№ 155
гр. Благоевград, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 500577/19.09.2023г., постановено по гр. д. № 900/2020г.
по описа на РС Разлог, са отхвърлени предявените от Н. А. К. с ЕГН
********** от гр. **, чрез пълномощника Ю. Г. - адвокат, против В. Е. Ч.,
ЕГН ********** от гр. **, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от
ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен
акт, постановен от РС Разлог. Въззивникът твърди, че по делото е установено
по несъмнен начин, че между страните в настоящото съдебно производство е
сключен договор за паричен заем в размер на исковата сума, т. е. че ищецът е
предал на ответника процесната парична сума при постигнато съгласие тя да
бъде върната като дадена по договор за заем.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Въз основа на депозирано от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 203/2020 год. по описа на Районен съд - Разлог, по което
е издадена Заповед № 1038 от 25.02.2020 г., с която е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца сумата 1 885.00 лв., дължима по договори за заем и
издадени вносни бележки №№ ТТ/19218/11046-06.08.2019 г., ТТ/19233/24279-
21.08.2019 г. и ТТ/19248/13241-05.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението -21.02.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 37.70 лв., представляваща
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Длъжникът е уведомен при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, на
24.09.2020 година, заявителят по ч. гр. д. № 203/2020 год. по описа на Районен
съд – Разлог, депозира искова молба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен, безспорен
начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК,
наведеното в исковата молба фактическо твърдение, че между страните в
настоящото съдебно производство са постигани съгласие исковата сума да
бъде предадена от ищеца на ответника в заем.
2
Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален,
реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка (в конкретни случай парична сума), като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от следните правопораждащи юридически
факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на две насрещни волеизявления с
идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това
парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Тези материални предпоставки, включени във фактическия състав
на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на паричното
договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат установени
от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване – съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. При
оспорване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може
само да проведе насрещно доказване на своите възражения и оспорвания: че
средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че
задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез други
правопрекратителни способи, и пр.
От представените по делото извлечение с движението по банкова
сметка с титуляр В. Е. Ч. се установява, че за периода от 06.08.2019г. до
05.09.2019г. . по банковата сметка на ответника са постъпили парични суми
на обща стойност от 1885 лв. вносител (платец) по две от тях, съответно от
дати 06.08.2019г. и 21.08.2019г., е ищеца. В същите е удостоверено като
основание за плащане „заем”, от който по тълкувателен път – съобразно
нормативите правила, предписани в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, може да се
достигне до правния извод, че между страните е породено заемно
правоотношение с предмет внесената сума общо в размер от 1200лв.
Съгласно константата практика на ВКС, обективирана в Решение №
524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК и в Решение №
3
374/4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2014 г., IV г. о., ГК, в случай че
предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като може да произтича от друг източник
и ищецът не е освободен от процесуалното си задължение да установи този
източник с допустимите от закона доказателствени средства. Поради реалния
характер на договора за заем предоставената сума представлява съществен
елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за
връщане от заемателя означава доказване на самия договор. Поради тези
правни съображение не се прилага уредената в чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2
ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК относителна забрана за установяване със
свидетелски показания на правното основание (годния юридически факт), на
което са предадени паричните средства, т.е. чрез свидетели е допустимо да се
изяснява смисълът на постигнатите уговорки; за установяване на
обстоятелствата, при които договорът е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните (характерът на преговорите,
разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по договора
след сключването му и пр.).
От показанията на св. Ангел К., които съдът цени при условията на
чл.172 ГПК, се установява, че последният е присъствал на уговорките по
договори за заем за общо 1200 лева и че ответникът се е задължил да върне
заетите суми на ищеца до месец декември 2019г. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи си с писмените
данни по делото.
Предвид горното настоящият състав намира, че са доказани
облигационни отношения по сключени договори за заеми на 06.08.2019г. и
21.08.2019г. за общо 1200 лева, поради което и решението следва да се
отмени до 1200 лева и да се постанови за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1200 лева по договори за парични
заеми от 06.08.2019г. и 21.08.2019г.
Настоящият състав споделя мотивите на РС относно недоказано
облигационно отношение за сумата 685.00 лева и не намира за нужно да ги
преповтаря. В тази част решението е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора право на разноски имат и двете стани.
4
Въззивникът има право на разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. За заповедното производство 318.30 лева възнаграждение за
адвокат и 24.00 лева държавна такса или общо 342.30 лева. За исковото
производство пред първа инстанция 71.79 лева – държавна такса, 230,45 –
възнаграждение за особен представител или общо 302.24 лева, за въззивно
производство 47.74 лева държавна такса и 310.98 лева – възнаграждение за
особен представител или общо 358.72 лева.
Въззиваемата страна не претендира разноски.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 500577/19.09.2023г., постановено по гр. д. №
900/2020г. по описа на РС Разлог, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Н. А. К. с ЕГН ********** от гр. **, против В.
Е. Ч., ЕГН ********** от гр. **, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, до сумата от 1200.00 лв., представляваща главници по
договори за паричен заем от 06.08.2019 година и от 21.08.2019 година,
сключени между ищеца и ответника, ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
21.02.2020г. до изплащането й, както и в частта на разноските и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. Е. Ч., ЕГН **********
от гр. **, че дължи на основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД на Н. А.
К. с ЕГН ********** от гр. **, сумата 1200.00 лв., представляваща главници
по договори за паричен заем от 06.08.2019 година и от 21.08.2019 година,
сключени между ищеца и ответника, ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
21.02.2020г. до изплащането й.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Е. Ч., ЕГН ********** от гр. **, да заплати на Н. А. К. с
ЕГН **********, от гр. **, сумата в общ размер на 1003.26 лева – разноски за
5
заповедното, исковото и въззивното производство, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6