Решение по дело №137/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 152
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20237240700137
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

152                                     06.07.2023 год.                      гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №137 по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

     Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез пълномощника си по делото гл. Юрисконсулт А.Л. против Решение №150 от 18.04.2023 год., постановено по АНД №1987/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №646553-F646996/08.07.2022 год., издадено от Директора на дирекция „Контрол” при  ТД на НАП Пловдив. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е прието от районният съд, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на законовите изисквания. Дори е да е налице такава нередовност, не е следвало да се постанови решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление, след като е възприето от районния съд, че нарушението е извършено по безспорен начин, а е следвало да се постанови решение за неговото изменение, ако е налице неправилна квалификация на деянието. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски за две инстанции.

       Ответникът „Аква дрил”ЕООД, чрез пълномощника си по делото адв. М. Л. - С., редовно призован, изразява становище за неоснователността на подадената касационна жалба.

       Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

   Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №646553-F646996/08.07.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F646996/29.03.2022 год., с което на ответника по касация „Аква дрил”ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 805.80 лв. на основание чл.180а, ал.3 във връзка с чл.180а, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.84 от ЗДДС, чл.63, ал.1 и ал.4, чл.117, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като регистрирано лице по ЗДДС лице, „Аква дрил”ЕООД  гр. Стара Загора като регистрирано по ЗДДС лице, платец по глава осма от ЗДДС и в качеството си на получател по извършено облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки /машини/ с право на пълен данъчен кредит, за което от доставчика „J. GEERDINK HANDEL B.V.“ с V A T № NL007712674B01 е издадена фактура №221491/07.09.2021 г. на стойност 103 000 € / 201 450,5 лв./, „Аква дрил“ЕООД, гр. Стара Загора, като е длъжно, не е начислило следващия се по придобиването ДДС в размер на 40 290.10 лв. в законоустановения срок от 01.10.2021 год. до 14.10.2021 год., вкл., за данъчен период м. 09.2021 год. На основание чл. 84 от ЗДДС, данъкът при вътрешнообщностни придобивания е изискуем от получателя - „Аква дрил“ ЕООД, гр. Стара Загора. Данъчното събитие е настъпило на 07.09.2021 год., когато е сключен договор №491 за покупката на машините с J. Geerdinkhandel B.V. Тъй като фактурата с №221491/07.09.2021 год. е издадена преди 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, на основание чл.63, ал. 4 ЗДДС, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата - 07.09.2021 год. В законоустановения 15-дневен срок по чл. 117, ал. 3 ЗДДС – от 07.09.2021 год. до 23.09.2021 год. вкл. /22.09.2021 год. - неприсъствен/, получателят по доставката „Аква дрил“ЕООД, гр. Стара Загора не е издало данъчен документ за начисляване на данъка - протокол по чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС, поради което и на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е бил дължим за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем - месец 09.2021 год. Данъкът в размер на 40 290.10 лв., е следвало да бъде начислен от „Аква дрил“ЕООД, гр. Стара Загора като размерът на данъка бъде включен при определяне на резултата за данъчен период м.09/2021 год. в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС, подадена в Офис Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период /т.е. до 14.10.2021 год., вкл./, както и протоколът да бъде посочен в Дневника за продажбите за същия данъчен период. За данъчен период месец 09.2021 год. в Офис Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив, е подадена СД с вх.№ 24002479844/12.10.2021г. с приложен към нея дневник за продажбите, но данъкът не е начислен. Дружеството е начислило следващия се ДДС със закъснение през следващия данъчен период - м.10.2021 год., като е издало протокол по чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС с №**********/19.10.2021 год. с посочен ДДС в размер на 40 290.10 лв., който е включен в дневника за продажби и СД по ЗДДС, подадени в Офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив с вх.№24002495756/14.11.2021 год. Нарушението е извършено на 15.10.2021 год. в гр. Стара Загора и е установено на 04.02.2022 год. при представяне на документи чрез електронната система на НАП с придружително писмо за представяне на документи вх. №П-16002422014022-ПРД-006-И/04.02.2022 год.. Проверката е документирана с Акт за прихващане или възстановяване №П-16002422014022-004-001/07.02.2022 год. С това си деяние дружеството е нарушило чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, чл.86, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.84 от ЗДДС, чл.63, ал.1 и ал.4, чл.117, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗДДС, а нарушението е извършено за първи път.

За да отмени наказателното постановление, Старозагорският районен съд е приел, че описаното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя са безспорно установени от събраните по делото доказателства. Съдът отхвърля като неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Не са налице и предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Наложеното наказание е съответно по вид и размер на предвиденото в закона, но приема, че е следвало да се да се допълни наказателно правната квалификация на нарушението, като се добавят и разпоредбите на чл.180а, ал.3 във връзка с чл.180а, ал.1 от ЗДДС.

      Така постановеното решение е неправилно.

 Касационният състав на Административен съд Стара Загора споделя извода на районния съд, че в процедурата по издаване на АУАН F646996/30.01.2016 год. и на наказателното постановление646553-F646996/08.07.2022 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на наказаното юридическо лице. Безспорно е в случая, че става въпрос за административно нарушение, изразяващо се в бездействие относно задължителното предписано поведение относно начисляването на дължимият данък в съответният данъчен период, като е следвало да включи размера на данъка при определянето на резултата за съответния период. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува между страните. Санкционирането бездействие на ответника по касация е установено въз основа на подадени от негова страна справки декларации и частни документи, удостоверяващи извършеното вътрешно общностно придобиване. В този смисъл, извършеното административно нарушение се подкрепя от писмените доказателства, представени от дружеството.

Основният спор е относно срока за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, респективно на образуването на административно наказателното производство. Съдът споделя мотивите на районният съд, касаещи наведените оплаквания от страна на санкционираното дружество за съставянето на АУАН извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Безспорното установяване на извършеното административно нарушение е обективирано в съставеният акт за прихващане или възстановяване с дата 07.02.2022 год., като от тази дата започва да тече и тримесечният срок за образуването на административно наказателното производство. Акта за установяване на административно нарушение е съставен на 29.03.2022 год., в рамките на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Трайна е практиката на съдилищата, че едва със съставянето на съответния официален документ от приходната администрация /протокол или друг документ, удостоверяващ извършването на проверка и установяване на фактите/ е установено нарушението, а не със подаването на съответните декларации по електронен път. Подаването на същите по електронен път е за улеснение на данъчно задължените лица, но приемането им по електронен път не предполага извършването на каквато и да е било проверка, а просто удостоверява подаването им в законоустановеният срок и декларираните факти от лицето.

Неоснователно е прието, от районният съд, че е налице допуснато нарушение на 42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Възприетите от районният съд за липсващи разпоредби се съдържат на страница трета от наказателното постановление, при описание на наложената имуществена санкция и нейния размер. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че при издаването на оспореното наказателно постановление не е нарушено правото на защита на наказаното юридическо лице и не е било каквото и да е било съмнение в квалифицирането на поведението му. Не посочването на чл.180а, ал.3 във връзка с чл.180а, ал.1 от ЗДДС, в обстоятелственото част на наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените такива и да представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение №150/18.04.2023 год., постановено по АНД №1987/2022 год. по описа на Старозагорски районен съд е постановено при неправилно приложение на материален закон и като такова следва да бъде отменено. Доколкото са налице мотиви за наличие на неправомерно поведение от страна на наказаното юридическо лице, както и че не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, то следва да се постанови решение по съществото на спора. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че описаното административно нарушение е безспорно извършено от наказаното дружество,  при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност и при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да се постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски за касатора за двете инстанции, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да бъде осъден „Аква дрил“ЕООД да заплати на НАП – София сумата от 160.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за двете инстанции, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

   Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК вр. чл.222, ал.1 от АПК  съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Решение №150/18.04.2023 год., постановено по АНД №1987/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №646553-F646996/08.07.2022 год. на Директора на дирекция „Контрол” при  ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА „Аква дрил“ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя Ж.С.Ж. и със седалище и  адрес на управление гр. Стара Загора, ул.„Константин Иречек“№6, ет.2, ап.6 да заплати на Националната агенция по приходите гр. София сумата от 160.00 лв. разноски по делото за двете инстанции.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                            2.