Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 31.12.2020г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на тридесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 2525 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

 

Образувано е по жалба с вх. № 20201218163931 на Б.Г.К. и М.Г.Б., чрез адв. Т.Д.Т., срещу отказ рег. № 20201210121610/11.12.2020г. по заявление образец А4 вх. № 20201210121610 на жалбоподателите, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на жалбоподателите  като съдружници в „Т.К.М.” ООД, с ЕИК ******, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателите като съдружници в дружеството по поле 19 от партидата на дружеството.

Към заявлението са били приложени документи за внесена държавна такса, пълномощни, писмени предизвестия от 14.08.2020г. за напускане, известия за доставяне от „Български пощи“ ЕАД от 28.08.2020г.  и декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от заявителите.

 

            Отказът е мотивиран основно с това, че заявителите не са легитимирани лица по чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ да искат вписването (заличаването).

            Книжата по делото са постъпили в съда с уведомително писмо № 20201218163931/18.12.2020г.   

 

            Жалбоподателите намират отказа на Агенцията по вписванията  незаконосъобразен. Прекратяването на членственото правоотношение на съдружниците е  настъпило в момента на изтичане на срока на отправеното предизвестие и при бездействие на управителя на дружеството  няма пречка съдружникът лично да поиска заличаване. Жалбоподателите се позовават на Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о. в този смисъл. Сочат се и решения на окръжни и апелативни съдилища относно право на съдружника сам да поиска заявяване за вписване на прекратяването на членството му в търговското дружество. Напускащият съдружник  не следва да търпи негативни последици от бездействието на дружеството.

 

            По жалбата съдът намира следното:

            Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. 

 

            По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

           

Не е било налице  изискването по чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, включено в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписването и на това основание постановеният отказ за вписване е законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице. Това са лицата, посочени в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1-т.4 от ЗТРРЮЛНЦ – търговецът, чрез представляващото го лице, прокуристът, друго лице в предвидени от закон случаи и адвокат с изрично пълномощно по упълномощаване на останалите посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1-т.3 от ЗТРРЮЛНЦ лица. Лицата са изрично посочени в закона, без кръгът им  да може да бъде разширяван при разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ или по аналогия на закона. Аргумент в този смисъл са мотивите към Проекта на Закона за търговския регистър (602-01-5/28.01.2006г.) – да бъдат легитимирани да подават заявление  едноличният търговец, представителят на юридическото лице – търговец и друго оправомощено лице, което е възприето и в ЗТРРЮЛНЦ при приемането му. Предвиждането и в проектозакона, и в окончателно приетия ЗТРРЮЛНЦ отговаря на чл. 5 от Първа директива на Съвета от 09.03.1968г. за съгласуване на гаранциите, които държавите – членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, втора алинея от договора, за  защита на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат  равностойни на цялата територия на Общността  – всяка държава–членка да определя лицата, които извършват формалностите във връзка с оповестяването.

Изричното посочване на оправомощените по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ лица в чл. 15, ал. 1 изключва приложението по аналогия и на разпоредбата чл. 141, ал. 5 от ТЗ относно възможността освободеният управител да иска заличаването си като такъв. Това е хипотеза от посочените по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 141, ал. 5 от ТЗ, но по отношение на съдружника  аналогия е недопустима. Не се касае за неуреден случай по смисъла на чл. 46 от ЗНА, за да бъде прието, че и съдружникът в тези случаи може да заявява за вписване прекратяване на членството си, а за липса на такова оправомощаване.  Такава аналогия не би съответствала и на целта на  ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ, тъй като при вписване освобождаването на управителя се съобразява, че това може да бъде външно за дружеството лице, осъществявало дейността си по договор за управление или трудов договор, като за управителя, независимо дали е външно за дружеството лице, няма и друг ред, за да защити правата си във връзка с освобождаването от длъжността (при предвидени несъвместимости или друго).  По отношение на настъпилото обстоятелство по прекратяване на членственото правоотношение на жалбоподателя като съдружник е приложимо предвиждането, че във вътрешните отношения членственото правоотношение е прекратено и това е достатъчно за защита на правата му. Той би могъл да уведоми и Агенция по вписванията за липсата на заявяване за вписване на обстоятелството, при което дружеството би носило административно-наказателна отговорност, както и при липсата на вписан управител повече от три месеца – да поиска от Прокуратурата предявяване на иск за прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.   

Предвиждането  проверката на обстоятелствата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, включително чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, да предпоставя произнасянето на длъжностното лице по регистрацията по същество с допускане или отказ за вписване, заличаване и обявяване, изисква  произнасяне по същество на жалбата от съда – дали постановеният отказ е законосъобразен. Няма основание жалбата по делото да бъде оставяна без разглеждане с прекратяване на производството.

  Към момента няма задължителна съдебна практика на ВКС по въпроса относно легитимацията на напускащ съдружник да иска заличаването си в търговския регистър, но по-скоро постановените съдебни решения са за стриктно приложение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, включително с възприемане, че е недопустимо вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице  (напр. Определение № 479 от 24.08.2015г. по ч.гр.д. № 829/2015г., ВКС, ТК, І т.о., Решение № 140 от 15.10.2015г. по т.д. № 2092/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 141 от 02.03.2011г. по т.д. № 736/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о., посочено от жалбоподателите, не касае легитимацията на съдружника да иска вписване. 

Настоящият състав не е обвързан от практиката на други съдебни състави в  съдилищата, която е противоречива. Същевременно въпросът е предмет на образувано тълкувателно дело пред ВКС, ОСТК (т. 5 от въпросите по тълк. дело № 1/2020г.), но към момента няма постановено по делото тълкувателно решение, което да бъде съобразено.  

Или поради липса на предпоставки по чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ заявлението в случая да изхожда от оправомощени лица, исканото вписване (заличаване) не може да бъде извършено.

Допълнително, макар да не е посочено изрично в постановения отказ, по разбиране на настоящия съдебен състав, в случая не е налице и надлежно връчено предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружниците.

Предизвестията от 14.08.2020г.  са били изпратени на адреса на управление на дружеството „Т.К.М.” ООД с писма чрез „Български пощи“ ЕАД, но съгласно предизвестията за доставяне не са били връчени, с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. Съгласно клаузата на т. 21 от дружествения договор на   „Т.К.М.” ООД съдружник може да напусне дружеството с писмено предизвестие със срок от три месеца, адресирано до общото събрание чрез управителя, като срокът за предизвестие започва да тече от получаването му от управителя. В случая не се излагат никакви обстоятелства от заявителите, че предизвестията не биха могли да бъдат връчени на управителя на дружеството И.К.Л.(за това да има фактически или правни пречки), нито дружественият договор предвижда, че напускането на адреса на управление на дружеството е основание предизвестието да се счита връчено, както и няма нормативно основание при предприетото връчване чрез „Български пощи“ ЕАД  това да бъде прието, както би било например при изпращането на нотариална покана чрез нотариус и приложение на правилата на ГПК относно връчването от нотариус (чл. 48 от ЗННД) или друго.

 Т.е. не би могло да се приеме, че има връчени предизвестия от напускащите съдружници, съгласно изискването на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и дружествения договор, при което исканото вписване (заличаване) също не може да бъде извършено, тъй като не се установява законосъобразното осъществяване на обстоятелствата, предпоставящи вписването по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.  

 

С молба, приложена към уведомителното писмо по делото, от името на Агенция по вписванията е било поискано изпращането от съда на препис от  подадената жалба за отговор, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, в редакцията съгласно изм. ДВ, бр. 105/2020г. от 11.12.2020г., в сила от 15.12.2020г.

 

Съдът намира, че действително новата редакция на разпоредбата е приложима по делото, тъй като подадената до съда жалба е от 18.12.2020г. – след влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ от 15.12.2020г., съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията, но няма основание за даване на изрична възможност на Агенция по вписванията за подаване на отговор по жалбата, тъй като отговорът е трябвало бъде приложен още към уведомителното писмо № 20201218163931/18.12.2020г., с което е била изпратена жалбата на жалбоподателите с приложенията, когато е изтекъл и срокът за отговор.

В този смисъл е самата разпоредба на чл. 25, ал. 2 от ЗТРЮЛНЦ, което съответства и на принципа на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, установен в чл. 2а от ЗТРРЮЛНЦ. Не съответства на този принцип, но и на буквата на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, и на правната логика,  жалбата срещу отказа на длъжностното лице за вписване, заличаване и обявяване да се подава чрез Агенция по вписванията, тя да дължи незабавното й изпращане на съда, а в последствие съдът, вече образувал частно производство,  да дава отделна възможност за подаване от Агенция по вписванията на отговор. В ЗТРРЮЛНЦ не е предвидено такова процедиране, нито е предвиден отделен срок за такъв отговор. Отговорът трябва да бъде приложен ведно с всички останали документи, които Агенцията изпраща.

С прилагане на отговора на Агенцията към останалите документи по жалбата се отговаря в пълна степен  на изискването за участието й  в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, което вече е уредено като  двустранно и спорно, с обжалване на всеки постановен от съда акт от страните, включително Агенция по вписванията,  и с присъждане на разноски на страните по реда на ГПК.   

 

Воден от горното съдът         

  

 

                                                            Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба с вх. № 20201218163931 на Б.Г.К., с ЕГН **********, и М.Г.Б., с ЕГН **********, с посочен съдебен адресат адв. Т.Д.Т., гр. София, ул.“********, срещу отказ рег. № 20201210121610/11.12.2020г. по заявление образец А4 вх. № 20201210121610.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен  срок от съобщаването му на жалбоподателите и Агенция по вписванията.

           

 

 

                                                                                  Съдия: