Решение по дело №822/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260260
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20205300900822
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260260

 

гр.Пловдив, 15.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав

СЪДИЯ: Росица Кюртова

секретар: Боряна Костанева,

като разгледа докладваното от съдията т.дело №822 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците М.С.Б., ЕГН **********,***, и С.С.Б., ЕГН ********** – чрез своята майка и законен представител М.П.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.П.К., съдебен адрес ****, твърдят, че са ** и ** на А. С.Б., починала при пътнотранспортно произшествие, състояло се на 09.05.2017 г. на път ІІІ-804, км.6, на около 500 м от разклона за с.Богданица. Твърдят, че произшествието е виновно причинено от И.Т.И., който при управление на л.а.Мерцедес Ц 200 с рег.№РВ **** МК, предприемайки десен завой със скорост 142 км/ч, загубил управление над автомобила и се блъснал в крайпътно дърво, при което загинала возещата се в автомобила А. Б.. Твърдят, че за увреждащия автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за срок от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г. Ищците са предявили извънсъдебна претенция на 11.01.2019 г., като са представили на застрахователя всички документи, с които разполагат. Не им е платено обезщетение от последния, поради което сезират съда. Твърди се, че загиналата А. Б. е била млада жена в работоспособна възраст и в началото на житейския си път. Ищците са изключително травмирани от смъртта й, новината за това е била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката им с починалата е била изпълнена с чувство на обич, уважение, взаимна помощ и подкрепа, загубили са морална и физическа опора, на която винаги са разчитали. М. и А. са израснали заедно, съответно А. е помагала много в отглеждането на С., поради което между тях е възникнала силна емоционална връзка. Моралните страдания на ищците от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Въз основа на изложените обстоятелства е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение за претърпени от описаното застрахователно събитие неимуществени вреди в размер по 50 000 лв. на всеки, ведно със законна лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане. (До този размер на претенцията се стига, след като с определение на ** районен съд, първоначално разглеждащ делото, е допуснато изменение на исковите претенции чрез увеличаването им по размер от 20 000 лв., първоначално заявен за всеки ищец, след което делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд.) Претендират се деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г., чрез пълномощник юрк.Б.А., оспорва исковете. Признава съществуването на застрахователно правоотношение по отношение лекия автомобил с рег.№РВ **** МК към датата на произшествието. Оспорва материалноправната легитимация на ищците, счита, че същите не попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на ТР №1/2016 г. на ВКС. Поддържа, че не е налице изключителност на случая по смисъла на цитираното ТР, оспорва ищците и пострадалата да са имали. изградени отношения, характеризиращи се с дълбока или изключителна емоционална връзка. Възразява по твърденията за виновно причиняване на произшествието от страна на водача на застрахования лек автомобил. Евентуално, възразява, че е налице съпричиняване на резултата от страна на починалата А. Б., тъй като същата е била без поставен обезопасителен колан и е нарушила разпоредбите на чл.137а ЗДвП. Оспорва И.И.да е управлявал автомобила. Поддържа, че е възможно автомобилът да е бил управляван от сестрата на ищците. Оспорва исковете и по размер, като счита, че претендираният размер на обезщетението не отговаря на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Позовава се и на нормите на чл.493а, ал.4 КЗ във връзка с §96, ал.1 ПЗР КЗ, които определят лимитиран размер на обезщетението до 5 000 лв. Възразява по началния момент на претенцията за законна лихва, във връзка с тази претенция поддържа, че е налице забава на кредитора, както и че застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, в т.ч.юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а това се установява и от приложеното по делото удостоверение за родствени връзки, издадени от Община***, обл.Пловдив, че ищците М.С.Б. и С.С.Б. са брат и сестра на А. С.Б., ЕГН **********, а от приложения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че последната е починала на 09.05.2017 г.

От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадА. лица се установява, че на 09.05.2017 г. се е състояло пътнотранспортно произшествие на път ІІІ-804, гр.Асеновград – с.Поповица, км.6 (на около 500 м от разклона за с.Богданица), при което са починА. общо пет лица, едно от които А. С.Б.. Починал е и И.Т.И. – водач на лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег.№РВ **** МК, който е посочен като единствен участник в произшествието. В протокола е посочено, че причините за произшествието се изясняват, като е образувано ДП №379/2017 г. по описа на РУ -**.

С постановление от 31.01.2018 г. на Окръжна прокуратура Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП №379/2017 г. по описа на РУ МВР - ***, водено за престъпление по чл.343, ал.3, б.б) вр.чл.342, ал.1 НК. Производството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 НК – поради смърт на дееца.

Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за автомобила Мерцедес Ц200 с рег.№РВ **** МК е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на застрахователното събитие, като това се установява и от приложената справка от база-данни към Гаранционен фонд. Според последната застраховката е сключена за период от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г., като е прекратена на 04.08.2017 г.  

Установява се, че ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищците на 11.01.2019 г. С писмо от 13.02.2019 г. застрахователят е изискал от молителите представяне на допълнителни документи – протокол за оглед на местопроизшествие, съдебномедицинска и автотехническа експертизи, резултат от досъдебно производство и пр.

Приети са по делото две авто-технически експертизи, от които се установява, че водачът И.И.е управлявал л.а. Мерцедес С 200 по пътя с.Болярци – гр.Поповица, преди разклона за с.Богданица, като е навлязъл в десен завой с технически несъобразена скорост – 142 км/ч, поради което е изгубил контрол над автомобила. Последният е напуснал платното за движение, като се е ударил в крайпътно дърво. От удара автомобилът се е разделил на две части, предната е продължила и се е ударила в следващо дърво. При движение със скорост 90 км/ч водачът би имал възможност да избегне удара в дървото. Л.а.Мерцедес С200 има предпазни колани на всички места на автомобила, които са две отпред и три отзад. Предвид посоченото в протокола за оглед, А. С.Б. най-вероятно е била на задната седалка на автомобила. Невъзможно е да се определи дА. по време на ПТП последната е била с поставен предпазен колан. Предпазните колани не могат да изпълнят своето действие, тъй като след разрушаването на автомобила хората вече са били практически извън купето и са понасяли удари, независещи от предпазните колани.

Прието е заключение на съдебномедицинска експертиза, според което причина за смъртта на А. Б. са тежки, несъвместими с живота увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини, описани подробно от вещото лице. Предназначението на предпазния колан е да имобилизира торса на тялото доколкото е възможно към облегалката на колата и да ограничи свободното движение на тялото в купето на автомобила. Като се вземе това предвид, както и с оглед факта, че целостта на автомобила е била нарушена през средата, то носенето на предпазен колан не би следвало да е от голямо значение за тежестта на получените травматични увреждания.

Разпитани са като свидетели Д.А.и А.Г.. От показанията им се установява, че починалата А. Б. е живяла дълго време с баба си и дядо си в с.**. В друга къща в същия двор живеели ищцата С.Б. с майка си М.Б. (която е майка и на А. Б.) и св.А.. Два месеца преди инцидента последните трима се преместили да живеят в гр**. Докато живеели в **, починалата А. Б. помалага на майка си в отглеждането на ищцата С.Б. – преспивала я, хранила я, водила я на детска градина. Когато майка й ходила на работа, сестра й А. се грижела за нея. В периода между 2015 и 2016 година родителите й заминали в чужбина и за около 2-3 месеца А. се грижела за по-малката си сестра. По това време детето било при баба си и дядо си. А. се омъжила в с.**, но и когато се преместила да живее там, често посещавала семейството си в с.**. Събирали се и по празниците. М. и А. поддържали много добри отношения – двамата били с малка разлика във възрастта и постоянно били заедно, нямали конфликти и караници. На С.й липсвала сестра й А., все питала защо я няма, защо така се е случило. М. приел много тежко новината за смъртта й. Затворил се в себе си, вече не бил същият човек. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран от двамата ищци, но не е определил и изплатил обезщетение на същите. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последните резултат, което прави преките искове по чл.432 КЗ допустими.

Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег.№РВ **** МК е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.

В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват според съда от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. От събраните по делото доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-технически експертизи, съдебно-медицинска експертиза, се установява по неоспорим начин, че произшествието е настъпило поради виновно поведение на водача на горепосочения автомобил, в който сестрата на ищците А. Б. е била пътник на една от задните седалки на автомобила. Смъртта е настъпила в резултат от удар на превозното средство в крайпътно дърво, причинен поради движение с превишена (над установената в закона максимална за конкретния пътен участък) скорост на автомобила. Не се установява да е налице противоправно поведение на починалата, което да е в причинна връзка със смъртта й, тъй като според медицинската експертиза при конкретната обстановка смъртта би настъпила, независимо дали А. Б. е била с или без поставен предпазен колан. Ето защо не е налице твърдяното от ответната страна съпричиняване.    

Въпреки гореизложеното, от доказателствата по делото, според съда, не се установява материалноправната легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. С ТР №1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, е предвидена възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и №2/84 г. на Пленума. Прието е, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Според мотивите на решението, особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В аспекта на горното и с оглед събраните по делото свидетелски показания, съдът намира, че не са установени конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното решение, при които привързаността на ищците с починалата им сестра да е била по-силна и надхвърляща интензитета на нормално присъщите за родствената връзка отношения. От свидетелите се установява, че между ищците и А. Б. са съществували отношения на обич и привързаност, с М.Б. са били не само брат и сестра, но и приятели. Това, обаче, според съда са нормални за братската/сестринската връзка и присъщи за нея отношения, които не се отличават с изискуемия от тълкуването интензитет. Ищецът М.Б. е с около година по-голям от починалата и не се установява същият да е полагал заместваща грижа, например поради липса или дълготрайно отсъствие на родители. Установява се, че А. Б. е живяла предимно с баба си и дядо си в с.**, майка й е живяла в друго жилище в същия двор, А. е имала семейство в с.**, където се е преместила да живее, след като се е задомила. Връзката й с ищеца не се отличава с особена специфика спрямо нормалните отношения между роднини от същия ред – разговори по телефона, срещи и споделяне, чествания на семейни празници и пр. Установява се, че А. Б. е помагала на майка си при отглеждането на по-малката й сестра и се е грижела за нея, редом с баба си и дядо си, за период от едва 2-3 месеца през 2015-2016 г., когато родителите й са били в чужбина. Ищцата С.Б. е била обгрижвана от своите баба и дядо, от майка си и от св.А., които са полагали преките грижи за нея и са й осигурявали дом и препитание. Не се установява спрямо ищцата да са полагани заместващи грижи от нейната сестра (при липса или трайно отсъствие на родители), като връзката им не се е характеризирала с горепосочения интензитет, надхвърлящ нормално присъщия за отношения между две сестри, едната от които по-малка. Или, според съда, не се установява да е налице изключение по смисъла на тълкувателното решение, налагащо присъждане на обезщетение в полза на ищците. (В тази насока Решение №17/16.03.2021 г. на ВКС по т.д.№291/2020 г., ІІ т.о.) Ето защо съдът намира, че исковете не са доказани по своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

При този изход на спора и с оглед направеното от ответната страна искане, същата има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Ответникът е направил и претендира в списък по чл.80 ГПК разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 250 лв., такса за съдебно удостоверение в размер 5 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи по правилата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер 100 лв. (в минимален размер, тъй като от юрисконсулта е депозиран отговор на искова молба, а останалата част от процесуалната защита е осъществена от адвокат.) Общият размер на разноските от 355 лв. следва да бъде отсъден в тежест на ищцовата страна.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.С.Б., ЕГН **********,***, и С.С.Б., ЕГН ********** – чрез своята майка и законен представител М.П.Б., ЕГН **********,***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г., за заплащане на сумата по 50 000 лв. на всеки от тях, ведно със законна лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на А. С.Б., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 09.05.2017 г. на път ІІІ-804, гр.Асеновград – с.Поповица, км.6 (на около 500 м от разклона за с.Богданица), причинено виновно от водача на лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег.№РВ **** МК, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““АД.

ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********,***, и С.С.Б., ЕГН ********** – чрез своята майка и законен представител М.П.Б., ЕГН **********,***, да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г., сумата 355 лв. (триста петдесет и пет лева) – деловодни разноски по т.д.№822/2020 г. на ПОС, ХVІ с.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                              

 

 

СЪДИЯ: