Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито
заседание, проведено на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина
Пецева разгледа докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско
дело № 16261 по описа на съда за 2019 година.
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Т.С.“
ЕАД, чрез юрк. Т.Ж., срещу решение № 234404 от 04.10.2019 г. по гр.д. №
74198/2017 г. на СРС, ГО, 25 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422 ГПК от дружеството срещу М.С.Л. и Е.С.Ш. искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца, при условията на
разделност, при равни части, следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ – сумата над присъдените 407,28 лв. до претендираните 1222,46 лв., представляваща
неплатена цена на доставена в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент
№ 66, находящ се в гр. София, ж.к. *****, аб. № 194060, както и за законната лихва върху разликата между двете
суми, считано от 11.04.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане;
2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата над присъдените 22,40 лв. до претендираните 140,55 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата по т. 1 за
периода 15.07.2015 г. – 31.03.2017 г.
Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение
в обжалваните части, поради постановяването му в противоречие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия, според които разпоредби сумите за топлинна енергия се
начисляват от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди се, че в случая изчисляването на
дължимите суми пред районния съд е извършено в противоречие с посочените норми,
че претенцията за признаване за установено дължимостта на сумата 1222,46 лв., представляваща
неплатена цена на доставена от дружеството в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016
г. топлинна енергия, е доказана в пълен размер, поради което се иска отмяна на
решението в обжалваните части и уважаване на исковете в пълните предявени
размери. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
С отговора на въззивната жалба, подаден от Е.С.Ш., се
изразява становище за правилност на първоинстанционното решение в обжалваните
части и се иска потвърждаването му.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от ответницата
К.К.Л., конституирана като страна на основание чл.
227 ГПК, с определение от 18.03.2021 г. по настоящото дело, на мястото на
починалата на 13.09.2019 г. ответница М.С.Л..
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД
не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството
пред настоящата инстанция.
Решението е влязло в сила в останалите
части, като необжалвано.
Софийският градски съд, в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна
проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалвана част. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Исковете са доказани по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ангажиращи договорната отговорност на ответниците към дружеството за заплащане на цена на доставена топлинна енергия: 1/. наличие на договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент; 2/. доставяне от ищеца на топлинна енергия, в процесния период и за процесния имот; 3/. виновно неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане на ищеца на цената на доставената топлинна енергия. Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в уважителните (установителните) части.
Спорен е въпросът дали размерът на вземането по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ за доставена от дружеството в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. *****, аб. № 194060, възлиза до призната сума от 407,28 лв. или размерът му е 1222,46 лв., съответно дали размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлиза на признатите 22,40 лв. или размерът му е 140,55 лв.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, сумите за топлинна енергия се начисляват от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Съгласно заключението на неоспорената и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, което настоящият състав намира за пълно, ясно и обосновано, поради което кредитира изцяло, стойността на прогнозно начислената топлинна енергия, доставена в процесния апартамент в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., възлиза на 673,60 лв., а стойността на доставена топлинна енергия в процесния апартамент в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., след отчитане на изравнителните сметки, възлиза на 407,28 лв. Посочено, е че разликата между претендираната с исковата молба сума от 1222,46 лв. и реално дължимата сума от 407,28 лв. се дължи на включването от топлопреносното дружество на задължения на ответниците за периоди преди процесния. Неоснователен е доводът на въззивника, че изчисляването на дължимите суми пред районния съд е извършено в противоречие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.
С оглед на изложеното, главният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне над сумата 407,28 лв. до пълния претендиран размер от 1222,46 лв., съответно, неоснователен и подлежащ на отхвърляне се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 22,40 лв. до пълния претендиран размер от 140,55 лв.
Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът
следва да поеме отговорността за разноските, направени от ответниците пред
въззивната инстанция, но в случая такива не се претендират от въззиваемите.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234404 от 04.10.2019 г. по
гр.д. № 74198/2017 г. на СРС, ГО, 25 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.С.Ш. и К.К.Л.,
конституирана на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата ответница М.С.Л.,
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца, при условията на разделност, при равни части, следните суми: 1/.
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ – сумата над присъдените
407,28 лв. до претендираните 1222,46 лв., представляваща неплатена цена на
доставена в периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. *****,
аб. № 194060, както и за законната лихва върху разликата между двете суми,
считано от 11.04.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане; 2/. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата над присъдените 22,40 лв. до
претендираните 140,55 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата по т. 1 за периода 15.07.2015 г. – 31.03.2017 г.
Решението е влязло в сила в останалите
части, като необжалвано.
Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.