РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Девня , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120101169 по описа за 2020 година
Предявен е иск С. Х. Я., ЕГН: ********** с адрес: *** срещу З. Д.
С., ЕГН: ********** и И. М. И., ЕГН: ********** с адрес: *** иск с правно
основание чл. 45 вр. чл. 50 изр. 2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че обработва земеделска земя в землището на с. С.
Караджа, обл. Варна в местност “Край село” с площ от 7, 182 дка, която е
засадил с около 500 бр. овощни дръвчета - сливи сорт “Стенли” и “Чачанска
лапотица“ през 2016 г. На 02.10.2020 г ., на 03.10.2020 г . и 04.10.2020 г. преди
обяд към 9, 00 часа, 10 на брой овце, собственост на ответниците З. Д. С. и И.
М. И. навлезли в описаният по - горе имот и унищожили около 400 бр.
плодни дръвчета. Сочи, че е депозирал жалба до кмета на Община Вълчи дол
с № РД 9400-С408 от 05.10.2020 г., въз основа на която със Заповед № 976 от
15.10.2020 г. на Кмета на Общината била назначена комисия, която посетила
поземления имот на ищеца на 16.10.2020 г. и установила, че овцете - 10 на
брой отново са в имота и унищожават плодните дръвчета. Комисията
преброила унищожените дръвчета и установила, че те са 400 на брой и са на
възраст две - три години. Ищецът излага, че на 23.10.2020 г. е сигнализирал и
органите на полицията, като на место дошли служители от У МВР Вълчи дол,
които също съставили протокол, който се подписал и от ответниците.
Отправил е и нотариална покана до ответниците за изплащане на нанесените
му щети, като е поискал сумата от 1 800 лева да му бъде изплатена
доброволно и солидарно от тях. Ответниците не се отзовали на поканата,
поради което ищецът предявил настоящия иск, претендирайки осъждането им
1
да му заплатят солидарно сумата от 1 800 лева, като обезщетение за
причинените му от собствените им животни вреди, както и сторените в
производството разноски.
В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът И. И., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител оспорва предявения иск с
твърдението, че е невъзможно за три дни 10 овце да унищожат 400 бр.
дръвчета. Счита, че вина за настъпилата ситуация има и ищеца, тъй като не е
заградил с ограда или по друг начин имота си, което показва, че не се грижи
за него и твърдените движими вещи, като с това си бездействие е допринесъл
за настъпването на вредите. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен, недоказан и недопустим. Претендира разноски.
В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът З. С., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител също оспорва предявения иск с
аналогични на гореизложените аргументи. Твърди се, че въпросната
земеделска земя е била засята с люцерна, при което е нелогично овцете да са
пасли дръвчета, вместо люцерна, тъй като общоизвестно било, че овцете не
пасат дървета, особено през есенния сезон, когато няма листна маса. Счита,
че твърденията на ищеца са недоказани и противоречиви, както и че
противоречат на представения констативен протокол, чието съдържание
оспорва с искане за откриване на процедура по чл. 193 от ГПК. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители, поддържат становищата си за основателност, респективно за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
От представения по делото нот. акт №95, том III, дело №202/2015 г.
се установява, че ищецът е собственик на нива с площ от 7, 182 дка, находяща
се в местност „Край село“ в землището на с. С. Караджа, обл. Варна, който би
засял с овошки, предимно сливи, но също така и орехи и други.
В съседство на ищеца живеели двамата ответници, които
отглеждали овце и пускали на паша свободно, без пастир, поради което те
често навлизали в овощната градина на ищеца и пасали от листата на младите
дръвчета, високи не повече от 1 – 1, 5 метра.
2
Видно от представения по делото констативен протокол от
16.10.2020 г. /чието съдържание бе неуспешно оспорено от страна на
ответниците, поради което същият се кредитира от съда като официален
свидетелстващ документ/ е, че на същата дата комисия от Община Девня е
констатирала засадени в имота около 400 бр. плодни дръвчета /сливи/ на
видима възраст 2 – 3 години, като по – голямата част от тях били изпочупени
и опасани.
Разпитани като свидетели по делото членовете на комисията
потвърждават отразените в протокола обстоятелства. Свид. Д. заявява, че при
разговор с ответника З.С. същият не отрекъл, че овцете навлезли в имота на
ищеца са негови и на съседа му И..
По делото са ангажирани и други гласни доказателства, които също
установяват, че овцете на ответниците редовно са навлизали в овощната
градина на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите, след като не
констатира наличието на противоречия между тях и останалите доказателства
по делото.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с
чл. 50 от ЗЗД за недоказан, доколкото по делото липсват каквито и да било
доказателства, установяващи размера на имуществените вреди, причинени на
ищеца от вещите на двамата ответници. Като обезщетение за тези вреди
същият претендира сумата от 1 800 лева, като не ангажира никакви
доказателства, че това са действително причинените му вреди. Не се
установява по делото по безспорен начин нито точния брой на унищожените
дръвчета, нито дали същите са били напълно унищожени или само повреди,
респ. подлежали са на възстановяване, нито техния сорт, възраст, нито
тяхната парична равностойноС. Лично пред съда ищецът заяви, че се отказва
от искането си за назначаване на СОЕ, поради което и такава не бе назначена.
Размерът на реално причинените имуществени вреди не може да бъде
определен по усмотрение на съда, поради което недоказан остава предявения
3
иск по размер. Като такъв той следва да бъде отхвърлен.
Вследствие изхода от делото ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците сторените от тях разноски в производството, които
съгласно представените списъци на разноските възлизат в размер на 430 лева
за отв. З.С. и в размер на 430 лева за отв. И.И.. По 400 лева от тези суми
ответниците са заплатили за адвокатско възнаграждение, а по 30 лева всеки
един от тях е заплатил за държавна такса з апризоваване на свидетели.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЯ иска, предявен от С. Х. Я., ЕГН: ********** срещу З. Д.
С., ЕГН: ********** и И. М. И., ЕГН: ********** с правно основание чл. 45
вр. чл. 50 изр. 2 от ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 1 800 лева,
представляваща обезщетение за причинени му в резултат на действия на
животни, собственост на ответниците имуществени вреди, като недоказан.
ОСЪЖДА С. Х. Я., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на З. Д. С.,
ЕГН: ********** и И. М. И., ЕГН: ********** сумата от 430 лева
/четиристотин и тридесет лв., 00 ст./ з авсеки един от тях, , представляваща
направени по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4