Решение по дело №205/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Е. Х. Ш. от [населено място], общ. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си представител адв. С. А. от АК-Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх.Б, ет.2, офис 7, против Решение № 2153-25-51 от 18.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което са потвърдени дадените на Е. Х. Ш. - земеделски стопанин, с ЕИК/код по БУЛСТАТ ********* Задължителни предписания №ЗД-1-25-01548333/ 27.02.2024 г., издадени от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Оспорващата страна счита, че констатираните факти и обстоятелства в хода на проверката сочат, че жалбоподателката Ш. е извършвала трудова дейност, че е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба, като е реализирала доходи от продажба и е подала годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022г. Намира за незаконосъобразен извода на административния орган за това, че не се установява упражняването на трудова дейност от Е. Х. Ш. като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО и че същата не е придобила качеството „осигурено лице“ съгласно в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Според оспорващата по отношение на нея били налице кумулативните предпоставки на материалният закон за определянето ѝ като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и като осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО. При това положение намира за незаконосъобразно обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което са потвърдени дадените на Е. Х. Ш. - земеделски стопанин, с ЕИК/ код по Булстат ********* Задължителни предписания №ЗД-1-25-01548333/27.02.2024 г., издадени от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от ИРНОКРДКОНОИ за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.08.2022 г. до 29.02.2024 г., с вид осигурен 13, декларация образец №1 за Е. Х. Ш., [ЕГН] и за заличаване на данните от удостоверения приложения № 9 и приложение № 11 за Е. Х. Ш.. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание се явява само процесуалният пълномощник адв. А., която поддържа жалбата изцяло и направената претенция за разноски като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото от процесуален пълномощник. От същия е депозиран писмен отговор, в който намира жалбата за неоснователна, а оспореното с нея решение за правилно и законосъобразно. Изложените в отговора аргументи изцяло се припокриват с мотивите на оспореното решение. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия и моли същото да бъде намалено до размера му по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В Определение №759/05.06.2024г./л.95/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

С удостоверение вх.№ Р14-25-000-00-**********/05.06.2023г. по образец Приложение №11 към чл. 11 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) Е. Х. Ш. с [ЕГН] като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител, с ЕИК *********, е заявила пред директора на ТП на НОИ – Търговище искането си да ѝ бъде изплащано парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50 ал.1 от КСО, считано от 10.03.2023г. като е посочила необходимите данни относно претендираното право на парично обезщетение.

С удостоверение вх.№ Р14-25-000-00-**********/19.12.2023г. по образец Приложение №11 към чл. 11 ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) Е. Х. Ш. с [ЕГН] като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, с ЕИК *********, е заявила пред директора на ТП на НОИ – Търговище искането си да ѝ бъде изплащано парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, считано от 10.12.2023г. като е посочила необходимите данни относно претендираното право на парично обезщетение. Във връзка с подаденото удостоверение началникът на отдел „КПК“ при ТП на НОИ - Търговище е изпратил до сектор „КР на ДОО“, отдел „КПК“ при същото поделение писмо изх.№1043-25-15/10.01.2024г., с което е изискано извършване на надлежна проверка по чл. 10 от КСО за установяване на обстоятелствата от значение за определяне правото на парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО на Е. Х. Ш.. В посоченото писмо е отразено, че е установено, че Е. Х. Ш. упражнява дейност като самоосигуряващо се лице от 01.08.2022 г., а по данни от Информационния масив на НОИ лицето е било във временна неработоспособност поради бременност и раждане от 26.10.2022г. до 09.12.2023г.вкл. Именно тези факти и обстоятелства били от значение за определяне правото на обезщетение, поради което и било необходимо да се извърши поисканата проверка. След получаване на писмото контролният орган при ТП на НОИ – Търговище гл. инспектор по осигуряването Е. М. е издала Задължителни предписания № ЗД-1-25-01504609\12.01.2024г. до Е. Х. Ш., с които на основание чл. 108 ал.1 и ал.2 КСО е указала на същата да се яви и представи следните документи: 1/ Подадената в ТД на НАП офис гр. Търговище декларация за започване на дейност и обхват на осигуряване.; 2/ Регистрационна карта на земеделския стопанин или удостоверение от Областна дирекция “Земеделие” за периодите на регистрация и пререгистрация по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани и други документи, свързани с регистрацията като земеделски стопанин. Анкетни карти и анкетни формуляри, подавани в ОД „Земеделие“ гр. Търговище като земеделски стопанин.; 3/ Счетоводни документи за 2022 г., свързани с производството и продажбата на продукция, разходи за материали, стоки, активи и външни услуги, разчети с контрагенти - клиенти и доставчици, договор за наем и др.; 4/ Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г.; 5/ Печат (ако има такъв). Издадените предписания са връчени лично на жалбоподателката на 19.01.2024г. с известие за доставяне. В изпълнение на дадените ѝ предписания Е. Ш. е представила на 22.01.2024г. на контролния орган с писмен опис следните документи: годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г., регистър на представените документи при осигурителя за изчисляване и изплащане на парични обезщетения от ДОО, фактура № 1/07.10.2022 г. за продажба на стоки, 2 бр. анкетни карти за 2022г. и 2023г.с приложени справки за дейността, 2 бр. договори за наем на земеделска земя за 2022г. и 2023г., декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, копие на регистрационната карта на земеделския стопанин, нотариален акт за собственост на недвижим имот. С тези документи е депозирано и писмено обяснение от Е. Ш., в което е посочила, че стопанисва 1 дка в землището на [населено място] от 01.08.2022г. до 25.10.2022г., през който период събирала ябълки и ги пренасяла до транспортното средство на купувача, вадила, сортирала и продавала картофи, събрала и продала зелени домати и почистила градината за пролетна сеитба, като след 26.10.2022г. не упражнявала трудова дейност, тъй като полагала грижи за детето си. Наред с това Е. Ш. писмено е декларирала, че представя всички документи, които притежава като земеделски стопанин.

Със Заповед № ЗР-5-25-01518022/22.01.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ на осн.чл. 107 КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция №1 от 3.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. Х. Ш., ЕИК/код по БУЛСТАТ: *********, от контролен орган на ТП на НОИ: Е. М. М. - главен инспектор по осигуряването, със срок на проверката 22 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на Е. Ш. на 22.01.2024 г. Срокът на възложената проверка е удължен със Заповед №ВЗ-5-25-01539317/13.02.2024 г.на ръководителя на ТП на НОИ - Търговище, с 20 работни дни, считано от 13.02.2024 г. Тази заповед е връчена на жалбоподателката Ш. на 13.02.2024 г.

Проверката е приключила с Констативен протокол №КП-5-25-01547438/27.02.2024 г. и е установила следното:

Е. Х. Ш. с [ЕГН] е вписана в регистъра на земеделските стопани при Дирекция „Земеделие и гори” с издадена регистрационна карта на 01.08.2022 г. Във връзка с чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани, Е. Х. Ш. е презаверила регистрационната си карта за 2023 г. на 22.05.2023 г. (в нормативно определения срок) и е поддържала качеството си на „регистриран земеделски стопанин”. Лицето е вписано в Регистър Булстат с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Е. Х. Ш. е подала в НАП декларация за започване дейност като самоосигуряващо се лице (СОЛ) - земеделски стопанин, считано от 01.08.2022 г. с обхват на осигуряване за фонд “Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. Проверката на внасяните осигурителните вноски за СОЛ Е. Ш. е установила, че същите са внесени в дължимите размери и съгласно декларирания обхват на осигуряване.

В ТП на НОИ - Търговище са приети данни относно правото на Е. Х. Ш. на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане - издавани на лицето болнични листове за периода от 26.10.2022 г. до 09.03.2023 г. В ТП на НОИ – Търговище е прието и удостоверение приложение №11 с данни относно правото на Е. Ш. на парично обезщетение по чл. 50 от КСО (до 410 календарни дни) считано от 10.03.2023 г., както е прието и удостоверение приложение №11 с данни относно правото на Е. Х. Ш. на парично обезщетение по чл. 53 от КСО считано от 10.12.2023г.

В КП е посочено, че Е. Ш. придобива изискуемия по чл. 48а КСО 12-месечен осигурителен стаж към 09.07.2023г. Обсъдени са представените от жалбоподателката писмени обяснения и документи, а именно :

В представената справка за дейността на Е. Х. Ш. за стопанската 2021г.-2022г. е посочена общо използвана площ 0,1000 ха, от които засети общо 0.800 ха със следните култури - картофи 0,0200 ха, домати градински 0,0200 ха и ябълки 0,0400 ха в землището на [населено място], общ. Омуртаг. В приложения анкетен формуляр №01/01.08.2022г. за местонахождение на имота е вписано, че използваната земеделска земя от 0,1000 ха е с форма на стопанисване „под наем“.

В представената справка за дейността на Е. Х. Ш. за стопанската 2022г. - 2023 г. е посочена общо използвана и засята площ 0,1000 ха, със следните култури - картофи 0,0200 ха, домати градински 0,0200 ха, ябълки 0,0400 ха и други 0,0200 ха в землището на [населено място], общ. Омуртаг. В приложения анкетен формуляр № 01/22.05.2023г. за местонахождение на имота е вписано, че използваната земеделска земя от 0,1000ха е с форма на стопанисване „под наем“.

Съгласно представен договор за наем, сключен за срок от 01.10.2021г.до 01.10.2022г., Е. Х. Ш. наема дворно място с обща площ от 1,000 дка, кадастрален №72,2 по кадастралната карта на [населено място], общ. Омуртаг, собственост на И. И. М. срещу месечен наем от 20,00 лв.

Съгласно представен договор на наем, сключен за срок от 01.10.2022 г. до 01.10.2023 г., Е. Х. Ш. наема дворно място с обща площ от 1,000 дка, кадастрален №72,2 по кадастралната карта на [населено място], общ. Омуртаг, собственост на И. И. М. срещу месечен наем от 20,00 лв.

Съгласно представения при проверката нотариален акт №157, том I, дело № 207/1975 г.по описа на РС - Омуртаг, на 25.02.1975 г. И. И. М. е признат за собственик по давностно владение на дворище с планоснимачен номер 72, за което е отреден парцел II в кв.13 по плана на [населено място], състоящо се от 1000 кв. метра със съответните описани граници.

В подадената от Е. Ш. годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г., в Приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“ е деклариран придобит доход с код „301“ (от дейност като регистриран земеделски стопанин) в размер на 700,00 лв. Във връзка с този доход е представена издадена фактура №1/07.10.2022г., с която е осчетоводена продажба на 100 кг. картофи, 50 кг. домати и 250 кг. ябълки за общата сума от 700,00 лв., като стоката е закупена от физическото лице З. А. И. от [населено място], общ. Омуртаг и парите са платени в брой според маркираното във фактурата.

Въз основа на обсъдените документи в КП са направени следните изводи: Декларираните от Е. Ш. засадени картофи (0,0200 ха), домати- - градински (0.0200ха), ябълки (0.0400ха) и други (0.0200ха) на обща площ 0.1000 ха се засяват във всяка една семейна градина и се използват предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин - § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“. Продажба на продукция от такова незначително по площ „стопанство“, в резултат на което да се реализират доходи и то такива, които да формират печалба, като по този начин би се стимулирала дейността на земеделския стопанин ежегодно е нереално и практически необосновано поради което следва извода, че в случая не се касае за производство на продукция с цел продажба по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Липсват и данни за извършени разходи (закупуване на торове, семена и препарати), т.е. твърденията на Е. Х. Ш. не се подкрепят с никакви доказателства. Наред с това в хода на проверката било установено, че лицето З. А. И., която е купила „произведената продукция“ от земеделския стопанин, е майка на мъжа, с когото Е. Х. Ш. съжителства на съпружески начала и който е баща на детето ѝ. Установено е също, че И. И. М., което е наемодател на дворното място, е баща на З. А. И., т.е, той е дядо на мъжа, с когото Е. Х. Ш. съжителства на съпружески начала.

Прието е, че с гореизложените факти не се обосновава упражняването на трудова дейност от Е. Х. Ш. като земеделски стопанин по смисъла на КСО и най-вече дейност, свързана с производството на продукция предназначена за продажба, поради което същата не е придобила качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО. Посочено е, че стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, като нормално е един същински земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само при настъпване на осигурително събитие и получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО, както е в случая. Отразено е, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин по установения ред, но не е налице условието, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО. Съгласно установеното е направен извода, че на Е. Ш. неправилно са изплатени парични обезщетения по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 10.07.2023 г. до 09.12.2023 г. вкл. и няма право на парично обезщетение по чл. 53 от КСО, тъй като не е упражнявала трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а от КСО и не се счита за осигурено лице по смисъла на кодекса, поради което няма право на парични обезщетения и помощи, предвидени в същия. Направено е заключението, че Е. Ш. - ЗС следва да заличи данните от декларация обр. № 1 и данните от удостоверения приложение № 9 и удостоверения приложение № 11 за правото ѝ на парично обезщетение по чл. 50 от КСО и за отглеждане на дете до [възраст] възраст по чл. 53 от КСО, за което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО се дават задължителни предписания, оформени в отделен документ, които са неразделна част от съставения констативен протокол.

Именно с издадените Задължителни предписания №ЗД-1-25-01548333\ 27.02.2024г. на контролният орган при ТП на НОИ – Търговище гл. инспектор по осигуряването Е. М. е задължена Е. Ш. – земеделски стопанин:

1/ да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01-08-2022 до 29-02-2024, с вид осигурен 13, декларация образец №1 с мотива, че съгласно установеното в констативен протокол № КП-5-25-01547438/27.02.2024 г. Е. Ш. не е извършвала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4 от КСО, поради което няма качеството на земеделски стопанин по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

2/ да заличи данните от удостоверения приложение №9 и приложение №11 за Е. Х. Ш. с мотива, че съгласно установеното Е. Ш. няма право на парично обезщетение по чл. 50 и чл. 53 от КСО, тъй като не е упражнявала трудова дейност по чл.4 от КСО и не се счита за осигурено лице по смисъла на кодекса, поради което няма право на парични обезщетения и помощи, предвидени в същия.

Дадени са срокове за изпълнение на предписанията : 15 работни дни от получаването им за първото предписание и 5 работни дни от получаването им за второто предписание.

Горепосочените констативен протокол и задължителни предписания са връчени лично на Е. Х. Ш. на 15.03.2024г. с известие за доставяне.

И. З. предписания №ЗД-1-25-01548333\27.02.2024г. са оспорени от Е. Х. Ш. с жалба, регистрирана в ТП на НОИ – Търговище на 25.03.2024г., и по същата директорът на ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл с обжалваното по настоящото дело Решение № 2153-25-51 от 18.04.2024 г., с което е потвърдил изцяло дадените и оспорени задължителни предписания. В мотивите на решението органът е преценил жалбата като редовна и допустима, но неоснователна. Същият е анализирал наличните документи по преписката и издадените КП и ЗП в хода на производството. Като спорен въпрос е дефиниран следният : дали жалбоподателката попада в кръга на лицата по 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и дали спрямо нея в периода от 01.08.2022г.до 29.02.2024г. е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права за отпускане на парични обезщетения по глава IV раздел II от КСО, а именно : парични обезщетения за бременност и раждане, майчинство и отглеждане на дете до [възраст] възраст. Изхождайки от легалните дефиниции на понятията „осигурено лице“ и „регистриран земеделски производител“, дадени в ДР на КСО, както и от нормата на чл. 10 от КСО, и преценявайки събраните по преписката доказателства, административният орган е направил извод, че не се обосновава упражняването на трудова дейност от Е. Х. Ш., а лице, за което не е доказано, че е упражнявало трудова дейност, в конкретният случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено лице“, поради което Е. Ш. не е придобила качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО. Прието е, че липсват доказателства, установяващи от една страна, че Е. Ш. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, а от друга и такива, че е произвеждала продукция, предназначена за продажба. Отчетено е, че е налице условието лицето да е регистрирано като земеделски стопанин по установения ред, но не е било налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава IV, раздел II от КСО.

С оглед прецизното очертаване предмета на спора съдът е обявил на страните отделените като безспорни обстоятелства: 1/ жалбоподателката Е. Х. Ш. е вписана в регистъра на земеделските стопани при Областна дирекция „Земеделие“ с издадена регистрационна карта на 01.08.2022г.; 2/ Е. Х. Ш. е подала декларация в НАП за започване на дейност като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, считано от 01.08.2022г., с обхват на осигуряване за фонд “Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“; 3/ жалбоподателката е внесла осигурителните вноски като самоосигуряващото се лице в дължимите размери съгласно декларираните данни за обхват на осигуряване.

За изясняване на относимите към предмета на спора обстоятелства по делото са допуснати и събрани свидетелските показания на доведената от оспорващата страна свидетелка З. А. И., която потвърждава факта, че е майка на фактическия съпруг на жалбоподателката. Същата пояснява, че нейният син и жалбоподателката живеели на семейни начала в [населено място], общ. Омуртаг, докато тя и съпругът ѝ живеели в града. Свидетелката установява, че жалбоподателката започнала да се занимава със земеделие от м.август 2022г. като върху земя с площ около 4 дка отглеждала картофи/около 1 дка/, лук и домати/0.5 дка/, както и намиращите се в този имот ябълкови дръвчета. Земята била собственост на И. И. М. – свекър на свидетелката. Последната посочва, че жалбоподателката сама сеела зеленчуците, а на ябълковите дървета подрязвала клонките, пръскала ги с препарати против вредители и беряла ябълките. За извършването на тази дейност Е. Ш. със собствени средства купувала семената за сеитба и препаратите за пръскане, докато за наторяване ползвала домашна оборска тор. Свидетелката потвърждава обстоятелството, че тя лично е закупила част от реализираната продукция на жалбоподателката, като добавя, че и хора от селото купували от нейната продукция на място, без да е излагана на пазара. Уточнява, че жалбоподателката извършвала тази земеделска дейност до осмия месец на бременността си, а след като родила и се грижела за детето си, свидетелката и синът ѝ помагали в тази дейност. Предвид близката ѝ семейна връзка с жалбоподателката и възможната заинтересованост от изхода на спора, съдът прецени показанията на свидетелката И. съобразно чл. 172 ГПК във вр.с чл. 144 АПК с оглед на всички други данни по делото. В този смисъл установи, че тези показания се разминават с приетите по делото писмени доказателства относно площта на обработваната от жалбоподателката земя – според свидетелката 4 дка, а според документите 1 дка. В частта им относно извършени от жалбоподателката продажби на произведена от нея продукция на други хора от селото тези показания остават непотвърдени от писмените доказателства и съответно изолирани. Неподкрепени с писмени доказателства са и показанията им относно извършени от жалбоподателката покупки на семена и препарати за растенията. Предвид тези констатации в посочените части показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани като обективни и безпристрастни, тъй като същата има интерес от положителното за жалбоподателката решаване на спора.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, а съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на тези контролни органи, съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО и дейността, възложена на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания/ЗП/ са издадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Търговище, който в качеството си на такъв е и контролен орган по смисъла на чл. 107 ал.1 КСО. Ето защо тези ЗП са издадени от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно нормата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу задължителните предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 и съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им като решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Търговище. При това положение не е налице отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК.

При издаване на оспореното решение е спазена предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. Оспорените ЗП също са издадени в писмена форма, съдържат мотиви и съответните правни и фактически основания. При тези данни съдът приема, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с принципа на чл. 9, ал. 2 АПК, доразвит в нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на образуваната преписка, като изрично е предписано на жалбоподателката да представи конкретно посочени документи. Предвид писмената декларация/л.29 от делото, in fine/ на последната, че е представила по преписката всички документи, които притежава като земеделски стопанин, което се потвърждава и от липсата на депозирани нови документи при обжалването по административен и съдебен ред, съдът намира, че е налице пълнота на доказателствената съвкупност, липсват пропуски в този аспект и не са нарушени или ограничени правата на жалбоподателката в хода на административното производство. Задължителните предписания са издадени в определения със нарочна заповед срок за приключване на разпоредената проверка. Органът, издал оспореното решение, е спазил предвидения в чл. 117 ал.3 КСО едномесечен срок от получаване на жалбата. Същият се е произнесъл по съществото на спора съобразно правомощието си по чл. 117 ал.3 КСО и предвид установеното изясняване на всички релевантни обстоятелства със събраните по преписката доказателства. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК

Относно правилното прилагане на материалния закон и съответствието с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:

Изложените в жалбата съображения визират именно материална незаконосъобразност на оспореното решение. Претендираните от жалбоподателката парични обезщетения се основават на следните разпоредби:

1/чл. 50 ал.1 КСО, съгласно който осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.

2/по чл. 53 КСО, съгласно който след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Видно от тези норми основна предпоставка за изплащане на предвидените в тях обезщетения е майката да е осигурена за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 50 ал.8 от КСО в редакцията от 01.07.2018г.в сила към момента на настъпване на събитието – раждане на детето на жалбоподателката на 05.12.2022г., самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 7, когато отговарят на условията по чл. 48а. А условието по чл. 48а КСО е следното: осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Като самоосигуряващо се лице жалбоподателката попада в обхвата на посочените изисквания. В §1 т.3 от ДР на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице“, според чиято редакция от 2021г., действала към 05.12.2022г., това е „физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.“. Нормата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регламентира, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. В случая събраните по делото доказателства установяват, а и е отделено като безспорно обстоятелството, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 01.08.2022 г., с последваща заверка на 22.05.2023 г., като дейността, за която е регистрирана, е за стопанските 2021/2022 г. и 2022/2023г. Съгласно чл. 3 ал.1 от цитираната наредба, на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция като съгласно чл. 3 ал.4 от същата наредба регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянния адрес на физическото лице, както е сторено в случая – в ОД „Земеделие“ – град Търговище. За целите на осигурителното право КСО борави със собствено понятие за "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители", които според §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Разликата между легалните понятия по двата нормативни акта, е, че КСО изисква освен надлежна регистрация, реално производство на растителна продукция, която да е предназначена за продажба, а не за задоволяване на домашни и семейни нужди. В съответствие със смисъла на понятието по КСО е и регламентацията по чл. 10, ал. 1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно извършването на реална трудова дейност е условие за възникването и съществуването на осигуряването, като при регистрираните земеделски стопани от тази дейност следва да е реализирана продукция, предназначена за продажба.

Както се посочи по – горе безспорно е обстоятелството, че жалбоподателката е регистрирана надлежно като земеделски стопанин, считано от 01.08.2022 г., с последваща заверка на 22.05.2023г. същата има попълнени две анкетни карти за стопанските 2021/2022г. и 2022/2023г.като за първата стопанска година е посочила наети ниви с обща площ 0.1000ха, от които засети 0.0800ха/картофи 0,0200 ха, домати градински 0,0200 ха и ябълки 0,0400 ха/ в землището на [населено място], общ. Омуртаг, а за втората стопанска година е посочила наети ниви с обща площ 0.1000ха като всичките са определени като засети със следните култури - картофи 0,0200 ха, домати градински 0,0200 ха, ябълки 0,0400 ха и други 0,0200 ха, в землището на [населено място], общ. Омуртаг. Относно наетия характер на посочената земя е представила два договора за наем за двете стопански години. От тези договори и от горепосочения нотариален акт следва, че собственик на наетия от жалбоподателката недвижим имот и съответно наемодател по сключените от нея договори е И. И. М., за когото свид. З. И. потвърждава отразения в оспореното решение факт, че е дядо на фактическия съпруг на жалбоподателката /свекър на свидетелката/. В подадената от жалбоподателката годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022г., в Приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“ във връзка с деклариран придобит доход с код „301“ в размер на 700 лева са декларирани и разходи за дейността в размер на 420 лева. В последните е възможно да е включен платения годишен наем от 20 лева за наетия имот, но за останалите 400 лева липсват документи, удостоверяващи реално направени разходи. Показанията на близката до жалбоподателката свидетелка нямат достатъчната доказателствена тежест да установят, че са правени разходи по закупуване на семена и препарати от страна на жалбоподателката за отглеждана растителна продукция. За декларирания доход от 700 лева по преписката е представена фактура №1/07.10.2022г., с която е осчетоводена продажба на 100 кг. картофи, 50 кг. домати и 250 кг. ябълки за общата сума от 700,00 лв., и от която се установява, че стоката е закупена от свидетелката З. А. И. в качеството на физическо лице, която е платила за покупката в брой. Близките семейни отношения между страните по тази продажба, извършеното по последната плащане в брой, за което няма съставени документи, както би било при плащане по банков път, както и факта, че тази продажба е единствена за посочените от жалбоподателката в анкетните карти две стопански години, през които според същата е обработвала наетия имот, не позволяват да се направи категоричен извод за извършена реална продажба на растителна продукция. Приложената фактура е частен документ и като такъв се ползва само с формална доказателствена сила относно авторството му от подписалите го лица съгласно чл. 180 ГПК. Този документ не притежава материална доказателствена сила относно съдържанието му. Същият би могъл да бъде изготвен между лицата в семейна връзка с цел да обслужи последващото възникване на осигурително правоотношение, което би дало възможност на жалбоподателката да придобие право на парични обезщетения по КСО. С подобна цел би могла да се обясни и регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин на 01.08.2022г., т.е. 4 месеца преди раждането на детето ѝ на 05.12.2022г./според посоченото в удостоверение обр. Приложение №11/. А земеделският стопанин следва да бъде такъв целогодишно, а не само с оглед предстоящото настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения от средствата на ДОО.

Нормативната рамка на спорния въпрос по настоящото дело, очертана от горецитираните норми, изисква като фактически състав за възникване на осигурителното правоотношение реално осъществявана трудова дейност, която при самоосигуряващите се лица – земеделски стопани, следва да е съпроводена с надлежна регистрация и с производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. В настоящия казус е безспорно доказан един елемент от този фактически състав, а именно регистрацията на Е. Ш. като земеделски стопанин. По отношение на другите елементи липсват необходимите и годни доказателства, които не са събрани поради липсата на такива изобщо, а не поради пропуск. Няма доказателства за реално сторени разходи по отглеждане на растителната продукция, няма и доказателства, че такава продукция е била произведена с личен труд от жалбоподателката с пазарна цел. Дори и да се приеме, че свид. Исмалова е закупила реално описаната във фактурата стока, то тази единствена продажба не обосновава наличието на визирания по – горе фактически състав. Една сделка между роднини по – скоро подкрепя направения от органа извод за производство за собствена консумация в домакинството, отколкото за производство с пазарна цел. Освен това, краткият период на заявена като упражнявана трудова дейност от 01.08.2022г. до 25.10.2022г./около 3 месеца/не покрива изискването на чл. 48а КСО за 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство.

При така изложените съображения съдът намира, че в случая не е реализиран фактическия състав за възникване на осигурително правоотношение. Жалбоподателката не попада в понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители"по смисъла на §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО и в понятието „осигурено лице“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО поради липса на реално извършвана трудова дейност по производство на растителна продукция с цел продажба. Това обстоятелство е пречка за възникване на валидно осигурително правоотношение, а липсата на последното обосновава липсата на основание за придобиване на право на парични обезщетения по чл. 50 КСО и чл. 53 КСО. В този смисъл законосъобразни и правилни са издадените Задължителни предписания №ЗД-1-25-01548333/27.02.2024 г., както и потвърждаващото ги Решение № 2153-25-51 от 18.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище. Тези оспорени актове не само не противоречат на материалния закон, но и съответстват на целта му. Поради това съдът счита, че не са налице и отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърдените с него задължителни предписания е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По претенцията за разноски – Съгласно препращащата норма на чл. 118 ал.3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и на разглеждане подлежи направената от ответника претенция за разноски, подкрепена с приложен списък на разноските, в който са отразени 240 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 24 от НЗПП, издадена на основание чл. 37 ЗПП, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. В случая делото няма материален интерес, поради което е приложима тази норма. При преценка размера на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение съдът взе предвид надлежното упълномощаване на един юрисконсулт, който единствено е изготвил писмен отговор по делото, в който е пренесена аргументацията от оспореното решение, и не е участвал в проведените по делото съдебни заседания. Наред с това съдът счита, че делото не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност. Ето защо намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от НЗПП размер от 100 лева, което жалбоподателката следва да заплати на учреждението, към което принадлежи ответния административен орган.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.посл от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, и чл. 143 ал.3 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Х. Ш. с [ЕГН], от [населено място], общ. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си представител адв. С. А. от АК-Търговище, против Решение № 2153-25-51 от 18.04.2024 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Търговище и потвърдените със същото Задължителни предписания № 3Д-1-15-01247750/06.12.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и са потвърдени същите Задължителни предписания №ЗД-1-25-01548333\ 27.02.2024г., издадени от Е. М. - главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от ИРНОКРДКОНОИ за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.08.2022 г. до 29.02.2024 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1 за Е. Х. Ш., [ЕГН] и заличаване на данните от удостоверения приложения № 9 и приложение № 11 за Е. Х. Ш., [ЕГН].

ОСЪЖДА Е. Х. Ш. с [ЕГН], от [населено място], общ. Омуртаг, обл. Търговище, [улица]да заплати на Териториално поделение на НОИ – Търговище, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото.