№ 128
гр. гр.Монтана, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20211630201307 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0996-002584/ 20.10.2021г. на
Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Т. ПЛ. АС. от село
Громшин, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
Т.С.А. от град Монтана, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание
моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното
наказателно постановление, в частта, с която му е наложено наказание
лишаване от права.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят Т.С.А. е
наказан, за това, че на 24.08.2020г. около 18.00ч. в местността „Рогач” между
с.Громшин и с.Кобиляк по черен път успоредно на път III 101 в района на км
51+500 управлява лек автомобил „Лада” без поставени регистрационни
табели,черна на цвят с номер на рама хххх. Не представя СУМПС и КТ.
Справка с ОДЧ. Наказателното постановление се издава на основание
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 07.10.2021г.
ДП № 1011/ 2020г. на РУ – Монтана, преписка №1937/ 2020г. по описа на РП-
Монтана.
След извършената проверка на жалбоподателят е съставен АУАН от
същата дата, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
При предявяването на акта жалбоподателят не е направил възражения
по констатациите, поради което в графата било вписано „нямам възражения”.
Не е направил такива и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният АУАН и доказателствата по АНП
административнонаказващият орган е издал и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено наказание на основание – чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
В жалбата си административнонаказаната развива доводи, че
2
издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление съдът не установи в хода
административнонаказателното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в
цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от
ЗАНН. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни
доказателствени средства събрани по надлежния ред.
В съдебно заседание административнонаказаният Т.А. развива доводи,
че не оспорва извършеното нарушение, но моли съда да отмени НП в частта, с
която е наложено наказание лишаване от права. Развива още доводи, че не е
следвало да му се налага наказание, тъй като е спрян за проверка по „черен
път”.
По така изложеното съдът намира, че не се спори и от страна на
жалбоподателя, следователно съдът приема за безспорно установено, че на
въпросната дата жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и е
бил проверен от контролните органи по реда, предвиден в ЗДвП.
Жалбоподателят излага като спорни моменти основно, относно мястото на
проверката и това, че жалбоподателят не е имал качеството на водач на
моторно превозно средство, тъй като го е управлявал само по т.нар. „черен
път”, тоест не е навлязъл в асфалтирания път. С това жалбоподателят счита,
че не е имал качеството на водач на моторно превозно средство, тъй като го е
управлявал по черен път и съответно не подлежи на наказателна отговорност
по реда на ЗДвП.
Съдът намира, че към момента на проверката жалбоподателят е имал както
качеството на водач на МПС, така и е управлявал същото по път, който
попада в обхвата на приложението на Закона за движението по пътищата. По
принцип законът говори за пътища, отворени за обществено ползване, което
на практика означава всички пътища, а не само пътищата от републиканската
пътна мрежа. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за
движение, задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за
обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал.2 на същия член
3
всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за обществено
ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този
закон. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за
„път”, е посочено, че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под „път” не може да се приема
за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл.3, ал.1 от Закона за
пътищата. Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно
поле на думата „път” именно затова това е посочено в цитирания параграф.
Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички т.нар.
черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или
съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се
използва от пътни превозни средства и пешеходци. Не може да се приеме за
логично тълкуването на изложените доводи, че, след като жалбоподателят е
управлявал моторното превозно средство по черен път, той не следва да носи
наказателна отговорност по ЗДвП, тъй като това не било път, отворен за
обществено ползване. Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в
тази насока, че при управление на МПС, независимо дали на асфалтирана,
чакълирана или друга земна повърхност, водачът носи своята наказателна
отговорност. Противното би означавало, че, ако един водач на моторно
превозно средство, реализира ПТП по черен път или на тревна ливада, и
пострадалият е получил средна или тежка повреда, то тогава водачът на
моторно превозно средство не следва да носи наказателна отговорност.
Такава правна логика би била абсурдна. Съдът счита, че напротив, водачът на
всяко едно моторно превозно средство следва да понася своята
административно наказателна отговорност, независимо от това дали го
управлява по асфалтиран път, чакълиран път, затревена площ и други.
Именно затова в цитирания по-горе параграф под „път” е посочено „всяка
земна площ или съоръжение”, без значение от неговото покритие.
Следователно за съда е безспорно, че жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване
и попада в обхвата на приложението на Закона за движението пътищата.
Следователно по тази логика водачът следва да носи наказателна отговорност
и за всяко свое друго действие, което нарушава правилата, заложени в ЗДвП,
4
а че жалбоподателят има качеството на водач е безспорно за съда, тъй като в
§6, т.25 от ЗДвП изрично е посочено, че водач е онова лице, което управлява
пътно превозно средство по пътищата. Следователно за съда е безспорно, че
към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството на водач и
съответно е управлявал моторното превозно средство по път, който попада в
обхвата на приложение на Закона за движение по пътищата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в
съставеният против жалбоподателят акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав
на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят
основателно е бил санкциониран.
Съгласно чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият е наложил наказанието в минималния
предвиден в правната норма размер.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0996-002584/
20.10.2021г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което
на Т. ПЛ. АС. от село Громшин, обл.Монтана е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и са
5
отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6