№ 337
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600568 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 НПК.
Образувано е по подадена от адв. Г., повереник на гражданските ищци
по делото – Р.М., Л.Б. и Б.Б. частна жалба срещу Протоколно определение от
04.11.2021г., постановено по НОХД 237/2019г. по описа на Пазарджишки
окръжен съд.
По допустимостта на жалбата.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на въззивен контрол по реда на
глава 22 НПК, поради което се явява процесуално допустима.
По същество на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да постанови обжалвания акт, Пазарджишки окръжен съд е приел, че
воденото срещу Д.А.К. наказателно производство е прекратено поради
настъпилата в хода на процеса смърт на подсъдимия, като производството
продължило само в гражданската му част. Счел, че поради невъзможност да
се изпълни процедурата по чл. 51, ал.1, изр.2 от ЗН спрямо призованите към
наследяване наследници К.Я., В.И. и И.Й. производството по гражданския
1
иск следва да бъде прекратено.
Гореизложеният извод не може да бъде споделен, като противоречащ на
процесуалния и материалния закон.
От приложените по делото материали се установява, че производството
по НОХД 237/2019г по описа на Окръжен съд Пазарджик е образувано по
внесен срещу Д.А.К. обвинителен кат за престъпление по чл. 115 НК. С
протоколно определение от 09.05.2019г. срещу подсъдимия са приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове за
причинени неимуществени вреди от Р.М., Л.Б. и Б.Б., като същите лица са
конституирани като граждански ищци по делото.
На 14.09.2019г. подсъдимият е починал, поради което с протоколно
определение от 27.09.2019г. наказателното производство по делото е
прекратено, а делото е продължило само в гражданската му част, чрез
спирането му до установяване на правоприемниците на починалия подсъдим.
Съгласно чл. 88, ал.1 НПК при разглеждане на гражданския иск в
наказателния процес субсидиарно приложение намират правилата на ГПК и в
този смисъл при липса на изрична уредба на процесуалното правоприемство
при смърт на страна в НПК, принципно правилно първоинстанционният съд е
приложил субсидиарно нормите на чл.227 ГПК, чл. 229 ГПК и чл. 230 ГПК.
Неправилно е обаче тълкуването, което е дал на вложеното в тях съдържание.
Съгласно трайно утвърдените разбирания, както в доктрината, така и в
съдебната практика по приложение на ГПК, гражданският процес
разграничава два вида легитимация на страните:
-процесуална, която обуславя правото им да бъдат надлежна страна в
процеса /ищец или ответник/ и е относима към допустимостта на
производството и
-и материална, която е относима към разрешаването на спора по
същество с окончателния съдебен акт и обуславя основателността на иска.
Правоприемството във висящия граждански процес, поради смърт на
страна /ищец или ответник/ е въпрос на налична активна /за ищеца/ или
пасивна /за ответника/ процесуална легитимация. Същевременно, пак
съгласно трайната съдебна практика, за да бъде дадено лице активно или
пасивно процесуално легитимирано да продължи участието във висящо
производство, в което страна е бил неговият праводател, е напълно
2
достатъчно то да е призовано към наследяване, тоест за него да е възникнало
правото да приеме наследството по чл. 49 ЗН или да извърши отказ от
наследство по чл. 52 ЗН. При отказ от наследство се губи, както
процесуалната, така и материалната легитимация.
Пренесени на плоскостта на конкретния казус, гореизложените
принципни положения, водят до извод, че принципно правилно
първоинстанционният съд е пристъпил към установяване наследниците на
починалия подсъдим с оглед конституирането им като негови процесуални
правоприемници във висящия срещу него граждански иск. Законосъобразен
предвид правилата на чл. 5-11 от ЗН и приложените към делото откази от
наследство на наследниците от по-горен ред е и изводът, че призовани към
наследяване към момента на произнасяне на атакуваното определение са били
именно К.Я., В.И. и И.Й.. При налични и известни лица призовани към
наследяване, обаче процесът е бил процесуално допустим и не е подлежал на
прекратяване, доколкото както на страната на ищеца, така и на страната на
ответника са били налични надлежно процесуално легитимирани субкети.
Още повече, че когато следва да се установява приемането на
наследство в хода на висящ исков процес ( а не в рамките на самостоятелно
охранително производство по чл. 51 ЗН), това обстоятелство може да се
доказва от ищеца с всички доказателствени средства, включително и като
установи, че наследството вече е прието по някой от алтернативните способи,
очертани в чл. 49 ЗН (изрично или с конклудентни действия).
Основателен е и доводът в жалбата, че незаконосъобразно окръжният
съд е приел, че не може да се назначи особен представител на призованите
към наследяване лица. Защитата от особен представител е задължителна в
случай на призоваване по реда на чл. 47 или 48 ГПК, които се явяват
приложими в процесния граждански иск по силата на чл. 88 НПК.
Действително, както правилно е посочено в атакуваното определение, актът
на приемане или отказ от наследство е строго личен и не може да бъде
извършен от особен представител. Посоченото обаче не изключва
възможността особеният представител да осъществява защита на отсъстващия
наследник в производство, в което ищецът може да доказва приемане на
наследството по някой от другите способи уредени в чл. 49 ЗН, различен от
способа, уреден в чл. 51 ЗН.
3
Във всички случаи обаче, това са въпроси по същество, което налага
отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С оглед гореизложеното Апелативния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение от 04.11.2021г., постановено по
НОХД 237/2019г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4