Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.
Велико Търново, 09.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н. и
участието на прокурора от ВТОП Илиян Благоев, разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10021/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по жалба от Н.Д.С. ***, чрез адвокат Й. А. ***, срещу
Решение № 586/29.11.2021 г., постановено по АНД № 1047 по
описа на ВТРС за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
35-0000918/10.11.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация", град Плевен /РД „АА“ – Плевен/, с което
на Н.Д.С. за нарушение на чл. 8, § 2, изр. първо от Регламент 561/06 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт във вр. с чл. 4,
буква „ж“, първо тире, изр. първо във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) и на основание чл. 93б, ал. 6, т. 2 от същия
закон му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 300 лева.
В касационната жалба
се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване
му в нарушение на материалния и процесуалния
и необоснованост. Касаторът намира, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията за форма, тъй като липсвали дата и място на извършване на
нарушение. Счита че описанието на нарушението не точно и ясно, с което е
накърнено правото на защита на санкционирания и възможността да разбере за какво
нарушение е ангажираната неговата административнонаказателна отговорност. Навеждат
се оплаквания за недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Развиват се подробни съображения за наличието на основания за приложимост на
чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на
друго по съществото на спора, с което се отмени НП. В съдебно заседание не се
явява и не се представлява. Представена е молба вх. № 793/16.02.2022 г. от упълномощения
адвокат, с която не възразява да бъде даден ход на делото и заявява, че
поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за две съдебни
инстанции.
Ответникът по
касация – Регионална Дирекция “Автомобилна администрация“ – Плевен, редовно
призован, не се представлява и не заема становище по касационната жалба.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното
решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
В хода на въззивното
производство са установени следните факти:
На 20.10.2020 г.,
около 15.30 часа, екип от контролни органи на РД „АА“ – Плевен, в състав Й.Д.Й.-
инспектор, и В.А.М.– също служител в РД „АА“ – Плевен, при изпълнение на
контролни си функции на ПП 1-5 Габрово - Русе, в района на км. 77.244, на
отбивка в с. П. Каравелово, община Полски Тръмбеш, са спрели за проверка управлявания
от Н.Д.С. *** състав от ППС с влекач „Ивеко“, категория N 3, с peг. № В 0958 НВ,
и прикачено към него полуремарке с peг. № В 3931 ЕН, с който осъществявал
превоз на товар /гипсокартон/ от РБългария за Румъния. При проверката контролните
органи констатирали, че цитираният товарен автомобил е оборудван с дигитален
тахограф, в който С. използвал дигиталната си карта № 0000000085373001. След
извършена контролна разпечатка проверяващите установили, че водачът на
съчлененото ПСС извършвал превоз на товари със седмичен период на управление от
00:29 ч на 28.09.2020 г. до 06:58 ч на 03.10.2020 г., като по време на период
от 24 часа, започващ от 22:40 ч. на 01.10.2020 г. и приключващ на 12:51 ч. на
02.10.2020 г. /14:11 часа/, не е ползвал нормална последователна дневна почивка
от 11 часа. При тези данни от дигиталния тахограф установили, че регистрираната
дневна почивка е 9:49 часа, т.е с 1:11 часа по-малко от регламентираната
при констатация, че водачът е използвал за горепосочения период, а именно от
00:29 ч на 28.09.2020 г. до 06:58 ч на 03.10.2020 г., правото си на три
намалени дневни почивки - 1-ва на 29.09.2020 г. /10:22/ работен период от 01:20
часа до 14:58 часа /13:38 часа/; 2-ра на 30.09.2020 г. от 13:55 часа на
30.09.2020 г. до 00:45 часа на 01.10.2020 г. /10:50 часа/ и 3-та на 01.10.2020
г.от 13:20 ч. до 22:40 ч. /09:20 часа/.Тези обстоятелства били преценени като
нарушение на чл. 8, § 2, изр. 1 от от Регламент 561/06 /Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт вр.
чл. 4, б. "Ж", първо тире, изр. 1 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози.
За горното нарушение
е съставен АУАН серия А-2019 №278420/20.10.2020г., връчен на нарушителя и
подписан без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са подадени възражения
срещу АУАН. На основание съставения АУАН от Директора на РД „АА“-Плевен е
издадено НП № 35-0000918/10.11.2020 г., с което на Н.С. за констатираното
нарушение на Регламент (ЕО) № 561/2006 и ЗАвтПр, на основание чл. 93б, ал.6,
т.2 от ЗАвтПр му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 300
лева. НП е връчено на С. на 27.11.2020г. като в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
същото е било оспорено първоначално пред Районен съд – Плевен, който с
Определение №260004 от 04.01.2021г. по НАХД №2495/2020г. по описа на съда е
прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Велико
Търново. В хода на съдебното следствие пред ВТРС в качеството на свидетел е бил
разпитан Виктор Мещеров – присъствал при установяване на нарушението и при съставяне
на АУАН.
При така
установеното от фактическа страна ВТСР е формирал извод за законосъобразност на
оспореното пред него НП. Въззивният съд е обсъдил подробно всички наведени в
жалбата възражения като е преценил същите за неоснователни. Анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че
АУАН и НП отговарят на изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения в производството при издаването им. Прието е,
че АУАН и НП съдържат дата и място на извършване на нарушението, а самото
нарушение е точно, ясно и подробно описано със всички съставомерни признаци,
поради което не са ограничени правата на нарушителя и възможността му да
разбере административнонаказателното обвинение. Решаващият състав е направил
извод за съответствие на приложената от АНО материалноправна разпоредба и
санкционната такава. Съдът
е приел за безспорно доказано извършеното от Н.С. нарушение и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Изложени са
съображения, че нарушението не представлява маловажен случай и не са налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви е потвърдил обжалваното
пред него НП.
Настоящият състав
намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и
на приложимото право. Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е
достигал до правилен извод за законосъобразността на НП. Касационната жалба
съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил
обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите
на обжалваното решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не
следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към
тях.
По конкретните
възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:
На първо място, от
касатора е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на
Великотърновския районен съд, но съгласно нормата на чл.220 от АПК, приложима
по силата на чл. 63 от ЗАНН, фактическите установявания на въззивния съд не
подлежат на касационен контрол. От друга страна, необосноваността не е
конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за
наличието на което по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, настоящата
инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми,
наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания респ. решението
на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд
е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което
са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства,
които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред районния съд е приключено и
решението е постановено от законен състав, в границите на вменената му
компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Процесуалните права на
жалбоподателя не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в
пълнота.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона.
Съдът намира за
правилни изводите на ВТРС, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и отговарят
на изискванията за форма, посочени в ЗАНН. Констатираното нарушение е описано
подробно и по начин, който напълно го индивидуализира като позволява на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано, като
както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на касатора. Изрично е посочено какво изискване не е спазил
водачът на товарния автомобил, а именно това за нормална дневна почивка от
най-малко 11 последователни часа, като е отбелязано още от кога до кога реално е
почивал, колко време е бил работния му ден и с колко точно не е спазил
регламентираната почивка.
На следващо място, в
АУАН и НП ясно е разграничена датата на проверка от контролните органи
/20.10.2020 г./, при която е установено извършеното нарушение в предходен
период, от времето на извършване на нарушението, което в случая е 24-часов
период, започвал на 01.10.2020 г. в 22:40 часа и приключил в 22:40 часа на
02.10.2020 г. Предвид спецификата на деянието /неползване на изискуемата дневна
почивка/ не може да се определи точно мястото на извършване на нарушението,
която хипотеза изрично е предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 2 от ЗАНН,
поради което неконкретизирането му в АУАН и НП не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да разбере в какво го обвиняват. В случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, поради което
правилно административнонаказателното производство е било образувано от
служителите на РД "АА"-Плевен със съставяне на АУАН и правилно
административнонаказателната преписка е разгледана от директора на РД
"АА"-Плевен, респ. издаденото наказателно постановление изхожда от
компетентен орган и не е налице порок на обжалваното пред районния съд
наказателно постановление във връзка с изискването за посочване на място на
извършване на нарушението.
Съгласно чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвтПр при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари
с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат
допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за
собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета. Според
чл. 8, §1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 „водачът ползва дневни и седмични
почивки“, а съгласно § 2 на същата разпоредба от регламента „за всеки период от
24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът
трябва да е ползвал следващата дневна почивка, а ако частта от дневната
почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса
от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.
Разпоредбата на чл. 4, буква „ж“ от Регламента въвежда дефиниция
за понятието „дневна почивка“, която може да бъде два вида – „нормална дневна
почивка“, когато всеки период на почивка е с продължителност от поне 11 часа, и
„намалена дневна почивка“, когато всеки период е с продължителност от поне девет
часа, но по-къс от 11 часа. Изрично чл. 8, §4 от Регламент (ЕО) №
561/2006 установява, че водачът може да има най-много три намалени дневни
почивки между всеки две седмични почивки.
Видно от приложената по делото разпечатка от
дигиталната карта на касатора, отразяваща времето на осъществяване на превоз и
на ползване на почивка от водача на товарния автомобил, на 01.10.2020 г. в
22:40 часа е започнал да управлява описания в извлечението товарен автомобил и
в този час е започнал неговият работен ден, съответно да текат посочените в чл.
8, § 2 от Регламента двадесет и четири часа. В тези 24 часа водачът е следвало
да ползва не по-малко от 11 часа непрекъсната нормална дневна почивка, тъй като
на седмична база (от 00.29 часа на 28.09.2020г. до 06.58 ч. на 03.10.2020г.),
вече е използвал правото си на три намалени дневни почивки съгласно чл. 8, §4
от Регламент (ЕО) № 561/2006. Или казано с други думи – работният му ден не
следва да превишава 13 часа в денонощието, започнало считано от началото на
управлението. Водачът е прекратил управлението на товарния автомобил в 12:51
часа на 02.10.2020г. и реално до 22:40 часа на 02.10.2020г., когато са изтекли
24 часа от започването на работния му ден (01.10.2020 г. в 22:40 часа), е
следвало да има поне 11 часа непрекъсната почивка, каквато в случая няма.
Работният ден на водача е бил с продължителност над 14 часа и 11 минути и
почивка от 9 часа и 49 минути. Като не е ползвал предвидената от закона нормална
дневна почивка от 11 последователни часа между всеки две седмични почивки при
положение, че вече се е бил възползвал от три намалени дневни почивки, а е
ползвал намалена дневна почивка от 9 часа и 49 минути за период от 24 часа след
края на предходната дневна почивка, Н.Д.С. е нарушил чл. 8, § 2, изр. 1 от Регламент № 561/2006
година. Отчитайки общата продължителност на управлението, АНО е приложил
съответната на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 93б, ал. 6, т. 2 от ЗАвтП, като е
наложил предвиденото в нея административно наказание в абсолютен размер от 300
лева.
Правилен е изводът на ВТРС
за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Липсата на почивка след управление на ППС с продължителност над 14
часа се отразява пряко върху способността на водача адекватно да възприема
пътната обстановка и да реагира мигновено при внезапно възникване на опасност
да движението, което е предпоставка за възникване на тежки транспортни
произшествия предвид техническите параметри на автомобила.
Предвид горното
настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са формулирани
и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават
фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да се
остави в сила.
Въпреки този изход на
спора, тъй като не се претендират разноски от ответника по касация и такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 586/29.11.2021 г., постановено по
АНД № 1047 по описа на ВТРС за 2021
г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.