Присъда по дело №5036/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 26/14.02.2023 година по НОХД № 5036/ 2022г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ 3292 ЗМ-490/2020 год. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР - гр.Бургас, ПОР.
1593/2020 год. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Б.И.Б., *, *, с ЕГН:
**********, за това, че в периода от месец ноември 2018 год. до месец май 2021 год.
включително, в гр.Бургас, след като е осъден с влязло в законна сила на 23.05.2015 год.
съдебно решение № 660 от 20.04.2015 год. по гражданско дело № 226/2015 год. на Районен
съд - гр.Бургас, да издържа свой низходящ - детето си И.Б.Б., *., с ЕГН: ********** с
дължима месечна издръжка от 120 лева, чрез неговата майка и законен представител Р.Г.Хр.,
с ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно тридесет и една месечни вноски от по 120 лева всяка, за детето му
И.Б.Б., *., с ЕГН: **********, в общ размер на 3720 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Първоинстанционното производство е второ по ред след връщане на делото за ново
разглеждане с Решение № 263/14.12.2022 г. по ВНОХД № 1123/2022 г. на Окръжен съд-
Бургас, с което е отменена Присъда № 121/27.07.202 г. по НОХД № 1669/2022 г. на БРС.
Делото е било върнато предвид нередовното призоваване на пострадалия И.Б., като е
посочено, че нямало произнасяне по постъпила молба за конституиране от страна на Р.Г.Хр.
в качеството й на частен обвинител. Молбата е била подадена чрез адв. В.С., който в
открито съдебно заседание по настоящото дело се яви и заяви, че не я поддържа. Също така,
пострадалият, редовно призован, не се яви, поради което и всъщност по настоящото дело
липсват искания за конситуиране на други страни.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено.
Защитникът на подсъдимия - адв. Хр.К.– БАК, заявява, че обвинението е доказано,
като моли на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В
предоставената от съда възможност за последна дума моли за наказание глоба.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.И.Б. е *, *, с ЕГН: **********.
През 1996 год. свид.Р.Г.Хр. заживяла на семейни начала с обв.Б.И.Б..
От връзката между свид.* и обв.* им се родили две деца - свид.* *а *а, * год. в
гр.Бургас, с ЕГН: ********** и И.Б.Б., *, с ЕГН: **********.
1

Впоследствие свид.* и обв.* се разделили.
По молба на свид.Р.Г.Хр. било образувано гражданско дело № 226/2015 год. на
Районен съд - гр.Бургас.
Със съдебно решение № 660 от 20.04.2015 год. по гражданско дело № 226/2015 год.
на Районен съд - гр.Бургас упражняването на родителските права по отношение на детето
И.Б.Б., с ЕГН: ********** били предоставени на майката Р.Г.Хр..
Със съдебното решение бил определен режима на лични контакти на бащата * * с
детето И.Б.Б., а именно всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 часа до 18.00
часа, както и две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Със съдебното решение * * бил осъден да заплати на Р.Г.Хр. издръжки за детето * *а
*а в размери от по 100 лева месечно за периода 19.01.2014 год. - 19.01.2015 год. и по 110
лева месечно за периода 19.01.2015 год. - 19.04.2015 год., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Със съдебното решение бил отхвърлен иска за издръжка на детето * *а *а за минало
време за периода 19.01.2014 год. - 19.01.2015
год. за разликата над уважения размер от 100 лева до предявения размер от 120 лева,
както и за периода 19.01.2015 год. - 19.04.2015 год. за разликата над уважения размер от 110
лева до предявения размер от 120 лева.
Със съдебното решение * * бил осъден да заплати на Р.Г.Хр. издръжки за детето
И.Б.Б. в размери от по 90 лева месечно за периода 19.01.2014 год. - 19.01.2015 год., от по 100
лева месечно за периода 19.01.2015 год. - 19.04.2015 год., както и да заплаща издръжка в
размер на 120 лева месечно, начиная от 19.04.2015 год. до настъпване на законови
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
Със съдебното решение бил отхвърлен иска за издръжка на детето И.Б.Б. за минало
време за периода 19.01.2014 год. - 19.01.2015 год. за разликата над уважения размер от 90
лева до предявения размер от 120 лева, както и за периода 19.01.2015 год. - 19.04.2015 год.
за разликата над уважения размер от 100 лева до предявения размер от 120 лева.
Със съдебното решение * * бил осъден да заплати на Р.Г.Хр. сумата от 25 лева за
направените по делото разноски.
Със съдебното решение било прекратено производството по иска на Р.Г.Хр. против *
* за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето * *а *а.
Съдебно решение № 660 от 20.04.2015 год. по гражданско дело № 226/2015 год. на
Районен съд - гр.Бургас влязло в законна сила на 23.05.2015 год. /том първи, л.58-60/.
Въз основа на съдебно решение № 660 от 20.04.2015 год. по гражданско дело №
226/2015 год. на Районен съд - гр.Бургас бил издаден изпълнителен лист № 2600/ 19.05.2015
год. /том първи, л.116/.
Обв.Б.И.Б., след като бил осъден с горепосоченото съдебно решение № 660 от
20.04.2015 год. по гражданско дело № 226/2015 год. на Районен съд - гр.Бургас, влязло в
законна сила на 23.05.2015 год. да издържа свой низходящ - детето си И.Б.Б., *., с ЕГН:
********** с дължима месечна издръжка от 120 лева, чрез неговата майка и законен
представител Р.Г.Хр., с ЕГН: **********, в периода от месец ноември 2018 год. до месец
май 2021 год. включително, в гр.Бургас, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно тридесет и една месечни вноски от по 120 лева
всяка, за детето му И.Б.Б., *., с ЕГН: **********, в общ размер на 3720 лева, платими в
гр.Бургас.
В Районен съд - Бургас било образувано изпълнително дело № 220/2015 год., което
било изпратено по подсъдност на PC - Ямбол, където е образувано под № 1354/2015 год. със
страни: взискател Р.Г.Хр., като майка и законен представител на И.Б.Б. и * *а *а и длъжник
Б.И.Б..
2

В хода на разследването обв.Б.И.Б. е представил писмени доказателства /платежни
нареждания от „ Western union“ и „Money Gram“/ за частично изпълнение на задължението
му по изплащане на издръжката на детето му И.Б.Б., произтичащо от горепосоченото
съдебно решение, от които е видно, че е заплатил следните парични суми, както следва:
1. Ha 22.11.2015 год. е превел сумата от 50 евро на Р.Г.Хр.;
2. На 23.11.2015 год. е превел сумата от 50 евро на * * *а *;
3. На 28.11.2015 год. е превел сумата от 50 евро на Р.Г.Хр.;
4. На 09.04.2016 год. е превел сумата от 90 евро на Р.Г.Хр.;
5. На 19.04.2016 год. е превел сумата от 30 евро на Р.Г.Хр.;
6. На 22.05.2016 год. е превел сумата от 100 евро на Р.Г.Хр.;
7. На 22.05.2016 год. е превел сумата от 70 евро на Р.Г.Хр.;
8. На 18.07.2016 год. е превел сумата от 100 евро на Р.Г.Хр.;
9. На 07.12.2016 год. е превел сумата от 100 евро на Р. *;
10. На 07.12.2016 год. е превел сумата от 100 евро на * *а *;
11. Ha 03.02.2017 год. е превел сумата от 200 евро на Р. *;
12. На 18.08.2017 год. е превел сумата от 50 евро на Р. *;
13. На 14.11.2017 год. е превел сумата от 100 евро на Р. *;
14. На 24.02.2018 год. е превел сумата от 50 евро на Р. *;
15. На 17.11.2020 год. Д.Ш. е превел сумата от 150 евро на Р. * /том втори, л.340-
381/.
Според заключението на изготвената допълнителна съдебно-оценъчна
/икономическа/ експертиза съгласно приложено Решение № 660/ 20.04.2015 г. на БРС по гр.
дело № 226/ 2015 г. бащата * * е осъден да заплаща на сина си И.Б.Б., *., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законна представителка Р.Г.Хр. месечна издръжка в размер на 120
лева, считано от дата 23.05.2015 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на
издръжката.
A/Период от 23.05.2015 год. до 01.06.2021 год. = 72 месеца
Общо дължима издръжка = 8640,00 лв.
Общо внесени суми = 4936,51 лв.
РЕКАПИТУЛАЦИЯ:
1.Общо дължими суми от 23.05.2015 год. до 01.06.2021 год. = 8640,00 лв.
2.Общо дължими месечни вноски за издръжка = 72 броя.
3.Общо платени месечни вноски 23.05.2015/ 31.10.2018 год. = 41 броя.
4.Общо дължими вноски от 01.11.2018/ 01.06.2021 год. = 31 броя.
5.Общо внесени суми = 4936,51 лв.
6.Общо дължими суми =3703,49 лв. /том втори, л.439-442/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същата признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания
на Р.Г.Хр., * * *а-*, * *а *а, Решение № 660 от 20.04.2015 год. по гражданско дело №
226/2015 год. по описа на Районен съд - Бургас, удостоверение за раждане на И.Б.Б., един
брой C D , съдържащ справка за движението и наличностите на паричните средства по
банкова сметка с титуляр Р.Г.Хр., заверени копия на документи по изпълнително дело №
1354/2015 год. на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Ямбол, писмо с рег.№
24-00-2471 - /1/ от 23.10.2020 год. На Община Бургас, ведно с приложените към него
3

заверени копия на документи, приложените платежни документи, изготвените съдебно-
оценъчна /икономическа/ експертиза и допълнителни съдебно-оценъчни /икономически/
експертизи.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
От обективна страна, подсъдимият, в периода от месец ноември 2018 год. до месец
май 2021 год. включително, в гр.Бургас, след като е осъден с влязло в законна сила на
23.05.2015 год. съдебно решение № 660 от 20.04.2015 год. по гражданско дело № 226/2015
год. на Районен съд - гр.Бургас, да издържа свой низходящ - детето си И.Б.Б., *., с ЕГН:
********** с дължима месечна издръжка от 120 лева, чрез неговата майка и законен
представител Р.Г.Хр., с ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно тридесет и една месечни вноски от по 120 лева
всяка, за детето му И.Б.Б., *., с ЕГН: **********, в общ размер на 3720 лева-престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК
Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
* произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, независимо дали последното има възможност само да се издържа.
От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което
деецът е осъден да издържа своя низходящ- Решение № 660 от 20.04.2015 год. по
гражданско дело № 226/2015 год. на Районен съд - гр.Бургас, влязло в сила на 23.05.2015 г.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие-
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. * не
е изпълнил задължението си в размер на 31 /тридесет и една/ месечни вноски за периода от
месец ноември 2018 год. до месец май 2021 год. включително. Тук следва да се отбележи, че
издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради
което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и
Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).
Следва да се отбележи, че от доказателствата по делото е видно, че в процесния
период е имало плащания от страна на *, но по мнение на съда те са служули за погасяване
на предходните му задължения. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗЗД този, който има към
едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Подсъдимият * не е посочил по нито
едно плащане с него кое точно задължение погасява, поради което се погасява най-
обременителното за него задължение - аргумент от изречение второ на чл.76 от ЗЗД, което е
най-старото, защото за него се дължи лихва за по-дълъг период. Следователно съобразно
принципа на чл.76 от ЗЗД, че при няколко задължения, когато плащането не е достатъчно да
4

покрие всички задължения, първо се погасяват най-старите задължения /т.е. задълженията се
погасяват по реда на възникването им/, то сумите, изплатени от обвиняемия за издръжка
покриват изцяло задълженията му за издръжка до месец октомври 2018 год. включително.
Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа
свой низходящ.
От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подс. * е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е
бил осъден да заплаща издръжка на сина си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал
задължението си.

По наказанието:

За извършеното от подсъдимия * престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок до една година или „пробация”. Иначе казано, законът
предвижда алтернативно налагане на наказанията „лишаване от свобода” и „пробация”.
Съгласно разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както при определяне на вида, така и при
определяне на размера на наказанието, като се касае за единен мисловен и оценъчен процес
по определянето му. В този смисъл са и Решение № 107-1972- III н. о., Решение № 278-1994-
I н. о. и др.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита изразеното съжаление от страна на
подсъдимия, както и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, вън от
признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК.
Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС
направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо
обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното
производство процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от самото начало на
производството подсъдимият е съдействал на органите на разследването за изясняване на
обективната истина по делото.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете обстоятелството,
че подсъдимият е осъждан.
Съставът счита, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК и да доведат до определяне
на наказание „глоба“, тъй като * е осъждан, а също така се касае за 31 вноски, което
многократно надхвърля минимално изискуемото за съставомерност на деянието.
В настоящия случай, с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че
налагане на наказание „пробация”, би постигнало залегналите в закона цели, като
налагането на най-тежката форма на репресия- „лишаване от свобода”, би се явило
несъответно на тежестта на извършеното. Следва да се има предвид, че наказанието би
следвало да се изтърпи ефективно, тъй като признаването на вината на * по настоящото дело
се явява пречка за настъпването на реабилитацията му по реда на чл. 88а от НК за
осъждането му по НОХД № 4149/2010 г. на БРС, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок шест месеца, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от три години. Доколкото и в съдебно заседание адв. С. заяви, че
подсъдимият е започнал да погасява задълженията си, съставът счете, че ефективно
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ всъщност ще продължи да въздейства
негативно и на лицето, на което се дължи издръжката.
С оглед на така изложеното съдът определи размера на наказанието при превес на
смекчаващите обстоятелства, както и при съблюдаване на целите, залегнали в чл. 36 НК
обстоятелства малко над минималния размер на срока, касателно двете задължителни
5

пробационни мерки съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК- задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, а именно- осем
месеца. Съставът намира, че периодичността на мярката по т. 1 следва да е минимално
предвидената- два пъти седмично, тъй като по този начин няма да се попречи на
подсъдимия да работи. По този начин в пълна степен ще бъдат постигнати целите по чл. 36
НК, като същевременно няма да се пречи в голяма степен на подсъдимия да изпълнява
трудови задължения.

По веществените доказателства:

Съдът намира, че вещественото доказателство - 1 брой СД с надпис: „ИИ-3390“,
приложен в том първи на л.67 от досъдебното производство, следва да остане по делото до
изтичане на срока за неговото съхранение, след което да бъде унищожено.

По разноските:

Предвид признаването на обвиянемия за виновен, съдът, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените
по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 502,50 лева.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	26
Дата:	14 февруари 2023 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20222120205036
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 декември 2022 г.

Присъда по дело №5036/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите