Р Е Ш Е Н И Е № 302
гр. Сливен, 08.01.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя
Георгиева като разгледа докладваното
от съдията Бозукова административно дело
№ 268 по
описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството намира правното си основание
в чл. 215 от ЗУТ, след като на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК делото е било
върнато от ВАС гр. София за ново разглеждане
на настоящия състав на съда.
Образувано по
жалба на Водно сдружение „В. к.-***“ г. С. против Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019
г., издадена от Началника на РДНСК „Югоизточен район”, с която е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж: „Съоръжение за водовземане и водоползване на
подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2“, находящ се
в ПИ 210 (ПИ с идентификатор 67338.406.210) и ПИ 590 (ПИ с идентификатор
67338.406.590) по кадастралната карта на гр. Сливен, в кв. 69 по ПУП на гр.
Сливен, м. „О. с.“, с. о. „И.“, в. з. на г. С., в частта, изградена
извън Мониторингов пункт, устие на шахта № 2, представляващ бетонова
площадка оградена с мрежа и метални колове, както следва: две стоманени тръби
Ф100 с дължина 20 м., две цистерни монтирани в ПИ с идентификатор
67338.406.210, три броя разпределителни бетонни шахти с метални капаци с
катинари, два метални резервоари, монтирани в имот 67338.406.590, цилиндричен
стоманен резервоар в имот 67338.406.590 по КККР.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посоченото
съоръжение било изградено през 1983 г. от ползватели на земята предоставена им
по силата на Постановление на МС № 76. Същото представлявало „търпим строеж“ по
смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Моли съда да
отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание
чрез п. си - адв. Г. М. ***, поддържа жалбата. Твърди, че членовете на
сдружение „В. к.–***“ са изградили процесното съоръжение. Заявява, че
„В. к.–***“ е ползвател на съоръжението, като водата се черпи чрез електрическа
помпа, ползвания ток се отчита от електромер, събират се от ползвателите на
вода парите според отчетеното от водомери и управителят заплаща на ЕВН от името
на „В. к.–***“. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира за направените
по делото разноски. В писмено становище изтъква, че съоръжението е изградено в
имоти държавна собственост, предоставени за управление на МСП „Миньор“ рудник С.
Ответникът по жалба – Началника на РДНСК
Сливен, конституиран на основание чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от АПК, на мястото на
Началника на РДНСК Югоизточен район, поради закриване на органа, чрез ст.юриск.
Д. М. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй
като административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената
форма, при наличие на условията визирани в чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Счита, че
жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира за направените по делото
разноски. В писмени бележки изтъква, че
строежът не отговаря на кумулативните изисквания за търпим строеж по смисъла на
§16 ал.1 от ПР на ЗУТ и на §127 ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С Констативен акт
№ 01/03.01.2019 г. служители на РОНСК Сливен при РДНСК Югоизточен район
извършили проверка на строеж: „Съоръжения за водовземане и водоползване на
подземни води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2", находящ
се в ПИ 210, кв. 69 по ПУП (ПИ с идентификатор 67338.406.210 по КККР на гр.
Сливен), м. „О. с.", с. о. (СО) „И.", в. з. на г. С. Като участници в строителството са посочени: Извършител на
строежа „Екоинженеринг - РМ" ЕООД, гр. София. Ползвател на добитите
водни количества е водно сдружение „В. к.-***" г. С. (л.36-37)
Видно от
констативния акт, строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1,
буква „б" от ЗУТ и чл. 2. ал. 2. т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. С оглед констатациите, служителите на РОНСК
Сливен при РДНСК Югоизточен район приели, че извършването на
строежа без одобрен проект в т.ч. съгласувани и одобрени части на
проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна
площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна
книга е в нарушение на разпоредбите на чл.137 ал.3 и чл.148,
ал.1 от ЗУТ.
Констативен акт №
01/03.01.2019г. е връчен с Писмо изх.№ Сл-754-00-007 от 09.01.2019 г. на
заинтересованите лица „Екоинженеринг - РМ" ЕООД, гр. София, Водно
сдружение „В. к.-***" г. С. и Община Сливен, и същите са уведомени за
образуваното административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ във
връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на
строежа. (л.35, 38)
След като
разгледал преписката във връзка със съставения констативен акт Началника на
РДНСК Югоизточен район издал Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г., с която
приел, че строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, буква
„б" от ЗУТ и чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи. Приел, че строителството е извършено след
2001 г. без одобрен инвестиционен проекти и разрешение за строеж, в нарушение
на чл.137 ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Извършител на съоръжението за
водовземане и водоползване от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2
е „В. к.-***", г. С.
На основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, във връзка с
правомощията по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-178/11.08.2014г. на
Началника на ДНСК, административният орган наредил да бъде премахнат незаконен
строеж: „Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води
от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2", находящ се
в ПИ 210 (ПИ с идентификатор 67338.406.210 по КККР на гр.Сливен) и ПИ 590 (ПИ с
идентификатор 67338.406.590 по КККР на гр.Сливен), кв.69 по ПУП на гр.Сливен,
м. „О. с.", с. о. „И.", в. з. на г. С., в частта, изградена
извън мониторингов пункт, устие на шахта № 2, представляващ бетонова
площадка оградена с мрежа и метални колове, както следва: две стоманени тръби
Ф100 с дължина 20 м, вкопани в терена на ПИ 210, които отвеждат водите до
вкопана шахта с метален капак с размери 0,80/0,65 м; Две цистерни монтирани в
ПИ с идентификатор 67338.406.210 източно от мониторинговия пункт,
предназначени за акумулиране на водните количества: Цистерна с обем 60,0 м3,
монтирана върху стоманобетонни ж.п. траверси и с размери: дължина 12,0 м и
диаметър 2,50 м. и цистерна с обем 10,0 m3, монтирана
върху винкелна носеща рамка изпълнена с U профил 120 мм х 50мм х 5мм,
заварена за метална конструкция от 6 броя вертикални тръби с различен диаметър
с дължина 1,80 м, фундирани с бетон върху терена, и с размери:
дължина 4,60м и диаметър 1,7 0м.; 3 бр. разпределителни бетонни
шахти с метални капаци с катинари. Две от шахтите са с размери 1,05м х 1,05м и
височина над терена 0,75м, третата е с размери 1,30 х 1,20м и надземна височина
0,5 м.; два метални резервоари, монтирани в имот 67338.406.590 по КККР с общ
обем 120 куб.м (2 х 60.0 м3) с размери: дължина 12,0 м, височина 1,70 м и
ширина 3,0 м, свързани в основата със стоманена тръба Ф300 мм и водопроводно
отклонение със стоманена тръба Ф100 мм, минаваща през разпределителна
бетонна шахта с размери 1.0м х 1.0м и надземна част с височина 0.55м;
цилиндричен стоманен резервоар в имот 67338.406.590 по КККР с обем 85 куб.м, с
размери в план: дължина 12,0 м и диаметър 3,0 м и отвор с капак за ревизия в
единия горен край, ведно със захранваща водопроводна стоманена тръба Ф100 мм.
По делото е
приобщено писмо изх. № 20-41925-19.06.2019г. на Началник на Службата но
геодезия, картография и кадастър Сливен от което се установява, че в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен имот с идентификатор
67338.406.210 е записан за собственик: Община Сливен, като липсват данни за
документ за собственост, а за имот с идентификатор 67338.406.590 е записан
„Геостройкомплект" ЕООД, като липсват данни за документ за собственост.
(л.100)
По делото са
разпитани като свидетели В. В., Н. М., С. Д. и С. С., от показанията на които
се установява, че строежът предмет на оспорения административен акт е изграден
в периода 1982 г.-1986 г. от ползватели на земеделски земи в съседство на
съоръжението. Първоначално били поставени две цистерни и една помпа и тръба от
помпата до цистерната, с разрешение на ръководителите на държавно предприятие
„Редки метали“, което към този момент е стопанисвало имота. Били закупени
цистерни, тръби, на бригадни начала били поставени тръби за напояване. Около ***
ч. направили сдружение, което първоначално било р. от св. М., а след това п.
тази д. на А. Д. П. о. отчитането на водомерите, заплащането на тока за
помпите, поддръжката на съоръжението и ремонта му. Партидата за тока за тази
вода се водила на „В. к.–***“. С парите, които събирала от водата, според
отчетеното от водомерите, заплащали цената на тока, ремонтите и на
инкасаторите. Водното сдружение „В. к.–***“, съгласувало строителна
документация на живущите в района, като издавало разрешение за ползване на вода
от частен водоизточник. Нямало издадено разрешение за водовземане.
По делото е
приобщено удостоверение изх.№ ОД-04-01-991 от 16.05.2019 г. на Окръжен съд
Сливен, от което е видно, че сдружение с нестопанска цел "В.
к.- ***" е вписано с Решение № 48 от 12.06.2012 г. в Регистъра за
юридически лица с нестопанска цел под партиден № 14, том 1, стр.28 по ф.д. №
14/2012 г., с цели: Снабдяване с вода на ползвателите във в. з. С. о.
„И." от наличните кладенци намиращи в м. „О. С.", м. „С. д.",
м. „В. к."; Защита интересите на своите членове; Координиране, съгласуване
и сътрудничество с Басейнова дирекция, Електроразпределително дружество -
Сливен, Областна управа - Сливен, Община Сливен и др. държавни и частни
организации свързани с водоснабдяването, водоподаването и
водоползването. Съдействие за изграждане на електропреносна мрежа до
наличните кладенци; Създаване на възможности за обменна информация между
членовете на сдружението и сходни организации в страната и чужбина; Съдействие
за доброволно уреждане на възникнали спорове между членовете си. Предмет на
дейност: Организиране на съвместни мероприятия за изясняване на нуждите и
желанията на своите членове, тяхното обобщаване и довеждане до знанието на
компетентните органи; Участие в разрешаване на спорове, възникнали при
водоснабдяване, водоподаване, водоползване; Отчитане и заплащане на изразходените
количества вода. Предприемане на инициативи за отчитане и заплащане на
изразходените количества вода.
При първото
разглеждане на делото е назначена, изслушана и приета строително-техническа
експертиза от вещото лице И.Х.И. от която се установява, че към 1983-1985 г.
при действие Закон за териториално и селищно устройство; Правилник за прилагане
на Закона за териториално и селищно устройство и Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство няма дефиниция за „строеж". През 1998
г. в Допълнителни разпоредби § la. (1) на ЗТСУ (Нов - ДВ, бр. 79 от 1998 г.) се
появява определение за „Строителна площадка" и „Строителни книжа" и
след това в § 1 от Допълнителни разпоредби на ППЗТСУ (Нови - ДВ, бр. 140 от
1998 г.) определението за „Строежи" по смисъла на Закона за териториално и
селищно устройство, правилника, другите разпоредби по неговото прилагане и
действащите разпоредби по проектирането и строителството са „надземни, подземни
и подводни сгради, постройки, надстройки, мрежи, инсталации, съоръжения и
пътища. Строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат,
преустройват, поддържат или възстановяват". Обектите за водоснабдяване, независимо от
водата която доставят - питейна, промишлена или поливна, по принцип
представляват комплекс от подземни и надземни сгради и съоръжения
(сондажи, бункерни и надземни помпени станции, водоеми
- черпателни и напорни, трафопостове, битови сгради и др.),
тръбопроводи и мрежи като елементи на техническата инфраструктура, вкл:
водопроводна арматура, според в.л. напълно отговарят на определението за
„строеж". Вещото лице е приело, че процесният обект, определен като
,,Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни води
от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2" в оспорената Заповед
№ ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г. представлява „строеж" втора категория по
силата ЗТСУ и ППЗТСУ. На основание на извършеното проучване и представената по
делото част от „Работен проект за техническа ликвидация на рудник „С." е
видно, че предвидените в работния проект и действително изпълнените строително
монтажни работи установени със съответните документи съставени по време на
изпълнението се отнасят за техническата ликвидация на отделни подобекти на
Рудник „С." - щолни и шахти, както и изграждането
на мониторингови пунктове и не представляват строителни книжа и
документи за процесното „Съоръжение за водовземане и водоползване на подземни
води от Мониторингов пункт, устие на шахта № 2" предмет на
оспорената Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г. Според вещото лице процесното съоръжение
се състои от видими надземни елементи и невидими „скрити" елементи.
Основните видими елементи са стоманените цистерни и резервоари за вода
използвани като напорни водоеми. Трите цистерни са различни не само по обем, а
по начин на изпълнение и монтаж, двата стоманени резервоара са еднотипни, което
навежда на извода, че строителството е извършвано без техническа документация,
на няколко етапа, по стопански начин с различни материали и елементи. От
проучването експертът е установил, че водоснабдяване на тази част от В. з. С. с
водовземане от ВШ 2 и процесната система е съществувало и преди техническата
ликвидация на Рудник „С." и конкретно преди затварянето на ВШ 2 през м.
септември 2000 г. Дали е имало период в който водовземането е било
преустановено от наличните данни не може да се каже, но е ясно и видно, че след
изграждането на мониторинговия пункт при ВШ 2 в
двата мониторингови тръбопровода са монтирани водните помпи за
водовземане. Данните от наличните документи и направените констатации не
позволяват на вещото лице да определи категорично точното време на изграждане
на съоръжението, но определено може да се предполага, че към 2001 г. то е било
реализирано. В заключение експертът сочи, че процесния строеж представляващ
водоснабдителна система от съоръжения за водовземане и водоползване изградена
без необходимите строителни книжа и документи е бил допустим съгласно
строителните правила и норми действали до 2001 г. Строежът - Втора категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „б" от ЗУТ („разпределителни проводи,
съоръжения и устройства към тях в областта на водоснабдяването, канализацията,
електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването и други дейности")
и чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи, „главни клонове на водоснабдителни мрежи и съоръженията
към тях в урбанизирани територии") не е допустим по сега действащия ПУП за
обекта – ПР на улици, поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени
зони.
По делото е
назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните строително-техническа
експертиза от вещото лице И.Х.И. от която се установява, че съоръжението,
предмет на заповедта е изградено преди 2001г. , без техническа документация, на
няколко етапа, по стопански начин, съобразно възможностите на инвеститора с
различни материали и елементи. До 2001г. не е имало одобрен ПУП за имота, в
който е изградено съоръжението. Първият и единствен картен материал е кадастрален
план на в. з. С. о. „И.“ от 1989г. Към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор № 67338.406.210 с площ 4529 кв.м. е с трайно предназначение на
територията – земеделска с начин на
ползване –„Гори храсти в земеделска земя“ със собственик Община Сливен;
поземлен имот с идентификатор №
67338.406.590 е с площ 3110 кв. м, трайно предназначение – урбанизирана, начин
на ползване - За друг поземлен имот за движение и транспорт, собственост на
„Геостройкомплект“ ЕООД. Към настоящия момент в сила е ПУП – ПР на улици,
поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на м. „А. ч. с.“
и „О. с.“, с. о. „И.“, землище гр. Сливен, одобрен с решение №808 от 22.12.2005г.
на Общински съвет Сливен. Съгласно този план по-голямата част от поземлени
имоти №210 и № 590 са отредени за улици, а друга част за обществено обслужване.
Процесното съоръжение се състои от видими надземни /цистерни и резервоари/ и
невидими подземни елементи. Съоръженията не са заснемани и не са отразени на
плановете, но според вещото лице попадат в терен, отреден за улица в участъка
от о.т.569д през о.т. 569е до о.т. 569 ж, поради което вещото лице дава
становище, че не са допустими по сега действащия план.
По делото е
назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните допълнителна строително-техническа
експертиза от вещото лице И.Х.И.. От заключението й се установява, че със
заповед № РД-11-11-116/16.06.2003г. на Областен управител на област Сливен са
деактувани недвижими имоти, предмет на АДС № 8036/24.01.1995г., представляващи
земя и сгради, предоставени за управление на МСП “Миньор“ с. С., рудник С.,
находящи се в м. “С. б.“ В. з. С., с. от п. С.-И. в близост до м. “А. ч.“. Деактуваният
терен е с площ 39 650 кв. м и включва имот №286.200, № 286.201 и № 10202.
Деактуваната площ от 39650кв.м. – земя в м. “С. б.“ е отразена в извлечение на
активите на ДФ „Редки метали“ към 30.09.2001г. рудник С. по сметка 201 земи,
като самостоятелен терен –имот. Според вещото лице поземлен имот 67338.406.210
и поземлен имот 67338.406.590 по КККР на гр. Сливен, в които е разположено
процесното съоръжение попадат в границите на имот № 10202 с площ 43 731кв.м.,
както и в границите на новообразуван имот 2860202 /за м. „О. с.“ на С. о. „И.“/,
собственост понастоящем на „Геостройкомплект“
ЕООД. Експертът дава заключение, че процесният строеж, представляващ водоснабдителна
система от съоръжения за водовземане и водоползване, изграден без строителни
книжа и документи, е бил допустим съгласно строителните правила и норми,
действали към момента на изграждането му преди 2001г. доколкото към същия този
момент не е имало действащ ПУП – ПР и ПЗ, а статутът на имота, в който строежът
е изграден е на имот държавна собственост, предоставен за управление на МПС „Миньор“
с. С., рудник С. за осъществяване на производствена и стопанска дейност.
Експертът дава заключение, че процесният строеж е „търпим“ строеж по смисъла на
§16 от ПР на ЗУТ.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени
доказателства, разпита на свидетелите, които са последователни и взаимно
допълващи се, както и от изслушаните съдебни експертизи, които са компетентно
изготвени и обосновани.
Въз основа на тази
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта
на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно
обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 23.04.2019 г./л.34/, видно от
приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата е подадена по пощата на
07.05.2019 г., от което следва да се направи извода че е подадена в срока по чл.215
ал.4 от ЗУТ. Оспорващият е страна в административното производство за издаване
на оспорения административен акт, актът му е съобщен и съгласно трайната
практика на ВАС същият е непосредствен негов адресат, поради което има правен
интерес от оспорването му.
По
основателността на жалбата:
Жалбата е
основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата
компетентност по чл.215, ал.2 от ЗУТ. В разпоредбата на чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е посочено, че Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225 ал.2 от
първа до трета категория включително. Видно от Заповед № РД-13-178/11.08.2014г.
на Началника на ДНСК (л.96), на началниците на РДНСК са предоставени правомощия
да издават заповеди за премахване на незаконни строежи. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия.
Спазена е
изискваната от закона писмена форма, актът е мотивиран, посочени са конкретните
правни норми в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазена е
разпоредбата на чл.225, ал.3 от ЗУТ за съставяне и връчване на
констативния акт, който е съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален
строителен контрол.
Налице е обаче соченото от
жалбоподателя нарушение на материалния закон.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. е. наличие на незаконен строеж поради
липса на одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж. Разпореденият
за премахване обект – съоръжение за водовземане и водоползване на подземни
води, в частта изградена извън Мониторингов пункт, устие на шахта № 2, представлява
строеж по легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а съгласно заключението на вещото лице същият
е втора категория.
От доказателствата по делото и от събраните в производството по адм. д. № 194/2019
год. по описа на Административен съд Сливен, които и настоящия състав на съда
следва да съобрази по аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от АПК, е установено, че за процесните съоръжения
липсват строителни книжа. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако
са разрешени съгласно този закон, като изключенията от това общо правило са
предвидени в нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, в която са посочени строежите за които
не се изисква разрешение за строеж. Процесният строеж не попада сред така
предвидените изключения в нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, поради което за неговото извършване е
необходимо разрешение за строеж. В случая, не се твърди, а и по делото не се
установява да е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието
от административния орган, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
От жалбоподателя в случая се
твърди, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Ето защо основният спор е очертан от
разрешаването на въпроса, дали строежът е търпим по см. на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и приложима ли е разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахването му, тоест спорът касае
приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. Съгласно тази норма строежи, изградени до
07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ,
са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
В конкретния случай за процесните
съоръжения не са издавани строителни книжа, но от разпита на свидетелите се
установи, че те са изградени преди 07.04.1987 г. и първата изискуема
предпоставка на §16 от ПР на ЗУТ е налице. По делото в проведеното на
04.11.2019 г. и в проведеното на 20.10.2020 г. открито съдебно заседание
свидетелите М., В., Д. и С. заявяват, че съоръженията са изградени през
1986-1987 г. Ето защо не може да се говори за приложимост на разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, която също касае търпими строежи, но
извършени в периода 2.01.2001г до 31.03.2001г, който в случая е неотносим.
От заключението на вещото лице И.Х.И., което като
неоспорено от страните съдът възприема изцяло, става ясно, че тези съоръжения
съответстват на строителните правила и норми към момента на изграждането им - през 1983г.-1987г. От основното и допълнителните заключения, както и от изявленията на вещото
лице при тяхното приемане, се установява, че процесните съоръжения не са
нанесени в кадастрални планове и не са допустими по действащия към настоящия
момент ЗУТ. Същевременно експертът дава заключение, че процесният строеж, представляващ
водоснабдителна система от съоръжения за водовземане и водоползване, изграден
без строителни книжа и документи, е бил допустим съгласно строителните правила
и норми, действали към момента на изграждането му преди 2001г. доколкото към
същия този момент не е имало отреждане и действащ ПУП – ПР и ПЗ, а статутът на
имота, в който строежът е изграден е на имот държавна собственост, предоставен
за управление на МПС „Миньор“ с. С., рудник С., за осъществяване на
производствена и стопанска дейност. Експертът дава заключение, че при
съобразяване с §16 от ПР на ЗУТ процесния строеж категорично може да бъде
определен като „търпим“ строеж.
Настоящият съдебен
състав, възприемайки заключението на вещото лице и съобразявайки приложимите правила
и норми към момента на изграждане на съоръженията приема, че е налице и втората
предпоставка и строежът представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на
ЗУТ. Към момента на изграждане на съоръженията – 1983-1987г. са действали
нормите на ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно чл.187 от ППЗТСУ (отм.) благоустройствените
мероприятия се осъществяват съгласно действащите нормативи за
изграждане на системата за комплексно обществено обслужване. Според чл. 189
ал.1 от ППЗТСУ отклонения от общите мрежи за свързване на благоустройствените
съоръжения с отделни недвижими имоти се изграждат и поддържат от народните
съвети, съответно от специализираните ведомства или техни стопански предприятия
за тяхна сметка. Отклоненията от водопроводи и канализации за свързване с отделни
недвижими имоти се изграждат и поддържат за сметка на собствениците, съответно
за сметка на учрежденията, стопанските и обществените организации, които
стопанисват и управляват имотите. (чл.189 ал.2 ППЗТСУ (отм.)
В редакцията ДВ,
бр. 6 от 1998 г. на чл.187 ал.1 ППЗТСУ (отм.) е предвидено, че
благоустройствените мрежи и съоръжения се изграждат от и за сметка на общините
или на съответните експлоатационни предприятия. При невъзможност на общината
или на съответното предприятие да изгради необходимите нови мрежи или да
извърши реконструкция или основен ремонт на съществуващи мрежи при възникнала
нужда за захранване на нови строителни обекти - собственост на физически и
юридически лица, по тяхна инициатива строителството може да се извърши от други
инвеститори. Условията и редът за изграждане на мрежите и съоръженията и за
предаването им за експлоатация се определят с наредба на съответния общинския
съвет.
Именно такъв е и
настоящия случай, където благоустройствените мрежи и съоръжения са изградени от
друг инвеститор, каквото е обединението на собствениците на имоти около
процесното съоръжение. Ето защо съдът приема, че преди
да пристъпи към издаването на заповед за премахване на строежа,
административният орган е следвало да извърши проверка доколко същият е търпим
съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което той не е сторил, а се е задоволил да посочи само, че
не е допустим както по действащите разпоредби, така и по тези, които са
действали по времето, когато е извършен.
С оглед цитираната по-горе
нормативна уредба на чл.187 от ППЗТСУ(отм.), действала към момента на
построяването на процесните съоръжения, и установеното от вещото лице
предназначение на имота, в който са изградени съоръженията, последните се явяват
допустими както по вид, така и по местоположение. Приложима е хипотезата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Следователно процесният незаконен строеж
може да се ползва от режима на търпимост по ЗУТ, независимо че не е допустим
съгласно сега действащия ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и забрана
за ползване.
Обжалваната по делото заповед се
явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Съобразно този
изход на спора следва РДНСК Сливен да заплати всички направени по делото от
Водно сдружение „В. к.-***“ разноски, от които за държавна такса 50 лева, за експертизи
706 лева и за адвокатски хонорар 800 лева или общо 1 556 лева.
Ръководен от
изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮИР-1/15.04.2019 г., издадена
от Началника на РДНСК „Югоизточен район”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА РДНСК Сливен да заплати на Водно сдружение „В.
к.-***“, със седалище и адрес на управление г.С., СО „И.“, м.“О. с.“ сумата от 1
556 (хиляда петстотин петдесет и шест) лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: