Решение по КНАХД №2116/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. В., [ЕГН] от гр. Добрич, чрез адв. С. Г.-П., срещу Решение № 971/31.07.2025г. по АНД № 1837/2025 г. на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2400077/13.05.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, като наложената на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ глоба от 1 250 лв. за нарушение по чл. 61 от Наредба № 2/2024г. МИЗБУТИСМР е намалена на 1 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК. Оспорват се изводите на въззивния съд за съответствие на оспореното НП с изискванията на чл.57 от ЗАНН и с приложимите материално-правни норми. Конкретно се твърди, че: в НП липсва пълно и точно описание на нарушението; неясни са датата и мястото на извършване на нарушението; НП е издадено на основание чл.413 от КТ, която норма обвързва работодателите, но не и физическите лица; приетата на нарушена норма на чл.61 от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР е указателна и не вменява задължения на физическите лица; неправилно съдът е приел, че В. има качеството на длъжностно лице, за което няма доказателства и липсват констатации в НП; неправилно е прието от съда, че В. е изпълнител на СМР „Хоум Про“ ООД с ЕИК *********, като с този ЕИК в Търговския регистър фигурира „АТА Билд“ ЕООД, като служители на тези две дружества не са изпълнявали СМР на процесния строителен обект; неправилно е прието, че административнонаказващия орган /АНО/ разполага с териториална компетентност. Поддържа се, че като не е съобразил горните обстоятелства въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, поради което се моли отмяна на същото и на НП. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв.[населено място] - П. жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Допълнително се излага, че във въззивното решение съдът е цитирал като нарушени правни норми чл.7 от ЗЗБУТ и чл. 26 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, каквито не са изписани в НП, с което неправилно е заместена волята на АНО. Претендират се деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. В отговора се поддържа, че въззивният съд е извършил пълна проверка на НП, като правилно е достигнал до извода, че същото е издадено в съответствие с процесуалните и материално-правните норми. Съдът е изяснил фактическата обстановка и е обсъдил всички наведени възражения. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно и се моли оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство. В съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Споделя възраженията в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото посочената като нарушена правна норма в НП не вменява конкретни задължения на техническия ръководител. Счита, че не са събрани и доказателства за виновно поведение на наказаното лице. Пледира за отмяна на обжалваното решение подлежи на отмяна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по повод жалба на Г. Д. В. срещу НП № 19-2400077/13.05.2024 г., с което на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, за извършено нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТСМР му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 250. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана във връзка с констатациите от извършена на 15.04.2024 г. в 14, 00 ч. проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обект - многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, УПИ III-5, с идентификатор 10135.3525.10, кв. 19, по плана на ж.к. „Възраждане“ 4 м. р., с изпълнител на СМР „Хоум Про“ ООД. Проверката е извършена в присъствието на В. в качеството на технически ръководител на строителния обект. В хода на проверката е установено, че на фасадата на етажната плоча Г, ниво +5,65 м. няма изградени външни стени и контурите на етажната плоча не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за краката, средно перило за ръцете и основно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. На обекта към момента на проверката са установени работници на горепосоченото дружество. Описаното било квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за МИЗБУТСМР. За констатираното нарушение срещу Г. В. бил съставен АУАН, надлежно предявен и подписан от лицето без възражения. Такива не били подадени и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. АНО като възприел изцяло установената с АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, с което наложил на В. глоба в размер на 1 250 лв., на осн. чл. 413, ал. 2 от КТ.

Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания от св. М. Д. – актосъставител. Счел е същите за взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, предвид разпоредбите на чл.416, ал.5, вр. чл.399 от КТ и представените с административнонаказателната преписка Заповед З-0693/15.08.2022г. /т.5/ и, Заповед № 3-0372/04.04.2024г., двете на Изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Мотивирал е издаване на АУАН и НП в законоустановените срокове и в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тази връзка е приел за неоснователни възраженията на наказаното лице за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото точно и ясно в АУАН и респ. в НП е отразена датата на проверката -15.04.2024г., около 14:00ч., която е и дата на констатираното нарушение; мястото на извършване – описан е коректно строителния обект; конкретизирано е кой е извършителят на нарушението - техническият ръководител на обекта Г. В.; изложени са фактически и правни основания - посочено е в какво е намерило израз това нарушени - неизпълнение на задължението му в посоченото качество да бъдат обезопасени строителните дейности на работниците свързани с армировъчни дейности на височина- втори етаж , плоча Г- ниво 5, 65м. срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за краката, средно перило за ръцете и основно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Наведеното от въззивника възражение за незаконосъобразност поради посочен различен ЕИК на „Хоум Про“ ООД, съдът е счел за ирелевантно, тъй като обвинението се отнася до конкретна проява на физическото лице, технически ръководител.

ВРС е приел за доказан фактическият състав на вмененото нарушение, тъй като съгласно чл.26, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за МИЗБУТИСМР техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ. В. има качеството на технически ръководител на процесния обект, съобразно представените: трудов договор, Инструкция за безопасна работа при подготовката и поддържането на строителната площадка и заповед на представляващия дружеството - изпълнител на обекта, поради което е изведен извод, че правилно АНО е приел за нарушена нормата на чл.61 от Наредбата, изискваща от техническия ръководител да вземе мерки за предотвратяване на падане от височина чрез съответните приспособления.

За да измени НП и определи имуществената санкция в предвидения в закона минимален размер от 1 000 лева, въззивният съд съобразил установените обстоятелства в тяхната съвкупност /в т.ч. отсъствие на мотиви на АНО за определяне на наказание над минимума, както и оказаното съдействие от страна на наказаното лице в хода на проверката/ и е приел, че регламентираните в ЗАНН цели на наказанието, биха се постигнали и с налагане на предвидения в закона минимален размер за конкретното деяние.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно и допустимо, и е в съответствие с приложимия материален закон.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Същите в голяма част са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и подробно обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав споделя изцяло и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

Допълнително, съдът намира за необходимо да посочи следното:

-При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните, посочил е кои доказателства кредитира и защо. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

-Съобразно представените по делото доказателства, установяваща делегиране на правомощия по предвидения в закона ред, законосъобразно съдът е приел компетентност на органите издали АУАН и НП.

-Обоснован от събраните по делото доказателства е и изводът на съда за съответствие на оспореното НП с изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както датата и мястото на извършване на нарушението, така и всички обстоятелства, при които е извършено, са конкретно и ясно посочени от АНО. Описаното не предпоставя съмнение кое е наказаното лице и за какво деяние.

-Правилно въззивният съд е приел, че В. е носител на административнонаказателна отговорност в качеството си на длъжностно лице. С Трудов договор № 026/14.03.2023г., сключен с „Хоум Про“ ООД, същият е назначен на длъжност „техник, строителство и архитектура“, а със Заповед № 3/08.12.2023 г. е определен за технически ръководител на обект Многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ III - 5, имот с идентификатор № 10135.3525.10, кв. 19, по плана на ж.к.“Възраждане“, гр.Варна /мястото на извършване на нарушението/. Въз основа на тези данни, жалбоподателят е „длъжностно лице“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КТ и в това си качество той е следвало да контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд от лицата, работещи на същия обект. Обстоятелството, че в НП погрешно е посочен друг ЕИК на „Хоум Про“ ООД не променя горните изводи. От една страна доказателствата по делото безспорно установяват, че именно това дружество е работодател на наказаното лице, а от друга – това обстоятелство не е от съставомерните елементи за ангажиране административнонаказателна отговорност на В..

-Неоснователно се поддържа от касатора, че съдът е цитирал във въззивното решение като нарушени правни норми, които не са посочени в НП и с това е заместена волята на АНО, а от своя страна описаната като нарушена разпоредба на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за МИЗБУТИСМР е указателна и не вменява задължения на физическите лица. ВРС се е позовал на чл.7 ал.2 от ЗЗБУТ само за да конкретизира, че процесните нарушения се уреждат от приетата в изпълнение на тази норма Наредба № 2. Разпоредбата на чл.26 ал.1 от Наредба № 2 е посочена изрично и в оспореното НП, с оглед конкретизиране, че административнонаказателната отговорност на В. е ангажирана именно в качеството му на технически ръководител на обекта, доколкото същият следва да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗЗБУТ. От своя страна посочената като нарушена норма на чл.61 от Наредба № 2 регламентира изрично как трябва да стане това изпълнение при опасност от падане от височина /чрез парапети със защитна лента за краката, средно перило за ръцете и основно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение/. Т.е. нормата съдържа правило за поведение, поради което и правилно е посочена в НП като нарушена. В случая обектът, на който са установени да извършват трудова дейност работници, е било необходимо да бъде обезопасен по надлежния ред, което не е било сторено към датата на проверката. Последното се установява от всички събрани по делото доказателства, а на практика не се и оспорва. Освен това наказаното лице се защитава срещу фактите, а същите са коректно установени от АНО. Изискванията на чл.61 от Наредбата, въвеждащи специални правила за безопасни и здравословни условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на жалбоподателя, предвид което нарушението, осъществено чрез бездействие от негова страна, категорично е осъществено от обективна и субективна страна.

-Санкционната разпоредба също е правилно определена. Нормата на чл.413 ал.2 от КТ освен за работодателите, в предл.2 предвижда санкция и за „виновното длъжностно лице“. В случая, както беше посочено и по-горе Г. В., доколкото му е възложено техническото ръководство на обекта, безспорно има качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на § 1, т.5, пр.1 от ДР на КТ, поради което и извършеното от него нарушение по чл.61 от Наредба № 2, подлежи на санкциониране по реда на чл.413, ал.2, предл.2 от КТ.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, доколкото няма данни в на тази инстанция същият да е защитаван и да са извършвани процесуални действия от юрисконсулт.

Воден от горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 971/31.07.2025г. по АНД № 1837/2025 г. на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.