О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
21.02.2020
г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа гр.д. № 3699 по описа на СтРС за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК и същите
са редовни и допустими.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо. Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба
заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените
към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 1751/2019 г. по описа на РС Стара Загора.
НАСРОЧВА делото
за 06.04.2020 г. от 14.45 ч., за която дата да се призоват
страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията (ако има такъв).
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че на
25.03.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията си към Т.И.Г.. По
входираните документи било образувано ЧГД № 1751/2019 г. По посоченото дело
била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което дружеството ищец подало настоящата
искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли
в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влезли в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-eneraia/normativni-dokumenti-(1).aspx
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество било
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекти на ответника с ИТН
2060990, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Старозагорско въстание № 8, ет. 2,
ап. 6.
За Т.И.Г. бил открит клиентски номер ********** в качеството на
собственик на посочения имот видно от справка в Служба по вписванията гр. Стара
Загора.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите
условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на Т.И.Г. за периода
23.12.2016г. - 22.03.2017г. електроенергия на обща стойност 251,08 лв., която
до този момент не била заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 28,33 лв. за периода 11.02.2018г. -
24.03.2019г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура, отделно
за период от датата на падежа на същата, до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Искането е съдът да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Т.И.Г.,
както следва:
- 251,08 лв., представляващи стойността на консумираната
от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.12.201 бг. -
22.03.2017г.
- 28,33 лв., представляващи стойността на законната
лихва за забава за периода 11.02.2018г. - 24.03.2019г.
- законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда - 25.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Счита,
че искът на ищеца е неоснователен и недоказан имайки предвид следното:
Между страните в настоящото
производство не съществувало валидно правоотношение. Ищецът не бил представил
доказателства, въз основа на които можело да бъде установено, че ответникът се
намирал в договорни отношения с него, както и не било посочено на какво
основание ищецът открил партида за потребление на електроенергия на името на
ответника. За да се приемело, че ответникът се явявал потребител по смисъла на
Закона за защита на потребителите и на основание чл. 147а от ЗЗП, същият следвало
да изрази съгласие с Общите условия чрез полагане на подпис, а за всяка промяна
на тези общи условия, ищецът следвало да уведомява ответника по реда на чл. 148
ЗЗП.
По делото не били
представени доказателства, че ответникът имал качеството на потребител на
електрическа енергия за обекта, за който се претендирала стойността на
доставена електрическа енергия - не били представени доказателства ответникът
да е подал писмено заявление за продажба на електроенергия по чл. 13, ал. 3 от
Общите условия. По делото не се съдържало нито един документ, носещ подпис на
представляващия ответника, от който да можело да се направи извод, че в
процесния период ответника имал някакво отношение към доставка на
електроенергия за обект с адрес в гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско
въстание“ № 8, ет.2, ап.6. В този смисъл, счита, че за процесния период
ответникът не бил имал качеството на потребител на електрическа енергия за
посочения обект. С исковата молба не били представени доказателства ответникът да
е подавал до ищеца Заявление - декларация за започване на продажба на
електрическа енергия за обект с ИТН 2060990, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Старозагорско въстание“ № 8, ет.2, ап.6, ведно с Декларация за достъп до
мрежата по отношение на същия обект. Едва с подаването на тези документи следвало
да се счита, че ответника бил сключил договор с електроснабдителното дружество.
В тази връзка било важно да се отбележи, че облигационното правоотношение,
което възниквало и съществувало на основание чл.98 а, ал.1 от Закона за
енергетиката, чрез сключени договори при публично известни общи условия за
продажба на електрическа енергия, не възниквало и съществувало само по силата
на закона и от момента, в който съответното лице придобивало право на
собственост или вещно право на ползване върху имота, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Безспорно, касаело се за договор при общи условия,
за който било характерно, че клаузите на бъдещия договор не се разисквали, но
договорът се считал сключен от момента, когато направеното предложение от
едната страна се приемело от другата. Само тогава общите условия ставали
договорни условия - условия на единичния договор, сключен въз основа на тях.
Ето защо, с подаването на молба за откриване на партида от собственика, респ.
ползвател на вещното право, следвало да се счита, че последният бил сключил
договор с електроснабдителното дружество. От този момент възниквали и
договорните отношения между страните. Респективно, договорното правоотношение
се прекратявало с подаване на заявление за промяна на партидата. Противно на
логиката и на правните принципи било да се приеме, че само с факта на
придобиване на собствеността и по силата на легалната дефиниция за клиент, без
никакво друго действие от страна на лицето, то ставало страна по договора при
общите условия. В подкрепа на това виждане била разпоредбата на чл.1, т.4 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, клиент бил
със значението на „мрежови клиент” или „потребител на електрическа енергия”,
като потребител на електрическа енергия за битови нужди било физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на ищцовото дружество, а потребител на електрическа енергия за стопански
нужди било физическо лице или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общинския бюджет, което купувало ел. енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на
ищеца, съгласно действащото законодателство.
Представените по делото
фактури и препис - извлечение от сметка били частни свидетелстващи документи,
които не носеби подписа на ответника и удостоверявали изгодни за издателя си
факти и обстоятелства. Частните свидетелстващи документи не се ползвали с
обвързваща материална доказателствена сила, освен ако удостоверявали неизгодни
за издателя си факти и обстоятелства. Доказателственото им значение се
ограничавало с посоченото в чл.180 ГПК. В този смисъл същите не били достатъчни
да удостоверят по безспорен начин както страните по делото, така и количествата
потребена ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на
чл.95а, ал.2 ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в обществен интерес и се
предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на
равнопоставеност. Разпоредбата на чл.98а ЗЕ сочи от своя страна и
задължителните реквизити на тези общи условия по отношение продажбата на ел.
енергия на крайните клиенти - потребители на енергийни услуги.
Представените по делото от
ищцовата страна доказателства /фактури, препис- извлечение от сметка/ не
доказвали по безспорен и категоричен начин наличието на облигационни отношения
между ищцовото дружество и ответника. Поради това бил недоказан факта на
облигационно отношение между ответника Т.И.Г. с клиентски номер **********, от
където следвало и недоказаност на исковата претенция.
От неоснователността на
главните искове следвала и неоснователността на акцесорните претенции по чл.86
от ЗЗД за сумата 28.33 лева представляваща обезщетение за забава /законната
лихва/ за периода от 11.02.2018г. - 24.03.2019г. върху главницата от 251.08 лв.
и за законна лихва за периода от 25.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Поради
това моли съдът да отхвърли изцяло предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД иск, като неоснователен и недоказан.
Предявен е иск по чл. 79 ал. 1 от ГПК за
сумата от 251,08 лева.
В тежест на ищеца е да докаже, че е
налице сключен договор при общи условия, по който е престирано дължимото т.е.
доставяна е ел. енергия, както и размерът на вземането.
В тежест на ответника е да докаже
плащане или насрещните си възражения за недължимост.
Оспорва се фактът, че ответницата е
потребител на посочения обект, съответно договорното правоотношение.
Не са представени приложимите Общи
условия ведно с дата на приемането им и влизане в сила.
По иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от
28, 33 лева.
В тежест на ищеца е да докаже настъпилия
падеж на плащането и датата на забава за длъжника. В тежест на ответника е да
докаже плащане.
НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че
съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: