Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 576 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 31 от
ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “Е.” ЕООД,
ЕИК *******, твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници
и притежава Фотоволтаична
електрическа централа с инсталирана мощност 86,64 kWp, находяща се в УПИ VII-366, кв. 36 по плана на с. Тодоричене,
община Луковит, област Ловеч. Твърди, че изграждането на ФвЕЦ е започнало на
09.07.2009 г. и централата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване №
ДК-07-Л-17/19.05.2012 г., издадено от ДНСК. Твърди, че след започване на
строежа със съответния оператор на електроразпределителната мрежа е сключил
договор за присъединяване № **********/ 27.04.2011 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответника “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******,
е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия № 223/13.06.2012 г., съобразно изискванията
на чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЕВИ, който е със срок от 20 години, считано от
датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, т.е. до 19.06.2032 г.
Твърди, че в договора е посочена цена, по която се заплаща произведената
електрическа енергия от 567,41 лева за МВтч, без ДДС, определена съгласно т. 14
от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР (с настоящо наименование КЕВР).
Твърди, че по този начин ответното дружество е заплащало на ищеца произведената
електрическа енергия до края на м. юли, 2015 г.
Твърди, че
ищцовото дружество е получило безвъзмездна финансова помощ от бюджета на
Европейския съюз за постигане на цели от политиката на Съюза за развитие на
селските райони. Твърди, че “Е.” ЕООД е сключило договор №
11/312/00851/12.10.2010 г. за безвъзмездна финансова помощ по “мярка 312” от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., във връзка с “Проект за
производство продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници”. Твърди,
че предоставените безвъзмездно финансови средства по мярката са подпомогнали
дейността на дружеството в създаването на устойчива заетост в селските райони
по смисъла на §1, т. 26 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия” от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Твърди, че помощта в размер на
286 578,61 лева е изплатена през м. октомври, 2012 г. Ищецът твърди, че е
изпълнил задълженията си по мярката, като са осигурени четири работни места.
Твърди, че от м.
август, 2015 г. ответникът е възприел, че енергийният обект на ищеца е изграден
със средства от национална или европейска схема и позовавайки се на §18 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. – ДВ, бр.
56/24.07.2015 г.) е отказал да заплаща пълния размер на цената на произведената
от ищеца електрическа енергия. Ищецът твърди, че дружеството не е получавало
инвестиционна помощ и реализация на инвестицията по изграждането на енергийния
обект – ФвЕЦ. Твърди, че ищцовото дружество е реализирало цялата инвестиция със
собствени средства, като същите са осигурени чрез два инвестиционни кредита от
банка. Твърди, че поради това не следвало да се прилага по-ниската покупна цена
за произведената електрическа енергия съгласно горепосочения параграф.
Твърди, че след м.
август, 2015 г. между ищеца и ответника е възникна спор относно цената, по
която да се фактурира произведената електрическа енергия, като ответното
дружество е отказвало да приеме фактура по цена, различна от посочената от него
в размер на 100,41 лв./МВтч без ДДС. Твърди, че в началото на м. февруари, 2016
г. е постигнато устно споразумение, че за безспорната част от цената в размер
на 100,41 лева/МВтч без ДДС да се издава фактура, а за останалата част
претендирана от ищцовото дружество да се издава дебитно известие към съответната
фактура. Твърди, че претендираната сума е формирана въз основа на разликата между
действителната изкупна цена на произведената от ищцовото дружество електрическа
енергия и заплатената от ответника за процесния период.
Съобразно уточненията, направени от ищеца в молба с вх. №
50567/09.06.2020 г., ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати
общата сума от 56 181,84 лева, представляваща неплатена част от цената за
продажба на електрическа енергия от Фотоволтаична електрическа централа с
инсталирана мощност 86,64 kWp,
находяща се в УПИ VII-366,
кв. 36 по плана на с. Тодоричене, община Луковит, област Ловеч, за периода м.
02.2017 г.– м. 12.2017 г., за която са издадени от ищеца на ответното дружество
дебитни известия №№ 179/01.03.2017 г., 257/01.12.2018 г., 182/01.04.2017 г.,
258/01.12.2018 г., 185/01.05.2017 г., 259/01.12.2018 г., 188/01.06.2017 г.,
260/01.12.2018 г., 191/01.07.2017 г., 261/01.12.2018 г., 194/01.08.2017 г.,
262/01.12.2018 г., 197/01.09.2017 г., 263/01.12.2018 г., 200/01.10.2017 г., 264/01.12.2018
г., 203/01.11.2017 г., 265/01.12.2018 г., 206/01.12.2017 г., 266/01.12.2018 г.,
209/01.01.2018 г. и 267/01.12.2018 г., и за общата сума от 12 285,69 лева,
представляваща законната лихва върху претендираните главници в общ размер на
56 181,84 лева за периода от датата на забавата до 16.03.2020 г., както и законната лихва върху
претендираните главници в общ размер на 56 181,84 лева от датата на подаване на
исковата молба (18.03.2020 г.) до окончателното им плащане.
Съдът намира, че както е
направено от ищеца уточнението в молба с вх. № 50567/09.06.2020
г., предявените искове не са частични, а са в пълен размер за процесния период
м. 02.2017 г. – м. 12.2017 г. по гореописаните дебитни известия, представляващи
неплатената част от продажната цена на електрическата енергия. Не е налице по
своята същност увеличение на иска, а уточнение на ищцовата претенция. В
останалата част суми за периода м. 01.2018 г. – м. 12.2018 г., посочен в
исковата молба, не са заявени от ищеца с направеното уточнение на ищцовата
претенция, поради което в определение от 08.10.2020 г. съдът е приел, че същите
не са предмет на настоящото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “Ч.Е.Б.” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е производител на електрическа енергия от притежавания от него енергиен обект, както и че произведената от него електрическа енергия се изкупува от ответното дружество по преференциалната цена съгласно решението на КЕВР. Сочи, че съгласно чл. 1.1. от представения от ищеца договор № 11/312/00851/12.10.2010 г. процентът на подпомагане е 77% от одобрените и реално извършени разходи, като Фондът предоставя безвъзмездна финансова помощ за проект за производство и продажба на енергия от ВЕИ. Сочи, че с оглед процента за подпомагане над 70% до 80% за ФвЕЦ като тази, притежавана от “Е.” ЕООД, единичната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е в размер на 100,41 лева без ДДС, съгласно т. 14 от Решение № Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР.
Сочи, че оригиналите на дебитните известия са връщани на ищеца и не са приемани от ответника. Сочи, че няма основание за заплащане на допълнителна цена за произведената енергия. Сочи, че в сключения между страните договор за изкупуване страните са се съгласили да спазват промените в действащото законодателство (чл. 11, ал. 4, чл. 24, ал. 3 и др.).
Сочи, че на основание § 18, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, от
01.08.2015 г. приложимата цена за изкупуване е в размер на 100,41 лева/МВтч без ДДС, за което производителят ищец е
уведомен. Сочи, че определената цена се прилага дори и да не е подписано
допълнително споразумение между крайните снабдители и съответните потребители,
съгласно §18, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Сочи, че горното следва и от разпоредбата
на чл.31, ал. 8 от ЗЕВИ.
Не оспорва какви количества електрическа енергия подлежат на изкупуване за процесния период. Сочи, че спорът касае само размера на преференциалната цена, по която те се изкупуват, като процесната сума е формулирана за фактурираните и вече заплатени количества, но при по-висока единична цена.
Оспорва твърдението на ищеца, че мярка 312 не представлява схема за подпомагане по смисъла на ЗЕВИ.
Сочи, че е предвидено преференциалната цена на изкупуваната енергия да възстановява само реално направените от съответния производител разходи, а не тези, за които производителят е използвал от национални или международни фондове, поради което има основание цената да е по-ниска. Сочи, че в случая ищецът е финансирал само 20%, а претендира цена, равна на преференциалната цена на производителите, които са финансирали изцяло със собствени средства централата си.
Сочи, че поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорния за заплащане на обезщетение за забава.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 13.08.2020 г. съдът е отказал да приеме подадената от ищеца допълнителна искова молба с вх. № 81714/10.08.2020 г., тъй като същата е постъпила след двуседмичния срок, изтекъл на 05.08.2020 г.
С Определение от 08.10.2020 г. е постановено на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК конституиране на “Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК *******, като трето лице-помагач на страната на ответника. Третото лице – помагач подава становище, в което оспорва предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът е производител на електрическа енергия от собствената Фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 86,64 kWp, находяща се в УПИ VII-366, кв. 36 по плана на с. Тодоричене, община Луковит, област Ловеч. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че фотоволтаичната електроцентрала на ищеца е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-Л-17/19.05.2012 г., издадено от началника на РО “НСК” – Ловеч.
Представен е от ищеца договор за присъдениняване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД № ДПЕРМ **********/27.04.2011 г., SAP № IB-33-11-10138, съгласно който номиналната мощност на централата на ищеца е 86kW съгласно представения инвестиционен проект на производителя.
Не се спори между страните и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че между ищеца “Е.” ЕООД като производител/продавач и ответника “Ч.Е.Б.” АД като купувач е сключен договор за изкупуване на
електрическа енергия № 223/13.06.2012 г.
Съгласно чл. 2 от
договора за изкупуване на електрическа енергия, същият се сключва за срок до
19.05.2032 г.
Съгласно чл. 11, ал.
4 от договора, преференциалната цена, която е в размер на 567,41 лева за МВтч.
без ДДС, е в сила и се прилага до изтичането на срока на договора по чл. 2,
като в случай на промяна в действащото законодателство, в резултат на която се
променя договорената преференциална цена между страните по договора, то
страните се съгласяват същата да бъде актуализирана в съответствие със
законодателните промени.
Съгласно чл. 11, ал.
5 от договора, преференциалната цена по чл. 11, ал. 4 от договора е определена
в съответствие с представените от продавача документи и декларация за наличието
или липсата на подпомагане със средства по национална или европейска схема и за
процента на това подпомагане в размера на инвестицията за изграждане на
енергийните обекти.
Съгласно чл. 11, ал.
6 и 7 от договора, в случай, че при издаването на гаранция за произход се
установи, че декларираното от продавача подпомагане не съответства на
посоченото такова в гаранцията за произход, преференциалната цена се променя в
съответствие с посоченото в гаранцията подпомагане и съответното решение за
определяне на преференциални цени на ДКЕВР. Определената по този начин нова
преференциална цена е валидна от датата на влизане в сила на договора и се
прилага в съответствие с условията по ал. 4 на чл. 11 от договора, за което
страните подписват допълнително споразумение в срок до пет дни от датата на
прехвърляне на гаранцията на купувача.
Съгласно чл. 24, ал.
3 от договора, в случай на промени в действащото законодателство, страните са
длъжни да приведат търговските си взаимоотношения в съответствие с влезлите в
сила изменения.
Представено е по
делото удостоверение с изх. № 12-2265/26.03.2018 г., издадено от “Първа инвестиционна банка”
АД, че между банката и “Е.” ЕООД са сключени следните
договори през 2011 г., а именно: договор за банков кредит № 00LD-S-000283/30.09.2011 г. за сумата от
302 232 лева за финансиране на проект № 11/312/00851 от 12.10.2010 г. за
производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници; договор
за банков кредит № ******* г. за сумата от 20 450 лева за доплащане за
трафопост и за оборотни средства. Посочено е, че кредитите са изцяло погасени.
Представен е от ищеца
договор № 11/312/00851/12.10.2010 г., сключен между Д. Ф.“З.” и “Е.” ЕООД като ползвател, за отпускане на финансова помощ по мярка
312 “Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР).
Съгласно чл. 1.1. от
договора за безвъзмездна финансова помощ, фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 77% за проекти за производство и
продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №
11/312/00851 от 13.08.2009 г.
Съгласно чл. 1.2. от
договора, фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил
инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в
договора, анексите към него и действащите нормативни актове.
Съгласно чл. 2.1. от
договора за безвъзмездна финансова помощ, първоначално одобрената безвъзмездна
финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на
391 159,68 лева съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи –
приложение № 1 към договора.
Представен е от ищеца
анекс I от 05.10.2011 г. към договора за безвъзмедна финансова
помощ, в който се променя първоначално одобрената финансова помощ на
310 496 лева съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи –
приложение № 1 към анекса.
Представен е от ищеца
анекс II от 19.04.2012 г. към договора за безвъзмедна финансова
помощ, в който се променя първоначално одобрената финансова помощ на
286 603,20 лева съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи –
приложение № 1 към анекса.
Представени са от
ищеца заявка за плащане и други документи във връзка с договора за безвъзмездната
финансова помощ.
Представено е и
уведомително писмо за одобрение с изх. № 01-2600/10128, в което е посочено, че
съгласно договора по подадена заявка за плащане на настоящия ищец е изплатена
сумата от 201 078,61 лева с дата на плащане – 23.10.2012 г.
Не се спори между страните и се установява от представените от ищеца фактури, издадени от него на ответника като получател, какво е количеството на произведената от централата на ищеца и изкупена от ответника електрическа енергия в процесния период от м. 02.2017 г. – м. 12.2017 г.
Представени са от ищеца и издадените от него на ответното дружество за процесния период м. 02.2017 г.– м. 12.2017 г. дебитни известия №№ 179/01.03.2017 г., 257/01.12.2018 г., 182/01.04.2017 г., 258/01.12.2018 г., 185/01.05.2017 г., 259/01.12.2018 г., 188/01.06.2017 г., 260/01.12.2018 г., 191/01.07.2017 г., 261/01.12.2018 г., 194/01.08.2017 г., 262/01.12.2018 г., 197/01.09.2017 г., 263/01.12.2018 г., 200/01.10.2017 г., 264/01.12.2018 г., 203/01.11.2017 г., 265/01.12.2018 г., 206/01.12.2017 г., 266/01.12.2018 г., 209/01.01.2018 г. и 267/01.12.2018 г.
Представени са от ищеца писма за изпращането на дебитните известия до ответника, а от ответника са представени писма за неприемането и връщането на дебитните известия.
Представено е от ответника Решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. на ДКЕВР за определяне, считано от 01.07.2014 г., на цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, без ДДС. В т. 14 от решението на ДКЕВР, е определена единична цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ФвЕЦ с инсталирана мощност над 30 кВт р до 200 кВт р при процента на подпомагане над 70% до 80%, в размер на 100,41 лева/МВтч без ДДС.
Представено е от ищеца Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, в т. 14 от което се определя, считано от 01.07.2011 г., преференциална цена за продажба на електрическа енергия на електрически централи с фотоволтаични модули над 30 кВт р до 200 кВт р в размер на 567,41 лева/МВтч без ДДС.
Основният спорен въпрос по делото касае размера
на преференциалната цена, по която в процесния период следва да се изкупува от
ответника електрическата енергия, произведена от централата на ищеца (за
разликата над 100,41 лева/МВтч без ДДС, определена в
т. 14 от Решение № Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР, до 567,41 лева за МВтч, без ДДС, определена в т. 14 от Решение
Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР), както и приложението на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ вр. с § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.).
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въз основа на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия № 223/13.06.2012 г. между ищеца “Е.” ЕООД като производител/продавач и ответника “Ч.Е.Б.” АД като купувач е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия.
Не се спори между страните по въпроса за количеството на произведената от централата на ищеца и изкупена от ответника електрическа енергия в процесния период от м. 02.2017 г. – м. 12.2017 г.
Основният спорен въпрос по делото касае размера на преференциалната
цена, по която в процесния период следва да се изкупува от ответника
електрическата енергия, произведена от централата на ищеца (за разликата над
100,41 лева/МВтч без ДДС, определена в т. 14 от Решение
№ Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР, до 567,41 лева за
МВтч, без ДДС, определена в т. 14 от Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР).
Горното обуславя разглеждането на въпроса дали получената от ищеца безвъзмездна финансова помощ по договора №
11/312/00851/12.10.2010 г. представлява средства от национална или европейска
схема за подпомагане по смисъла на §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.
56/24.07.2015 г.) и чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 8 от
ЗЕВИ, в случаите, когато инвестицията за
изграждането на енергийния обект за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници се подпомага със средства от национална или европейска
схема за подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения
доставчик или съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при
условията и по реда на съответната наредба по чл.
36, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Съгласно §18, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.), за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници,
се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са
определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на
влизането в сила на този закон.
Съгласно § 18, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, производителите
по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на
електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния
краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
Съгласно § 18, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или
съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по
цените, предвидени в ал. 1.
Съгласно § 18, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, алинея 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на
задължението по ал. 2, т.е. дори при липса на
изменение на договора за изкупуване на електрическата енергия с конкретен
производител.
В областта на енергетиката Република България осъществява политика за
насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от
възобновяеми източници, което съответства на целите по Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използавено
на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впослествие за отмяна на
директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. Част
от тези политики се отнасят до компенсиране на съответни разходи и до преференциални
условия за определени участници на енергийния пазар. За процесния период
тази политика се осъществява от държавата и чрез въведения в Закона за
енергията от възобновяеми източници механизъм за изкупуване на електрическата
енергия от възобновяеми източници по преференциални цени, определяни от ДКЕВР,
към настоящия момент КЕВР (чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ). С въведените преференциални
цени за изкупуване в процесния период на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми енергийни източници, се насърчава от държавата използването на
енергия от такива източници, като се подпомага съответният производител с
изплащаната преференциална цена. Съгласно Наредба № 1/14.03.2017 г. за
регулиране на цените на електрическа енергия и отменената от същата Наредба №
1/18.03.2013 г., при определяне на преференциалната цена за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници, се взема предвид от КЕВР и инвестиционните
разходи за оборудване и съоръжения, специфични инвестиционни разходи и други.
С въведената разпоредба на чл. 31,
ал. 8 от ЗЕВИ и съответно §18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.
56/24.07.2015 г.) се ограничава размера на преференциалната цена, като се
отчита финансирането със средства от
национална или европейска схема за подпомагане, което е получено от съответния
производител продавач за изграждането на енергийния обект за производство на енергия от възобновяеми
източници. Целта на законодателя е да не се извършва двойно “подпомагане” на съответния производител с преференциална цена в
пълен размер, ако за изграждането на енергийния обект е използвано национално
или европейско финансиране. По този начин се цели да се уеднакви положението на
производителите, изградили енергийния обект със собствени средства или със
средства от банков кредит, и тези, изградили обекта чрез използването на
финансиране по национална или европейска схема за подпомагане.
Така в Решение № 5 от 11.05.2017 г.
по конституционно дело № 12/2016 г. на Конституционния съд, с което е
отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, ал.
2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ПЗР на на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.
56/24.07.2015 г.), е прието, че от съществено
значение е целта, която законодателят преследва с промяната – изключване на “свръх субсидирането” за определени стопански субекти, поставени в положение
на икономическо предимство спрямо други производители на енергия от възобновяеми
източници, извън адресатите по §18, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, и осигуряване на
справедливото и еднакво третиране от закона на стопанските субекти в сектора.
Това е значим публичен интерес, който не може да бъде надхвърлен от интереса на
субектите по ал.1 на §18 ПЗР на ЗИД на ЗЕ за продължаващо прилагане на
действащото до момента на промените законодателство.
Разпоредбата на §18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от
24.07.2015г.) предвижда, че разпоредбата на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ се отнася и
по енергийните обекти, по отношение на които заявленията за подпомагане са
постъпили до влизане в сила на ЗЕВИ. С цитираната разпоредба се преуреждат възникналите правоотношения по изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници,
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане по
заявления, постъпили преди датата на влизане в сила на ЗЕВИ, какъвто е и
енергийният обект на ищеца.
Неоснователни са
доводите на ищеца, че дружеството не е получавало инвестиционна помощ и не е
реализирало инвестицията по изграждането на енергийния обект – фотоволтаична
електрическа централа, чрез средства от национална или европейска схема за
подпомагане. Видно от съдържанието на представения от самия ищец договор №
11/312/00851/12.10.2010 г., сключен между Д.Ф.З.”
и ищеца “Е.” ЕООД като ползвател, по
силата на същия се отпуска на ищеца ползвател безвъзмездна финансова помощ по
мярка 312 “Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР), представляваща 77% за
проекти за производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни
източници от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяването на проект № 11/312/00851 от 13.08.2009 г. в с. Тодоричене.
Не могат да бъдат възприети доводите на
ищеца, че безвъзмездната финансова помощ не е предоставена за изграждане на
енергийния обект, а за откриване на четири работни места и създаването на
устойчива заетост в селските райони по смисъла на §1, т. 26 от Наредба №
29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от ПРСР за
периода 2007 – 2013 г. Това не се установява нито от договора за предоставяне
на безвъзмедна финансова помощ, нито от другите представени от ищеца писмени
доказателства във връзка с използваната финансова помощ, поради което остава
недоказано и поради това неоснователно.
Неоснователни са доводите на ищеца, че за
процесния период следвало да се приложи уговорената в договора преференциална
цена, която следва да е еднаква за целия срок на договора. Както е посочено
по-горе и именно за да се осигури еднакво третиране на субектите на енергийния
пазар, законодателят е изменил политиката си по отношение на производители,
използвали национално или европейски финансиране преди влизане в сила на ЗЕВИ.
Поради това приложение ще намери законът, тъй като договорът е подписан въз
основа на него при действащите правила на ЗЕ и ЗЕВИ. Възможността за промяна на
тези условия и на преференциалната цена е отчетена от страните в разпоредбите
на чл. 11, ал. 4 и 6 и чл. 24, ал. 3 от самия договор за изкупуване на
електрическа енергия, като при промяна на действащото законодателство се
променя договорената преференциална цена между страните по договора в
съответствие със законодателните промени. В случая следва да се приложи по-ниската
преференциална цена, отчитаща ползваното финансиране по национална или
европейска схема за подпомагане, директно в правоотношенията между страните с
оглед изричната разпоредба на §18, ал.
4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, предвиждаща
приложенитето на законовите правила, дори ако договорът не е приведен в
съответствие с изменението на действащото законодателство.
Обстоятелството,
че разходи за финансиране на проект за производство и продажба на енергия от
възобновяеми източници са заети и от банка чрез банков кредит, не може да
дерогира извода, че сумите по договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ с Д.Ф.З.” представляват европейско финансиране за
изграждането на енергийния обект в с.
Тодоричене и съответното приложение на разпоредбите на на §18, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г.) вр. с чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ
по отношение на преференциалната цена. От значение е
единствено обстоятелството, че съгласно договора от 12.10.2010 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, сключен между Д.Ф.З.” и ищеца като ползвател, ищецът
е ползвал помощ в размер на 77% за проекта за
производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи. Помощта е използвана преди
влизане в сила на ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.). Последното решение на КЕВР, с което са определени цени по
чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ преди влизане в сила на ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 56 от
24.07.2015 г.) е Решение № Ц-14/07.01.2014 г. на КЕВР, което именно е приложено
в случая при изкупуването на произведената от ФвЕЦ на ищеца електрическа
енергия. С оглед на това и предвид разпоредбата на §18, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ, във възникналите между страните
правоотношения за изкупуване на произведената от ищеца електрическа енергия от
ФвЕЦ следва да бъде приложена цената от 100,41 лева/МВтч без ДДС,
съгласно по т. 14 от Решение № Ц-14 от 01.07.2014
г. на ДКЕВР за произведена от ФвЕЦ с инсталирана мощност над 30 кВт р до 200
кВт р при процента на подпомагане над 70% до 80%.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 31 от ЗЕВИ за сумата от 56 181,84 лева, представляваща неплатена част от цената за продажба на електрическа енергия от Фотоволтаичната електрическа централа на ищеца за периода м. 02.2017 г.– м. 12.2017 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
Поради отхвърлянето на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на общата сума от
12 285,69 лева, представляваща законната лихва върху претендираните главници
в общ размер на 56 181,84 лева за периода от датата на забавата до
16.03.2020 г., както и законната лихва
върху претендираните главници в общ размер на 56 181,84 лева от датата на подаване на
исковата молба (18.03.2020 г.) до окончателното им плащане.
По
разноските:
В отговора на исковата молба ответникът претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и
правна сложност на делото и материалния интерес, надвишаващ 10 000 лева,
настоящият състав намира, че съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на
ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 370
лева. Същото следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по
делото.
С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 370 лева.
В становището си третото лице
– помагач претендира разноски по делото в минимален размер.
На третото лице – помагач не
се дължат разноски съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК,
поради което такива не му се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Е.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, против “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, за сумата от 56 181,84
лева (петдесет и шест хиляди сто осемдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща общата неплатена част от цената за продажба на
електрическа енергия от Фотоволтаична електрическа централа с инсталирана
мощност 86,64 kWp,
находяща се в УПИ VII-366,
кв. 36 по плана на с. Тодоричене, община Луковит, област Ловеч, за периода м.
02.2017 г. – м. 12.2017 г., за която са издадени от “Е.” ЕООД на “Ч.Е.Б.” АД дебитни известия №№
179/01.03.2017 г., 257/01.12.2018 г., 182/01.04.2017 г., 258/01.12.2018 г.,
185/01.05.2017 г., 259/01.12.2018 г., 188/01.06.2017 г., 260/01.12.2018 г.,
191/01.07.2017 г., 261/01.12.2018 г., 194/01.08.2017 г., 262/01.12.2018 г.,
197/01.09.2017 г., 263/01.12.2018 г., 200/01.10.2017 г., 264/01.12.2018 г.,
203/01.11.2017 г., 265/01.12.2018 г., 206/01.12.2017 г., 266/01.12.2018 г.,
209/01.01.2018 г. и 267/01.12.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници в общ
размер на 56 181,84 лева за периода от 18.03.2020 г. до окончателното им
плащане, и за сумата от 12 285,69
лева (дванадесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща законната лихва върху претендираните главници в общ размер на
56 181,84 лева за периода от датата на забавата до 16.03.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Е.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, сумата от 370 лева (триста и седемдесет лева), представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК******, в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника - “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :