Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

15.10.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		съд			І-ви наказателен	Състав
На		Седми октомври				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е. Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	326		По описа за			2019	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 463/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б., с което на нарушителят Б.Г.П. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

Б.Г.П. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 463/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр.Б..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното НП, като акцентува, че акта е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да е надлежно поканен и не му е връчван. На следващо място се подчертава, че жалбоподателя не може да бъде субект на нарушение по чл.104 от Закон за горите, като неправилно и неточно са посочени нарушените разпоредби.

За ответника се явява юрисконсулт И.М.. Същата взема становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и като такова да бъде потвърдено. Акцентира се, че издаденото Наказателно постановление е законосъобразно и притежава всички реквизити, обявени от ЗАНН като задължителни.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е  процесуално допустима.

Акт за установяване на административно нарушение серия ИАГ № 051552 от 17.04.2019 г. е съставен на жалбоподателя затова , че като лицензиран лесовъд на частна практика с Удостоверение № 816/27.04.2012 г. е допуснал да се извърши сеч на 8 пл.м3 дърва от зимен дъб, немаркирани с КГМ в основата на пъна. Посочено е, че нарушението е извършено в периода от 06.01.2019 г. до 16.04.2019 г. и е открито на 16.04.2019 г. в землището на с.В., община М., отдел 173, подотдел „У” – горска територия държавна собственост, предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС гр.М. с Позволително за сеч № 0472317/03.01.2019 г.  С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Въз основа на така съставения акт, било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото е представена цялата административнонаказателна преписка, към която са приложени НП № 463/22.08.2019 г., АУАН серия ИАГ № 051552 от 17.04.2019 г., Констативен протокол серия ИАГ № 152241/16.04.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 28.08.2019 г., пощенски плик с клеймо от 02.09.2019 г., Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 07.08.2019 г., постановено по Преписка с вх.№ 846/2019 г. по описа на РП гр.М., пощенски плик с клеймо от 07.08.2019 г., писмо под изх.№ РП-462/463/464/19 г. от 10.05.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от 16.05.2019 г., Приемо-предавателен протокол от 30.04.2019 г., Позволително за сеч № 0472317/03.01.2019 г., извлечение от Публичния регистър на Изпълнителна Агенция по горите, касателно Удостоверение № 816/27.04.2012 г., Известие за доставяне с клеймо от 28.08.2019 г., Длъжностна характеристика за длъжността Главен специалист-горски инспектор, Трудов договор № К-314/21.04.2011 г., Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и Преписка № 846/2019 г. по описа на РП гр.М., Амбулаторен лист № 004206/17.04.2019 г., Трудов договор № 1/04.12.2012 г., 7 броя Протоколи за проверка на сечище – отдел 173у, землище с.В. от 01.11.2018 г., 11.02.2019 г., 19.02.2019 г., 05.03.2019 г., 18.03.2019 г., 26.03.2019 г. и 30.05.2019 г.  Съответно са разпитани свидетелите С.С., И.Н. и И.М.. Съответно първите двама работещи като главни специалисти – горски инспектори при Изпълнителна Агенция по горите гр.С. и съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, като последния свидетел също се явява такъв и работи като старши лесничей в ДГС гр.М..

Безспорно по делото от представените писмени доказателства в лицето на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните и от представения Трудов договор № К-314/21.04.2011 год. се установява, че ответника в лицето на С.К.– Директор на РДГ гр.Б. е компетентен да издава Наказателни постановления по Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение.

Жалбата е подадена в срок, като в тази насока са представените по делото Известие за доставяне от 28.08.2019 год., от което по безспорен начин се установява, че жалбоподателя е получил Наказателното постановление, чрез съпругата си на посочената дата. Същият е упражнил правото си на жалба, като последната е изпратена на 02.09.2019 год., като в тази насока по делото е приложено ксерокопие от съответния пощенски плик.

От събраните по делото доказателства се установява, че в Районна прокуратура гр.М. е била образувана Преписка под вх.№ 846/2019 г. по описа на същата прокуратура, по повод постъпили материали и документи от РДГ гр.Б. за жалбоподателя, с обвинение по чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Към Преписката на РДГ гр.Б. били приложени процесния акт, както и още два броя актове. От събраните по преписката писмени материали, както и от разпитаните на съдебното следствие свидетели се установява, че жалбоподателя е осъществявал нужния контрол, като е посещавал сечищата в с.С.С.и в с.В., като в тази насока са приложените по делото доказателства, а именно Протоколи от проверка на сечище. При тези проверки не са били установени отсечени немаркирани дървета. От събраните по преписката доказателства е установено, че сечта в процесните имоти е извършвана от лицето С.Р., на който обаче контролните органи от РДГ гр.Б. не са съставили акт. От извършената проверка в с.В. от свидетелите, разпитани по делото било установено, че този имот е държавна горска територия и има Позволително за сеч № 0472317. Сечта се е извършвала от фирма „Й.” ЕООД. Съответно експедицията се е извършвала от ДГС гр.М. всеки ден, като на място са присъствали служители на ДГС и не са били установени нарушения. Горските инспектори, разпитани по делото установили нарушението в с.В. в отсъствието на жалбоподателя, който не бил на мястото на проверката, като това се установява от показанията на свидетеля И.М. и от събраните материали по преписката на Районна прокуратура гр.М., като тук е мястото да се отбележи, че по делото се събират данни за тенденциозно отношение на актосъставителя и свидетеля И.Н. по отношение на жалбоподателя. Това намира опора в показанията на свидетеля М., който подчертава в показанията си, че не е била дадена възможност на жалбоподателя да посочи кой е извършителя на нарушението, било е ясно на всички кой е бил той, но не е съставен акт на него. Нямало е категорично изслушване на жалбоподателя, като при извършената проверка свидетеля М. е категоричен, че жалбоподателя не е присъствал, а е бил на пътя. Процесният акт - обект на настоящето производство, е съставен в отсъствието на жалбоподателя, като същият не се е явил по здравословни причини, в каквато насока е приложеният по делото Болничен лист.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по същество по обжалваното Наказателно постановление, тъй като безспорно същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата порочност.

От събраните по делото доказателства, както бе отбелязано и в по-горните абзаци безспорно е установено, че акта е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Спорен е въпроса, дали същият е бил надлежно поканен за неговото съставяне. От приложеният по делото Констативен протокол серия ИАГ № 152241 от 16.04.2019 г., подписан от свидетелите по акта и от жалбоподателя не е отразено, че последният следва да се яви именно на 17.04.2019 г. за съставяне на АУАН. Писмено е отразено единствено, че на жалбоподателя следва да се състави АУАН. Надлежна писмена покана за съставяне на акт не е налице, но от всички гласни доказателства по делото се установява, че устно актосъставителя по делото е уведомил жалбоподателя, че трябва да се яви в ДГС гр.М. на 17.04.2019 г. в периода 09.00-09.30 часа. Този факт намира опора в показанията на свидетелите М., С. и Н.. От жалбоподателя и неговия процесуален представител се оспорва, че е налице съставяне на акт в отсъствие на последния, без същия да е надлежно поканен. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице такъв порок при съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателя. Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при образуване на административнонаказателното производство, изразяващо се в съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателя, тъй като по делото е доказано, че длъжностното лице, установило извършеното нарушение е действало в хипотезата на чл.40 ал.2 пр.2 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото нарушителя е бил лично уведомен да се яви за съставяне на акта, като са били посочени датата и часа на явяването му. Невъзможността за явяване на жалбоподателя не ограничава начините и средствата за изразяване на становище. Надлежното упражняване на правата на нарушителя при неприсъствено съставяне на акта е гарантирано от законодателя  с последващото задължително връчване на акта, съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН, което е несторено от административнонаказващия орган. Именно това нарушение е съществено по своя характер и автоматично води до отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на Общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от 7 дни от получаването и се връща незабавно. В конкретния случай безспорно липсват доказателства и твърдения, че изобщо акта е предявяван и подписван от жалбоподателя. Напротив, от всички разпитани по делото свидетели се установява, че акта изобщо не е изпращан за предявяване и подписване, като свидетелите С. и Н. смятат, че това изобщо не е тяхно задължение. При това положение и след като е установено, че акта не е бил предявен на нарушителя, административнонаказващия орган е бил длъжен незабавно да го върне на актосъставителя, според императивната разпоредба на чл.52 ал.2 от ЗАНН. Вместо да изпълни това свое задължение административнонаказващия орган е пристъпил към издаване на Наказателно постановление при непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, каквато възможност приложимият специален закон, а именно ЗАНН и конкретно неговите чл.43 и чл.52 не допускат. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, понеже е лишило санкционираният нарушител от възможността да се запознае с предявеното му административнонаказателно обвинение, формулирано с акта, да изрази становище по него и да представи доказателства в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и безспорно е неотстранимо в съдебната фаза на производството. Посоченото нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, че ЗАНН не предвижда възможност за предявяване на акта по пощенски път. Такова е допустимо изрично и само по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, т.е. чрез връчване на нарушителя лично или чрез пълномощник срещу подпис, което изобщо в конкретния случай не е сторено. Недопустимо е и издаване на Наказателно постановление, въз основа на непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, още повече на неприсъствено съставен такъв, какъвто е настоящия случай.

Настоящият съдебен състав намира за основателно да посочи, макар, че не разглежда въпроса по същество, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.108 ал.3, вр. с чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Видно от разпоредбата на чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ се забранява сечта на немаркирани дървета. От всички събрани по делото доказателства, включително и от приложената Преписка на Районна прокуратура гр.М. се установява, че лицето извършило сечта в имотите в с.В. е С.Р., като безспорно жалбоподателя не е лицето, извършило сечта. Ако е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, то е следвало материално-правната норма да е по чл.108 ал.3 от Закон за горите, във връзка с чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министерство на земеделието и храните, във връзка с чл.12б ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Налице е непълно описание на нарушението в Наказателното постановление, което представлява също съществено процесуално нарушение и касае задължителен реквизит на Наказателното постановление и ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Налице е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, който изисква в НП да са посочени законните разпоредби, които са били нарушени. На практика административнонаказващия орган не е приложил правилно материалния закон, а са налице и допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 463/22.08.2019 год. на Директора на РДГ гр. Б..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                          

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: