№ 33
гр. Сливница, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образуваное е по жалба на „Л.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
управление в гр. Др., ул. „С.“ № 6, представлявано от управителя Л.Л., чрез
адв. Вл. от САК, с която се обжалва наказателно постановление №
72/11.09.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ – София, с което на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗООС, изразяващо се в
неизпълнение на предписание за премахване на насипани земни маси в имоти
с идентификатори ***“ в землището на гр. Др..
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП. На първо място, жалбоподателят изтъква, че не е безспорно
дружеството да е извършило вмененото му административно нарушение, тъй
като насипаните земни маси са чисти и не представляват отпадъци. Посочва,
че в издаденото от АНО предписание и съставения в хода на проверката
констативен протокол е налице разминаване в идентификаторите на
„засегнатите“ имоти. Такова разминаване се установява и при проверка на
отразените в КП координати, които се отнасят за различен имот. Твърди, че
част от документите, на които се е позовал АНО при издаването на НП не са
му връчени. При тези съображения жалбоподателят моли НП да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган в лицето на РИОСВ – София
изразява становище обжалваното НП да бъде потвърдено, тъй като същото
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, безспорно е установено
описаното в него административно нарушение от дружеството жалбоподател,
1
което не е изпълнило дадено му от РИОСВ предписание в определения срок.
Счита, че правилно са определени размера и вида на наложената
имуществена санкция.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, анализира събраните
доказателствени материали /изцяло и в съвкупност/, взе предвид законовите
разпоредби, намира за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 28.08.2019 г. Д. Д. и Е. П. - служители на РИОСВ – София,
извършили проверка по сигнал за насипани земни маси в защитена територия,
намираща се в местността „С.“ в землището на гр. Др., Софийска област. На
мястото на проверката присъствал и управителят на дружеството-
жалбоподател. В хода на проверката контролните органи установили, че
дружеството жалбоподател е извършило насипване на земни маси (хумусна
почва) в части от имоти с идентификатори № ***, местността „С.“,
землището на гр. Др., попадащ в защитена зона за опазване на дивите птици и
в защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора
и фауна, част от местообитание 6110. Идентичността на имота е установена
чрез съпоставяне на снетите на място координати в КАИС. По време на
проверката в имота не е била разположена строителна техника.
Проверяващите издали предписание № 1/30.08.2019 г. на жалбоподателя
да премахне натрупаните земни маси в посочените имоти, без да допуска
допълнително увреждане на местообитание 6110, да съгласува с кмета на
община Др. транспортирането и площадките за временно съхранение на
земните маси и след изпълнение на предписанието да уведоми писмено
РИОСВ – София. За изпълнение на предписанието бил даден на
жалбоподателя 30-дневен срок от датата на получаването му. Предписанието
било получено на 09.09.2019 г. от пълномощник на дружеството-
жалбоподател.
На 02.03.2020 г. свидетелят Б. Г., заедно с Е. П. и Моника Йорданова –
служители в РИОСВ-София и в качеството си на контролни органи
извършили проверка на място, при която констатирали, че даденото
предписание не е изпълнено, като срокът за изпълнението му е бил изтекъл на
09.10.2019 г. За извършената проверка бил съставен констативен протокол №
ПД-ЕП-3 от 02.03.2020 г.
При така възприетите констатации от проверката бил съставен АУАН №
34/12.03.2020 г., в който е отразено, че на 10.10.2019 г. „Л.“ ЕООД не е
изпълнило предписание № 1/30.08.2019 г. за премахване на земни маси от
части от имоти с ***, местността „С.“, землището на гр. Др., с което е
нарушило чл.14, ал.4 от ЗООС.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 72/11.09.2020 г.
от Директора на РИОСВ – София, в което нарушението е описано по същия
начин и на основание чл. 166, т.3, вр. чл. 165 от ЗООС, на дружеството
жалбоподател за описаното нарушение е наложена имуществена санкция в
2
размер на 3 000 лева.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелят Б. А. Г.; събраните по надлежния процесуален ред
на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № 34/12.03.2020 г.,
предписание № 1/30.08.2019 г., констативен протокол № УООВП – ИМ –
77/29.08.2019 г., КП № ПД – ЕП – 9/ 06.12.2019 г., писма, КП № БРЗТЗ – ДД –
39/28.08.2019 г., заповед № РД – 119/01.10.2019 г. Директора на РИОСВ -
София, договор за наем, скица – проект, скица, договор за покупко –
продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 147, том II, н.д. №
308/2018 г., решение № 109/29.12.2021 г. по НАХД № 457/2020 г. на РС-
Сливница и решение № 593/14.06.2022 г. на АССО, констативен протокол №
ПД-ЕП-3/02.03.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля, който е
очевидец на случая. Показанията са категорични, ясни, непротиворечиви,
логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства
по делото.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и
основава своите фактически изводи върху тези доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима.
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т.
7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
При съставяне на АУАН, респективно при издаването на НП, съдебният
състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и
териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата
процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН
и НП /видно от представените по делото заповеди /.
Спазени са и правилата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетели-очевидци, и съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1
3
от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване
на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че на 10.10.2019 г. не е изпълнил предписание №
1/30.08.2019 г. за премахване на земни маси от части от имоти с № ***,
местността „С.“, землището на гр. Др.. Наказващият орган квалифицирал тези
факти, като нарушение на чл. 14, ал.4 от Закона за опазване на околната
среда.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС гласи, че директорите на РИОСВ,
директорите на националните паркове и директорите на басейновите
дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават
предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки и наказателни постановления.“ Тези предписания са задължителни и
представляват волеизявление на компетентния административен орган, като с
тях пряко се засяга правната сфера на техните адресати, тъй като ги
задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те
предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения
спрямо адресатите си.
Съгласно чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда с
наказанията по чл. 165 от ЗООС /глоба и имуществена санкция от 2000 до
20000 лева/ се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.
155 или 157б от ЗООС, издавани от министъра на околната среда и водите,
директорите на РИОСВ, директорите на басейнови дирекции, директорите на
националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Систематичният анализ на посочените разпоредби налага извода, че
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 166, т. 3, вр. чл. 14, ал. 4 от
ЗООС е неизпълнение на предписание, дадено с индивидуален
4
административен акт или констативен протокол, т.е. в наказателното
постановление ясно е обективирана волята на издателя на акта да накаже
дружеството именно за неизпълнение на предписание № 1/30.08.2019 г.,
издадено от Румяна Маринова, съгласно Заповед за заместване № РД-
115/23.10.2018 г. Нарушението се явява довършено в момента, в който изтече
срокът за изпълнение на предписанието определен от административния
орган, като крайният момент на този период на бездействие съвпада с датата
на извършване на проверката поради възможност преди това деецът да
изпълни задължението си.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установи, че дружеството-жалбоподател е насипало земни маси (хумусна
почва) в части от имоти с идентификатори ***, местността „С.“, землището
на гр. Др., попадащ в защитена зона за опазване на дивите птици и в защитена
зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна,
част от местообитание 6110. На жалбоподателя е било издадено предписание
№ 1/30.08.2019 г. да премахне натрупаните земни маси в посочените имоти,
без да допуска допълнително увреждане на местообитание 6110, да съгласува
с кмета на община Др. транспортирането и площадките за временно
съхранение на земните маси и след изпълнение на предписанието да уведоми
писмено РИОСВ – София. Това предписание не е било изпълнено от
жалбоподателя в дадения му 30-дневен срок, считано от 09.09.2019 г. до
09.10.2019 г. С това свое поведение дружеството-жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда.
Настоящият съдебен състав намира за ирелевантни доводите на
дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата за констатирано
разминаване в изложените факти в констативен протокол № УООВП-ИМ-
77/29.08.2019 г. и тези – в предписание № 1/30.08.2019 г., относно номерата
на имотите, в които е извършено нарушението, предвид обстоятелството, че
управителят на дружеството-жалбоподател не е депозирал възражения срещу
констатациите, изложени в констативния протокол, нито е възразил срещу
даденото на управляваното от него дружество предписание № 1//30.08.2019 г.
Ирелевантно е и обстоятелството, че процесния имот е собственост на
Община Др. и е предоставен за ползване на трето лице. Дружеството-
жалбоподател е било адресат на предписанието, тъй като е било установено,
че негови служители са извършили насипването на земни маси на
територията на защитената местност. Напълно логично е лицето отговорно за
насипването на земни маси да бъде и задължено да ги премахне, а не
собственика на терена или ползвателя.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите на
дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата във връзка с
обстоятелството, че проверката, констатираща нарушението е извършена на
02.03.2020 г., а в самия АУАН е посочено, че нарушението е извършено на
10.10.2019 г. Предвид обстоятелството, че 30-дневният срок за изпълнение на
предписанието е изтекъл на 09.10.2019 г., правилно актосъставителят е приел
следващият ден – 10.10.2019 г. за дата на извършване на нарушението, което
не изключва възможността самата проверка, констатирала нарушението, да е
5
извършена на 02.03.2020 г. Както беше посочено нарушението се явява
довършено в момента, в който изтече срокът за изпълнение на предписанието,
а крайният момент на този период на бездействие съвпада с датата на
извършване на проверката.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че тъй като с решение №
108 от 29.12.2021 г. по н.а.х.д. № 456/2020 г. по описа на Районен съд-
Сливница, оставено в сила с решение № 593 от 14.06.2022 г. по к.а.х.д. №
276/2022 г. по описа на Административен съд – София-област е било
отменено НП № 71/11.09.2020 г. на Директора на РИОСВ – София, то
жалбоподателят не може да бъде адресат на предписание № 1/30.08.2019 г. С
наказателно постановление № 71/11.09.2020 г. на Директора на РИОСВ –
София, жалбоподателят е бил санкциониран затова, че в нарушение на чл. 10,
ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършане на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр.
73/2007 г.), не е подал уведомление до Директора на РИОСВ – София,
съдържащо данни съгласно Приложение № 1 от Наредбата за ОС във връзка с
дейност по насипване на земни маси в имот с идентификатор 23409.176.1,
местн. „С.“ в землището на гр. Др., който е защитена зона. Наказателното
постановление е отменено не защото е установено, че нарушението не е
извършено, а поради допуснати процесуални нарушения в издаването на
АУАН и НП. Това обаче не означава, че по отношение на жалбоподателя
неправилно е било издадено процесното предписание № 1/30.08.2019 г. То е
било връчено на жалбоподателя и същото е подлежало на изпълнение
доколкото дружеството-жалбоподател е извършило насипването на земни
маси, което се установява от представения по делото констативен протокол
№ УООВП-ИМ-77 от 29.08.2019 г.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 166 т.3, във вр. чл. 165 от ЗООС предвижда
административно наказание глоба или имуществена санкция от 2000 до 20000
лева. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен и е
близък до неговия минимален размер.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването
6
или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с оглед
изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 72/11.09.2020 г. от
11.09.2020 г., издадено от инж. И.М.П. – директор на РИОСВ – София, с
което на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област
Софийска, община Др., ул. „С.“ № 6, представлявано от г-н Л.Н.Л. с ЕГН
********** – управител, е наложена имуществена санкция в размер на
3 000.00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване
на околната среда.
ОСЪЖДА Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
област Софийска, община Др., ул. „С.“ № 6, представлявано от г-н Л.Н.Л. с
ЕГН ********** – управител, да заплати на РИОСВ – София сумата от 100
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – област, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7