- 2 -
М О Т И В И :
Против подс. М.Ц.Ч. ***, е внесено обвинение
от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – гр.Б.С.за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.6 и
т.12 вр. чл.130 ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – затова,
че на 12.01.2016 год. в село Г., обл.В., е причинил ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на Р.А.И. на 19 год., изразяваща се в
ограничено линейно счупване на тилната кост в дясно, с надлежен оток на меките
тъкани, без наличие на надлежаща рана, дискретен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с оток и оток на дясна буза, отговарящи
на медикобиологичния признак - временно раз-стройство на здравето, не опасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански и расистки подбуди, и е осъществено, след
като е извършил друга умишлена средна телесна повреда, предмет на НОХд № 297/2015 год. на РС-Б.С., за която няма влязла в
сила присъда.
Първоначално обв.акт на РП-Б.С., който е с дата от 05.02.2016 год. е
внесен в РС-Б.С.и в същия ден е образувано НОХд №
72/2016 год. по описа на РС-Б.С.. На 18.07.2016 год. съдията-докладчик по
делото се е отвел от разглеждането му, като са последвали самоотводи
и от другите съдии при РС-Б.С.. С Разпореждане от 21.07.2016 год. е прекратено
производството по делото и същото е изпратено на ВКС с искане да се определи
друг равен по степен съд.
С Определение № 90/17.09.2016 год. по
НЧД № 811/2016 год. на ВКС делото е изпратено за разглеждане и решаване от РС-В.- на основание чл.43 т.3 от НПК.
За същия случай на подс. М.Ч. на
26.05. 2016 год. е било повдигнато обвинение по ДП ***0/2016 год. по описа на
ГДБОП, а именно – затова, че на 12.01.2016 год. около 17.00 ч. в с.Г., пред
кафене „Грийн” извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето, псувал и обиждал на публично място Р.А.И. –
престъпление по чл.325 ал.1 от НК. След отправено запитване от РС-В.до Специализирана Прокуратура – С., е постъпило
Постановление от 12.12.2016 год. на прокурор при СпП-С.с
което е прекратено частично наказателното производство срещу
- 3 -
обв. М.Ч., в частта за
това престъпление - по чл.325 ал.1 от НК, касаещо същия случай и съгласно чл.24
ал.1 т.6 вр. чл.243 ал.1 т.1 от НПК.
От пострадалия св.Р.А.И. *** е предявен
и в с.з. на 22.02.2017 год. приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
граждански иск против подс. М.Ц.Ч., за сумата от 20 000 лв. претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 12.01.2016 год., както и разноските по делото, и св.Р.И. е конституирана,
като гр.ищец по делото. В същото с.з. и по негово искане св.Р.И. е конституиран
и като частен обвинител в процеса.
За гр.ищец и частен обвинител Р.И.
пред съда се явяваше повереник – адв. Е.В. ***. С изрична Молба, постъпила в
съда на 13.07.2017 год. адв. Е.В. е заявил да не бъде призоваван повече по
делото, тъй като доверителят му /Р.И./ му е заявил, че оттегля пълномощното и
не желае да го представлява по делото.
В с.з. на 13.09.2017 год. гр.ищец и
частен обвинител Р.И. е заявил, че не желае да бъде гр.ищец и частен обвинител,
поради което и съдът е отменил определението си от 22.02.2017 год. в частта, в
която св.Р.И. е допуснат и конституиран, като гр.ищец и частен обвинител, и е
прекратил производството по предявения гр.иск срещу подс. М.Ч..
Участващия
по настоящето дело прокурор при РП-В., поддържа обвинението така, както е
предявено от РП-Б.С.и пледира за налагане на наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, което в случая фактически означава – размер
над 1 год. и 6 мес. „лишаване от свобода” ефективно.
Подс. М.Ц.Ч. не се признава
за виновен пред съда по обвинението и категорично отрече да е нанасял побой на
св.Р.И., като потвърди прочетените му обяснения за случая дадени на ДП в
присъствието на защитник. Поддържа адвокатите си и иска да бъде признат за невиновен. Защитниците – адв. И.Н. и адв. Й.Н., и двамата
от САК, пледираха единствено за оправдателна присъда поради
- 4 -
недоказаност на обвинението по един безспорен и категоричен начин.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М.Ц.Ч. ***, като баща му св.Ц.К.Ч. ***.
Близка приятелка на подс. М.Ч. е св.Т.Й.Б., а приятели - св.Д.Е.К. и св.И.Й.Т.,
известен, като „Пора”, също живущи в с.Г..
Св.К.Е.Б. е сестра на св.Д.Е.К. и държи
заведение в центъра на с.Г.за хранителни продукти, в което и работи. Св.И.П.Т.
е първи братовчед на св.И.Й.Т..
Св.Р.А.И. се познава с подс. М.Ч., учили са
в едно училище, като негов баща е св.А.И.Д., а брат св.И.А.И.,*** и същите са
от ромски произход. Св.Р.И. страда от редица заболявания, в т.ч. и заболяване
на хипофизната жлеза „микроаденом”
– доброкачествен тумор, като бил претърпял две операции на главата – на
03.07.2014 год. и на 15.10.2014 год., поради което е с чувствително
здравословно състояние.
Св.В.Г. ***, като негов баща е св.Г.Ц.Т.
занимаващ се със животновъдство. Св.В.Т. е бил кандидат за Кмет на с.Г., като
държи заведение в центъра на с.Г..
Св.В.В.П. ***, като негов баща е св.В.Д.П.,
известен, като „***”. Св. В.В.П. също държи заведение в центъра на с. Г., кафе клуб
„Грийн”, известно като „Дискотеката”.
Село Г.е към Община - Б.С., област В., като
населението му е около 1 700 жители. Разстоянието от с. Г.до гр.Б.С.е
около 15 км.,
като с автомобил се изминава за около 20 минути, а от с. Г.до гр. В.е около 55 км. и разстоянието се
изминава с автомобил за около един час. Свидетелите по делото от с.Г.се
познават помежду си.
- 5 -
На 12.01.2016 год., вторник, св. Ц.К. Ч., който притежава лек автомобил „джип” марка
„Нисан”,модел „Патрол” с ДК
№ ***, тъмно син на цвят, бил със св.С.Х.С. и св.Г.Х. ***, в заведението на
„Автогарата” в с.Г.около обяд. Тримата са ловци и са от ловната дружинка на селото, на която председател е св.Ц.Ч., като се
били разбрали предварително в същия ден да захранят дивите животни, тъй като
било зима и за да оцелеят. Св.Ц.Ч. бил с джипа си „Нисан-Патрол”, на който бил натоварил чували с храна и в
заведението пили по едно кафе. След това тримата тръгнали с джипа извън селото
през гората в местности покрай него – „Дордин дол”,
„Помпена станция”, „Оджов припек”, където спирали и
оставяли зърно в хранилките. Обхода бил около 30-40 км., на бавен ход с джипа,
защото било разкаляно и трудно за придвижване по земните пътища. Прибрали се по
тъмно в с.Г., като св.Ц.Ч. оставил двамата свидетели – св. С.С. и св.Г.К. на мястото
откъдето ги бил взел – пред заведението на „Автогарата”.
Подс.М.Ц.Ч. в същия ден 12.01.2016 год.
около обяд също ходил до заведението на спирката, известно като „Автогарата”.
Там отишъл със собствения си л.а.”Мерцедес С 180” с ДК ***, черен на цвят,
като в заведението заварил приятеля си св.И.Й.Т.. В заведението двамата седяли около час, като пили кафе и си говорили. След това
подс. М.Ч. с колата отишъл до дома на приятелката си св.Т.Б. ***, взел я и я
закарал до гр.Б.С., тъй като тя работела там в едно кафе и смяната и започвала
в 15.30 ч. С тях бил в колата и св.И.Й.Т.. След това подс. М.Ч. се върнал с
автомобила си в с.Г.и спрял пред домът си на ул.”***” ***. Двамата – подс.М.Ч.
и св.И.Й.Т. започнали да си говорят в колата, когато ги забелязъл
и към тях се присъединил приятелят им св.Д.Е.К., случайно минавайки по улицата.
Св.Д.К. влязъл в колата на подс. М.Ч. и тримата си разговаряли до към 18.00 ч.,
когато се стъмнило и тримата се прибрали по домовете си.
В същия ден на 12.01.2016 год. св.Р.А.И.
станал около 09.00 ч. и казал на баща си св.А.И.Д., че ще излиза с приятели по
центъра на с.Г.да пие кафе и да се видят. Св.Р.И. се видял сутринта след 09.00
ч. и с брат си св.И.И., като се качил при него на
- 6 -
втория етаж на къщата за да пият кафе и до към обяд били
заедно. След това св.Р.И. излязъл от къщи, в неустановен точен час по делото, и
отишъл към центъра на селото в клуб „Грийн”, където
бил и собственика му св.В.В.П.. Там св. Р.И. пил кафе и играл „Плестейшън” със св.В.В.П., като не се установи безспорно по
делото имало ли е първоначално други лица в заведението. В един момент св.В.В.П.
казал на св.Р.А.И., че ще се обади на баща си св.В.Д.П. с прякор „***”, тъй
като същия иска да говори нещо с него. По едно време влезли св.В.П. „***” и св.В.Т..
Било казано на св.Р.И., че трябва да каже, че е бил бит от подс.М.Ч., за което
трябва да отиде до болницата в гр.В., за да изкарат документ, тъй като знаят,
че има заболяване и все нещо ще излезе на скенера. Св.Р.И. им се примолил да не
то заместват, но му било казано от св.В.П. – „***”, че ако не отиде, ще види
семейството си изклано, ще ги избие всички и цяло
село ще пищи. Св.Р.И. много се уплашил и фактически се съгласил да прави
каквото му кажат. След обяд около 16.30 - 18.00 ч. св.В.В.П. откарал с лек автомобил,
с неустановена марка и модел по делото, св.Р.А.И. *** до МБАЛ ”Христо Ботев”. В
ЦСМП на болницата св.Р.И. постъпил в 18.11 ч., като заявил на прегледа при лекаря,
че му е нанесен удар по дясна скула от друго лице с юмрук, има главоболие и
губил съзнание, което било отразено в Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение № 000720/12.01.2016 год., с основна диагноза „мозъчно сътресение”. В
графа „Обективно състояние” на листа било посочено, че същия е контактен, адекватен,
ориентиран, без видими данни за побой. Назначени му били редица изследвания. В
21.30 ч. св.Р.И. напуснал спешното отделение.
Същевременно от болницата подали сигнал до
дежурния при РУ-В.за постъпило лице, което било заявило, че му е нанесен побой.
Дежурния ОДЧ при РУ-В.изпратил за проверка на случая св.А.Г.И. и св.Б.Б.Б.,
двамата полицаи ООР /”Охрана обществен ред”/ при РУ-В.. Пред двамата полицаи
св.Р.И., който чакал за рентген пред един от кабинетите на спешния център,
заявил, че в с.Г., го „пресрещнал” на улицата подс. М.Ч. и го ударил няколко,
2-3 пъти в областта на главата. Заявил,че в гр.В.го е докарал негов приятел и
друго
-
7 -
не споделил пред полицаите, като бил сам. Двамата полицаи
св.А.И. и св.Б.Б. разговаряли и с лекар, който им обяснил, че Р. има спукване
на черепа отзад откъм тила и че трябва да остане под наблюдение. Двамата
полицаи не видяли външно по св.Р.И. да има видими
следи от удари по лицето. Докато чакали да дойде хирург да види снимките от
рентгена на св.Р.И., пристигнал разследващ полицай от РУ-Б.С.. Св.Р.И. отказал
да остане под наблюдение в болницата, както му било препоръчано от лекаря и си
тръгнал, като вечерта останал в гр.В.в жилище на св.В.В.П., на неустановен по
делото адрес. Двамата полицаи св.А.И. и св.Б.Б. докладвали на дежурния при РУ-В.,
какво им е казал св.Р.И. за случая.
След напускането си на ЦСМП-В., пред
болницата св. Р.А.И. бил пресрещнат от журналисти, които според св.Р.И. били
уведомени от св.П., на които дал изявления за случая, които били заснети и
отразени публично. След това за времето от 19.50 ч. до 20.20 ч. същата вечер в
гр. В., св.Р.И. бил разпитан в качеството на „свидетел” от разследващ полицай
от РУ-Б.С.. В тези си показания заявил,че се познава с подс.М.Ч., като е в лоши
отношения с него и посочил защо. Заявил, че днес 12.01.2016 год. след обяд,
като точен час не може да посочи, ходил до центъра на селото за да си купи
цигари. Взел ги и си тръгнал да се прибира към къщи пеша. Бил застигнал на улицата,
почти пред домът си, от тъмносин джип „Нисан-Патрул”,
от който слязъл подс.М.Ч., който започнал да го обижда и псува. Св.Р.И. го
попитал какво му е направил, при което, без да му отговори подс.М.Ч. замахнал с юмрук и
го ударил в главата. Ударил го само веднъж и той паднал на пътя в снега. Подс.М.Ч.
го ритнал с крак и казал, че „другия път ще бъде повече”. След това се качил в
колата и си тръгнал. На св.Р.И. му причерняло, изгубил съзнание, като не знае
за колко време, но след като се поосвестил се обадил
по моб.телефон на св.В.В.П.. На св.В. В.П. казал по
телефона да дойде да го вземе, като му обяснил къде е и поиска да го закара до
болницата, което същия сторил и го откарал в ЦСМП-В.. Посочил, че не си спомня
да е видял някой друг, нито на улицата, нито в колата.
- 8 -
Св.И.К. *** и бил дежурен по криминална в
РУ-Б.С., когато около 18.00 ч. същия ден на 12.01.2016 год. му се обадил
дежурния от ОД на МВР-В.и му предал, че в МБАЛ”Христо Ботев”-В.е постъпил за
лечение св.Р.И., който е съобщил, че е бит от подс. М.Ч.. Св.И.И. намерил подс.
М.Ч. *** и го довел в РУ-Б.С.,където му снел обяснения, в които същия отрекъл
същия ден да е виждал и да е нанасял побой на св.Р.И.. Подс. М.Ч. не бил
задържан, поради здравословни причини, а бил освободен. Св.И.И. му връчил
призовка да се яви на другия ден 13.01.2016 г. в 09.30 ч. за разпит при колега
оперативен работник /ОР/, като на разписката екземпляр за връчване на призовката
е отбелязано, че същата е връчена на 12.01.2016 год. в 21.35 ч.
На другия ден 13.01.2016 год. в гр.В., св.Р.И.,
в 12.15 ч. се явил на преглед при съдебен лекар в МБАЛ ”Христо Ботев”-В.. Там
бил прегледан от съдебния лекар, като представил медицинските документите от
прегледите и изследванията си предния ден. Съобщил на съд.лекар, че на 12.01.2016
год. около 16.45 ч. му бил нанесен побой от познат младеж, който го ударил с
ръка, при което паднал, опитал се да стане, но му причерняло. Посочил, че не е
повръщал, но имал световъртеж, имал болки в главата и носа, получил гърч на
лявата ръка, но можел да движи пръстите си. Съд.лекар установил на дясна буза
под скулата леко изразен овален оток с размери 3/1.5см., а в окосмената част на
главата в дясно тилно средно изразен кръгловат оток с
диаметър 6 см.
Заключението от прегледа и представените мед.документи е, че св. Р.И. има
ограничено линейно счупване на тилната кост в дясно с надлежен оток на меките
тъкани без наличие на рана, дискретен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с
оток и оток на дясната буза. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
време и по начин посочени от освидетелствания. Причинено е временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, с оздравителен период от около
две-три седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.
На 13.01.1016 год. в гр.Б.С., в 15.50
ч., св.Р.И. бил разпитан пред съдия в
РС-Б.С.. В тях посочил, че предния ден, към 16.30 ч.-17.00 ч., почти до тяхната
улица го пресрещнал /„ме
-
9 -
пресрещна”/ подс. М.Ч. със син джип „Нисан-Патрул”,
свалил прозореца и му казал „мангал, циганин”, като го препсувал
на майка. Св.Р.И. го попитал защо го обижда, какво му е направил, при което
подс.М.Ч. без да казва нищо повече слязъл от джипа и го ударил само един път в
лицето, от дясната страна, в скулата с юмрук. Св.Р.И. се подхлъзнал, тъй като
имало сняг и паднал назад, при което си ударил главата в тилната част в камък.
Опитал се да стане, но не могъл и се обадил по моб.телефон
на св.В. В.П. да дойде и да го закара до в къщи. Св.В. В.П. дошъл, помогнал му
да стане и го попитал дали да не го откара в болницата в гр.Б.С.или в гр.В..
Св.Р.И. му казал да го откара до гр. В., тъй като се страхувал от бащата на
подс.М.Ч. – св. Ц.Ч.. В същия ден пред съдия в РС-Б.С.бил разпитан и св.В.В.П..
Същия потвърдил, че св. Р.И. му се е обадил по моб.телефон,
като му казал „че М. го е ударил”, паднал е и не е добре. Обяснил му къде се
намира и отивайки на мястото св.В. В.П. го заварил паднал на земята и му
помогнал да стане. Откарал го до болницата, като Р. бил в съзнание, но
неадекватен, като по пътя до болницата си обръщал постоянно главата и очите.
Впоследствие му казал, че подс. М.Ч. го бил ударил в областта на слепоочието.
С Постановление на РП-Б.С.от 13.01.2016
год. и след изрична Жалба до БСлРП от св.Р.А.И., е
взета мярка за защита на свидетеля Р.И. и родителите му, на адреса в с. Г.,
съгласно чл.123 ал.2 т.1 от НПК – „лична физическа охрана”. Пред съда св.Р.И.
заяви, че охраната е поискал не за да бъде пазен от подс. М.Ч. и неговото
семейство, от които не е получавал никакви заплахи и закани, както е посочил в
молбата, а фактически да бъде пазен от св.В.П. – „***” за да не го убие същия.
На 15.01.2016 год. в 13.45 ч. на подс. М.Ч.
било повдигнато обвинение за причиняване на средна телесна повреда на св. Р.И.,
по хулигански и расистки подбуди, и след като е извършил друга средна телесна
повреда, за която няма влязла в сила присъда и извършване на деянието при
условията на „повторност” – по чл.131 ал.1 т.6, т.7 и т.12 вр.
чл.129 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК. Подс.М.Ч. дал
обяснения в присъствието на защитник, в което отрекъл да е нанасял побой на св.Р.И.,
както и да го е виждал на 12.01.2016 год. Подс.М.Ч. бил
- 10 -
задържан за срок от 72 ч. с постановление на прокурор при
БСлРП, като било внесено искане в БСлРС
за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража”. В същия ден с
Определение на БСлРС било оставено без уважение на БСлРП за вземане мярка „Задържане под стража” и на подс.М.Ч.
била взета мярка „Парична гаранция” в размер на 2000 лв., която била потвърдена
с Определение на ВОС на 20.01.2016 год.
На 18.01.2016 год. св.Р.И. отново дал
показания за случая, този път пред разследващ полицай в РУ-Б.С.. В тях подробно
обяснил откога и поради какви обстоятелства са влошените му отношения с подс.М.Ч.,
като посочил и свидетели на случаите. За случая на 12.01.2016 год. дал
по-обширни и подробни показания. Заявил, че около 12.30-13.00 ч. е отишъл в
дискотеката на с.Г.за да пие кафе и там бил със св.В.В.П., като освен тях
нямало други хора. Стоял дам до около 16.00 ч. и отишъл да си купи цигари в
магазина на св.К.Б., която била там и от нея си купил цигари. След това си
тръгнал към дома и малко по-надолу от домът му го настигнал подс.М.Ч. с джип „Нисан-Патрол”,тъмно син, като в джипа
било и лицето И.Т., който седял на задната седалка. Сочи, че подс.М.Ч. спрял до
него, започнал да го псува на майка и да му вика „помияр”,
говорил за туморите му, като му пожелавал още да го хванат, да не го излекуват
и да умре. Св.Р.И. го попитал защо го обижда,псува и какво му е направил, при
което подс.М.Ч. слязъл от колата и го ударил с лявата ръка от дясната страна на
лицето в областта на скулата. На земята имало сняг, кал и камъни. След удара
св.Р.И. се подхлъзнал, паднал назад и си ударил главата в долната част на тила
отзад в един камък.От удара на главата в камъка го заболяло много, причерняло
му, не могъл да се изправи. През това време подс. М.Ч. тръгнал към колата с
намерение да вземе една бухалка, която се намирала до вратата между нея и
седалката, но лицето И.Т. го спряло и му казало да го остави. Подс. М.Ч. се
качил в джипа и му казал, че другия път ще бъде повече и че, не забравя.
Двамата тръгнали с джипа в посока към махалата. Св.Р.И. се опитал да стане, но
не успял защото му причерняло и му се виело свят. Обадил се по моб.телефон на св. В.В.П. и му обяснил какво се е случило и
го помолил да дойде и да му помогне. Св.В.В.П. дошъл след около 10 минути, през
което време св.Р.И. лежал на земята. Св.В.В.П. помогнал на св.Р.И. да се качи в
колата
- 11 -
му и св. Р.И. го помолил да го закара до болницата в гр.В.,
защото се страхувал от св.Ц.Ч., да не дойде при него в болницата да го заплашва
да не подава жалби. След това по пътя от с.Г.до гр.В.му се губят моменти. В болницата
в гр.В.в спешния център го приели на лечение и му казали, че трябва да остане,
но той отказал, поради страх от св.Ц.Ч. да не дойде в болницата да го бие.
Вечерта останали със св.В.В.П. ***. След инцидента му причерняло, виело му се
свят, имал силно главоболие и го стягали гърдите. Три дни след инцидента
почувствал виене на свят, имал повръщане и високо кръвно налягане, затруднено
дишане и получил гърч на пръстите на лявата ръка. Посочил още, че на инцидента
с подс. М.Ч., освен лицето И.Т., нямало други свидетели на случилото се и не
видял никой на улицата, като не знае някой да е видял какво се е случило.
В същия ден на 18.01.2016 год. с разрешение
на РС-Б.С.било извършено претърсване на л.а.”Нисан Патрол” с ДК № ***и л.а. „Мерцедес С 180” с ДК № ***, с цел
намиране и изземване на „дървена бухалка”, но такава не била намерена.
Претърсен била и къщата находяща се на адрес с.Г., ул.”***” ***, ползвана от
св.Ц.Ч. и в негово присъствие, но също не била открита бухалка.
В неустановен точно ден по делото, на 19
или 20.01.2016 год. св.Р.И. бил извикан заедно с брат си св.И.И., в заведението
на св.В.Т.. Двамата отишли и там заварили св.В.Г.Т. и баща му св.Г.Т.. Тогава св.В.Т.
им казал: „Това ви е свидетеля и ще ти
покажем къде е било”, като посочил баща си св.Г.Т.. Св.Г.Т. казал, че ако
св.Р.И. се откаже, ще изпие две ракии и ще ги избие всичките, визирайки семейството
на св.И.. Св. Р.И. твърди, че лично е виждал оръжие притежавано от св.Г.Т. и след
разговора направил каквото му казали.
На 20.01.2016 год. св.Р.И. се обадил лично
на разследващия полицай по моб.телефон, а след това
бил разпитан в качеството му на свидетел, при което заявил, че на има очевидец
на случая и посочил св.Г.Ц.Т..
На 29.01.2016 год. в с.Г.се провел
следствен експеримент, на който св.Р.И. посочил мястото на случая, посоката на
движение, посоката от която с джип е дошъл подс.М.Ч., как
- 12 -
е ударен и къде е паднал. Мястото посочено от св.Р.И. ***”
пред дом ***.
На 02.02.2016 год. св.Г.Т. бил разпитан
пред съдия в РС-Б.С., в присъствието на защитника на подс. М.Ч. – адв. И.Н.. В
тези показания св.Г.Т. разказал, че е видял момента в който подс.М.Ч. удря св.Р.И.
и същия пада на земята.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ от ДП с експерт
съдебния лекар д-р Р.А., потвърдена и пред съда, св.Р.А.И. е получил:
ограничено линейно счупване на тилната кост в дясно с надлежен оток на меките
тъкани без наличие на рана, дискретен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с
оток и оток на дясната буза. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
време и по начин посочени от освидетелствания. Причинено е временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, с оздравителен период от около
две-три седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Към СМЕ
със „забележка” е посочено, че се прилага и копие от извършен преглед на И.,
което е неделима част от настоящата СМЕ, който преглед фактически е СМУ /съдебно-медицинското удостоверение/ от 13.01.2016 год.
С Разпореждане от 12.02.2016 год. по НОХд № 72/2016 год. по описа на БСлРС
е взета мярка за защита на свидетеля Р.И. и родителите му, отново по негово
искане, „лична физическа охрана, считано от 13.02.2016 год. до 16.03.2016 год.
На съдебното следствие по настоящето дело,
първоначално св.Р.И. даде показания на 22.02.2017 год. в които фактически
потвърди показанията си дадени на ДП за случая станал на 12.01.2016 год. В с.з.
на 10.04.2017 год. при допълнителен разпит, св.Р.И. заяви, че в джипа с подс.М.Ч.
на 12.01.2016 год. не е било лицето св.И.Й.Т., разпитван на ДП и пред съда в
същото с.з., като свидетел по делото, а негов братовчед със същите имена /малко
име и фамилия/ И.П.Т., който живее близо до тях.
На 04.05.2017 год. в гр.С., при разпит по НОХд № 52/ 2017 год. по описа на СпНС,
св.Р.И. давайки показания за различни случаи, предмет на повдигнато обвинение
по това дело, заявил, че на 12.01.2016 год. не му е нанасян побой от подс. М.Ч.,
а е бил принуден да каже това със заплахи от
- 13 -
страна на св.В.Д.П./”***”/ в присъствието на св. В.В.П. и
св. В.Г.Т.. В с.з. по настоящето дело на 13.09.2017 год. св.Р.И. потвърди тези
си изявления и заяви, че не е имало такъв случай, а именно на 12.01.2016 год.
да е бит от подс.М.Ч.. Същия заяви, че бил заплашен за да каже, че е бит от
подс.М.Ч., от св.В.Д.П. /”***”/,като присъствали св.В.В.П. и св.В.Г.Т.. След
това, няколко дни по-късно, имал среща със св.Г.Т., в присъствието на св.В.Т. и
брат си св.И.И., при което му било казано от св.В.Т., че баща му св.Г.Т. му е
свидетел по случая. Св.Г.Т. казал на св.Р.И., че ако се откаже от показанията,
които е дал за случая, ще избие две ракии и ще ги избие всичките, при което св.Р.И.
фактически много се уплашил, тъй като знае, че св.Г.Т. има много оръжие. Св.И.И.
подкрепи своя брат св.Р.И. в тези показания, с което фактически двамата братя
се отрекоха от първоначалните си показания.
По ДП
***0/2016 год. по описа на ГДБОП, въз онова на което е образувано НОХд № 52/2017 год. по описа на СпНС,
подс. М.Ч. и баща му св.Ц.Ч. са обвинени в различни престъпления в условията на
ОПГ /организирана престъпна група/ по чл.321 от НК, в съучастие с лицата Д.Е.К.,
И.П.Т.,И.Й.Т., К. М.К.ов, С.М.Д. и В.Д.Ф., като през
м.май на 2016 год. спрямо подс.М.Ч. и св.Ц.Ч. са били взети мерки за неотклонение
„Задържане под стража”, на подс. М.Ч. изменена на по-късен етап в „Домашен
арест”.
След промяната в показанията на св.Р.И. и
при очните им ставки пред съда със св.Р.И., свидетелите - Г.Т., В.Т. и В. Д.П. /”***”/, отрекоха
категорично да са заплашвали по някакъв начин св. Р.И., фактически да излъже и
да каже, че е бил бит от подс.М.Ч.. Св.В.Т. и св.В.Д.П. /”***”/ заявиха, че
братята св.Р. и св.И. И., са били подкупени срещу 24 хил.лв. за да се откажат
от показа-нията си срещу Ч., като парите е дала
съпругата на кмета чрез и със съдействието на св.Ц.Й. – адвокат и лице с
имената Ц.Т.„***”. Св.Ц.Й. категорично отрече да е давала някакви парични
- 14 -
суми на св.Р. и И. И., както и
св.И. да са се срещали в нейната адвокатска кантора с лицето Ц.Т.„***”.
Съгласно заключението на Допълнителна СМЕ
от 12.05.2017 год. потвърдена пред съда в с.з. на 05.06.2017 год., с експерти
д-р Р.А. и д-р Г.К., назначена по искане на прокурора и със задача след запознаване
с всички материали от ДП и от съд.следствие, мед.документи и разпити на
свидетели, в т.ч. и св.Р.И. и неговите близки – баща и брат, и допълнително
постъпили писма-справки и мед.документи от ЦСМП-В.и УМБАЛ”Св.Анна”-С., да се
даде заключение за вида и характера на причинената телесна повреда на св.Р.И., механизма
на причиняването им и имало ли е опасност за живота и здравето на лицето след
деянието, както и продъл-жителността на оздравителния
период, заключението потвърждава първоначалната СМЕ, а именно – св.Р.А.И. е
получил: ограничено линейно счупване на тилната кост в дясно с надлежен оток на
меките тъкани без наличие на рана, дискретен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки с оток и оток на дясната буза. По механизъм уврежданията отговарят да
бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
по време и по начин посочени от освиде-телствания.
Причинено е временно разстройство на здравето, не опасно за живота, с
оздравителен период от около две-три седмици при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес. От медицинските документи не е установено по обективен
начин влошаване на здравословното състояние след настъпване на инцидента. Субективните
данни в делото не могат да служат, като основание за поставяне на съдебно-медицинска диагноза.
Съгласно заключението на втора Допълнителна
СМЕ от 05.11.2017 год. потвърдена пред съда в с.з. на 29.11.2017 год., с
експерти д-р Р.А. и д-р Г.К., назначена отново по искане на прокурора и със
задача след запознаване с новите показания на св.Р.И. /в които отрича да е
удрян/ и с всички събрани материали, да се отговори дали установените травматични
увреждания описани в Спешното отделение на МБАЛ ”Хр.Ботев”-В.са
в резултат на старо заболяване от което е лекуван същия, заключението е, че в
учебниците по Съдебна медицина е посочено дословно, че „Голяма диагностична трудност представлява кръвоизливите по основата на
главния мозък под меките мозъчни обвивки, повече от които настъпван спонтанно
на базата на вродени аневризми на мозъчните
- 15 -
артерии или в
следствие на хипертонична болест. Съвпадението им по време с травма създава
значителни затруднения в клиничната и съдебно медицинската диагностика…”. В случая с Р.И. при прегледа в СО при МБАЛ”Хр.Ботев”-В.при прегледа в 18.11 ч. на 12.01.2016 год. е
констатирано наличие на дискретни кръвни колекции под меките мозъчни обвивки
двустранно тилно-слепоочно и към основата, общо- мозъчен оток, наличие на
ограничено линейно счупване в тилно в дясно. Поставена е диагноза: мозъчно
сътресение. В клиничната практика диагнозата мозъчно сътресение понякога се
поставя основно и въз основа на субективни оплаквания от страна на пострадалото
лице, че е претърпяло удар в областта на главата, дори и без видими
наранявания. Това обстоятелство от клинична гледна точка е правилно, с цел
настаняване на пострадалото лице в здравно заведение за наблюдение и лечение,
като наблюдението се извършва за евентуални късни усложнения от страна на
централната нервна система. В случая субективните оплаквания от страна на Р. И.
са били подкрепени и от направеното КТ /скенер/ на черепни кости и главен
мозък. Диференциалната диагноза е трудна, т.е. да се отграничи дали
установените минимални кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и общомозъчен оток са в резултат на травма или в резултат на
вродено заболяване – хидроцефалия /воднянка на мозъка/ и така отразената хипертонична болест.
Лицето Р.И. е напуснало здравното заведение, поради което не е могло да са
направи диференцирана диагноза на състоянието му. Поставената диагноза „мозъчно
сътресение” е в резултат на снетите анамнестични
данни и лекарите извършили прегледа и изследванията не са имали основание да се
съмняват в съобщените обстоятелства. Пред съда експерта д-р Р.А. допълни, че
предишните оперативни интервенция по св.Р.И. са били в ляво, челно, като в
дясно тилно е травматично счупване, но при черепните кости не се образуват „калоси”, т.е. срастване на костта, докато останалите кости
образуват, но черепните не образуват и не могат да се отграничат точно кога са
получени във времето.
Св.В.Д.П. - ”***”, е осъждан
многократно – досега с общо 5/пет/ влезли в сила оконча-телни
осъждания, като има и шеста присъда, постановена от РС-В.на
04.01.2018 год., не влязла в сила. Първото му осъждане е още от 1984 год. на
Военен Съд-П., от 3/три/ месеца „лишаване от свобода” – условно с 3/три/
годишен изпитателен срок, като няма данни за
- 16 -
какво деяние и кога е
влязла в сила присъдата, тъй като бюлетина за съдимост е изгорял при пожар през
1992 год. и данните по него не са пълни. Второто му осъждане е по дело на
Окръжен Съд-В., като с присъда на Софийски Апелативен Съд е отменена
оправдателна присъда на ВОС и е осъден на 3/три/ години л.с. – условно за срок
от 3/три/ години, както и на 3/три/ год. лишаване от право да управлява МПС, за
престъпление по чл.342 ал.3 б.”б” вр. ал.1 от НК,
причиняване на смърт поради непредпазливост, за деяние извършено в гр.Б.С.на
05.04.2003 год., в сила от 15.02.2007 год. Третото осъждане е отново по дело на
Окръжен Съд-В., отново по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.1
от НК, причиняване на смърт по непредпазливост, на две лица пешеходци,след
употреба на алкохол, като е избягал след деянието, станало на 23.05.2006 год.
на пътя между с.К.и с.Л., като е осъден на 2/две/ год. и 6/шест/ месеца л.св. -
условно за срок от 5/пет/ години, както и на 3/три/ год. лишаване от право да
управлява МПС, като с решение на САС е отменено приложението на чл.66 от НК, в
сила с Решение на ВКС от 09.01.2008 год. С Определение на Окръжен Съд-В.от
11.03.2008 год. е определено едно общо наказание по двете дела на ВОС в размер
на 3/три/ години л.с. – условно за срок от 5/пет/ години, както и на 4/четири/
год. и 6/шест/ месеца лишаване от право да управлява МПС, в сила от 24.06.2008
год. Четвъртото осъждане е по дело на Софийски Районен Съд за престъп-ление по чл.318 ал.1 от НК, противозаконно служене
с официални документи издадени на друго лице, лична карта и СУМПС, с цел да
заблуди властта, извършено на 11.09.2007 г. в с.Горни Богров,
като е осъден на глоба от 300 лв., в сила от 28.01.2008 год. Последното му пето
осъждане, което е влязло в сила и за което понастоящем пребивава в Затвора-В.,
е за случай станал в с.Г.през м.ноември на 2011 год. в заведение „Амазония” – противозаконно лишаване от свобода на две лица
/мъж и жена/, кумове на сватбата му от м.март 2011 г., с които се е гаврил
и ги е принудил да претърпян нещо против волята им, като същевременно е
повредил автомобила им, в присъствието на сина си св.В.В.П. и бармана, в
държаното тогава от него заведение. Първоначално за този случай св.В.Д.П., след
споразумение с прокурор
- 17 -
при БСлРП, бил осъден от БСлРС при
одобряване на споразумението с общо наказание „Пробация” за срок от по 1/една/
година и 6 /шест/ месеца, в сила от 21.08.2012 г. С Решение от 06.03.2013 год.
ВКС е отменил по реда на възобновяването протоколното определение за одобряване
на споразумението от БСлРС по НОХд
№ 328/2012 г. С Присъда по НОХд № 30180/ 2013 год. на
РС-М., св. В.Д.П. е осъден с общо наказание от 4 /четири/ години „лишаване от
свобода” при „строг” режим, като е приведено в изпълнение и 3/три/ годишното
условно наказание по двете дела на ВОС, също при „строг” режим, в сила от
18.11.2016 г. с Решение по ВНОХд № 503/2017 год. на
Окръжен Съд-М.. С Решение от 13.07.2017 год. по НД № 503/ 2017 год. по описа на
Софийски Апелативен Съд е оставена без уважение молбата на осъдения В.Д.П. за
възобновяване на наказателното производство по делата на РС и ОС-М.. В случая
понастоящем фактически св.В.Д.П. търпи наказание „лишаване от свобода” в размер
от общо 7/седем/ години в Затвора-В., считано от 12.12.2016 год. В Ареста на
ОЗИН-В., св.В.Д.П. е бил задържан неколкократно, като
за предпоследно за времето от 10.07.2012 год. до 21.08.2012 год., а за последно
за времето от 08.09.2016 год. до 12.12.2016 год. По последното шесто осъждане
от РС-В., не влязло в законна сила към настоящия
момент, по НОХд ***23/2017 год. на ВРС, с Присъда от
04.01.2018 год. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно - на 03/04.09.2016 год. в село Г.,
област В.се е заканил с убийство на Ц. ***/майка на подс.М.Ч./ и това
заканване, изразяващо се в думите „ще
сереш кръв, ще повръщаш кръв, дете в майка ще реве, ще те убия”, би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Подс. М.Ц.Ч. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Считано към м.януари на 2016 год. е бил ученик в 12-ти клас на СОУ”Христо Ботев
- с.Г., „Самостоятелна форма на обучение”, като е с много добри характеристични
данни от Директора на училището /л.171 от ДП/ - в добри взаимоотношения с
учениците и
- 18 -
учителите. Проявява интерес към учебния процес и полага усилия
за овладяване на знанията. Концентрира вниманието си и се справя добре по различните
учебни предмети. Притежава добра култура на речта и умее да разсъждава логично.
Изслушва и участва в разговор. Може да работи
екип. Не нарушава правилата относно дисциплината в училището. С лоши
характеристични данни по данни от полицията /л.15 ДП/ - конфликтен, познат сред
обществото на с.Г., околните села и гр.Б.С.с множество скандали, сбивания и
хулигански прояви, криминално проявен и поддържащ контакти предимно с
криминално проявени лица от с.Г.и гр.Б.С.. Не се ползва с добро име в
обществото. По НОХд № 308/14 год. на БСлРС, за деяние по чл.339 ал.5 вр.
чл.63 от НК, на 12/13.04.2014 год. в гр.Б.С.,като непълнолетен,без разрешение
прибиране на огнестрелно оръжие и боеприпаси, пистолет „Макаров”
и 6 бр. патрони, подс. М.Ц.Ч. по реда на чл.61 от НК е бил освободен от
наказателна отговорност и делото е изпратено на МКБППМН-Б.С.за налагане на
възпитателна мярка по ЗБППМН, в сила от 12.11.2014 год. С Решение от 17.02.2015
год. по Възпитателно дело ***/2015 год. МКБППМН-Б.С.налага на подс.М.Ч., за
деянието възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.4 от ЗБППМН „Поставяне под надзор
на родителите, със задължение за засилени грижи”. Осъждането на подс.М.Ч. е по НОХд ***85/14 год. на БСлРС с
Присъда на ВОС от 12.02.2015 год. е признат за виновен за извършено деяние по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 вр.
чл.63 от НК, като непълнолетен, причиняване по хулигански подбуди на средна
телесна повреда на едно лице, на 29.03.2014 год. в гр.Б.С., като е осъден на 10/десет/
месеца „лишаване от свобода” – условно с 2/две/ годишен изпитателен срок, в сила
от 03.07.2015 год. с Решение на ВКС. По НОХд №
297/2015 год. на РС-Б.С., преобразувано в НОХд №
773/2016 год. на РС-Б.С.и изпратено за разглеждане на РС-К.с Определение от
20.01. 2017 год. на ВКС, за която няма влязла в сила присъда, подс. М.Ч. с обв.акт на БСлРП от 05.06.2015
год. по ДП ***54/ 2014 год. на БСлРП е обвинен в
извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129
ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.63 от НК – затова, че на 09.03.2014 год. в гр.Б.С., в дискотека „Екстази”,
като непълнолетен, в съучастие с още 4 /четири/ пълно-летни
лица от с.Г., а именно лицата – С.Ц.Ч., М.Г. К., В.Х. Ч.и П.И. Л., са причинили
средна телесна
- 19 -
повреда на едно лице от гр.Б.С., като деянието е
извършено по хулигански подбуди. Няма данни по делото това дело да е приключило
на първа инстанция. Както се посочи и по горе по ДП ***0/2016 год. по описа на
ГДБОП, въз онова на което е образувано НОХд № 52/2017
г. по описа на СпНС, подс.М.Ч. и баща му св.Ц.Ч. са
обвинени в различни престъпления в условията на ОПГ /организирана престъпна
група/ по чл.321 от НК, в съучастие с лицата Д.Е.К., И.П.Т., И.Й. Т., К. М.К.ов, С.М.Д. и В.Д.Ф., като през м.май на 2016 год. спрямо
подс.М.Ч. и св.Ц.Ч. са били взети мерки за неотклонение „Задържане под стража”,
на подс. М.Ч. изменена на по-късен етап в „Домашен арест”. За това дело пред СпНС, също няма данни по настоящето дело, да е приключило
на първа инстанция.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията пред съда и на ДП от подс. М.Ц.Ч., напълно и частично
от показанията на свидетелите – Р.А.И., И.А.И., А.И.Д., А.Г.И., Б.Б.Б., И.К.И.,
Т.Й.Б., Д.Е.К., К.Е.Б., И.Й.Т., И.П. Т., Ц.К.Ч., С.Х.С., Г.Х.К., Ц.Й.В., Г.Ц.Т.,
В.Г.Т., В.В.П. и В.Д.П., от заключе-нието на съдебно-медицинската експертиза/СМЕ/ от ДП на експерта д-р Р.А.,
потвърдена и пред съда и двете допълнителни СМЕ назначени на съдебното следствие
с експерти д-р Р.А. и д-р Г.К., както и от писмените доказателства – от
досъдебното производство /ДП/, както следва: характеристика на подс. М.Ч. на л.
15 и на л. 171 от ДП; справка от РУ-Б.С.на л. 16; справка за съдимост на
подсъдимия на л.17-19 и на л.149-150; СМУ на л. 20, медицински документи за Р.И. на л. 21-27 и л. 30-34, медицински документи за М.Ч. на л. 44-46; писмо ЦСМП
на л. 51, Присъда ВОС на л.62-68, БСлРС на л.69-72,
Решение на ВКС на л.73-76, Присъда БСлРС на л.77-81, обв.акт на л.88-90, л.91-96, Справка БСлРП
на л.95, Протокол за доброволно предаване на л.104, Мед. документи на
л.105-114, Определение на БСлРС на л.122 -
- 20 -
123, Протоколи за претърсване и изземване на л. 125, на л.126-127, в препис
на л.128, и на л.129-130 в препис на л.131, Опред. на
БСлРС на л.137-139, Определение на ВОС на л.140-144,
Протокол за следствен експеримент на л. 165, в препис на л. 166, с фото-албум на л. 167-169; в цялост материалите по НОХД № 72/2016 г. по описа на РС – Б.С.и
НД № 811/2016 г. на ВКС, и от
съдебното следствие по настоящето
дело НОХд ***058/2016 г. на РС-В.,
както следва: Постановление на Специализирана Прокуратура – С./СпПС/ на л.48, писмо от д-р А. на л.60 с препис от СМУ на
л.61, писмо от СпПС на л.62 с Пост. от 12.12.2016 г.
на л.62 гръб – л.63, Пост. за привличане на обв. на
л.64-68, същите документи от СпПС и на л.80-92, както
и на л.95-107, писмо-справка от БСлРС на л.113 с
препис от обв.акт на л.114-118, писмо-справка от
МБАЛ-Б.С.на л.164, писмо-справка от ЦСМП-В.на л.166 с приложени 2бр. фиша за
СМП на л.167 и л.168, писмо-справка от УМБАЛ”Света Ана”-С.на л.170 с приложени
7 бр. мед.документа на л.171-177, писмо от АПИ на л.181, писмо от БСлРП на л.216 с приложено Пост. от 20.07.2016 г. на л.217,
Протокол от 04.05.2017 г. по НОХд № 52/2017 г. по
описа на Специализиран наказателен съд /СпНС/ на
л.246-268, писмо-справка от БСлРП на л.310 с
приложени документи на л.311-329, писмо-справка от ОДМВР-В.на л.332-333,
писмо-справка ГДИН - Затвор В.на л.359, писмо с документ от БСлРП
на л.360-361, писма-справки от ОДМВР-В.на л.363 и л.368, писмо-справка от ГДИН-С.на
л.369, писмо от РС-М. с приложени съд.актове с мотиви на л.370-392 относно
осъждане на лицето В.Д.П., препис от обв.акт срещу В.
Д.П. на л.395-397, справка за съдимост на В. Д.П. на л.398-405, справка по
преписка на ОДМВР-В.на л.436, писмо-справка от БСлРП
на л.437 с приложено Пост. и съобщение на л.437-439, писмо-справка от ОДМВР-В.на
л.452, препис от Присъда от 04.01.2018 г. по НОХд ***23/
2017 г.
на РС-В.на л.453-454 и писмо-справка от ГДИН –
Затвор-В., ОС”Арести”-В.на л.458.
При така събраните и посочени
по-горе доказателства, съдът приема, че по настоящето дело не се доказа по един
безспорен, категоричен и несъмнен начин, че подс. М.Ц.Ч. е извършил деянието в което е
обвинен, не се установи на съдебното следствие
- 21 -
да има извършено от
него престъпление по чл.131 ал.1 т.6 и т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НК.
По отношение доказателствата,
съдът намира, че следва да отбележи, че с оглед обвинението, което е за
извършено фактически „леко” престъпление по смисъла на закона, а именно - по
чл.131 ал.1 т.6 и т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй
като това престъпление е наказуемо по закон с „лишаване от свобода” до 3 /три/ години,
има законова забрана по чл.159”а” ал.2 от НПК да бъдат събирани данни за
евентуално проведени мобилни телефонни разговори между свидетели по делото във
въпросния ден – 12.01.2016 год. и затова нямаше как съдът да изиска такава
справка служебно. Такава възможност е имало на ДП, тъй като същото е било
образувано за извършено „тежко” умишлено престъпление – по чл.131 ал.1 т.6, т.7
и т.12 вр. чл.129 ал.1 от НК, което престъпление е
наказуемо по закон с „лишаване от свобода” от 2 /две/ до 10 /десет/ години,
като подс. М.Ч. е имал повдигнато обвинение на 15.01.2016 год. за извършено именно
такова престъпление. На ДП на 03.02.2016 год. подс. М.Ч. е привлечен, като
обвиняем за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.6 и т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
За случая по делото са налице
противоречиви доказателства - две групи свидетели, едната група в подкрепа на
обясненията на подс. М.Ц.Ч., че не е извършил деянието, а другата подкрепяща
тезата на обвинението и първоначалните показания на „пострадалия” св.Р.И., че
има извършено деяние, като в един момент на съдебното следствие, двама от
свидетелите – св. Р.И. и неговия брат св.И.И. се отрекоха от показанията си и
фактически преминаха в другата група свидетели – тези подкрепящи обясненията на
подс. М.Ч., че не е извършил деянието в което е обвинен.
Първата група свидетели
подкрепя пряко и косвено обясненията на подс. М.Ц.Ч., че не е извършил
деянието, а именно на 12.01.2016 год. след обяд да е нанасял побой над св.Р.И..
Това са свидетелите - Ц.К.Ч., С.Х.С., Г.Х.К., Т.Й.Б., Д.Е.К., К.Е.Б., И.Й.Т., И.П.
- 22 -
Т. и Ц.Й.В.. Към тази група свидетели на по-късен етап по време на
съдебното следствие се присъединиха св.Р.И. и неговия брат св.И.И..
Втората група свидетели са
първоначално св.Р.И. и св.И.И., техния баща св.А.И.Д. и свидетелите подкрепящи
пряко и косвено първоначалните показания на св.Р.И., че е бил бит от подс.М.Ц.Ч.,
а именно свидетелите – пряко Г.Ц.Т. и косвено свид. В.Г.Т., В.В.П., В.Д.П., А.Г.И.,
Б.Б.Б. и И.К.И., последните трима служители на полицията.
На първо място съдът намира,
че следва да се посочат установените по делото обстоятелства на съдебното
следствие относно личността на „пострадалия” св.Р.А.И., неговото здравословно
състояние в неговата цялост и неговите действителни взаимоотношения с подс.М.Ц.Ч.,
в съпоставка с тези обстоятелства посочени в обвинителния акт на БСлРП. В обв.акт се сочи, че св.Р.И.
считано към месец януари на 2016 год. е бил студент в Технически Университет-Г.и
този месец бил в зимна изпитна сесия, че страда от заболяване на хипофизата - „микро аденом”, доброкачествен
тумор и бил претърпял две операции на главата, поради което е с чувствително
здравословно състояние, както и че се познава с подс. М.Ч. от деца, учили в
едно училище, като още като ученик св.Р.И. бил подлаган на обиди и тормоз от
страна на подс.М.Ч. във връзка с здравословното му състояние и етнически
произход, за което обаче не съобщил на училищните и полицейските власти, а
споделял с брат си св.И.И.. По делото на съдебното следствие не се установи св.Р.И.
към м.януари на 2016 год. да е бил студент в ТУ-Г.и да е бил в сесия. Това сочат
само св.Р.И. и неговия баща св.А.И. на ДП, като няма писмени доказателства
доказващи тези обстоятелства. Все пак обаче по тях не се спори. Относно
здравословното състояние, действително се установи, че страда от заболяване на
хипофизата - „микроаденом”, доброкачествен тумор, за
което е бил претърпял две операции на главата и поради което е с
- 23 -
чувствително здравословно състояние, но се пропускат обстоятелствата, че
това е само едно от заболяванията на св.Р.И.. При първата операция извършена на
03.07.2014 год. в МБАЛ”Св.Анна”АД-С.е отбелязана основна диагноза:„Интракраниална хипертенсия.Левостранна вентрикулометрия” с
придружаващи заболявания: „Арте-риална хипертония. Обезитас. Микроаденом на хипофизната жлеза”. При втората операция извършена на
07.10.2014 год. в същото лечебно заведение е отбелязана основна диагноза: „Обструктивна хидроцефалия”, с
придружаващи заболявания: „Микроаденом на хипофизата.Обезитас”. Съгласно заключението на втората Доп.СМЕ: Диференциал-ната
диагноза, фактически при твърдение за причинена телесна повреда на главата на
св.Р.И. от негова страна, е трудна, т.е. да се отграничи дали установените
минимални кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и общомозъчен
оток са в резултат на травма или в резултат на вродено заболяване – „хидроцефалия” /воднянка на
мозъка/ и така отразената „хипертонична болест”. По отношение твърдяните предишни фактически лоши взаимоотношения с подс.М.Ч., се установи безспорно само, че се
познават от деца, тъй като са учили в едно училище, за което сочи и подс.М.Ч.,
но не се установи, че като ученик св.Р.И. да е бил подлаган на обиди и тормоз
от страна на подс.М.Ч. във връзка с здравословното му състояние и етнически
произход. За тормоз сочат само св.Р.И., св.И.И. и св.А.И., но в случая св.Р.И.
е казал за тези обстоятелства на брат си и баща си, които не са били преки
очевидци на случаите, ако е имало такива. При третия си разпит на ДП извършен
на 18.01.2016 год. св.Р.И. е посочил лица очевидци на някои от случаите, които
обаче не са разпитани да потвърдят за тези случаи. Дори сочи, че е подавал
жалба в РП-Б.С.за един от случаите, за което няма данни по делото. За случай
станал през м.декември на 2015 год. пред клуб „Грийн”
сочи, че е присъствал св.В.В.П., но този свидетел в показанията си на ДП и пред
съда, изобщо не споменава за такъв случай. В случая съдът приема, че св.Р.И.
страда от редица заболявания, в т.ч. и заболяване на хипофизната
жлеза „микроаденом” – доброкачествен тумор, с
претърпени две операции на главата – през 2014 год., поради което е
- 24 -
действително с чувствително здравословно състояние. Познава се с подс. М.Ч.,
като са учили са в едно училище, но не са налице данни за влошени взаимо-отношения между тях,няма установени обиди и/или
тормоз от страна на подс. М.Ч. към св. Р.И. по времето когато са били ученици в
едно училище или след това до 12.01.2016 год.
За този ден – вторник 12.01.2016 год.
съдът приема на второ място, че не се установи на съдебното следствие, да е
имало среща между подс. М.Ч. и св.Р.И.,***, след обяд около 16.30 - 17.00 ч. на
ул.”***” пред ***, при което подс.М.Ч. да е ударил или удрял по някакъв начин
св.Р.И., с което да му е причинил лека телесна повреда. В тази насока от една
страна обясненията на подс.М.Ч. са последователни, безпротиворечиви
и се подкрепят от значителен по обем доказателства. Установи се, че по същото
време и място, за което първоначално св.Р.И. твърдеше, че е бил бит от подс. М.Ч.,
същия е бил пред дома си в с.Г., в лекия си автомобил м.”Мерцедес” и в него е
разговарял дълго време с двамата си приятели св.И.Й.Т. и св.Д.К.. Преди това е
бил закарал със същия л.а.”Мерцедес” приятелката си св.Т.Б. ***, като с тях е
бил и св.И.Й.Т.. Не се установи по делото на съдебното следствие, в същия ден,
час и място, подс.М.Ч. да е управлявал джипа „Нисан-Патрол” за който няма спор, че е собственост на бащата на
подс.М.Ч., св.Ц.Ч.. Св. Р.И. в първоначалните си показания на ДП и пред съда
твърдеше, че именно подс. М.Ч. е управлявал тогава този джип. Св.Ц.Ч., както и
св.С.С. и св.Г.К., са категорични заявявайки, че в същия ден с този джип са
били извън с.Г.някъде от около обяд, в околностите му - местности покрай него –
„Дордин дол”, „Помпена станция”, „Оджов
припек”, където спирали и оставяли зърно в хранилките. Обхода бил около 30-40 км., на бавен ход с джипа,
защото било разкаляно и трудно за придвижване по земните пътища. Прибрали се по
тъмно в с.Г.. Св.И.Й.Т., св.Т.Б. и св. Д.К. също сочат, че в този ден след обяд
подс.М.Ч. е бил със своя л.а.”Мерцедес”, а не с джипа на баща си. Не на
последно място е и обстоятелството, твърдяно от св.Р.И.
едва при третия му разпит на ДП и първоначално пред съда, че в джипа „Нисан-Патрол” заедно с
- 25 -
подс.М.Ч. е било лицето И.Т.,като се установи по делото,
че това не е св.И.Й.Т., разпитван на ДП,а негов братовчед св. И.П.Т., който по
това време не е бил изобщо в с.Г.,а в гр.С.,като същия не е бил изобщо разпитван
на ДП. В джипа не се установи да е имало „бухалка”, както първоначално сочи св.Р.И..
В тази насока на ДП са проведени претърсвания - с разрешение на РС-Б.С.претърсване
на л.а.”Нисан Патрол” с ДК
№ ***и л.а. „Мерцедес С 180”
с ДК № ***, с цел намиране и изземване на „дървена бухалка”, но такава не била
намерена. Претърсена е била и къщата находяща се на адрес с.Г., ул.”***” ***,
ползвана от св. Ц.Ч. и подс.М.Ч., но също не била открита бухалка. Св.М.Ч. и св.Ц.Ч.
също не сочат в джипа да е имало бухалка. Св.К.Б., за която първоначално св.Р.И.
твърдеше, че е ходил в заведението й за цигари в същия ден, категорично отрече
това обстоятелство. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели – И.Й.Т.,
Д.К., Т.Б., И.П.Т., Ц.Ч., С.С., Г.К. и К.Б., също са последователни, без
съществени противоречия помежду си и съпоставени с обясненията на подс.М.Ч.,
изцяло подкрепят обясненията му за този ден. В подкрепа на обясненията на подс.
М.Ч., че не е удрял св.Р.И. са и послед-ващите
показания пред съда на самия „пострадал” св. Р.И. и неговия брат св.И.И., че не
е имало такъв случай, а относно обстоятелството, че св.Р.И. е бил бит от подс. М.Ц.Ч.,
свидетелите - св.В.В.П., св.И.И. /в първоначалните си показания на ДП и пред
съда/, св.А.И., св.А.И., св.Б.Б., св.И.И., св.В.Т. и св. В.Д.П. са научили за
това именно от св.Р.И. или други лица. Единствено св.Г.Т. твърди последователно
на ДП и пред съда, че е имало удряне на св.Р.И. от страна на подс.М.Ч., но
съдът не възприема това негово твърдение, за което ще се аргументира по-надолу.
Затова и съдът приема за напълно достоверни обясненията на подс. М.Ч., че на 12.01.2016
год. след обяд в с.Г.не е имал среща със св. Р.И. от с.с. при която да го е
удрял. Възприема за достоверни и последващите показанията на св.Р.И. и неговия
- 26 -
брат св.И.И., че не е имало такъв случай, за което също
ще се аргументира по-надолу.
От друга страна първоначалните
показания на „пострадалия” св.Р.И. на ДП и пред съда, че е бил бит от подс. М.Ч.
са непоследователни и крайно противоречиви в редица съществени моменти. При
първите си показания на ДП сочи, че е отишъл само за цигари в центъра на
селото, взел ги и тръгнал да се прибира. При вторите си показания на ДП пред
съдия, твърди същото. Едва при третите си показания на ДП сочи, че е отишъл
първо в дискотеката около обяд да пие кафе, като там бил само св. В.В.П. и
нямало други хора. Там стоял до към 16.00 ч. и едва тогава отишъл да си купи
цигари от магазина на К.. Пред съда първоначално заяви, че е отишъл за кафе
сутринта около 09.30-10.00 ч., отишъл в кафе „Грийн”,
там бил св.В. В.П. и имало много хора от селото, но не им знае имената, като
ходил да си купи цигари и пак се върнал в заведението, като там бил до около
16.00-16.30 ч., когато си тръгнал към къщи. При констатирани противоречия,
потвърди прочетените му трети показания на ДП, като след това допълни, че е
ходил в дискотеката и там е имало хора, но не искал да ги сочи по имена, като
свидетели, а да ги каже на по-късен етап, защото св.Ц.Ч. ще ги заплашва. Не
посочи обаче имена на присъстващи свидетели в заведението тогава и пред съда на
съд.следстие. При последните си показания пред съда
св.Р.И. сочи, че действително е бил в дискотеката със св.В. В.П., като играели
играта „Плестейшън” и тогава дошли св.В. Д.П. „***” и
св. В.Т., които му заявили, че трябва да каже, че подс.М.Ч. го е бил, за което
и да ходи в болницата в гр.В., като не си спомня дали действително в този ден е
ходил за цигари при К.. На следващо място - при първите си показания на ДП
твърди, че джипа е бил зад него „зад мен”, при вторите си показания на ДП пред
съдия, че го е пресрещнал „ме пресрещна”, а при третите си показания на ДП, че
го е настигнал „ме настигна”. Това противоречие прояви и пред съда в
първоначалните си показания, като първо заяви „ме срещна”, след това, потвърди
прочетените му показания на ДП при първия и третия разпит, и едва при
констатиране на съществено противоречие от съда и прочитане на
- 27 -
показанията в тази им част дадени пред съдия на ДП, заяви, че е сгрешил,
като е казал „пресрещна” и уточни, че зад него е бил подс. М.Ч. с джипа. При
последните си показания пред съда, че не е имало такъв случай. Относно начина
на нанасяне на побоя от страна на подс.М.Ч., първо, че е ударен „удари ме”, при
което е паднал и тогава бил ритнат „ритна ме с крак”, при вторите си показания,
сочи че само бил ударен „ме удари”, но не сочи за ритане с крак, а при третите
си показания на ДП също, че бил само ударен веднъж и не е ритан. Пред съда
заяви първоначално, че е ударен само един път в дясната скула. При констатирани
противоречия потвърди първите и третите си показания на ДП в тази част, но
заяви, че може и да е бил ритнат, защото после го боляло гърба, но помни само
за един удар. При последните си показания пред съда заяви, че не е имало такъв
случай. Относно изразите употребени от подс.М.Ч. при „срещата им”, при първите
си показания, че го обиждал и псувал, без да уточни обидите. При втория си
разпит на ДП пред съдия, сочи за обидите, че са били „мангал”, „циганин” и
псуване на майка. При третия си разпит на ДП, св.Р.И. вече сочи, че е започнал първо
да го псува, да му вика „помияр”, говорил за туморите
му, като му пожелавал още да го хванат, да не го излекуват и да умре. Пред съда
първоначално заяви, че подс. М.Ч. го обиждал при срещата им с думите „мангал”,
„боклук”, ”помияр”, „циганин” и да го псува на майка,
като потвърди прочетените му показания при първия и третия разпит на ДП. При
последните си показания пред съда, че не е имало такъв случай. Относно
присъствие на друго лице в джипа заедно с подс. М.Ч. тогава, също е налице
съществено противоречие. Първо заявява, при първия си разпит на ДП, че не помни
да е видял никой в колата, при втория си разпит пред съдия също изобщо не
споменава да е имало друго лице в джипа с подс.М.Ч.. Едва при третия си разпит
на ДП, св.Р.И. заявява, че в джипа е било лицето И.Т., който седял на задната
седалка и дори това лице, след като подс. М.Ч. го бил ударил и бил тръгнал да
взима бухалка от джипа, лицето И.Т. го спряло да не взима бухалката. Пред съда
първоначално заяви, че лицето И. Т.е седяло в джипа до подс. М.Ч., на предна
дясна седалка, като при констатирани
- 28 -
противоречия, потвърди прочетените му първи и трети показания на ДП, като
добави, че мисли, че лицето И.Т. е бил на предна седалка. Следва да се
отбележи, че както при разпита си на ДП, така и пред съда, в първия си разпит,
св.Р.И. не дава допълнителни сведения за това лице с две имена И.Т., оставяйки
впечатление, че това е св.И.Й.Т., разпитван на ДП, който по същото време след
обяд е бил с подс. М.Ч., но в л.а. ”Мерцедес”. При втория си допълнителен разпит
на съдебното следствие пред съда, св.Р.И. заяви, че лицето И.Т. не е св.И.Й. Т.,
а негов братовчед, а именно св.И.П.Т., който след това разпитан пред съда
отрече категорично да е бил в с.Г.в този ден. При очната ставка пред съда със
св. И.П.Т., св.Р.И., както и в последните си показания пред съда, заяви, че не
е имало такъв случай. Относно обстоятелството – кой е взел решение да се откара
св.Р.И. в по-далечната болница в гр.В., отстояща на около 55 км. и един час път с
автомобил, вместо в по-близката в гр.Б.С.отстояща на около 15 км. и 20 мин. път с
автомобил, или по-логично да се прибере в дома си, който е бил най-близо и да
изчака линейка или да се обади за спешна помощ на тел.112, също са налице
противоречия. В първите си показания на ДП св.Р.И. сочи, че той е казал на св.В.
В.П. да го закара болница, но не
уточнява защо именно болницата в гр.В.. При втория си разпит на ДП пред съдия,
вече заявява, че е казал на св.В. В.П. по телефона първо да го закара в къщи и
едва след като същия дошъл, и го попитал дали да не го закара в болницата в гр.Б.С.,
св.Р.И. казал да го откара в болницата в гр.В., тъй като се страхувал от бащата
на подс.М.Ч., но не уточнява защо се е страхувал. При третия си разпит на ДП сочи,
че е казал на св.В. В.П. направо да го закара в болницата в гр.В., тъй като се
страхувал, да не дойде св.Ц.Ч. ***/ да го заплашва да не подава жалба. Пред
съда, на съдебното следствие, заяви, че е казал да не го кара в Б.С., а във В.,
понеже имало още такива случаи и го е страх от бащата на подс.М.Ч., св.Ц.Ч..
При констатирани
- 29 -
противоречия св.Р.И. потвърди първите и третите си показания на ДП, като
след това уточни, че уплаха е имал както от св.Ц.Ч., така и от подс. М.Ч., за
живота си и най-вече за живота на майка си и баща си. Св.В.Д.П. „***” в разпита
си пред съда обаче сочи, че именно той е наредил по телефона на сина си св.В.В.П.,
св.Р.И. да бъде откаран в болницата в гр.В., тъй като имало преди подобен случай
с бит от св.Ц.Ч., който бил откаран в болницата в Б.С.. В последните си показания
пред съда, св. Р.И. заяви, че не е имало такъв случай, на нанесен му побой от
страна на подс.М.Ч. и е бил откаран в болницата в гр.В., фактически по
нареждане на св.В.Д.П./”***”/,което нареждане, както се посочи по-горе същия
свидетел потвърждава, но твърди, че го е казал по телефона на сина си. В цялост
преценени показанията на св.Р.И. показват, че първоначалните му показания за
„случая” за крайно непоследователни, неубедителни и противоречиви, което
логично води до извод, че действително „няма такъв случай” и същия е измислен, както сочи самия
„пострадал” при последните си показания пред съда. В подкрепа на последните
показания на св.Р.И., че не е имал среща този ден с подс. М.Ч., се явяват и
последващите показания на неговия брат пред съда св.И.И., обясненията на подс.М.Ч.,
както и показанията на свидетелите - И.Й.Т., И.П.Т., Д.К., Ц.К.Ч., С.С., Г.К., Т.Б.,
К.Б. и Ц.Й.В.. Относно показанията на неговия баща св.А.И. и тримата служители
на полицията – св.А.И., св.Б.Б. и св.И.И., че е имало такъв случай, следва да
се отбележи, че тези свидетели не са очевидци на случая, като първите трима са
научили за „случая” именно от св.Р.И., а последния св.И.И. е узнал служебно,
също фактически след първоначалната версия на св.Р.И., че е бил бит от подс.М.Ч..
Затова и съдът не възприема първоначалните показания на св.Р.И. на ДП и пред
съда, че е бил ударен от подс.М.Ч., а възприема последните му показания пред
съда, че не е имало такъв случай.
- 30 -
За показанията на св.В.В.П. следва да се отбележи, че същите са
неубедителни и се опровергават от значителен по обем доказателства. В
показанията си на ДП пред съдия е твърде оскъден и лаконичен, не сочи, че са
били заедно преди обаждането на св.Р.И., не сочи и кой е взел решение и поради
какви обстоятелства св.Р.И. да бъде откаран логично не у дома или в по-близката
болница в гр.Б.С., а да бъде откаран в болницата в гр.В.. Едва пред съда сочи
за тези обстоятелства, но избягваше да посочи директно, че св.Р.И. му е казал,
че е ударен от подс.М.Ч.. За решението да бъде откаран в болницата в гр.В.,
сочи, че именно св.Р.И. му е казал. Неговия баща св. В.Д.П. в разпита си пред
съда обаче сочи, че именно той е наредил по телефона на сина си, св.Р.И. да
бъде откаран в болницата в гр.В.. Показанията на този св.В.В.П., че е имало
такъв случай, се опровергават на първо място от показанията на самия
„пострадал” св.Р.И., в последните му показания пред съда, които съдът прие за
достоверни, както се посочи по-горе, както и косвено от показанията на
свидетелите - И.И., И.Й.Т., И.П.Т., Д.К., Ц.К.Ч., С.С., Г.К., Т.Б., К.Б. и Ц.Й.В..
Затова и съдът не възприема за достоверни показанията на този свидетел.
Относно показанията на
„очевидеца” св.Г.Т., съдът също не ги възприема. В случая следва да се
отбележи, че в първоначалните си три разпита за случая на ДП, „пострадалия” св.
Р.И. сочи, че не е имало други лица в близост. Този свидетел „очевидец” е
видял, както твърди той случая, видял е удар и падане на земята на „момчето” –
св.Р.И., но въпреки това не е спрял да помогне, както е най-логично, а е
подминал мястото. След „случая”, който веднага придоби медийна известност, св.Г.Т.
споделил само със сина си св. В.Т., че е видял случая, но не побързал да съобщи
за това на компетентните органи. Пред съдия е разпитан едва на 02.02.2016 год.,
т.е. три седмици след случая и то не той лично да подаде сигнал или да се яви в
полицията, а
- 31 -
чрез сина си св. В.Т., който го свързал със св.Р.И.. Този свидетел твърди
пред съда, че нямало други хора наблизо, а след 100-150 м. по надолу по пътя, но
след това потвърди прочетените му от ДП показания пред съдия в които е заявил,
че освен него е имало и „много цигани”, които не познава, като там постоянно
има движение. Освен това св.Г.Т. първоначално на ДП твърди, че се е движел след
джипа „Нисан-Патрол”, но не
уточнява този джип от коя страна на пътя е спрял, отляво или отдясно, пред него
и как точно, от коя страна го е изпреварил и заобиколил. Пред съда посочи, че изпреварил
джипа ”както се изпреварва от дясната страна”, което просто не е вярно, тъй
като изпреварването се извършва „отляво” на изпреварвания автомобил съгласно
закона. В случая не се установи за „случая” къде точно е станал, ако е станал, „отляво”
или „отдясно” на пътя, от показанията на този свидетел „очевидец” на „случая”.
Съдът не възприема показанията на този св.Г.Т., че е имало такъв „случай”, тъй
като същите се опровергават от обясненията на подс.М.Ч., които съдът прие за
достоверни, както се посочи по-горе, както и от показанията на самия
„пострадал” св.Р.И., в последните му показания пред съда, които съдът също прие
за достоверни, както се посочи по-горе, и косвено от показанията на свидетелите
- И.И., И.Й.Т., И.П.Т., Д.К., Ц.Ч., С.С., Г.К., Т.Б., К.Б. и Цв.Й.. Следва да се отбележи, че синът на св.Г.Т. – св.В.Т.,
за който има достатъчно данни по делото, че е в крайно влошени отношения със
св.Ц.Ч. и подс.М.Ч., изобщо не спомена как и от кого е научил за „случая”,
както и какво му е казал неговия баща „очевидец” за случая,което е крайно
нелогично.
За показанията на св.И.И. – брат на св.Р.И., следва
само да се отбележи, че същите са логични, както първоначалните,така и
последващите. Св.И.И. не е очевидец на случая, а е разбрал за него от своя брат
св.Р.И., логично му е повярвал и е поддържал първоначалната позиция на своя
брат, че същия е бил бит от подс.М.Ч.. След това, след като св.Р.И. промени
показанията
- 32 -
си, че не е имало такъв случая, логично и св.И.И. го подкрепи напълно.
Съдът приема за достоверни последните показанията на св.И.И. пред съда, че не е
имало такъв случай, тъй като същите се подкрепят от показанията на неговия брат
св.Р.И., последните пред съда, обясненията на подс.М.Ч. и показанията на
свидетелите И.Й.Т., И.П.Т., Д.К., Ц.Ч., С.С., Г.К., Т.Б., К.Б. и Ц.Й..
Тук следва да се отбележи, че
съдът възприема за достоверни показанията на тези свидетели - И.Й.Т., И.П.Т.,Д.К.,
Ц.Ч., С.С., Г.К., Т.Б., К.Б. и Ц.Й.,тъй като същите са взаимно последователни,
непротиворечиви и логични, като се подкрепят, както от обясненията на подс. М.Ч.,
така и от последващите показания на св.Р.И. и св.И.И., че не е имало такъв
случай, и които обяснения на подс.М.Ч. и показания св.Р. и И.
И., съдът прие за достоверни, както се посочи по-горе. Следва само да се
допълни, че св.И.П.Т. не е бил разпитван на ДП и при проведена очна ставка с
него, св.Р.И. потвърди показанията му. Св.Ц.Й. е адвокат и също не е разпитвана
на ДП, като същата категорично отрече твърденията на св.В.Т. и св.В.Д.П. – „***”, че
е предавала на братята /св.Р. и И. И./ сума от 23 или
24 хил. лв. за да променят показанията си.
Съдът не възприе показанията
на св.А.И.Д. – баща на св.Р. и И. И., в частта им, че
е имало такъв случай, тъй като същите изцяло се основават на сведения дадени му
именно от неговия син св.Р.И., че е бил ударен от подс.М.Ч.. За „случая”, както
се посочи и по-горе, съдът възприе за достоверни последните показания на св. Р.
и И. И., че не е имало такъв случай, което
опровергава показанията на техния баща в тази част, поради което съдът не им
дава вяра в тази част – че е имало такъв случай.
- 33 -
Св.В.Г.Т. не е разпитван на ДП, а на
съдебното следствие пред съда и по инициатива именно на съда. Същия заяви, че
не е присъствал на случаи в които някой е карал св.Р.И. да казва каквото и да е,
както и същия да е бил заплашван от баща му. Не посочи обаче и откъде знае за
„случая”, че подс. М.Ч. е бил св.Р.И., а само, че е присъствал на заседания на
Специализирания Съд в гр.С., когато св.Р.И. заявил, че се отказва от
показанията си. Твърди, че братята Р. и И. И. са му
предлагали 24 хил.лв. за да си оттегли показанията по това дело в Спец.съда, но
предложенията фактически изхождали от лицата св.Ц.Й. и лице на име Ц.Т.-„***”, както
и подс.М.Ч.. Твърди, че „купено” е лицето св.И.И.. Съдът възприема от тези
показания, само твърдението му, че е присъствал на заседанието на Спец.Съд в
гр.С., което е и обективен факт и за което има приложен Протокол от с.з. от 04.05.2017 год. по НОХд
№ 52/2017 год. по описа на СпНС. В останалата част не
възприема показанията му, тъй като те се опровергават от показанията на
свидетелите, за които съдът е приел, че са дали достоверни, а именно –
последните показания на св. Р. и И. И., че не е имало
такъв случай на нанасяне на побой над св.Р.И. от страна на подс. М.Ч., както и
показанията на св.Ц.Й..
Св.В.Д.П. – с прякор „***” е
баща на св.В.В.П. и също не е разпитван на ДП. Пред съда заяви, че е научил за
„случая” по телефона от синът си св.В. В.П. и му е наредил изрично да закара
св.Р.И. ***. За това твърдяно обстоятелство от св. В.Д.П.
обаче неговия син св.Весели В.П. изобщо не споменава, както се посочи и
по-горе. Св.В. Д.П. заяви, че фактически е знаел много добре за здравословното
състояние на св.Р.И. преди „случая”, че е имал две операции, както и че
действително вечерта, след болницата, св. Р.И. *** да преспи в апартамента му
там. Сочи, че синът му е бил в приятелки отношения и с подс. М.Ч., и със св.Р.И.
и със св.В.Т., но след това отношенията му с подс.М.Ч.
- 34 -
се влошили. Твърди, че св.Р.И. и брат му са взели сумата от 24 хил. лв. за
да си промени показанията Р., като това е „всеобща тайна”. При проведената очна
ставка със св.Р.И. отрече да е заплашвал същия и да му е казвал да казва, че е
ударен от М.. Следва се отбележи, че от всички разпитвани свидетели по делото,
единствено този свидетел неколкократно нарече св.Р.И.
с изразите: „циганин”, „циганчето”, „циганина”. Съдът не дава вяра на
показанията на св. В. Д.П. – „***” в частта им, че е имало такъв „случай”, а
именно – на 12.01.2016 год. в с. Г., удряне на св.Р.И. от страна на подс. М.Ч.,
както и взимане на 24 хил.лева от двамата братя. Тези му твърдения се
опровергават от последните показания на св.Р. и И. И.,
обясненията на пос.М.Ч. и показанията на св.Ц.Й.,
както и показанията на свидетелите - И.Й.Т., И.П.Т., Д.К., Ц.Ч., С.С., Г.К., Т.Б.
и К.Б.. Възприема ги обаче в частта за крайно влошените отношения между св.В.Т.
и св.Ц.Ч., за което има данни по делото, а и е и ноторно известно.
По отношение съдебно-медицинските
експертизи, както и приложените писмени доказателства, съдът ги възприема, с
едно изключение - не приема за достоверно доказателство проведения следствен
експеримент.
Съдебно-медицинските
експертизи по делото действително сочат наличие на телесно увреждане на св.Р.И.,
съответстващо на първоначалните му показания, че е бил ударен. Установено е и
от трите СМЕ - ограничено линейно счупване на тилната кост в дясно на св.Р.И.,
с надлежен оток на меките тъкани, без наличие на надлежаща
рана, дискретен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с оток и отток на дясна
буза, отговарящи на медикобиологичния признак –
временно разстройство на здравето, не опасно за живота – лека телесна повреда
по смисъла на закона – по чл.130 ал.1 от НК. Съдебно-медицинските
експертизи обаче не установяват кой е ударил св.Р.И. и по какъв точно начин са
получени те. При обстоен и задълбочен преглед, и разбор на свидетелските
показания за „случая”, както и на обясненията на подс.М.Ч., се установи на
съдебното следствие от съда, както се посочи и по-горе, че не е имало такъв
случай. Следва
- 35 -
само се добави, че съгласно заключението на втората Доп.СМЕ: „Диференциалната диагноза, фактически при
твърдение за причинена телесна повреда на главата на св.Р.И. от негова страна,
е трудна, т.е. да се отграничи дали установените минимални кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки и общомозъчен оток са в
резултат на травма или в резултат на вродено заболяване – „хидроцефалия”
/воднянка на мозъка/ и така отразената „хипертонична
болест”. Св.Р.И. е напуснал здравното заведение след прегледа, не е останал там
за наблюдение и лечение, както му е било препоръчано от лекар, поради което не
е могло да са направи точна диференцирана диагноза на състоянието му. Поставената
диагноза при първоначалния преглед „мозъчно сътресение” е в резултат на снетите
анамнестични данни и лекарите извършили прегледа и
изследванията не са имали основание да се съмняват в съобщените обстоятелства.
Пред съда експерта д-р Р.А. допълни, че предишните оперативни интервенция по
св.Р.И. са били в ляво, челно, като в дясно тилно е травматичното счупване, но
при черепните кости не се образуват „калоси”, т.е.
срастване на костта, докато останалите кости образуват, но черепните не
образуват и поради това „не могат да се отграничат точно кога са получени във
времето”.
Относно проведения следствен експеримент,
съдът не го приема за достоверно доказателство, тъй като от една страна, самия
„пострадал” св.Р.И. заяви за последно пред съда, че „не е имало такъв случай”, които
показания съдът прие за достоверни. От друга страна проведения следствен
експеримент е непълен, в него няма наличие на МПС-та, ако е имало такива, а
именно джипа ”Нисан-Патрол”
управляван от подс.М.Ч. и евентуално джипа на св.Г.Т., джип с неустановена
марка и модел по делото. Дори от Протокола за проведен следствен експеримент,
както и снимките към него, съществува значителна трудност да се установи с
точност, от коя страна на пътното платно се е движел „пострадалия” – а именно
„отляво” или „отдясно” по посока на движението му към къщи. Следва само
допълнително се отбележи, че в обв.акт, както в
обстоятелствената му част, така и в диспозитива му, не е изрично посочено точното
място на „случая”, но същото е отбелязано именно в Протокола за проведен следствен
експеримент, а именно - на улица ”***” пред дом ***.
- 36 -
За деянието, за което в обв.акт
се сочи, че е осъществено, след като е извършил друга умишлена средна телесна
повреда, предмет на НОХд № 297/2015 год. на РС-Б.С.,
за която няма влязла в сила присъда, се установи по настоящето дело на
съдебното следствие, че същото дело е преобразувано в НОХд
№ 773/ 2016 год. на РС-Б.С.и след това е изпратено за разглеждане в РС-К., с
Определение от 20.01.2017 год. на ВКС, като няма данни да е приключило пред РС-К..
Следва да се отбележи допълнително, че по
делото не се установи и да е имало някакъв личен мотив подс. М.Ч. евентуално да
нанася побой над св.Р.И., който да е прераснал в хулиганска проява и то със
расистки подбуди. Установи се по делото, че двамата не са били в някакви влошени
отношения, както и че не е имало нанасяне на побой, както се посочи и по-горе.
Обвинението е за причиняване на „лека” телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК по
квалифициращи признаци по т.12 на ал.1 на чл.131 от НК по „хулигански” и по
„расистки” подбуди, което в случая е явно противоречие, тъй като според съда
подбудите могат да бъда евентуално или само хулигански, или само расистки, но
не и двете едно-временно. Освен това при причиняване
на телесна повреда, при квалифициращ признак по т.6 на ал.1 на чл.131 от НК,
следва както причинената телесна повреда, така и тази за която няма влязла в
сила присъда да са от един и същ вид, а именно и двете да са „средни” телесни
повреди. Следва също да се отбележи, че по на НОХд №
297/2015 год. на РС-Б.С., преобразувано в НОХд №
773/2016 год. на РС-Б.С.и изпратено за разглеждане в РС-К.с Определение от
20.01.2017 год. на ВКС, за която няма влязла в сила присъда, обвинението е за
деяние – причиняване на „средна” телесна повреда, за деяние сочено за извършено
на 09.03.2014 год. в гр.Б.С., като подс.М.Ч. има и друго висящо също неприключило дело, което ще се посочи по-надолу, също с
обвинение за причиняване на друга „средна” телесна повреда, за деяние през
м.януари на 2013 год. в с.Г.. С оглед приетото от съда, че не е налице
извършено деяние от страна на подс.М.Ч. на 12.01.2016 год. спрямо св.Р.И., а
именно причиняване на „лека” телесна повреда, горните обстоятелства се явяват
без значение за делото.
От
друга страна двама от свидетелите по делото – св.В.Г.Т., син на „очевидеца” св.
Г.Т. и св.В.Д.П. ”***”, баща на св.В.В.П., лицето което е
- 37 -
закарало св.Р.И. ***, имат мотиви да злепоставят подс. М.Ц.Ч.,
като син на св.Ц.К.Ч.,*** тогава, с който са в крайно влошени отношения. Това
сочат доказателствата по настоящето дело, но следва изрично се посочи, че по ДП
***0/2016 год. по описа на ГДБОП, въз онова на което е образувано НОХд № 52/2017 г. по описа на СпНС,
подс.М.Ч. и баща му св.Ц.Ч., които са обвинени в различни престъпления в
условията на ОПГ /организирана престъпна група/ по чл.321 от НК, в съучастие с
лицата Д.К., И.П.Т., И.Й.Т., К. К.ов, С.Д. и В.Ф.,
като едно от обвиненията срещу тях е по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 и вр.
чл.63 ал.1 т.3 от НК за подс. М.Ч. – затова, че на неустановена дата през
м.януари на 2013 год. в с.Г., като съизвършители, а подс.М.Ч. и като
непълнолетен, разбиращ постъпките си, са нанесли на В.Г.Т. „средна” телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота – мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание.
За св.В.Д.П. „***”, както се
посочи и по-горе е налице и постановена присъда, не влязла в сила - по НОХд ***23/2017 год. на РС-В., с
Присъда от 04.01.2018 год. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно - на
03/04.09.2016 год. в село Г., област В.се е заканил с убийство на Ц. ***/съпруга
на св.Ц.Ч. и майка на подс. М.Ч./ и това заканване, изразяващо се в думите: „ще сереш кръв, ще повръщаш кръв, дете в
майка ще реве, ще те убия”, което заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. За този св. В. Д.П. „***” са налице няколко
осъждания, като са приложени и мотивите от съд.актове по последното му влязло в
сила осъждане – това по НОХд № 30180/2013 год. на РС-М.,
за няколко деяния, извършени обаче в с.Г.на 23/24.11.2011 год., пет умишлени
деяния, срещу две лица, съпроводени с удари, стригане, душене, заплахи и искане
да му целуват ръка, което сочи една „жестокост”, което е посочено и изрично в
мотивите на съд. акт, при което е налице и явно несъобразяване с волята на
другите лица. Пред съда пролича явния и силен
- 38 -
страх от страна на св.Р.И. към този свидетел, особено при провеждане на
очна ставка между тях, което по-твърждава последните
показания на св. Р.И. по делото, че е бил заплашен от този свидетел да каже, че
е бил бит от подс.М.Ч., като не е имало такъв случай.
Преценени цялостно и поотделно, в
тяхната връзка и логична последователност, събраните доказателства по делото,
водят до един единствено логичен и категоричен извод, който приема съда, а
именно, подс. М.Ц.Ч. не е извършил деянието в което е обвинен, като не се
установи на съдебното следствие да има извършено от него престъпление по чл.131
ал.1 т.6 и т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК на 12.01.2016
год. в с.Г., с „пострадал” св.Р.А.И..
Затова и съдът ПРИЗНА подс. М.Ц.Ч. за
НЕВИНЕН в това,че на 12.01.2016 год. в село Г., област В., на ул.”***” пред ***,
след обяд около 16.30 - 17.00 ч. да е причинил ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА на св.Р.А.И.
на 19 год. от с.с., изразяваща се в ограничено линейно счупване на тилната кост
в дясно, с надлежен оток на меките тъкани, без наличие на надлежаща
рана, дискретен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с оток и отток на дясна
буза, отговарящи на медикобиологичния признак –
временно разстройство на здравето, не опасно за живота, като деянието да е
извършено ПО ХУЛИГАНСКИ И РАСИСТКИ ПОДБУДИ, И ДА Е ОСЪЩЕСТВЕНО, СЛЕД КАТО Е
ИЗВЪРШИЛ ДРУГА УМИШЛЕНА СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, предмет на НОХд
№ 297/2015 год. на РС-Б.С., преобразувано в НОХд №
773/2016 год. на РС-Б.С.и изпратено за разглеждане в РС-К.с Определение от
20.01.2017 год. на ВКС, за която няма влязла в сила присъда,
И ГО ОПРАВДА изцяло по обвинението за
извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.6 и т.12 вр.
чл.130 ал.1 от НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – на основание чл.304 пр.1-во от НАКАЗАТЕЛНО
ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, като прие, че не се доказа да има извършено деяние.
С оглед този изход на делото, разноските по
същото остават за сметка на Държавата и съдът приема, че не следва да се
произнася за тях – съгласно чл.190 ал.1 от НПК.
По гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
Гр. В.РАЙОНЕН СЪДИЯ :
09.03.2018 год. / КРАСИМИР Г. /