№ 43
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора Д. М. Д.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500673 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 149/08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 734/2020
г. по описа на РС-Костинброд, СРС е осъден да заплати на „М.Т.“
ООД, сумата от 9 867,30 лева, представляващи обезщетение за
претърпени вреди от забавяне на производството по гр.д. №
46704/2010 г. по описа на СРС, с което е нарушено правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г.
– датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане. Присъдени са разноски на ищеца в размер на 10, 00 лева за
държавна такса и 800, 00 /осемстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство СРС, чрез
пълномощник Л. Н., с доводи за неправилност и необоснованост.
Излага, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е обвързан
от направеното предложение от Министерство на правосъдието по
проведената процедура по реда на глава IIIа от ЗСВ. Неправилно било
1
прието, че имуществените вреди се дължат на поведението на СРС.
Излага, че при непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана, а лихвата е дължима от момента на увреждането, а не от
момента на влизане в сила на съдебния акт за определяне размера на
обезщетението. Посочва, че заплащането на законна лихва от ищеца е
следствие на упражняваното от негова страна бездействие за
своевременна обезвреда на пострадалия, а не следствие на твърдяното
действие или бездействие от негова страна. На следващо място излага,
че не е съобразена и практиката на ЕСПЧ, която е възприета от ВКС,
че е възможно удовлетворяването на изискването за разумен срок и
при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Релевантният
критерии е общата продължителност на едно съдебно производство.
Излага, че неправилно е присъдена и лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на исковата молба, тъй като на дружеството-
ищец е било предложено обезщетение в размер на 1300 лева, което не
е било прието от него. По същество моли решението да бъде отменено
и предявените искове отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „М.Т.“ ООД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага, че окончателният
размер на обезщетението е присъден с решението на ВКС и тогава е
изяснено върху каква сума следва да бъде изчислена лихвата за забава.
Общата продължителност на производството по гр.д. № 46704/2010 г.
по описа на СРС, 73 състав, е 7 години, 7 месеца и 12 дни, като
постановяването на решението на СРС е станало две години след
последното съдебно заседание. По същество моли за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание представителят на СОП дава становище за
уважаване на въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
За да постанови своето решение, районният съд е приел, че е
било нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок и в резултат от това ищецът е претърпял имуществени
вреди. Прието е, че продължителността на гр.д. № 46704/2010 г. не
2
отговаря на критериите за разумен срок. Пред СРС е допусната забава
в постановяване на решението – 1 година и 11 месеца.
По съществото на спора и с оглед наведените доводи,
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни
производства – граждански, наказателни и административни.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да
бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните
предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е
било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от
забавянето ищецът да е претърпял имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил
обезщетение на ищеца за тези вреди.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени
вреди на граждани от неправомерни действия на държавата
отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните
органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил
вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. д. на ВКС по
гр. д. № 5 721/2015 г. /. Тази отговорност на държавата се реализира
чрез нейните органи – в случая СРС. Преценката за наличие на
нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на
причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в
чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката
на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
От приложените към настоящето дело материали по гр.д. №
46704/2010 г. по описа на СРС се установява, че е образувано по
предявена искова молба на 28.09.2010 г. от Д.Б.Ч., с която са
предявени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. с чл. 52
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „М. - Т.“ ООД. Въз основа на исковата
3
молба е образувано гр.д. № 46704/2010 г. по описа на СРС, което
производство е продължило 4 години, 10 месеца и 28 дни. На
10.06.2013 г. е проведено последното съдебно заседание, а решението
е постановено на 10.06.2015 г. „М. - Т.“ ООД е депозирало въззивна
жалба пред СГС. Въззивното производство е приключило с решение
от 06.02.2017 г. Срещу него е подадена касационна жалба и е
образувано гр.д. № 2303/2017 г. по описа на ВКС, приключило с
окончателно решение №2/27.02.2018 г., допълнено в частта за
разноските с определение № 152/09.05.2018 г. на ВКС.
За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен
срок от значение е общата продължителност на съдебното
производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за
разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали
разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна
част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС,
ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида
на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за
продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето
необходимо за проучване на делото, правилното водене на
производството и попълването му с доказателствен материал, с цел
постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.
От констатациите на Инспектората към ВСС, обективирани в
протокол от 13.11.2018 г. е установено, че е допусната забава в
действията на СРС, както следва: съдът е разпоредил отстраняване на
нередовностите на обратната искова молба 4 месеца след
депозирането й; закритото съдебно заседание по подготовка на делото
е проведено повече от 3 месеца след депозиране на писмен отговор и
съдебното решение е постановено 1 година и 11 месеца след изтичане
на определения в чл. 235, ал. 5 ГПК едномесечен срок.
В резултат на това забавяне дружеството е претендирало
имуществени вреди претърпени от него, които се изразяват в това, че
е заплатило по-голям размер на законна лихва върху главницата, тъй
като до окончателното приключване на делото, не е било наясно с
нейният размер. С окончателното решение на ВКС е определена
дължима главница в размер на 41 580 лева, ведно със законна лихва
върху нея, считано от 20.12.2008 г. /датата на трудовата злополука/ до
27.02.2018 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение/.
Размерът на законната лихва за този период е в размер на 40 128, 41
лева. Дружеството-ищец твърди, че в случай, че делото пред СРС е
приключило на 27.10.2015 г. дължимата лихва би била в размер на 30
216, 11 лева. Разликата между дължимата законна лихва изчислена на
40 128, 41 лева и тази в размер на 30 261, 11 лева, в случай, че делото е
4
разгледано и решено в разумен срок, е в размер на 9867, 30 лева,
която разлика претендира като обезщетение.
Не се спори, че се е развило производство по гр.д. № 46704/2010
г. по описа на СРС, по което дружеството „М.Т.“ ООД в качеството на
ответник е осъдено да заплати обезщетение за настъпила трудова
злополука. Не се спори, че има сериозно забавяне при постановяване
на решението на СРС. Спорен се явява въпроса дали от забавянето на
разглеждането на делото в разумен срок, ищецът е претърпял
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
това забавяне. Настоящият въззивен състав достига до извод, че пряка
причинно следствена връзка между забавяне разглеждане на делото в
разумен срок и настъпилите вреди няма.
Според трайната практика на ВКС на РБ, при задължение от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана.
Лихвата като обезщетение за неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента
на настъпване на провопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за
определяне на размера на обезщетението, т.е. дължима е от момента
на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му /в
този см. решение № 193/26.06.2012 г. по гр.д. № 611/2011 г. на I г.о. на
ВКС, решение № 217/25.07.2013 г. по гр.д. № 1038/2012 г. на IV г.о. на
ВКС/. Специалното правило за изискуемост на задължението за
обезщетение на причинени от непозволено увреждане вреди е налице
и се прилага и при имуществените и при неимуществените вреди.
Същите правила намирал субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени
на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на разпоредбата на чл. 212 КТ.
Задължението за заплащане на законна лихва е пряка последица
от липсата на доброволно изпълнение, тъй като длъжникът не може да
откаже плащане на законната лихва, твърдейки, че не му е ясен
размерът на дължимото обезщетение. Целта е да се стимулира
делинквента да плати дължимото обезщетение своевременно, защото
с бездействието си увеличава размера на дължимата законна лихва. От
гореизложеното следва, че начисляването на лихвата за забава е в
пряка причинно-следствена връзка с липсата на доброволно
изпълнение на задължението от страна на длъжника, а не с
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, изразяващо се в неизготвяне на решение от СРС в
продължение на близо две години.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
5
намира исковата претенция на ищеца с правно основание чл. 2б от
ЗОДОВ за изцяло неоснователна. Поради неоснователността на
главния иск, неоснователна е и акцесорната искова претенция по чл.
86 от ЗЗД. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
изцяло и постановено друго, с което исковете се отхвърлят като
неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски и за двете съдебни
инстанции има СРС. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която СРС е осъден да заплати на „М.Т.“ ООД
сумата от 810, 00 лева – разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на СРС
се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
общ размер на 200, 00 /двеста/ лева - по 100, 00 лева за всяка
инстанция.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 149/08.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 734/2020 г. по описа на РС-Костинброд, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Т.“ ООД, ЕИК: .........., със
седалище и адрес на управление: с. Г., ул. „О. м.“ № .., представлявано
от Р.Г.М. и К.М.М. – управители, срещу СРС искове, с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ, за сумата от 9 867,30 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от забавяне на
производството по гр.д. № 46704/2010 г. по описа на СРС, с което е
нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.06.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „М.Т.“ ООД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на
управление: с. Г., ул. „О. м.“ № .., представлявано от Р.Г.М. и К.М.М.
– управители, да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 200,00 /двеста/ лева – разноски за
първоинстанционното и въззивното производство, представляващи
6
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7