№ 759
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901328 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „А.“ АД твърди, че бил застраховател по договор за застраховка „Каско”,
сключен със застрахователна полица № 0306Х0340136 за л.а. „Лексус РЦФ“ с ДК №
******* със срок на застрахователно покритие от 08.11.2017 г. до 01.11.2018 г. На
06.02.2018 г. в гр. Пловдив настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача
на т.а. „Ситроен Джъмпер“ с ДК № *******, чиято гражданска отговорност към този момент
била застрахована при ответника „А. Б.“ АД. Ищецът определил застрахователно
обезщетение в размер от 27 743,69 лв., като изплатил на увреденото лице сумата от
25 703,69 лв., формирана след приспадане на застрахователните премии до края на срока на
договора в размер от 2 040 лв. Ищецът счита, че след обезщетяване на застрахования в
негова полза възникнало регресно вземане в размер на определеното обезщетение от
27 743,69 лв., както и за ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Въпреки отправената
покана ответникът не извършил плащане и така изпаднал в забава, за която дължимата
лихва за периода от 11.07.2018 г. - 11.07.2021 г. била в размер от 8 458,69 лв. Въз основа на
изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати главницата от 27 758,69
лв., лихва за забава до предявяване на иска в размер от 8 458,69 лв., законна лихва до
погасяването и съдебните разноски.
Ответникът „А. Б.“ АД оспорва механизма на събитието, като твърди
изключителна вина на водача на застрахованото при ищеца МПС, а при евентуалност –
допринасяне от негова страна. Сочи, че водачът на лекия автомобил се е движил със
значително превишена скорост, което от една страна му попречило да предприеме
своевременно аварийно спиране, а от друга - възпрепятствало водача на товарния автомобил
1
да възприеме правилно пътната обстановка при предприемане на маневрата за престрояване
в лява пътна лента. Ответникът оспорва и причинната връзка между твърдяното събитие и
увреждането на някои от детайлите, за които било изплатено обезщетение (напр. предна
дясна врата), като счита, че същите били увредени от предходно произшествие. Според
ответника застрахователното плащане било недължимо извършено, тъй като издадената от
сервиза фактура била „фиктивна“ и било нарушена разпоредбата на т. 71 от общите условия
на договора за имуществено застраховане поради липса на писмено съгласие на
застрахователя за определяне на сервиза, извършил ремонта. Ответникът оспорва също
размера на регресното вземане, като твърди, че не следвало да се ангажира отговорността му
за разликата над фактически изплатеното обезщетение в размер от 25 703,69 лв. Оспорва и
началния момент, от който ищецът претендира лихва. Въз основа на всичко изложено
ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане;
в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска;
в изпълнение на договорното си задължение по договора за имуществено
застраховане ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер, не по-голям от действителните вреди.
Относно събитието и противоправността:
В приетия като писмено доказателство Протокол за ПТП № 1678198/2018 г. е
удостоверено, че на 06.02.2018 г. в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ е реализирано
произшествие между т.а. „Ситроен Джъмпер“ ДК № ******* и л.а. „Лексус РЦФ“ с ДК №
*******. В протокола е удостоверено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на товарния автомобил, който е предприел маневра за заемане на лява съседна пътна
лента, но не е пропуснал движещия се в същата лента л.а. „Лексус РЦФ“. В частта относно
механизма на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не
удостоверява съгласно изискването на чл. 179 ГПК лично възприети от съставителя на
протокола факти от настъпването на самото събитие. Обаче в частта, в която длъжностното
лице е удостоверило възприети от него обстоятелства, документът има характер на
официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила.
2
В случая лично възприети от съставителя на протокола факти са само
видимите щети по участващите в събитието МПС, тъй като според показанията на
съставителя на протоколаместопроизшествието не е било запазено при идването му и
същият е отразил на скицата механизма на събитието така, както е бил установен от него,
т.е. скицата възпроизвежда извод, а не факт.
Въз основа на официалното удостоверяване относно щетите по двата
автомобила, както и въз основа на свидетелските показания на участниците в ПТП, е
изготвено заключение на съдебно авто-техническа експертиза (САТЕ), което приема за
реализирал се механизъм на произшествието, идентичен с удостоверения в протокола за
ПТП:
- управляваният от свидетеля К. л.а. „Лексус РЦФ“ се престроява от средна в лява
лента за движение на булеварда и продължава движението си напред;
- междувременно водачът на т.а. „Ситроен Джъмпер“, който се е намирал „няколко
автомобила“ по напред, предприема също маневра за престрояване от средна в лява лента;
- траекториите на двата автомобила се засичат и настъпва ПТП между тях, като
ударът е нанесен с предната част на л.а. „Лексус РЦФ“ в задна лява част на т.а. „Ситроен
Джъмпер“.
При изложения механизъм на събитието вещото лице заключава, че причина за
ПТП е неспазване на правилата за предимство от страна на водача на товарния автомобил,
тъй като същият не е пропуснал вече движещия се в лявата лента лек автомобил. Както
беше посочено, този извод е основан на официалното удостоверяване, извършено в
протокола за ПТП, относно мястото на уврежданията по двата автомобила , което не
беше опровергано по надлежния ред, а напротив, верността му се подкрепи от обясненията
на вещото лице, дадени в о.с.з. на 25.05.2022 г. – според експерта „разликата в ширината на
двете превозни средства е такава, че ако те се намираха към момента на удара едно зад
друго, не би било възможно щетите да са изнесени само в едната – лявата или дясната част“
и е щяло „да има удар в централната част", докато в случая „е увредена лявата степенка на
товарния автомобил“. Впрочем, свидетелят Т. макар да сочи, че ударът е настъпил „изцяло в
лявата лента“, също потвърждава, че е „засегната изцяло лявата страна на буса без да е
засегната дясната“ и уточнява, че л.а. „Лексус РЦФ“ се е намирал в лявата част на
неговия автомобил. Всичко това потвърждава извода на вещото лице, че ПТП е настъпило
в момент, в който товарният автомобил е бил в състояние на неприключила маневра по
престрояване от дясна в лява пътна лента.
Въз основа на така установения механизъм съдът счита, че събитието се дължи на
противоправното поведение на водача на т.а. „Ситроен Джъмпер“, който е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Съгласно сочената разпоредба водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, вкл. да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, за да премине в друга пътна лента, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
3
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея.
Относно възражението за допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
От заключението на САТЕ може да се заключи, че увреденият автомобил се е
движил с разрешена за съответния участък скорост. Макар да не може да установи
конкретната стойност на скоростта, експертът при разпита си дава категорични обяснения,
че разликата между скоростите на двата автомобила е била не по-голяма от 30 км./ч., а
товарният автомобил, правейки маневра, се е движел с около 10 км./ч. според показанията на
неговия водач. Съдът възприема извода на вещото лице относно скоростта на увредения
автомобил, тъй като той е обоснован с установените щети по автомобилите, вкл. с
обстоятелството, че не са били задействани системи за защита, както и че не е било счупено
предното стъкло (второто обстоятелство е достатъчно за кредитиране на заключението, дори
да се приеме, че е възможно автомобилът да не е бил с действащи системи за защита тип
„въздушна възглавница“).
Същевременно при разпита в о.с.з. на 25.05.2022 г. вещото лице заявява, че няма
данни, от които да се направи извод за предотвратимост на удара за водача на л.а.
„Лексус РЦФ“.
Поради изложеното следва да се приеме, че не се установява противоправно
поведение от страна на увредения, с което той да е допринесъл за настъпване на вредите.
Относно причинната връзка между събитието и обезщетените вреди:
Според заключението на САТЕ в резултат от ПТП на л.а. „Лексус РЦФ“ са
причинени щети, чийто ремонт възлиза на 27 945,01 лв.
Възражението на ответника, че не всички щети са в причинна връзка със
събитието, остана недоказано. На първо място, вещото лице е категорично, че всички от
описаните от ищеца детайли биха могли да бъдат увредени от процесното ПТП. На
следващо място, от показанията на свидетеля Н. се установява, че щетите, които
автомобилът е получил в резултат от предходно ПТП са били с различно местоположение
и вид, а свидетелят К. сочи, че автомобилът е бил напълно ремонтиран след
закупуването му и преди регистрацията му в КАТ, съответно преди сключване на
застрахователния договор. Това означава, че е изключена възможността щетите от
предходното събитие да са били отново предмет на описа на застрахователя по процесната
щета.
Относно размера на регресното вземане:
Обемът на регресното вземане зависи от размера на платената сума, но не повече
от размера на действително причинените вреди – чл. 411, изр. 1 КЗ, както и не повече
от размера на задължението, което ищецът е имал към увреденото лице.
4
Доколкото действителната стойност на автомобила към датата на събитието е била
69 794 лв., то не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Следователно
размерът на дължимото от ищеца към застрахованото лице обезщетение е следвало да бъде
равно на стойността на ремонта на частичните щети съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ или 27 945,01
лв. според САТЕ. Ищецът е определил обезщетение в по-малък размер, а именно 27 743,69
лв., поради което същият се явява горна граница на регресното вземане.
Възражението на ответника, че плащането от ищеца е било извършено в нарушение
на т. 71 от общите условия на договора за имуществено застраховане, е неотносимо, тъй
като нарушението на договорения начин за избор на сервиз не дава право на застрахователя
да откаже плащане на застрахования, щом събитието е настъпило, съставлява покрит риск и
се търси обезщетение за вреди в причинна връзка с него. Същевременно, това възражение е
и неоснователно, тъй като изричното съгласие на застрахователя за извършване на ремонта
в избрания от застрахованото лице сервиз е било изразено най-късно с писменото одобрение
за плащане на обезщетение, обективирано в доклада от 02.04.2018 г.
Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер на
платеното от него обезщетение, доколкото то е по-малко от размера на действителните
вреди. Възражението на ответника, че ищецът е обезщетил застрахованото лице не със
сумата от 27 743,69 лв., а със сумата от 25 703,69 лв., е неоснователно. Задължението за
заплащане на обезщетение е възникнало в размера по представената фактура, а именно
27 743,69 лв., като част от това задължение е погасено чрез плащане (в размер от 25 703,69
лв.), а друга част – чрез прихващане с насрещно вземане за застрахователна премия (в
размер от 2 040 лв.). Доколкото застрахователят встъпва в правата на удовлетворения
застрахован, то релевантен е размерът на удовлетворението, а той се определя от размера
на погасеното задължение, независимо от погасителния способ.
Съгласно чл. 411, изр. 1 КЗ застрахователят по имуществено застраховане има
право да получи от застрахователя на делинквента и стойността на обичайните разноски,
направени за определяне на обезщетението. Претендираната сума от 15 лв. съставлява
обичаен размер, поради което общият размер на вземането срещу ответника възлиза на
27 758,69 лв. Искът е изцяло основателен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил
в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговрност“, като приложи доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на
необходимите документи. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на
чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ – това са доказателства, за чието
снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне
на основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства,
независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.
В настоящия случай ищецът е изпратил до ответника покана, към която за
5
удостоверяване настъпването на събитието е представил протокола за ПТП, уведомление за
щета, застрахователна полица, свидетелство за регистрация, опис-заключение, фактура,
снимки по щета и всички други документи, които биха могли да послужат за определяне на
отговорността. Поканата е получена от ответника на 23.05.2018 г., като след получаването й
ответникът не е изискал представяне на допълнителни доказателства.
Изложеното сочи, че тридесетдневният срок за плащане, установен в чл. 412, ал. 3
КЗ, е започнал да тече от 24.05.2018 г. и е изтекъл много преди началния момент на
претенцията за лихва, а именно – 11.07.2018 г. За периода 11.07.2018 г. - 11.07.2021 г.
дължимата лихва за забава е в размер от 8459,37 лв., поради което искът следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 238,70 лв. разноски. Депозитът
за един от свидетелите (К.) не е усвоен и подлежи на възстановяване, поради което съдът не
го възлага в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „А.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3 КЗ сумата от 27 758,69 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за събитие,
настъпило на 06.02.2018 г. в района на гр. Пловдив, и ликвидационни разноски за
определянето му, ведно със законната лихва от 12.07.2021 г. до погасяването, сумата от
8 458,69 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.07.2018 г. – 11.07.2021 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 238,70 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6