Решение по дело №215/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700215
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 206  

 

11.06.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм. дело № 215 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 - 178 във вр. § 8 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на „Д. Н.“ ЕООД гр.Д., представлявано от управителя Г. Г., срещу мълчалив отказ за издаване на документи по Заявление вх. № 20008639/29.01.2020г. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково.

 

В жалбата се посочва, че във връзка с връчено на дружеството писмо от Министерство на икономиката и издадено наказателно постановление по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП бил поискан документ за потвърждение на следните обстоятелства, посочени в § 5, т. 26 от писмото на МИ, а именно: документ от съответния компетентен орган за потвърждение на следните обстоятелства: кандидатът е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи и е изпълнил конкретни предписания – технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения и е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от КТ (ако е приложимо), включително заверено копие на наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 6  от ЗОП.

С уведомително писмо вх. № 20008535/29.01.2020г. дружеството информирало Дирекция „Инспекция по труда“ за предприетите мерки – технически, организационни, кадрови, както и за извършено плащане. Със заявление за издаване на документи с вх. № 20008639/29.01.2020г. дружеството поискало издаване на документите, подробно описани в заявлението, вследствие на което получили от  Дирекция „Инспекция по труда“ писмо с изх.№ 20005372/31.01.2020г., но не и описаните в заявлението документи. С посоченото заявление дружеството не поискало удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП, тъй като разполагало с такова. Документите били от значение за признаване и реализиране на права и законни интереси на дружеството и били необходими за представяне пред МИ.

Документът по т. 1 от заявлението бил изискан от УО на ОПИК към МИ, този по т. 2 бил с цел доказване на обстоятелството дали предприетите мерки за надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП осигуряват достатъчно гаранции за ефективното предотвратяване на бъдещи случаи на нарушения по чл. 61, ал. 1 от КТ. Удостоверението по т. 3 от заявлението – дали срещу дружеството е издавано постановление по чл. 405а от КТ, както и дали са му давани предписания по чл.  61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от КТ или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, също било от значение за доказване на обстоятелствата, поискани от МИ. Заявеният документ по т. 4 от заявлението касаел плащането на вече наложената санкция.

Според жалбоподателя, така направеното със заявлението искане за издаване на документи съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията било индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. При липса на изрично произнасяне по искането от страна на компетентния орган в определения в закона срок бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който отказ дружеството оспорвало в установения от закона срок.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да бъде отменен мълчалив отказ на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково за издаване на исканите със Заявление вх.№ 20008639/29.01.2020г. документи и преписката да бъде върната на административния орган с указания по прилагане на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата, като посочва, че в случая не е налице мълчалив отказ от страна на Дирекция „Инспекция по труда“, а отговор с изх.№ 20005372/31.01.2020г., който на основание чл. 159, т. 1 от АПК не подлежи на оспорване. Моли за оставяне на жалбата без разглеждане и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Установява се от материалите по делото, че по отношение на дружеството – жалбоподател „Д. Н.“ ЕООД гр.Д. има влязло в сила на 09.10.2019г. Наказателно постановление № 26-000686/30.10.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

Установено бе и, че като участник в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG16RFOP002-2.040 „Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014 - 2020, „Д. Н.“ ЕООД гр.Д. е отправило проектно предложение, във връзка с което в хода на процедурата до дружеството е отправено писмо от ръководителя на екипа по договаряне с покана да бъдат предоставени посочени в писмото документи. С т. 26 от писмото е изискано удостоверение от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, а именно удостоверение, от което да е видно, че за дружеството не е установено да има влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Посочено е, че кандидати, по отношение на които това условие не е налице, имат право да представят доказателства, че са предприели мерки, които гарантират тяхната надеждност: документ от съответния компетентен орган за потвърждение на следните обстоятелства: кандидатът е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи и е изпълнил конкретни предписания – технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения и е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от КТ (ако е приложимо), включително заверено копие на наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 6  от ЗОП.

На 29.01.2020г. „Д. Н.“ ЕООД гр.Д. подава до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково Уведомително писмо вх.№ 20008635/29.01.2020г. за предприети мерки във връзка с горецитираното наказателно постановление.

На същата дата дружеството подава до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково и Заявление вх. № 20008639/29.01.2020г., с което моли за издаване на следните документи:

1.    Документ за потвърждение на следните обстоятелства, посочени в § 5 на т. 26 от писмото на МИ, а именно: документ от съответния компетентен орган за потвърждение на следните обстоятелства: кандидатът е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи и е изпълнил конкретни предписания – технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения или е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от КТ (ако е приложимо), включително заверено копие на наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 6  от ЗОП.

2.    Документ, от който да е видно дали предприетите мерки, описани в уведомителното писмо от 29.01.2020г. на „Д. Н.“ ЕООД до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково осигуряват достатъчно гаранции за ефективното предотвратяване на бъдещи случаи на нарушения по чл. 61, ал. 1 от КТ.

3.    Удостоверение, от което да е видно дали срещу дружеството е издавано постановление по чл. 405а от КТ, както и дали са му давани предписания по чл.  61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл.128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305от КТ или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

4.    Удостоверение, че наложената с Наказателно постановление № 26-000686/30.10.2018г. имуществена санкция е платена.

Във връзка с така депозираното заявление Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково с писмо изх. № 20005372/31.01.2020г. уведомява дружеството, че нарушения на КТ, които са основание за отстраняване от обществена поръчка, не могат да бъдат отстранени със заплащане на санкцията, наложена за тях. Посочва, че законодателят е предвидил възможност да бъдат отстранени само нарушения, свързани със заплащането на труда. За останалите нарушения, които са основание за отстраняване от участие в обществена поръчка, не се предвиждала възможност за доказване на надеждност, тъй като нямало как да се отстранят със задна дата вредните последици за лицата, работили например без трудов договор. В срок от три години от датата на влизане в сила на наказателното постановление (или съдебно решение), на нарушителите щяло да бъде издавано удостоверение за наличие на такова, когато бъде установено нарушение, свързано с работа без трудов договор. Посочено е, че след справка в системата на ИА ГИТ е установено, че на дружеството е издадено Удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП на 28.01.2020г. по електронен път.

Писмото е получено от представител на дружеството-жалбоподател на 31.01.2020г. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, е депозирана на 26.02.2020г. чрез Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково  и е заведена с вх. № 20017909/26.02.2020г.

С Решение № РД-16-232/05.03.2020г. на Зам.главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО на ОПИК Илияна Илиева е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на „Д. Н.“ ЕООД по процедура за подбор на проекти: BG16RFOP002-2.040 „Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия“, Приоритетна ос 2: „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на МСП“. В мотивите на решението се посочва, че кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент. Посочено е, че в рамките на извършваните от управляващия орган служебни проверки на кандидата е установено, че има влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

На първо място и с оглед изложените възражения от страна на ответника, следва да бъде обсъден въпросът за предмета на настоящото производство и дали е налице мълчалив отказ от страна на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, както се твърди от жалбоподателя. За да се даде отговор на този въпрос, следва да се изхожда от характера на искането, с което е започнало административното производство пред административния орган. Издаването на исканите в случая документи следва да бъде разглеждано като искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, като § 8 от АПК предвижда ред за тяхното извършване и обжалване на отказите - този за индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК, административният акт по чл. 21, ал. 3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството, а според чл. 58, ал. 1 от същия кодекс непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Следователно, след като в рамките на започнало административно производство по искане за извършване на административна услуга, административният орган не извършва услугата - в случая не издава исканите документи, единственият възможен правен извод е, че е налице отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че отказ да се извърши административна услуга е налице, когато услугата не се извършва, като в този случай административният орган постъпва по два начина: 1. или мълчи и бездейства и не посочва основания и причини или 2. изрично отказва извършването на административната услуга и посочва причините за това. В случая сме изправени пред междинна ситуация, при която Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково не извършва исканата услуга, но в същото време и не постановява изричен отказ, а издава писмо изх.№ 20005372/31.01.2020г., в което излага свои съображения и което писмо има по-скоро уведомителен и информационен характер, доколкото не обективира изричен отказ за издаване на документите, поискани от жалбоподателя, като този отказ  може евентуално да се предполага. Поради това настоящият съдебен състав приема, че в случая сме изправени пред мълчалив, а не пред изричен отказ за извършване на исканата административна услуга.

В тази връзка съдът приема, че жалбата е процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок,  при надлежно упражнено право на оспорване от лице с правен интерес, чиито законни интереси непосредствено се засягат от процесния отказ за извършване на съответната административна услуга.

 При извършената служебна проверка в изпълнение чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт, по отношение на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, съдът установи следното:

Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове чрез подбор на проектни предложения, не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. Нормата на чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ в частта досежно основанията за отстраняване на кандидатите от участие в процедурата по предоставяне на помощта, препраща към Закона за обществените поръчки, където в чл. 54 и чл. 55 са посочени тъй наречените основания за задължително отстраняване и основания за незадължително отстраняване на кандидатите, а в чл. 107 от ЗОП са записани други, извън основанията по чл. 54 и чл. 55 от ЗОП за отстраняване на кандидатите от участие в процедурата. В чл. 54 от Закона за обществените поръчки са предвидени основания за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, като в ал. 1, т. 6 от разпоредбата е посочено като такова основание: установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Не се спори от страните по делото, че спрямо жалбоподателя е налице влязло в сила наказателно постановление за извършено административно нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, тоест за нарушение, включено в обхвата на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. С оглед предвидената в чл. 56 от ЗОП възможност, приложима по силата на закона, според която при наличие на основания по чл. 54, ал. 1, съответният участник има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване, жалбоподателят е поискал от ответника издаване на такива. За да бъде издаден документ за установяване на надеждност, е необходимо да се докаже наличието на някоя от хипотезите на чл. 56, ал. 1 от ЗОП, като се прецени и коя е релевантната в случая.

Спорен в настоящото производство е въпросът дали при наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ би могло да се доказва надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Според чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП кандидатът следва да докаже, че е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Тоест тази хипотеза би била приложима, ако дружеството е санкционирано за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган на основание чл. 415 от КТ във връзка с чл. 404 от КТ. Обстоятелствата по чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП са предпоставени от дадени задължителни предписания по смисъла на чл. 404 от КТ от компетентния за това орган, което в случая безспорно не е налице. Текстът на чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП изисква да се докаже, че съответното лице е платило изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда, които текстове касаят изплащането на трудово възнаграждение и на обезщетението, дължимо при прекратяване на трудово правоотношение. Видно е, че нарушената от жалбоподателя норма на чл. 61, ал. 1 от КТ не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Следователно за процесното нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност.

Предвид гореизложените мотиви оспореният акт под формата на мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на производството на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. Н.“ ЕООД, ЕИК : 1260*****, седалище и адрес на управление: гр.Д. бул.“България“ № 7, представлявано от управителя Г. Г., срещу мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково за издаване на документи по Заявление вх. № 20008639/29.01.2020г.

 

ОСЪЖДА „Д. Н.“ ЕООД, ЕИК : 1260*****, седалище и адрес на управление: гр.Д. бул.“България“ № 7, представлявано от управителя Г. Г., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

 

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: