№ 538
гр. Велико Търново, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500456 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Т. Б., подадена чрез адвокат Н. К., против
разпореждане № 210 от 27.08.2021г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по в.гр.д. №
316/2021г. по описа на съда, с което съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в
полза на С.Б. относно упражняването на родителските права по отношение на децата И. И.
Б. и Н. И. Б.. Оплакванията са, че разпореждането е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и
необосновано. Изложено е в жалбата, че с определение от 21.07.2020г., постановено по гр.д.
№ 22597/2020г. на Районен съд-Плевен, съдът е постановил привременни мерки относно
упражняването на родителските права спрямо двете деца до влизане в сила на съдебното
решение по делото. Въззивният съд неправилно е разпоредил да се издаде изпълнителен
лист въз основа на постановеното въззивно решение, без да съобрази, че са налице
привременни мерки, определени от първоинстанционния съд. Частният жалбоподател счита,
че при наличието на определени привременни мерки, невлязлото в сила въззивно решение,
което противоречи на постановените привременни мерки, не може да бъде изпълнено по
реда на чл.404 т.1 от ГПК, като се позовава на определение № 218 от 25.06.2020г. на ВКС
по ч.гр.д. № 1570/2020г. Искането е да се обезсили издадения изпълнителен лист или да се
спре изпълнението на решението по в.гр.д. № 316/2021г. по описа на ПОС, в частта относно
упражняването на родителските права.
От насрещната по жалбата страна С. Н. Б. е постъпил писмен отговор, в който се
изразява становище, че частната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното разпореждане на издаване на изпълнителен лист.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в частната жалба
оплаквания и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на това основание е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:
С решение № 151/25.06.2021 г. по в.гр.д. № 316/2021 г. Плевенският окръжен съд е
1
потвърдил решение № 260071/28.01.2021г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д.
№ 2597/2020г. по описа на същия съд в обжалваната му част, с която съдът приема, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи; предоставя
упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Б. и Н. И. Б. на майката
С. Н. Б., като определя местоживеене на децата при майката и осъжда И. Т. Б. да заплаща
издръжка на детето И. Б. от 220 лв., а за детето Н. Б.-от 190 лв.
Срещу горното решение е подадена касационна жалба от И. Т. Б.. По същата още не е
образувано производство пред ВКС.
С обжалваното разпореждане № 210 от 27.08.2021г. постановено по в.гр.д. №
316/2021 г. Плевенският окръжен съд е разпоредил на основание чл. 404, ал. 1, предл.второ
от ГПК въз основа на въззивно решение да се издаде изпълнителен лист в полза на С. Н. Б.
относно упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Б. и Н. И. Б..
Въз основа на разпореждането е издаден изпълнителен лист за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на децата И. И. Б. и Н. И. Б. на майката на С. Н. Б.,
като определя местоживеене на децата при майката.
Плевенският окръжен съд е приел, че следва да се издаде изпълнителен лист въз
основа на въззивното решение относно упражняването на родителските права, тъй като
решението в тази част е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения,
осъдително е и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивен
съд в хипотезата на чл.404 ал.1 предл.второ от ГПК.
Съобразно чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК, на принудително изпълнение подлежат
осъдителните решения на въззивните съдилища. В този кръг са включени и невлезлите в
сила осъдителни решения на въззивния съд, които имат изпълнителна сила, независимо че
не са окончателни съдебни актове и все още не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните
отношения между родители и деца, съдът не правораздава, а администрира гражданските
правоотношения. Родителите имат равни родителски права, но когато между тях няма
съгласие за реда, по който те да бъдат упражнявани, този ред се определя от съда в
производство по спорна съдебна администрация. Решението, с което съдът администрира
гражданските правоотношения е осъдително и подлежи на принудително изпълнение,
когато е постановено от въззивен съд. Следователно в случая невлязлото в сила решение на
въззивния Плевенски окръжен съд относно упражняването на родителските права спрямо
децата И. И. Б. и Н. И. Б., представлява изпълнително основание по смисъла на чл.404 ал.1
т.1 от ГПК.
В случая обаче има постановени привременни мерки относно родителските права
спрямо децата И. И. Б. и Н. И. Б.. Привременните мерки са постановени от Районен съд-
Плевен по първоинстанционното дело и към настоящия момент не се изменяни, нито
отменени.
С определение № 2512 от 21.07.2020г. на Районен съд-Плевен, постановено по гр.д.
№ 2597/2020г. по описа на същия съд, съдът определя привременни мерки като предоставя
упражняването на родителските права по отношение на децата И. И. Б. и Н. И. Б. на
бащата И. Т. Б. и определя местоживеене на децата при него, до влизане в сила на
решението по гр.д. № 2597/2020г. по описа на Плевенския районен съд. В случая
постановеното въззивно решение относно родителските права противоречи на определените
привременни мерки.
Когато по делото има постановени привременни мерки относно родителските права,
те действат, докато спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт.
Недопустимо е по пътя на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно
решение постановените привременни мерки да бъдат отменени. В този смисъл е
определение № 218 от 25.06.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 1570/2020г., ІV г.о.
2
При разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист относно упражняването
на родителските права въз основа на невлязло в сила въззивно решение, съдът следва да
отчете наличието на постановени от съда привременни мерки, чието действие е до
приключване на делото с влязло в сила решение. Въззивното решение относно
родителските права по отношение на децата в случая не е влязло в сила, тъй като против
него е подадена касационна жалба, и до влизането му в сила действат привременните мерки
относно упражняването на родителските права. Тези привременни мерки имат изпълнителна
сила до приключване на делото с влязло в сила решение. Ето защо наличието на
привременните мерки в случая е пречка да бъде издаден изпълнителен лист по невлязлото в
сила въззивно решение. Доколкото привременните мерки са с определено действие –
приключване на производството по делото с влязло в сила решение, същите изключват
възможността да бъде издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение,
когато то противоречи на определените мерки. Освен това по молба за издаване на
изпълнителен лист, съдът преценява и евентуалната вреда, която би могла да се причини
вследствие предварителното изпълнение според чл.243 от ГПК. В разглеждания случай,
като съобрази разпоредбата на чл.243 ал.1 от ГПК, както и обстоятелството, че по
отношение упражняването на родителските права спрямо двете деца Изабела и Н. Б.и са
определени привременни мерки, според които правата са предоставени на бащата, съдът
преценява, че предварителното изпълнение на въззивното решение на Плевенския окръжен
съд в частта относно упражняването на родителските права, които са предоставени на
майката, може да причини на децата вреда.
Цитираната в отговора на частната жалба съдебна практика на ВКС не е относима
към настоящия казус, тъй като не касае случаи, при които има определени привременни
мерки относно упражняването на родителските права.
С оглед на изложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Велико Търново
намира, че в случая не е налице основание за издаване на изпълнителен лист в полза на
майката С. Н. Б. относно родителските права спрямо децата И. И. Б. и Н. И. Б. по
невлязлото в сила въззивно решение на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 316/2021г.,
поради обстоятелството, че са допуснати привременни мерки, които противоречат на
решението. Ето защо обжалваното разпореждане като неправилно следва да бъде отменено,
да се обезсили издадения изпълнителен лист и се отхвърли молбата на С. Н. Б. за издаване
на изпълнителен лист, като неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 210 от 27.08.2021г. на Окръжен съд – Плевен
постановено по в.гр.д. № 316/2021 г. по описа на същия съд, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Н. Б. за издаване на изпълнителен лист относно
упражняването на родителските права спрямо децата И. И. Б. и Н. И. Б. въз основа на
невлязлото в сила решение № 151 от 25.06.2021 г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
в.гр.д. № 316/2021г. по описа на същия съд, като неоснователна.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждане № 210 от
27.08.2021г. на Окръжен съд – Плевен постановено по в.гр.д. № 316/2021 г. по описа на
същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4