Определение по дело №823/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1288
Дата: 4 август 2021 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20217150700823
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1288/4.8.2021г.

 

гр. Пазарджик, 04.08.2021 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X административен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти август две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                                 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Десислава Кривиралчева

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:     1. Николай Ингилизов

                                                                                                            2. Красимир Лесенски

 

като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно адм. дело № 823 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по частна касационна жалба от Н.Н.А.,*** против Определение № 346/22.02.2021 г. по адм. дело № 123/2021 г. на Административен съд Пазарджик, I състав, с което е оставена без разглеждане жалба на Н.А. против Заповед №138/13.01.2021 г. на Директора на ГДИН гр.София, с която е оставена без разглеждане жалба вх. №Ж-14/08.01.2021 г. на Н. Азис срещу Заповед № Л-1727/18.12.2020 г. на Началника на Затвора гр.Пазарджик и е прекратено производството по адм. дело № 123/2021 г. на Административен съд Пазарджик.

В частната касационна жалба са изложени аргументи за несъобразяване на Административен съд Пазарджик, I състав с ЕКЗПЧОС и конкретно разпоредбите на чл.6, параграф 1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС.

По делото е предоставена правна помощ на жалбоподателят и същият е освободен от заплащане на държавна такса с Определение от 16.04.2021 г.

Разгледана по същество жалбата на Н.Н.А. е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. Тази разпоредба има за цел да осигури справедлив съдебен процес и е обща разпоредба. Съгласно чл.13 от ЕКЗПЧОС всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. Тази разпоредба пък има за цел гарантирането на право на ефективни средства за защита и също е обща разпоредба.

В обжалваното Определение съдът се е позовал на разпоредбите на чл.110, ал.1 от ЗИНЗС и чл.111, ал.1 от ЗИНЗС. Тези разпоредби са правилно тълкувани от съдебния състав и с оглед  предмета на оспорваната от жалбоподателят Н.А. Заповед Л-1727/18.12.2020 г. на Началника на Затвора гр.Пазарджик, правилно е прието, че същата не подлежи самостоятелно на съдебно обжалване, а следва да се обжалва по административен ред пред ГД „Изпълнение на наказанията“. Цитирана е и съотносима съдебна практика, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Наложеното наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ не попада в приложното поле на чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, което правилно е установено и от първоинстанционния съд.  Същевременно разпоредбите на чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и чл.110, ал.1 от ЗИНЗС не са такива, които да противоречат на разпоредбите на чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС и чл.13 от ЕКЗПЧОС и няма как да се считат за дерогирани от разпоредбите на конвенцията. Ето защо и подадената частна жалба е неоснователна, а направените в обжалваното определение изводи са законосъобразни, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 346/22.02.2021 г. по адм. дело № 123/2021 г. на Административен съд Пазарджик, I състав, с което е оставена без разглеждане жалба на Н.А. против Заповед №138/13.01.2021 г. на Директора на ГДИН гр.София, с която е оставена без разглеждане жалба вх. №Ж-14/08.01.2021 г. на Н. Азис срещу Заповед № Л-1727/18.12.2020 г. на Началника на Затвора гр.Пазарджик и е прекратено производството по адм. дело № 123/2021 г. на Административен съд Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1./п/

 

 

                                                                                                          2./п/