№ 534
гр. В. , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от И. Й. Д., ЕГН
********** и Б. Г. К., ЕГН ********** срещу решение № 260754/19.10.2020 г.,постановено
по гражданско дело № 17577 по описа на ВРС за 2019 г.,,с което се :
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 761 лв. до претендираните 9927.39
лв. поради изтекла погасителна давност,предявен от И. Й. Д., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 280 лв. до претендираните 1860
лв. поради изтекла погасителна давност,предявен от Б. Г. К., ЕГН **********.,както и в
частта относно присъдените разноски ,включително и в частта в която се
ОСЪЖДА И. Й. Д., ЕГН ********** и Б. Г. К., ЕГН **********, и двете с
адрес: гр. П., кв. „****”, бл. 2, вх. „В“, ап. 53, да заплатят на Н. П. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „****”, бл. 102, вх. 3, ет. 3, ап. 7, сумата 1075.79 лв. , представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят,че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел момента, от
който тече погасителната давност. Според въззивниците давността тече не от момента на
внасяне на всяка вноска / както това е направил районният съд/ ,а тъй като погасяването на
1
кредита е неделимо задължение, чак с изплащане на окончателната сума,както е в случая,
поръчителите встъпват в правата на кредитора и от този момент имат право на регресен иск.
Позовават се на определение № 214/13.03.2018 год по гр.д. 2853/2017 год на ВКС . С оглед
направените твърдения, сочат,че вземанията не са погасени по давност,поради което молят
да се отмени решението на ВРС в обжалваните части,в които исковете са отхвърлени и в
частта относно присъдените разноски, като вместо него се постанови друго,с което
предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендират разноски за двете инстанции. Във
въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И. Й. Д., ЕГН ********** и Б. Г.
К., ЕГН **********, срещу Н. П. В., ЕГН **********, субективно съединени искове с
правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите,
както следва: на ищцата И. Й. Д. сумата 9927.39 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК изменение в размера на предявения иск вместо първоначалния за сумата 10430.58 лв./,
представляваща заплатени суми за погасяване на кредит от 16.02.2005 г., сключен между
ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД, обезпечен от ищцата чрез договор за поръчителство от
15.02.2005 г., по образуваното изпълнително дело № 612/2007 г. по описа на ЧСИ Т. К., с
район на действие – ОС – П., която сума включва: главница, законната лихва върху
главницата, разноски по изп. лист, направените разноски по изпълнителното дело, такси за
събрано вземане от ЧСИ, такса за вдигане на запори за издаване на удостоверение от ЧСИ,
ведно със законната лихва върху сумата 9927.39 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, а на ищцата Б. Г. К.
сумата 1860 лв., представляваща заплатени суми за погасяване на кредит от 16.02.2005 г.,
сключен между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД, обезпечен от ищцата чрез договор за
поръчителство от 15.02.2005 г., по образуваното изпълнително дело № 612/2007 г. по описа
2
на ЧСИ Т. К., с район на действие – ОС – П., която сума включва: главница в размер на
1075.74 лв., законната лихва върху главницата в размер на 474.26 лв., 310 лв. – такси за
събрано вземане от ЧСИ и 5 лв. – удостоверение от ЧСИ, ведно със законната лихва върху
сумата 1860 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Ищците И. Й. Д. и Б. Г. К. твърдят, че през 2007 г. по молба от ответника Н. П.
В. са му станали поръчители по договор за кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД,като договорът
между ответника и банката бил сключен на 16.02.2005 г. за сумата 10000 лв., със срок за
издължаване на кредита 84 месеца и падеж на последна вноска - 16.12.2012 г. Към договора
за кредит е сключен и договор за поръчителство от 15.02.2005 г., подписан от тях като
поръчители. На 22.03.2007 г. банката е изпратила покана-уведомление до
кредитополучателя и до тях като поръчители, с което били уведомени, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. Няколко месеца след подписването на договора получили покана
да започнат да изплащат заема. Провели разговори с ответника , той им обещал, че ще
плаща редовно вноските си, но не е сторил това .Твърдят, че са им наложени запори върху
трудовите им възнаграждения и започнали да им удържат суми всеки месец до пълното
изплащане на заема. Твърдят, че всяка от тях е заплатила съответната сума от задължението
на ответника, поради което последният следва да им ги възстанови. По изложените
съображения молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
Ответникът Н. П. В., в отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че
договорът за поръчителство не е породил своето правно действие ,тъй като задължението
не е ясно и конкретно индивидуализирано,поради което моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност
за част от претендираните суми - тези, които са удържани преди 28.10.2014 г., поради което
моли исковете за тези суми да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност прави
възражение за изпълнение, уточнено с молба от 28.05.2020 г. Твърди, че сумата 4385 лв.,
удържана от трудовото възнаграждение на ищцата И.Д. за периода м. ноември 2007 г. – м.
декември 2011 г. е недължима от него, доколкото в случая е налице доброволно изпълнение
от страна на длъжника, предвид извънсъдебно удовлетворяване претенциите на ищцата за
възстановяване на удържаните й суми за посочения период. Поддържа, че той лично, чрез
съпругата си и чрез свои роднини в периода 2008 – 2011 г. е платил /възстановил, върнал/ на
И.Д. сума общо в размер не по-малко от 4465 лв., По изложените съображения моли искът в
тази част да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В становище от 19.06.2020 г., подадено от ищците се твърди, че общата давност
е 5 г. и към датата на подаване на исковата молба същата не е изтекла, поради което считат
за неоснователно направеното възражение за давност. Излагат, че към молбата на ответника
са приложени 4 бр. пощенски записи, като само два от тях се отнасят за ищцата И.Д., а
именно запис от 09.10.2009 г. за сумата 60 лв. и от 24.11.2009 г. за сумата 85 лв., като
3
същите не покриват удържаните суми от заплатата й за този период. Другите два записа се
отнасят за третия поръчител, който не е страна в настоящото производство. Оспорват
останалите твърдения за извършени плащания. Оспорват получаването на суми на ръка.
Считат направеното възражение за изпълнение за неоснователно и недоказано.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства , прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 1
ЗЗД.
Поръчителството по своята правна същност представлява лично обезпечение на
чуждо задължение. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, като
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Макар и да не е задължен за личен
свой дълг, поръчителят има правният интерес, в случай на насочване на претенцията на
кредитора към него, да изпълни чуждото задължение. В такива случаи законът е предвидил
възможност, поръчителят, който е изпълнил задължението, да иска от главния длъжник
главницата, лихвите и разноските, които е направил, като има право и на законни лихви
върху заплатени суми от деня на плащането - чл.143, ал.1 ЗЗД. Тези законоустановени
вземания на поръчителя се наричат регресни и са основани на принципа за забрана за
неоснователно обогатяване.
Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.
Това обаче не означава, че поръчителят продължава да събира същото вземане, което е имал
кредиторът, а означава само, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника
онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора, като се възползува от
обезпеченията, които е имал последният. Вземането на поръчителя се различава от
вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на
възникването, а в някои случаи и по размера си; то винаги има за свое основание
изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното
от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото
включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по
изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на
длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не съществувала
правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника
някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква
правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника
вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало
задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка./ чл.146 ЗЗД/
Между ответника Н. П. В. и „БАНКА ДСК“ ЕАД на 16.02.2005 г. е сключен
договор за потребителски кредит, поръчители по който са ищците И. Й. Д. и Б. Г.
4
К..Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката, за което са уведомени
поръчителите, че е образувано изп. дело № 612/2007 г. срещу страните, в хода на което са
наложени съответни запори на поръчителите и са им удържани съответни суми ежемесечно
от трудовото възнаграждение до пълното погасяване на дължимите задължения по кредита.
Настоящият въззивен състав приема, че в производството ищците са доказали по
пътя на пълното и главното доказване твърдението си, че в качеството си на поръчители са
изпълнили задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договор за предоставяне на
потребителски кредит от 16.02.2005 г. по воденото срещу тях изпълнително дело, като са им
удържани ежемесечно суми от трудовите възнаграждения във връзка с наложени запори,
съответно че са уведомили ответника за принудителното събиране на сумите от техните
възнаграждения.
Неоснователни са възраженията на ответника, че в представения по делото
договор за поръчителство липсва посочване на конкретния кредит, както и на конкретната
сума, за която поръчителите са се задължили - договорът за поръчителство, сключен между
ищците и „БАНКА ДСК“ ЕАД на 15.02.2005 г. /л. 32 / е сключен за обезпечение на
задълженията на кредитополучателя Н. П. В. по процесния договор за кредит за текущо
потребление от 16.02.2005 г. /л. 30 – л. 31/.
Поръчителят получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено
възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия
поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради
неуведомяването му/. Решение № 306 от 06.11.2014 г. по гр. д. № 185/2014 г. на Върховен
касационен съд./ Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника преди, а след
извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на встъпване в правата
му. То има значение само дотолкова, доколкото дава възможност на длъжника да му
противопостави възраженията, които има срещу кредитора./ Определение № 600 от
12.05.2011 г. по гр.д. № 154/2011 г. на Върховен касационен съдь Ето защо и направените
възражения от ответника в този смисъл са неоснователни.В конкретния случай без значение
е дали е отправено уведомление от поръчителя до длъжника по реда на чл.143, ал. 1 ЗЗД ,
тъй като неуведомяването има за последица липсата на отговорност на длъжника към
поръчителя, ако длъжникът е изпълнил задължението преди да бъде уведомен, а по делото
не се твърди и не се доказва такова изпълнение от страна на длъжника за да настъпят
някакви последици от неуведомяването Още повече, че в случая става въпрос за съдебно
присъдено вземане на банка /издаден е изпълнителен лист от 18.07.2007 г. по образуваното
срещу страните ч. гр. д. № 2080/2007 г. по описа на Районен съд - П./, като е била
ангажирана отговорността на длъжника-ответник и поръчителите-ищци солидарно, тоест
длъжникът-ответник следва да се счита уведомен за предявения срещу поръчителя иск, а
освен това ищците-поръчители са погасили изцяло съществуващо задължение на ответника
към банката чрез удръжки от трудовите им възнаграждения в резултат на проведено
5
принудително изпълнение по изп. дело, без да са ги внесли доброволно на свой риск, поради
което въпросът за последиците от неуведомяване на длъжника не стои в настоящия случай.
Нещо повече, от събраните по делото доказателства,/ показания на разпитани по
делото свидетели/ настоящият съдебен състав приема,за установено обстоятелството, че
ищците са уведомили ответника за удържаните суми по изпълнителното дело.
Ето защо, от всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че в случая
се установява наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 1 ЗЗД за ангажиране
отговорността на кредитополучателя-ответник за платените от поръчителите-ищци суми по
сключения от ответника договор за кредит, поради което исковете са доказани в своето
основание.
От страна на процесуалния представител на ответника е направено
възражението за изтекла погасителна давност.
Настоящият въззивен състав приема същото за неоснователно.
В практика на ВС, обективирана в решение № 74 от 01. 07. 1959г. по гр. д. №
51/1959г., на ОСГК на ВС, едва когато поръчителят заплати дълга към кредитора, в негова
полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. Според същата практика от този
момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е
погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му заплати онова, което той е
заплатил за негова сметка. Възприета е и практика на ВКС, обективирана в решение № 261
от 12. 07. 2011г. на ВКС по гр. д. № 759/2010г., IV г.о. ГК, съгласно което, при договора за
заем е налице едно неделимо плащане, като кредиторът се е съгласил то да се извърши на
части, но изплащането на части не представлява периодични плащания по смисъла на чл.
чл. 111, б. в“ от ЗЗД. С оглед на тази практика се налага извода, че самото погасяване на
задължението от страна на поръчителя не представлява периодично плащане, а правото на
поръчителя да търси изплатеното от него на кредитора, възниква от момента, в който той е
погасил вземането на кредитора./ В този смисъл е и Определение № 214 от 13.03.2018 г. по
гр. д. № 2853 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/
Установено е от събраните по делото доказателства, че след завеждане на ч.гр.д.
2080/2007 год и издаване заповед за изпълнение, Банката се е снабдила с изпълнителен лист
от 18.07.2007 година и е образувано изп.дело 612/2007 год при ЧСИ в гр.П. срещу ищците
по настоящето дело.
След изпращане на поканите за доброволно изпълнение е направен запор върху
трудовото възнаграждение,като ищцата И.Д. е изплатила по изпълнителното производство
за периода от м. ноември 2007 год до м.януари вкл.2015 година по 87 месечни вноски без
прекъсване сумата от 10 580 лв от кредита на ответника . Ищцата Б. Георгиева Д. по
направения запор от м.март 2011 година до месец февруари вкл.2015 година по 42 вноски е
6
изплатила сумата от 1860 лв по кредита на ответника .
Видно от доказателствата по делото се установява,че последната удръжка от
И.Д. е направена през м. януяри 2015 година, а от Б. К. през м. февруари 2015 година .
Делото е образувано на 25.10.2019 година преди да е изтекла петгодишната погасителна
давност, поради което и ответникът дължи на ищците съответно сумата 9927,39 лв – на И.Д.
и 1866 лв на Б. К., в който размер искът е основателен и доказан
Съдът не кредитира показанията на свидетелите сочени от страна на ответника
Н.В. относно твърдението му, че част от сумата,която ищцата е погасила към банката е била
възстановена от него. Свидетелите са в близки отношения с ответника и съдът приема,че
същите са пристрастни.Освен това, свидетелите не установяват по категоричен начин
точния размер на сумата, която е била предавана на ищцата И.Д.,кога е било извършено
предаването на сумата и във връзка с погасяването на какво задължение е била предавана
сумата . С оглед изложеното, съдът приема,че твърденията на ответника В.,за погасяване на
част от задължението му към ищцата И.Д. и съответно за прихващане на тези суми за
неоснователно и недоказано .
ВРС е уважил иска в полза на ищцата И. Й. Д. за платените от нея суми за
погасяване на процесния кредит в размер на обща стойност 761 лв. и това са удръжките,
направени в периода 26.11.2014 г. – 25.02.2015 г. /върху трудовите й възнаграждения за м.
октомври, м. ноември и м. декември 2014 г., както и за м. януари 2015 г./, а в полза на
ищцата Б. Г. К. – удържаните суми в размер на 280 лв., с превод в периода 07.11.2014 г. –
06.02.2015 г. /върху трудовите й възнаграждения за м. октомври, м. ноември и м. декември
2014 г., както и за м. януари 2015 г./,като е приел че до посочените размери предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени. Решението в тази част не е обжалвано е и
е влязло в сила.
ВРС е отхвърлил иска За разликата над 761 лв. до претендираните 9927.39 лв. /за
първата ищца/ и за разликата над 280 лв. до претендираните 1860 лв. /за втората ищца като
погасени по давност.
В тази част, решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно следва да
се отмени и вместо него да се постанови друго,с което следва да се уважат исковете за
разликата,съобразно изложените по горе съображения.
При основателност на исковата претенция,основателна е претенцията и за
претендираната законна лихва .
С оглед изхода на правния спор, следва да се отмени решението на ВРС и в
частта,в която са осъдени ищците да заплатят направените по делото разноски от ответника
пред ВРС,в размер съответстващ на отхвърлената част от иска.
Ответникът- въззиваем в настоящето производство,дължи на въззивниците
7
направените по делото разноски пред двете инстанции,съобразно уважената част от иска
инстанция в полза на И. Й. Д. -2120,06 лв ,в полза на Б. К.- сумата 700,56 лв
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260754/19.10.2020 г.,постановено по гражданско дело
№ 17577 по описа на ВРС за 2019 г.,, в частта с което се:
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 761 лв. до претендираните 9927.39
лв. поради изтекла погасителна давност
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 280 лв. до претендираните 1860
лв. поради изтекла погасителна давност
ОСЪЖДА И. Й. Д., ЕГН ********** и Б. Г. К., ЕГН **********, и двете с
адрес: гр. П., кв. „****”, бл. 2, вх. „В“, ап. 53, да заплатят на Н. П. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „****”, бл. 102, вх. 3, ет. 3, ап. 7, сумата 1075.79 лв. /хиляда седемдесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „****”, бл. 102, вх. 3,
ет. 3, ап. 7, да заплати на И. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****”, бл. 2, вх.
„В“, ап. 53, сумата 9166,39 лв / девет хиляди сто шестдесет и шест лева и 0,39 ст/
представляваща разлика между сумата от 761 лв. /седемстотин шестдесет и един лева/
до претендираните 9927.39, представляваща заплатени суми /в това число главница, лихви
и разноски/ за погасяване на кредит от 16.02.2005 г., сключен между ответника Н. П. В. и
„БАНКА ДСК“ ЕАД, обезпечен от ищцата И. Й. Д. чрез договор за поръчителство от
15.02.2005 г., по образуваното изпълнително дело № 612/2007 г. по описа на ЧСИ Т. К., с
район на действие – ОС – П., ведно със законната лихва върху сумата от 9166,39 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД,.
ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „****”, бл. 102, вх. 3,
8
ет. 3, ап. 7, да заплати на Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****”, бл. 2, вх. „В“,
ап. 53, сумата от 1580 / хиляда петстотин и осемдесет лева,представляваща разлика
между сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ до претендираните 1860 лв ,
представляваща заплатени суми /в това число главница, лихви и разноски/ за погасяване на
кредит от 16.02.2005 г., сключен между ответника Н. П. В. и „БАНКА ДСК“ ЕАД,
обезпечен от ищцата Б. Г. К. чрез договор за поръчителство от 15.02.2005 г., по
образуваното изпълнително дело № 612/2007 г. по описа на ЧСИ Т. К., с район на действие –
ОС – П., ведно със законната лихва върху сумата 1580 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 143,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „****”, бл. 102, вх. 3,
ет. 3, ап. 7, да заплати на И. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****”, бл. 2, вх.
„В“, ап. 53, сумата 2120,06 лв, представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск и въззивната жалба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „****”, бл. 102, вх. 3,
ет. 3, ап. 7, да заплати на Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „****”, бл. 2, вх. „В“,
ап. 53, сумата 700,56 лв, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск и въззивната жалба, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9