№ 895
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000500744 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260908/30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 12677/2019
г., Софийски градски съд, І-30 състав е признал за установено по отношение
на Г. Р. Т., вземането на И. В. Т. за сумата от 65 000 лева, дължима по запис
на заповед от 18.01.2011 г., издаден от Р. В. Т. с падеж 01.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист - 18.03.2019 г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.04.2019 г.
по ч. гр. д. № 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.
С решението си СГС е осъдил ищцата да заплати на ответника и сумата
от 16 755,56 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 02.09.2016 г.
до 18.03.2019 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 16 756,90 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.
Съответно ищцата е осъдена да заплати на ответника и разноски за
заповедното производство в размер на 1 300 лв. за държавна такса и 2 400 лв.
1
адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковия процес – 1 980,28
лв. за държавна такса, 3 100 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит
за вещо лице.
Решението в неговата осъдителна част е обжалвано с въззивна жалба от
отвеницата Г. Р. Т..
Въззивницата поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения при неговото постановяване и необоснованост и моли съда да го
отмени изцяло и вместо него да постанови друго решение по същество, с
което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира направените разноски.
Твърди, че въпреки привидната си подробност, обжалваният съдебен
акт е необоснован, който негов порок е отражение и на останалите такива.
Твърди се, че съдът базира своето решение преди всичко на заключението на
приетата от него и оспорена от въззивницата съдебно-графическа експертиза,
без обаче да обсъди останалите обстоятелства от значение по делото и
очевидните пропуски в самата експертиза. Поддържа се, че процесният запис
на заповед е неистински, съставен след датата на споразумението между
страните, антидатиран и създаден единствено за целите на процеса.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК възиваемият-ищец и чрез своя
процесуален представител депозира отговор. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита,
че правилно съдът е приел исковете за основателни и доказани.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание въззивницата-ответница чрез
процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да
отмени първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Подробни съображения излага в депозираните по делото
писмени бележки. Претендира направените разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец чрез своя процесуален
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Подробни
съображения излага в представената по делото писмена защита. Претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
2
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск предявен от И. В. Т. против
Г.Р. Т. по реда на чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на вземане с
правно основание чл.485, ал.1, във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал.
1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 22.04.2019 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
На 18.03.2019 г. ищецът И. В. Т. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 15493/2019 г. по описа на
СРС, 175 състав, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато
незабавно изпълнение.
В законоустановения двуседмичен срок /в редакцията на нормата към
месец април-юни 2019 г./ е постъпило възражение от ответницата, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Със съобщение, връчено на ищеца на 16.09.2019 г., последният
уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Искът пред първоинстанционния съд е предявен на 01.10.2019 г., т.е. в
законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е
процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
По делото е представен запис на заповед от 18.01.2011 г., с който Р. В.
Т. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати по записа на заповед на
И. В. Т. сумата от 65 000 лв. на дата 01.09.2016 г.
От приетото по делото удостоверение за наследници №
010177/02.11.2016 г. на СО, район Подуяене, се установява, че ответницата Г.
3
Р. Т. е дъщеря и наследник по закон на починалия на 26.10.2016 г. Р. В. Т..
Установява се, че другият му наследник-неговата съпруга М. П. А.-Т. е
заявила отказ от неговото наследство, надлежно вписан в специалната книга,
водена при Софийски районен съд под № 1314 от 07.11.2016 г.
От приетото по делото споразумение, договор за заместване в дълг, с
нотариално удостоверяване на подписите положени върху него с рег.№
8036/13.06.2018 г. на нотариус С. Т. в район РС София, рег.№ 065 на НК и рег.
№ 4724/20.06.2018 г. на нотариус Л. Х. в район РС Елин Пелин с рег.№ *** на
НК, се установява, че на 13.06.2018 г. между Г. Р. Т. от една страна и И. В. Т.,
„Г.“ ЕООД, Ю. Б. Ш., „НИКО 2“ ООД и А. К. А., от друга страна е сключено
споразумение по силата на което страните са уредили възникналите в периода
от 26.10.2016 г. до момента на сключване на споразумението между тях
отношения, както следва: във връзка с възникнало вземане на Г. Р. Т. срещу
„Г.“ ООД за дружествен дял на починалия съдружник и неин баща Р. В. Т.,
както и с възникнало потестативно право по чл.135 ЗЗД в полза на Т., за което
същата е завела искове срещу „Г.“ ООД и Ю. Б. Ш..
Във връзка с оспорената от ответницата автентичност на процесния
запис на заповед с твърдението, че същият не е подписан от нейния
наследодател Р. В. Т., първоинстанционният съд е открил производство по
оспорване на основание чл.193 от ГПК. Прието и заключение на СГЕ, от
което се установява, че запис на заповед от 18.01.2011 г. за сумата от 65 000
лв., приложен на л.8 от делото на СРС е в оригинал, а подписите в графи
„Издател“ и „Записът на заповед е предявен на:“ в запис на заповед от
18.01.2011 г. за сумата от 65 000 лв. са положени от Р. В. Т..
Това заключение е оспорено от ответницата, като съдът не е допуснал
повторна експертиза.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че съществува валидно
менителнично правоотношение по процесния запис на заповед, породило
задължението за плащане на сумата от 65 000 лв. на посочения в ценната
книга падеж - 01.09.2016 г., поради което искът е основателен. Кредитирал е
изцяло оспореното от ответницата заключение на СГЕ и приел автентичност
на процесния запис на заповед.
Пред въззивната инстанция и във връзка с допуснатото от
4
първоинстанционния съд процесуално нарушение, е допуснато и прието
заключение на тройна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изготвена
от вещите лица д-р С. Г. Б., Св. Г. Х. и Л. К. Г., което потвърждава изводите
на първоначално приетата пред СГС експертиза, че представеният на
експертизата запис на заповед е оригинал. Установява, че същият е изготвен
на компютър и разпечатан на мастилено-струен принтер от едната страна на
бял лист, форма А4. Подписите за „издател“ и за „Записът е предявен на:“ са
изпълнени със сива на цвят химикална паста с пишещ прибор тип химикалка с
пишещ сачмен връх и са положени от Р. В. Т..
Това заключение е оспорено от въззивницата-ответница, във връзка с
което оспорване е допусната втора повторна СГЕ, изготвена от вещите лица
С. Е. Ц., П. Хр. Т. и С. П. Ат., от което се установява, че записът на заповед-
обект на експертизата е оригинал. Печатният текст на същия е разпечатан на
цветен мастиленоструен принтер от едната страна на бял, нелиниран лист
хартия, формат А4. Подписите за „издател“ и за „Записът е предявен на:“ са
положени със синьо-лилава на цвят химикална паста, с пишещо средство тип
химикалка. Отпечатъкът от щемпел за издаден изпълнителен лист е положен
със синьо на цвят тампонно мастило, а ръкописните текстове и подписи в
него са изпълнени със синя на цвят химикална паст. Подписите за „издател“ и
за „Записът е предявен на:“ в изследвания запис на заповед, не са положени
от Р. В. Т..
С оглед събраните по делото доказателства и пред двете съдебни
инстанции, към момента на приключване на устните състезания са налице две
заключения на единична и повторна тройна съдебно-графическа експертизи
съвпадащи относно авторството на положените върху процесния запис на
заповед подписи и повторна тройна съдебно-графическа експертиза с
противоположен извод, а именно: че подписите не са положени от
наследодателя на ответницата.
Съобразно константната съдебна практика, на която се позовава и
въззиваема страна, когато по делото са приети две категорични, но взаимно
изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода
на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими
специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина
(чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК) съдът следва да положи максимални
5
усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение-
Решение № 107/02.07.2020 г., гр.д. № 2461/2019 г. на ВКС, ІV г.о.
Първата експертиза, изготвена от вещото лице Г. И. М. е работила със
следните свободни сравнителни образци: заявление за издаване на документи
за самоличност с вх.№ 2312/30.03.2010 г., вх.№ 3976/09.04.2015 г., разписка
за получено разпечатано заявление от 09.04.2015 г., разпечатки с разписки за
получени документи на 12.05.2010 г. /2 бр./, искане за унищожаване на
паспорт с валидна виза от 07.05.2015 г., нотариален акт № 124, том І, рег. №
778, дело № 111/2010 г., нотариален акт № 127, том І, рег. № 785, дело №
114/2010 г., нотариален акт № 138, том І, рег. № 2733, дело № 112/2010 г.
Втората експертиза изготвена от вещите лица Б., Х. и Г. е работила със
същите образци, като към тях са добавени и още два нотариални акта от 2008
г. и 2009 г. и акт за прихващане или възстановяване № 1267195 от 11.12.2012
г. на НАП. Третата експертиза е работила със същите сравнителни образци.
Между страните не е имало спор относно годността на използваните от
вещите лица свободни сравнителни образци. Отделно от това тези образци са
добре подбрани, тъй като са изготвени в периода 04.07.2008 г.-07.05.2015 г.,
т.е. период близък до датата, на която е подписан изследвания от
експертизите запис на заповед, а именно: 18.01.2011 г. и са официални
писмени документи, като подписът положен в тях от наследодателя на
ответницата е удостоверен от съответните длъжностни лица и в този смисъл
не е спорно авторството на положените в сравнителните образци подписи.
Видно от обстоятелствената част и на трите заключения, при
сравнително почерковото изследване, разликата в становищата на експертите,
е в това, че първите две експертизи с еднакво становище приемат съставената
съвкупност от съвпадащи общи и частни признаци за индивидуална и
достатъчна за идентификационен извод в дадената посока и им отдават по-
голямо идентификационно значение. Различията обясняват с вариантност,
касаещи елементи без голямо идентификационно значение.
За разлика от тях третата експертиза, изготвена от вещите лица Ц., Т. и
А. приема, че констатираните различия в общия и частните почеркови
признаци са характерни, проявяват се устойчиво и то в съвкупност във
всички сравнителни образи и касаят признаци, които трудно могат да бъдат
възпроизведени при имитация, поради което имат висока идентификационна
6
стойност и дават основание за категоричния извод, че подписите не са
положени от Р. В. Т.. Установените съвпадения, както в общите, така и в
частните признаци, които касаят предимно формата и продължителността на
движенията, имат ниска идентификационна стойност, тъй като същите не са
проява на автоматизма в почерка при подписване, като напр.разпределението
на натиска. Оценени в съвкупност с установеното спиране и последващо
присъединяване на движение при изписване на елементите на буквата „Р“ в
подписа за „Записът на заповед е предявен на:“ /не установено от предишните
две експертизи/, вещите лица обясняват със стремеж към наподобяване на
саморъчните подписи на Р. В. Т..
С оглед на така гореизложеното настоящият въззивен състав кредитира
заключението на вещите лица Ц., Т. и А., като намира същото за обосновано и
вярно по следните съображения:
Методиката на идентификационното изследване се основава на
качествен анализ на почерковия /графичен/ материал, при което решаваща е
субективната оценъчна дейност на експерта. В криминалистичната доктрина е
прието, че няма количествен критерий, според който да се определи при
колко частни признака трябва да е налице съвпадение, за да се направи извод
за тъждество. Принципът е, че колкото по-специфичен е даден признак,
толкова по-голямо е неговото идентификационно значение. За да бъде
обосновано, заключението трябва да съдържа и обяснения за причината на
различието. Заключението на вещите лица Ц., Т. и А. е обосновано, доколкото
в него подробно са обяснени причините както за различията, така и за
съвпаденията. Установено е устойчиво проявление на съвпадащи в общия и
частните почеркови признаци в изследваните свободни сравнителни образци,
които се различават от изследваните обекти, като тези съвпадащи в
сравнителните образци признаци са трудни за възпроизвеждане при имитация
и очевидно не са възпроизведени в подписите за „Издател“ и „Записът на
заповед е предявен на:“ Ето защо съдът приема за обоснован извода на
вещите лица, че тези признаци притежават висока идентификационна
стойност. Обратно установените съвпадения, касаят признаци, които не са
проява на автоматизма в почерка при подписване, което ги прави и по-лесни
за възпроизвеждане при имитация.
На следващо място заключението на вещите лица Ц., Т. и А.
7
кореспондира с приетото по делото писмено доказателство-споразумение от
13.06.2018 г. Действително това споразумение урежда други облигационни
отношения между страните, но представлява косвено доказателство, което
обсъдено с другите доказани по делото факти и обстоятелства, може и води
до обоснован извод, относно възникване и съществуване на менителничното
задължение по процесния запис на заповед.
Записът на заповед е издаден на 18.01.2011 г. и е с определен падеж на
плащане-01.09.2016 г. Наследодателят на ответницата и издател на записа на
заповед е починал на 26.10.2016 г., т.е. към датата на неговата смърт и по
силата на наследственото правоприемство в патримониума на ответница е
влязло и ликвидно, и изискуемо задължение за сумата от 65 000 лв. Това
задължение е съществувало и към датата на подписване на споразумението-
13.06.2018 г. Няма нито житейска, нито правна логика ищецът да поеме
задължение към ответницата за сумата от 47 500 лв., замествайки в дълг „Г.“
ЕООД и при знание за негово ликвидно и изискуемо вземане към ответницата
и то в по-голям размер, да замълчи за него, да не заяви воля за прихващане
или друг начин на погасяване и едва около година по-късно да предяви
претенциите си пред съда.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и като
такова ще следва да бъде отменено по следните съображения:
Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, а
отговорността на ответницата намира своето правно основание в чл.485, ал.1,
във връзка с чл. 535, т. 2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който
произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и
8
той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.
От своя страна в тежест на ответницата е да докаже всички възражения
срещу вземането.
Юридическият факт, от който се претендира отговорността на
ответницата е едностранна правна сделка-запис на заповед, която поражда
парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по
записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД.
Записът на заповед от една страна, е ценна книга, а от друга страна, е
едностранна, формална и абстрактна правна сделка, поради което ищецът е
освободен от необходимостта да докаже съществуването на правно основание
за издаването на записа на заповед, т. е. за поемане на задължението по него.
По делото не са въведени твърдения за наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което да е издаден процесния запис на заповед.
За основателността на исковите претенции е необходимо на първо
място да се установи издаването на валиден запис на заповед, т.е.
съществуването на ценна книга, съдържаща задължителните реквизити по чл.
535 ТЗ. В процесния запис на заповед са посочени наименованието "запис на
заповед", платим на падеж, името на лицето, на което трябва да се плати, дата
на издаване, както и безусловно обещание за плащане на определена сума
пари. Посочени са място на плащане и място на издаване.
По съображения изложени подробно по-горе в обстоятелствената част
на настоящото решение обаче се установява, че процесният запис на заповед
не е подписан от наследодателя на ответницата, т.е. менителничният ефект не
е възникнал.
Съдържанието, което следва да има записът на заповед, като ценна
книга, е строго формално, изрично посочено в закона - чл. 535 ТЗ - и
отсъствието на всеки от изброените реквизити го прави нищожен, поради
липса на форма.
Законът не изисква друго лице, освен издателят, да подпише записа на
заповед и щом като наследодателят на ответницата не е подписал записа на
заповед като издател - лице, което безусловно е обещало да плати сумата на
ищеца, записът на заповед е нищожен, поради липса на форма и не е породил
за издателя, респ. за ответницата в качеството й на негов наследник по закон
задължение да плати сумата на ищеца И. В. Т.. Следователно предявеният от
9
ищеца иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на дължимост на сумата
по записа на заповед е неоснователен и като такъв ще следва да бъде
отхвърлен.
С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 65 000 лв., поради което и
осъдителният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД също следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото на въззивницата –ответница и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК се дължат направените от нея разноски и пред двете
инстанции в пълен размер, както следва: 3000 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, установено с договор за правна помощ № 909752, който има
и характер на разписка, в частта за платеното възнаграждение в брой, за
процесуално представителство пред първата инстанция, както и разноските
направени пред настоящата въззивна инстанция: 1 636 лв.-заплатена държавна
такса, 2 340 лв.-депозити вещи лица, както и сумата от 2960 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение установено с договор за правна помощ № 850959,
който има и характер на разписка, в частта за платеното възнаграждение в
брой, за процесуално представителство пред въззивната инстанция, или общо
разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 6 936 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260908/30.10.2020 г., постановено по гр.д. №
12677/2019 г., Софийски градски съд, І-30 състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл.422 от ГПК
иск от И. В. Т., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.** против Г.
Р. Т., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.* за установяване в
отношенията между страните, че ответницата дължи на основание чл. 535, т.
2, чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 44 ЗЗД на ищеца сумата от 65
000 лв. /шестдесет и пет хиляди лв./ въз основа на издадения от
10
наследодателя на ответницата Р. В. Т. запис на заповед от 18.01.2011 г., с
падеж на плащане – 01.09.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.04.2019 г. по ч.гр.д.
№ 15493/2019 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и предявения иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца и сумата
от 16 755,56 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин петдесет и пет и 0,56 лв./ -
законна лихва върху главницата за периода от 02.09.2016 г. до 18.03.2019 г.
Решението и в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над
сумата от 16 755,56 лв. до пълния предявен размер от 16 756,90 лв. е влязло в
сила, поради необжалването му.
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.**
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. Р. Т., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, бл.*, ет.*, ап.* сумата от 3000 лв. /три хиляди лв./ разноски
направени пред първата инстанция, както и сумата от 6 936 лв. /шест хиляди
деветстотин тридесет и шест лв./ разноски направени пред настоящата
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11