му, както и
общност на умисъла по смисъла на чл. 20 ал. ІІ от НК. Основателно съмнение в
обвинителната теза за авторството на деянието в лицето на подсъдимите К.Ц. и С.Д.
внасят и събраните по делото данни, обективирани в нарочни справки за това, че
през инкриминирания период подсъдимия С.Д. е изтърпявал наказание лишаване от
свобода, а подсъдимия К.Ц. е пребивавал извън пределите на страната.
Действително приложената към кориците на делото справка от ОД на МВР – Плевен
не съдържа данни за регистрирано официално излизане от страната на подсъдимия К.Ц.
през този период, но предвид установената система за регистриране на
излизанията на българските граждани извън Република България на принципа по
метода „преценка на риска“ за всеки конкретен случай и показанията на
свидетелите С.К. и С.С. за това, че през посочения период от време не са
виждали подсъдимия К.Ц. ***, съдът е възприел тези негови твърдения като
достоверни. Изисканата и приложена към делото справка от Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с регистрационен №
И - 103 от 03.01.2019 година установява, че подсъдимия С.Д. *** на 22.03.2013
година за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и е освободен на
22.10.2013 година. Предвид липсата на конкретни доказателства за точното време
на извършване на престъпленията и посочения в обвинителния акт твърде
неконкретизиран период, съдът е възприел и твърденията на подсъдимия С.Д. също
за достоверни.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства не
могат и не установят по несъмнен и категоричен начин и това подсъдимите,
посредством конкретни действия и при наличието на предварителен сговор помежду
им да са осъществили и състава на престъпление по чл. 195 ал. І т. 2 и т. 5 от НК. Не се събраха доказателства за средството, послужило за извършване на
престъплението, вменено на четиримата подсъдими за това същите да са отнели
подробно описаните в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт,
движими вещи, представляващи строителни материали като част от жилищна сграда и
стопански постройки, собственост на кооперацията. Събраните по делото
доказателства установяват, че всички те са били взети от свидетеля М.М.,
закарани в неговия дом и именно той отчуждил същите в своя полза на
неустановени лица. СЪДЪТ не даде вяра на показанията на свидетеля М.М. в
частта, досежно обстоятелството, че тези действия извършил след изрична
уговорка с подсъдимия Г.К.. Тези твърдения не намират опора в доказателствата
по делото и се опровергават от установения по категоричен начин факт, че в края
на 2011 година подсъдимия Г.К. *** и заживял в град Славяново, като се завърнал
едва през пролетта на 2013 година, когато бил уведомен от свидетеля С. за
разграбването на дома му.
Единствена индиция за съпричастност на подсъдимия М.К.
в извършените две престъпни деяния са лаконичните и повърхностни показания на
свидетелите С.С. и С.К.. И двамата твърдят, че веднъж видели подсъдимия М.К. да
разваля тухли от сградата, М.М. твърди, че му заплатил за това. Тези
обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се обоснове извода за извършено при
пряк умисъл престъпление, както по чл. 216 ал. І от НК, така и по чл. 195 ал. І
от НК.
При така приетото за установено от фактическа и правна
страна съдът е приел, че повдигнатите против четиримата подсъдими обвинения са
недоказани. Същите се градят на предположения, но не и на категорични
доказателства, събрани в хода но проведеното против тях наказателно
производство по предвидения в НПК ред.
Оплакванията на прокурора
в допълнението към протеста се свеждат до следното:
1. Съдът не е изпълнил задължението си да даде
убедителен отговор на въпроса защо дава вяра на едни, а отхвърля други
доказателства. В тази насока се посочва, че съдът дава вяра на обяснението на
подсъдимите, без да даде отговор на въпроса защо не дава вяра на показанията на
свидетеля Х.А., който категорично сочи четиримата подсъдими като извършители на
деянието и е уведомил кмета на селото за това. Последният св.К. посочва, че
многократно е получавал сигнали от граждани, включително и от св.А., като при
една от проверките е установил в имота подсъдимия Г.Д. и М.К., които
демонтирали тухли от зидовете на постройката.
2. Съдът не е обсъдил показанията на св.А.С., който
сочи, че подс.Д. му дължал 300лв, като в замяна последния му предложил да му
даде мартаци и греди. Св.С. отишъл с каруца в имота и получил предложените от
подсъдимия Г.Д. греди и мартаци. Последните подсъдимия демонтирал от лятната
кухня. Подсъдимия предложил на свидетеля и тухли, но последния отказал –
обяснения на подсъдимия Д. пред друг съдебен състав на 24.01.2015г.
3. Съдът не е обсъдил надлежно и показанията на св.М.М.,
който посочва, че разрушаването на сградата е започнало от него след уговорка с
подсъдимия Г.Д.. В тази насока съдът се е обосновал с твърдението, че подс.Д. в
края на 2011г. напуснал с.******* и заживял в гр.Славяново.
4. От показанията на св.М. и М. се установява, че
подс.Г.Д. е организирал и участвал заедно с останалите подсъдими в
разрушаването на сградите в инкриминирания период. Участието на подсъдимите Д.
и К. в деянието се установява от показанията на св.А.А., а св.М., М., Ангелов и
Лунгарски възпроизвеждат известни факти от част от престъпната дейност на
подсъдимите Д. и К.;
По първото оплакване.
В
показанията на св.Х.А. на съдебното производство се съдържат твърдения, че е
видял подсъдимия Г. да разваля вътрешна стена на къщата и също и подсъдимия М..
След прочитане на показанията на този свидетел на л.57 от досъдебното
производство, поради съществени противоречия, същият е заявил, че поддържа
казаното на досъдебното производство. Този свидетел заявява, че през пролетта
на 2013г. Г. се е върнал от гр.Славяново заедно със семейството си и е започнал
да разваля къщата. Твърди, че са
разваляли и посред нощ и е звънял на кмета за това, че Г. и братята му С. и К.
и сина му М. разваляли къщата. Още посочва, че първо започнали да развалят
вътрешната стена, а после и покрива и прилежащите постройки в продължение на
един месец. Не било всеки ден, а когато имало поръчки за строителни материали,
като извозването ставало с каруцата на големия брат Д..
На фона
на горното това оплакване е основателно. Действително показанията на този
свидетел са преки и не е ясно защо съдът ги е пренебрегнал.
По второто оплакване.
Показанията
на свидетеля А.С., дадени пред друг състав на съда на 24.02.2015г. са четени и
действително от тях се установяват твърдения, че подс.Д. му дължал 300лв, като в замяна последния му предложил да му даде
мартаци и греди. Св.С. отишъл с каруца в имота и получил предложените от
подсъдимия Г.Д. греди и мартаци. Последните подсъдимия демонтирал от лятната
кухня. Подсъдимия предложил на свидетеля и тухли, но последния отказал. Това
дори се установява от обяснения на подсъдимия Д. пред друг съдебен състав,
дадени по време на разпита на св.С..
Действително съдът не е обсъдил надлежно показанията
на свидетеля и не е прочел по съответния ред обясненията на подсъдимия по реда на
чл.279 от НПК. В този смисъл възражението е основателно както от гледна точка
на обосноваността на съдебния акт, така и от гледна точка на нарушение на
чл.305 ал.3 от НПК. Съдът не е обсъдил тези доказателства и не е предприел
необходимото за изясняване на обективната истина.
По третото оплакване.
И това оплакване на прокурора е основателно.
Действително ПРС не е обсъдил надлежно конкретните твърдения на този свидетел
за това, че е след уговорка с подсъдимия Г.Д. е взел тухли от къщата, като дори
е наел лица за развалянето й. Още се посочва в показанията на този свидетел, че
много хора са купили разни неща. Действително тези показания са достатъчно ясни
и конкретни и съдът е дължал надлежен анализ, а не да ги отхвърли с единствения
аргумент, че подс.Д. в края на 2011г. напуснал с.******* и заживял в
гр.Славяново. Това не е сериозен аргумент за опровергаване на показанията на
този свидетел, още повече, че показанията на св.Х.А./обсъдени по-горе/
кореспондират напълно с показанията на св.М.М..
На фона на горното и това оплакване е основателно и
налага извода, че съдът не е изпълнил задължението си надлежно по чл.305 ал.3
от НПК, като не е обсъдил показанията на този свидетел.
По четвъртото оплакване.
Това оплакване също е основателно
действително при съпоставка на показанията на свидетеля М. и М./депозирани пред друг състав на съда и
прочетени по съответния ред/ се установяват доказателства за участие на
подсъдимите в деянието. И във връзка с това оплакване се констатира, че ПРС не
е обсъдил надлежно събрания доказателствен материал в аспекта на чл.305 ал.3 от НПК. Основателно е твърдението в протеста, че участието на подсъдимите Д. и К.
в деянието се установява от показанията на св.А.А., а св.М., М., Ангелов и
Лунгарски възпроизвеждат известни факти от част от престъпната дейност на
подсъдимите Д. и К.. Също се налага извод, че ПРС не е обсъдил надлежно
събрания доказателствен материал.
На фона на горното може да се направи
извод, че ПРС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. От една страна липсва надлежен анализ
на събрания доказателствен материал и пренебрегване на съществена част от него
без ясно посочване на причината, което в съчетание с посоченото по-горе
нарушение на чл.305 ал.3 от НПК води до извода за липса на съществени мотиви,
които се изискват от процесуалния закон. Това дава основание на настоящия
състав да приеме, че са налице условията на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и
т.2 от НПК и присъдата подлежи на отмяна и делото следва да се върне на първата
инстанция за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат
отстранени допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе. Те не могат да
бъдат отстранени от настоящата инстанция поради това, че се налага провеждане
на изцяло ново съдебно следствие, с цялостен анализ на събраните доказателства
и надлежно обсъждане на достоверността на доказателствените средства,
взаимовръзките между тях и защо едни се отхвърлят, а други се приемат. Действително
става въпрос за усложнена фактическа обстановка, но при наличие на преки
доказателства за извършеното деяние/посочени по-горе/ съдът дължи обоснован
отговор на въпроса защо не ги приема.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ на основание чл.335 ал.2
вр.чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК присъда №17/13.02.2019г. постановена по НОХД№1960/2018г. на
ПРС и връща делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.