Решение по дело №443/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Е. – И. Д.“ [населено място], ЕИК *********, подадена чрез упълномощен адвокат, против решение № 61 от 21.02.2025 г., постановено по АНД № 20235530203724/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № НП-48 от 18.05.2023 г., издадено от заместник-председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с наложена на касатора на основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7, т. 16 и т. 17 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА).

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че както от обективна, така и от субективна страна не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с който да бъде отменено НП, като незаконосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-председател на ДАМТН, в писмено становище, постъпило от упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в полза на ДАМТН и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди оплакванията на жалбоподателя във връзка с наведеното касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, касационната инстанция намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е било НП № НП-48 от 18.05.2023 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, оправомощен съгласно заповед № А-762 от 04.11.2022 г. на председателя на ДАМТН, въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-283 от 13.12.2022 г. От фактическа страна административно-наказателното обвинение е обосновано на констатациите при извършена на 03.11.2022 г. около 12:00 часа внезапна проверка на пътнически асансьор с товароподемност 225 кг, 9 спирки, монтиран на адрес [населено място], [улица], вх. А, вписан в регистъра на съоръженията с повишена опасност с рег. № 700АС/2743. Посочено е, че при проверката, извършена в присъствието на представител на поддържаща фирма – ЕТ „Е. – И. Д.“ [населено място], асансьорът е бил с включено захранване, приемал е и е изпълнявал заявки и в него са се возили хора. Констатирано е, че кабината се е движила при неправилно функциониращ контакт за безопасност (КБ) разхлабено/скъсано въже, напукана външна изолация на гъвкавия захранващ кабел към кабината (флексир) и нефукциониращо устройство за двустранна връзка в кабината, както и че последният запис в ревизионната книга за извършен периодичен технически преглед на съоръжението е от 29.04.2022 г. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7, т. 16 и т. 17 от НБЕТНА, за което с оглед на констатираните три неизправности на асансьора и създадените предпоставки за възникване на аварии и/или злополуки, застрашаващи живота и здравето на ползващите съоръжението лица, на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.

Районен съд Стара Загора е потвърдил НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност, като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е изложил мотиви за елементите от състава на нарушението, предвидената отговорност и конкретно наложеното наказание.

Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно.

С обжалваното пред районния съд НП на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП („За други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 [рег. номер].“) за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7, т. 16 и т. 17 от НБЕТНА („Лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности: … 7. неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона "стоп", устройствата за заключване на шахтните врати или на контактите за безопасност; … 16. напукана външна изолация на гъвкавите кабели към кабината на асансьора; 17. нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5“), като фактите, на които се основава административнонаказателното обвинение (изложената в НП фактическа обстановка), се субсумират в хипотезите на цитираните правни норми.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за обективна и субективна несъставомерност на деянието. От обективна страна при извършената проверка са установени от контролния орган описаните неизправности при функциониращо съоръжение, поставящи в опасност живота и здравето на ползвателите на асансьора, които за които касаторът не е уведомил съответните лица своевременно. Задължение на касатора е така да поддържа асансьора, че във всеки един момент той да съответства на нормативните изисквания за устройство и безопасна експлоатация. Предвид естеството на неизправностите е несподелимо възражението му за незнание за възникването им по процесното съоръжение, доколкото е длъжен съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от НБЕТНА да осигурява 24-часово непрекъснато обслужване на асансьора предвид високото ниво на риск при ползването му, както и да извършва функционални проверки и техническо обслужване най-малко веднъж на 30 дни – чл. 9, ал. 2 от НБЕТНА, а в случая последният запис в ревизионната книга за извършен периодичен технически преглед на съоръжението е от 29.04.2022 г. За да е осъществен съставът на нарушението, е достатъчно в момента на извършване на проверката задълженото лице да не е изпълнило вменените му задължения по писмено информиране на ползвателите на асансьора за наличието на неизправност на последния и за спирането му. Отговорността следва от факта, че касаторът не е констатирал неизправността преди проверяващия орган, а оттам и е допуснал асансьорът да се експлоатира и не е уведомил ползвателите му.

Наказанието е правилно определено, като при индивидуализацията му е взет предвид броя на неизправностите с определяне на размер на имуществената санкция малко над минималния, близо до долната граница по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП.

Обобщено, не се констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, както и други такива – при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ЗАНН да заплати на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 80,00 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. решение № 61 от 21.02.2025 г., постановено по АНД № 20235530203724/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Е. - И. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Решението е окончателно.