№ 15921
гр. София, 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110100733 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, уточнена с молба от
31.01.2024 г., срещу А. В. И..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 583,43
лв., от която 445,80 лв. – главница, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.01.2024 г. до окончателното й плащане,
сумата от 86,79 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
15.09.2021 г. – 13.12.2023 г., сумата от 40,63 лв. – сума за извършено дялово
разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.01.2024 г. до окончателното плащане
и сумата от 10,21 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
1
15.01.2021 г. – 13.12.2023 г. Претендира разноски за производството,
включително възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен по реда на чл. 47 ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, с който я оспорва като недопустима, евентуално – като
неоснователна. Посочва, че доколкото в исковата молба се посочва, че лицето
е починало преди предявяване на исковата молба, искът е изначално
недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация и
правосубектност на ответника. Моли съдът да извърши служебна справка
дали ответника по делото е починал и ако е починал моли съдът да спре
делото и да конституира неговите наследници. Моли съдът да даде указания
на ищеца да уточни какви вземания претендира по изравнителните сметки, за
кои периоди и кога посочените суми са станали изискуеми и каква лихва се
дължи върху всяко едно от процесните вземания. оспорва като недопустим и
иска за такси за дялово разпределение, тъй като титуляр на посочените
вземания е топлинния счетоводител, а не ищцовото дружество. Оспорва
ответникът да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, за
доставка на ТЕ до който се претендират процесните суми. Оспорва като
недоказано предоставяне на процесните услуги и доставка на ТЕ до
процесния недвижим имот. Оспорва договора за доставка на ТЕ като нищожен
поради непосочване на качество и неопределяне в договора на точното
количество доставена ТЕ. Релевира и възражение за давност. При тези
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
разноски за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове.
Ответникът не се представлява. От назначения от съда особен
представител, е постъпила молба, с която сочи, че поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 445,80 лв. –
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.01.2024 г. до окончателното й плащане, сумата от 86,79 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023
г., сумата от 40,63 лв. – сума за извършено дялово разпределение за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.01.2024 г. до окончателното й плащане и сумата от 10,21 лв. –
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023
г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
2
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска
за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно
отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с
ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между
ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово
разпределение за процесния период. Във връзка с възражението за
погасяване на задълженията по давност, ищецът следва да установи факти
довели до спиране или прекъсване на давността. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не
се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу
Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно
правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От приетите по делото писмени доказателства, а именно – копие на
Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд
по реда на Наредбата за държавните от *** г., сключен между началника на
поделение 18780-София, представлявано от подп. Инж. *** и ответника А. В.
И. се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот - ***, находящ се в гр. ***,
3
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът ***, дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
От заключението на приетата в хода на производството по делото,
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява че за процесния
период в имота на ответника, е имало два радиатора с монтиран ИРРО
/индивидуален разпределител на разход за отопление/ - в помещения кухня и
стая, а в банята има щранг-лира с размери 2 елемента ф34мм и височина 2.4м,
без техническа възможност за монтаж на уред. За период 21/22г. 2-та уреда са
отчетени на 23.05.2022г. с показания 0.00. За отчетен период 20/21 не е
осигурен достъп за отчет на уредите, за което са представени протоколи от
11.06.2021 г. и 27.06.2021 г. Въпреки неосигуреният достъп за двата уреда
няма изчислена ТЕ за отопление на имот. За двата периода 20/21 г. и 21/22г.
има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на щранг-лирата в
размер 345.600W умножена по МСРС /максимален специфичен разход на
сградата/.
През процесния период сградната инсталация е изчислявана по
формулата в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема
кубатура 93 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен
на в.л. Експертът е констатирал, че в процесния имот има 2 броя водомери за
топла вода. За период 21/22г. 2-та водомера са отчетени на 23.05.2022г. -
„старо“ и „ново“ еднакви показания и съответно консумация 0.00. За отчетен
период 21 /22г. не е осигурен достъп за отчет на водомерите, за което има
протоколи от 11.06.2021 г. и 27.06.2021 г. За период 21/22г. 2-та водомера са
отчетени на 23.05.2022г. - „старо“ и „ново“ еднакви показания и съответно
консумация 0.00. Въпреки неосигуреният достъп за двата водомера няма
изчислена ТЕ за БГВ.
С оглед горното, вещото лице е посочило, че за 20/21г. е пропуснато
служебно изчисление за ТЕ за отопление на имот за 2-та радиатора ТЕ за БГВ.
За останалите компоненти и периоди изчисленията извършени от *** са в
съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04- 1 от 12.03.2020г.
За процесните отоплителни сезони, а именно – 20/21 г. и 21/22 г., т.е. за
целия процесен исков период - от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ищецът е
начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот
в общ размер на сумата от 451,04 лв.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР *** е
изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на
използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е
налице сума за доплащане в общ размер на 12,49 лв. Същата е формирана,
4
след като за сезон 20/21 г., счетоводителят е установил сума за доплащане в
размер на 34,68 лв., а за сезон 21/22 г. – 22,19 лв. – сума за връщане.
Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по
отношение на начислените дължими суми, поради което съдът намира за
доказано, възникналото задължение за плащане на посочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № *** г., протокол за проведено ОС на ЕС за избор на ФДР от
17.09.2001 г., се установява, че топлинното счетоводство на сградата е
договорено с ФДР ***, което от своя страна с Договор от 02.11.2007 г. е
възложило като подпипълнител на ФДР ***“ ***.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че
ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такси за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
5
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и
дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до
20.04.2023 г. е на стойност 95,86 лв. – лихва, изчислена върху главница за ТЕ в
размер на 445,80 лв.
По отношение на задължението за заплащане на цена за услугата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради
което акцесорния иск за лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 10,21 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възражението за погасяване на задължението по давност.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на особения представител на ответника за
погасяване на задължението по давност.
Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с
изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от
27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва да тече с
изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск за вземането. Погасени по давност са всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно – 04.01.2024
г., с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване
на исковата молба. Следователно, в случая погасени по давност са вземанията
за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.10.2021 г., доколкото
задължението за м. 10.2021 г., (фактурирано през м. 11) е дължимо на
15.12.2021 г., а давността е прекъсната считано от 04.01.2021 г.
В настоящия случай исковият период обхваща 01.05.2020 г. – 30.04.2022
г., поради което възражението за погасяване на задължението по давност е
частично основателно. От заключението на СТЕ (по въпросите формулирани
от съда) се установява, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за
6
периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г., след изравнителните сметки възлиза на
230,40 лв., а от заключението на ССчЕ се установява, че размерът на
обезщетението за забава за отоплителен сезон 21/22 г., възлиза на сумата от
37,06 лв.
Доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, то същият дължи на *** заплащане на 230,40
лв. – главница за ТЕ и 37,06 лв. – обезщетение за забава, поради което
предявените искове са основателни до посочените размери и следва да бъдат
уважени. За разликата до пълния предявен размер – 445,80 лв. – главница за
ТЕ и 86,79 лв. – обезщетение за забава, исковете са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
Погасени по давност са и претенциите за главница за дялово
разпределение, претендирани за периода 01.05.2020 г. – 30.10.2021 г., поради
което искът се явява основателен до размера на сумата от 13,53 лв. – цена за
дялово разпределение за периода 01.11.2021 г. – 30.04.2022 г., до който размер
искът е основателен и следва да бъде уважен и съответно отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 40,63 лв.
По отношение на цената за услугата за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение, поради което акцесорния иск за лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 10,21 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил разноски в настоящото производство в общ размер на сумата от 1347
лв., от която: 42,00 лв. – д.т., 400 лв. – депозит за СТЕ; 400 лв., - депозит за
ССчЕ; 400 лв. – възнаграждение за особен представител и 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт (определено от съда). Пропорционално на
уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 648,74 лв.
Ответникът не е направил разноски за производството, поради което
такИ. не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, А. В. И. с ЕГН
********** и адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата от 230,40 лева (двеста и тридесет лева и 40
стотинки) - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот – ап. 3, находящ се на адрес: гр. ***,
7
абонатен № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
04.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13,53 лв.
(тринадесет лева и 53 стотинки) - главница за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 19.06.2024г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия разликата над
сумата от 230,40 лв. до пълния предявен размер от 445,80 лв. и иска за дялово
разпределение над сумата от 13,53 лв. до пълния предявен размер от 40,63 лв.,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, А. В. И. с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. ***, сумата от както и да заплати сумата от сумата от 37,06 лв. (тридесет и
седем лева и 06 стотинки) - обезщетение за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2021 г. до
13.12.2023 г., като ОТВХЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 37,06 лв. до
пълния предявен размер от 86,79 лв., като погасен по давност и изцяло иска
за сумата от 10,21 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата за дялово разпределение, начслено за периода 15.01.2021 г. –
13.12.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. В. И. с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. ***, сумата от 648,74 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и 74
стотинки) – разноски за производството.
Решението е поставено при участието на ***, – трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8