Решение по дело №429/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 92
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Тодор Илков Хаджиев
Дело: 20215600500429
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. ХАСКОВО , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Т. С. П. против Разпореждане от 19.03.2021 г.
по изп. д. № 20148750400121 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, с което е
оставена без уважение Молба вх. № 11119/ 19.03.2021 г. за прекратяване на
изпълнителното производство на основание 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат доводи, че неправилно съдебният изпълнител е
отказал да уважи молбата, като се поддържа, че са налице предпоставките по
чл. 433, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
уведомяването на длъжника и против акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е допустима.
Изп. д. № 20148750400121 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов е
1
образувано по молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД“ въз основа
на Изпълнителен лист от 20.11.2013 г. по ч. гр. д. № 1567/ 2013 г. на РС –
Димитровград за събиране на общо за сумата от 1113. 04 лв.
С Молба вх. № № 11119/ 19.03.2021 г. длъжникът Т. С. П. е поискал да
бъде прекратено изпълнителното производство поради настъпила перемпция.
С атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
поради това, че не са налице предпоставките за това.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК постановява, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК двегодишния срок по чл. 433, т. 8 ГПК и
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая от материалите по делото е видно, че изпълнителното
производство е образувано на 20.02.2014 г. с подадената от „ЕВН България
2
Електроснабдяване“ ЕАД“ молба, а последното изпълнително действие,
изразяващо се в налагане на запор, е извършено на 16.11.2020 г., когато на
работодателя „Про Експо“ ЕООД е връчено запорно съобщение, който с
Писмо вх. № 44280/ 27.11.2020 г. е признал наличието на вземане на
длъжника Т. С. П. и се е съгласил несеквестириуемата част от трудовото му
възнаграждение да бъде превеждана на съдебния изпълнител. Преди това
регулярно в рамките на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
взискателят е правил искания за извършване на изпълнителни действия и
такива са предприемани от съдебния изпълнител чрез налагане на възбрана и
запор върху вземанията на длъжника към предходни работодатели и банкови
институции. От изложеното се налага извод, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство - неизвършване на изпълнителни действия в продължение на
две години, поради което подадената от длъжника Т. С. П. жалба против
отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на
това основание следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № 13184/ 01.04.2021 г. на Т.
СТ. П. против Разпореждане от 19.03.2021 г. по изп. д. № 20148750400121 на
ЧСИ № 875 – Захари Запрянов, с което е оставена без уважение Молба вх. №
11119/ 19.03.2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство на
основание 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3