Определение по дело №105/2021 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 260641                                  23.03.2021 г.                                                град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   втори граждански въззивен състав

На:     двадесет и трети март                                              две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора  Кралева

частно гражданско дело №  105  по описа за  2021  година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Постъпила е по частна жалба от В.И.Г. ***, подадена чрез пълномощник адв.Живко Харизанов, против определение № 260115/26.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 661/2019 г. по описа на РС-Поморие, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК.

Жалбоподателят изразява недоволство от обжалваното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените норми и в противоречие с материалния закон.  Изложени са съображения, че съдът е постановил определението си за прекратяване на делото в нарушение на процесуалната норма на чл.227 ГПК, като не е съобразил обстоятелството, че вторият ищец по делото В. Г. Г.е починал в хода на делото, за което ПРС е бил уведомен с молба от 13.07.2020 г., поради което съдът е следвало да конституира наследниците на починалия ищец като страна по делото. В тази връзка се счита, че районният съд незаконосъобразно е прекратил делото поради неизпълнение на дадените указания, доколкото наследниците не са били конституирани като страни, а адв.Харизанов не е упълномощен от тях да ги представлява. Счита се също, че ПРС неправилно е приел, без да има доказателства, че процесните тераси са общи части по смисъла на чл.38 ЗС, като този извод противоречи на изрично посоченото в съставените нотариални актове на ответника и проектната документация към тях, съгласно които терасите са включени към неговия обект в сградата. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по него само срещу ответника Б. П., като по делото бъдат конституирани като ищци и наследниците на починалия в хода на производството ищец В. Г..

Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.

 

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство е образувано по подадена на 04.09.2019 г. искова молба от В.И.Г. и В. Г. Г.против В.М.Я.-П., с която е предявени искове по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.

Претендира се за осъждане на ответницата да прекрати неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижимия им имот – самостоятелен обект с идентификатор 57491.502.316.1.13 по КККР на гр.Поморие, представляващ ателие № 13, находящо се на трети жилищен етаж в жилищната сграда на адрес гр.Поморие, ул.“Т.“ № *, като ответницата да извърши ремонт на откритите тераси на жилището си – апартамент № 17, находящ се на четвърти жилищен етаж от същата сграда, и да прекрати всякакви действия или бездействия, които причиняват наводняване или вреди на жилището на ищците.

Претендира се и за осъждане на ответницата да заплати на ищците следните суми: 1200 лв. – обезщетение за непозволено увреждане, изразяващо се в нанесени вследствие на нейните неоснователни действия и бездействия имуществени вреди, причинени от влага и течове в жилището на ищците; 1200 лв. – част от обезщетение в размер на средния пазарен наем на жилището на ищците за периода от 28.12.2017 г. до окончателното отстраняване на на причините за благата и наводняванията; 1000 лв. – обезщетение за непозволено увреждане за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически и физически стрес и дискомфорт, вследствие на невъзможността на ищците да живеят в жилището си, ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на ателие № 13, находящо се на трети жилищен етаж в процесната жилищна сграда, а ответницата е собственик на апартамент № 17, находящ се на четвърти жилищен етаж от същата сграда, който е разположен над тяхното жилище. Твърди се, че от много време е имало непрекъснати проблеми с влага по тавана и стените на жилището на ищците, като от м.октомври 2018 г. положението станало нетърпимо, тъй като при всеки по-силен дъжд в спалнята и в хола им започвала да тече вода от тавата. Като причина за тези течове се посочва обстоятелството, че жилището на ответницата е с две открити тераси, които нямат хидроизолация по подовете и стените отводняването на терасите не е изпълнено качествено и при всеки дъжд водата се просмуква през плочата и се стича директно в жилището на ищците. Твърди се също, че в резултат на тези чести наводнявания, ищците правили неколкократни ремонти на жилището си, което станало неизползваемо и необитаемо и от 28.12.2017 г. те били принудени да се преместят да живеят в друг апартамент в гр.Поморие, на ул.“С.“ № *, като понастоящем не можели нито да живеят в процесния имот, нито да го отдават под наем.

Ответницата В.Я.-П. е починала на 13.09.2019 г., след предявяване на исковете против нея, като с допълнителна молба ищците са заявили, че насочват претенциите си към нейния наследник Б. К. П., който е конституиран като ответник по делото с разпореждане на съда от 02.12.2019 г. В срока по чл.131 ГПК ответникът П. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорени са твърденията на ищците за първопричината за настъпилите проблеми с течове в апартамента им, като се твърди, че причината за това не идва от неговия апартамент, а от лошото изпълнение на фугата със съседната сграда на хотел „Св.Георги“. Изложени са твърдения, че в случая става въпрос за общи части на ЕС, за чиято поддръжка е отговорна цялата етажна собственост, поради което ответникът е направил искане на основание чл.2019 ГПК да бъде привлечен като трето лице-помагач в процеса домоуправителят на етажната собственост на процесната сграда на ул.“Т.“ № * в гр.Поморие, евентуално ако няма такова лице – всички останали етажни собственици в ЕС.

С определение от 22.01.2020 г. районният съд е прекратил производството по делото по отношение на починалата ответница В.Я.-П., а на конституираният на нейно място ответник Б. К. П. е дал указания да уточни дали с отговора на исковата молба въвежда възражение, че терасите към собствения му апартамент са общи части на сградата.

Във връзка с дадените му указания от съда, с молба от 04.02.2020 г. ответникът Б. П. е заявил, че с отговора на исковата молба е въвел възражение, че терасите към собствения му апартамент № 17 в сграда с идентификатор 57491.502.316.1 по КККР на гр.Поморие, са общи части на сградата.

С оглед горното уточнение, с разпореждане от 05.02.2020 г. районният съд е оставил исковата молба без движение за отстраняване на нередовности, като е указал на ищците да насочат иска си и срещу останалите етажни собственици в процесната сграда, които не са посочени като ответници в исковата молба. В разпореждането е прието, че при спор дали процесните тераси са общи части, въведен с възражение от ответника, съдът следва да конституира всички задължителни на страната на ответника другари – етажни собственици в сградата в режим на етажна собственост, за което ПРС се е позовал на Решение № 184/01.07.2014 г. по гр.д.№ 7419/2013 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 123/21.06.2013 г. по гр.д.№ 940/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.

В срока за отстраняване на нередовностите, с молба от 27.02.2020 г. ищците са заявили, че твърденията на ответника П. противоречат на документите му за собственост и проектната документация към тях, съгласно които той е единствен собственик на процесните тераси в качеството му на наследник на В.М.Я., като същите са част от апартамент № 17, поради което тези твърдения и възражения на ответника представляват злоупотреба с право и шиканиране на процеса. В тази връзка, ищците са поискали от съда на основание чл.253 ГПК да отмени разпореждането си за оставяне на исковата молба без движение на исковата молба.

С разпореждане от 02.03.2020 г., районният съд е оставил без уважение молбата на ищците за отмяна на разпореждането от 05.02.2020 г., като е указал на същите, че ако не изпълнят дадените им със същото разпореждане указания в едномесечен срок от връчване на съобщението, исковата молба ще бъде върната. Това разпореждане е връчено на процесуалния представител на ищците адв.Харизанов на 06.07.2020 г.

С молба от 13.07.2020 г. адв.Харизанов е уведомил съда, че вторият ищец В. Г. Г.е починал и е направено искане на основание чл.63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания. С разпореждане от 14.07.2020 г. на ПРС срокът по чл.129, ал.2 ГПК е продължен с 3 седмици.

С молба от 03.08.2020 г. от адв.Харизанов е направено ново искане по чл.63 ГПК, като с разпореждане от 04.08.2020 г. срокът за отстраняване на нередовности по исковата молба е продължен с още 3 седмици. По молба на ищцата Г. е последвало ново продължаване на срока по чл.129, ал.2 ГПК с 2 седмици, с разпореждане на съда от 25.08.2020 г.

С обжалваното определение № 260115/26.10.2020 г. районният съд е приел, че срокът за отстраняване на нередовностите по исковата молба е изтекъл на 08.09.2020 г., като в този срок ищците не са изпълнили указанията на съда, поради което на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК е прекратил производството по делото.

 

Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото за неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Основателни са възраженията на жалбоподателката за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В случая, след като съдът е бил уведомен от ищцата В.Г., че вторият ищец В. Г. е починал, ПРС е следвало и сам да вземе мерки и да предприеме действия по установяване на твърдяното обстоятелство относно смъртта на страната (чл.230, ал.1 ГПК), като извърши съответната справка по реда на Наредба № 14/2009 г., да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК до установяване на наследниците на починалия ищец и при наличието на такива да възобнови производството, да конституира наследниците като ищци по делото на основание чл.227 ГПК, след което да ги уведоми за дадените указания за отстраняване на нередовности по исковата молба. Всичко това обаче не е сторено от ПРС преди да бъде прекратено производството по делото, поради което обжалваното определение е преждевременно постановено и като такова подлежи на отмяна.

Отделно от горното, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай дадените с разпореждането от 05.02.2020 г. от първоинстанционния съд указания до ищците да насочат иска си и срещу останалите етажни собственици в сградата са неправилни. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на ПРС за наличие в случая на задължително другарство на останалите етажни собственици на страната на ответника, като намира за неправилно позоваването от районния съд на посочените от него в разпореждането за без движение решения на ВКС, доколкото същите са неотносими към конкретния казус. В цитирано от първата инстанция Решение № 184/01.07.2014 г. по гр.д.№ 7419/2013 г. на ВКС, І г.о. е прието, че когато етажната собственост е ответник по спор за собственост на помещение, за което е въведено възражение, че е обща част, искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици и в този случай управителят на ЕС не разполага с правомощия да представлява собствениците на самостоятелни обекти в сградата, освен при изрично упълномощаване от ОС на етажната собственост. Това решение е неотносимо към настоящия спор, който не е такъв за собственост на помещение обща част, поради което ответник по делото не е етажната собственост. Второто цитирано от първата инстанция Решение № 123/21.06.2013 г. по гр.д.№ 940/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. също е неотносимо към настоящия правен спор, тъй като това решение е постановено по въпроса дали е допустимо по иск  с правно основание чл.108 ЗС за вещ, за която се твърди, че е обща част на етажната собственост, етажните собственици да се представляват от управителя на ЕС, който въпрос е напълно неотносим към настоящото дело, по което не е предявен иск по чл.108 ЗС за собственост върху обща част на сграда-етажна собственост, а иск по чл.109 ЗС за защита правото на собственост на ищците върху собственият им самостоятелен обект в сградата-етажна собственост (ателие № 13).

По въпроса за задължителното другарство на етажните собственици по предявен иск по чл.109 ЗС е налице практика на ВКС – Решение № 14/22.02.2016 г. по гр.д.№ 4205/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 307/29.06.2011 г. по гр.д.№ 1210/2010 г. на ВКС, І г.о. и др., в които е прието, че задължителни другари по иск с правно основание чл.109 ЗС са всички етажни съсобственици, само когато ищецът претендира за премахване (събаряне) на сграда в режим на етажна собственост или сграда-суперфициарна собственост на няколко лица, тъй като уважаването на иска по чл.109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права. Следователно, в останалите случаи, когато се претендира за преустановяване на неправомерно действие или на поддържане на неправомерно състояние в съсобствен имот, съсобствениците не са задължителни другари, като пасивно легитимиран е само съсобственикът, който е извършил неправомерното действие или който поддържа неправомерното състояние. В случая, фактическата обстановка и искането по настоящото дело са различни от посочените в цитираните решения, тъй като с исковата молба не се претендира премахване на сграда-етажна собственост, т.е. такава със самостоятелни обекти на правото на собственост, чийто собственици не участват в производството, нито се цели преустройство на общи части от сградата, а преустановяване на неправомерните действия и бездействия на ответника П. по отритите тераси на собственото му жилище, които причиняват наводняване и вреди в жилището на ищците, поради което именно ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск. Останалите етажни собственици не са задължителни другари, независимо дали процесните тераси са обща част на ЕС, тъй като с исковата молба не се търси промяна в обекта на вещното право, нито се засягат останалите самостоятелни обекти, респ. засягане на правната сфера на етажните собственици. В случая, ищците твърдят, че ответникът им пречи да упражняват правото си на собственост върху собствения си апартамент, поради което предявяват иска по чл.109 ЗС, т.е. предмет на защита е правото на собственост върху самостоятелен обект от етажната собственост от неоснователни въздействия върху имота, с които се пречи на неговото ползване по предназначение, поради което пасивно легитимирано като ответник е лицето, което създава или поддържа неоснователното въздействие върху вещта. В този смисъл, ищците правилно са насочили иска си срещу ответника, за когото твърдят, че им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. С оглед на това и доколкото предявеният иск не е за защита на общите части на етажната собственост, останалите етажни собственици не са задължителни другари и за допустимостта на предявения иск е без значение дали ответници са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС. 

Ето защо, въззивният съд намира, че предвид дадените неправилни указания от ПРС, както и допуснатите от съда процесуални нарушения, обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно дадените по-горе указания.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 260115/26.10.2020г., постановено по гр.д.№ 661/2019г. по описа на РС-Поморие, с което е производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                          2.