№ 1510
гр. Русе, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520104311 по описа за 2025 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството е с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1, чл.
3, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба по Закона за защита от домашното насилие от В. Г. С.
срещу Б. С. С.. Молителката твърди, че с ответника са съпрузи като бракът им
бил сключен на 09.11.2002 г. Твърди, че от брака си имат едно ненавършило
пълнолетие дете - В.Б.С.., родено през 2008 г. Твърди, че през целия им
съвместен жИ.т, ответникът е злоупотребявал с употребата на алкохол, а под
негово въздействие ставал груб и агресивен. Постепенно това му поведение
ескалирало. Започнал да упражнява физическо и психическо насилие върху
нея. Търпяла е това поведение с цел да спести травмирането на децата, но
случаите зачестили и положението станало нетърпимо. Твърди, че на 28.06
около полунощ, срещу 29-ти юни, след прекомерна употреба на алкохол от
страна на ответника, той предизвикал скандал, нанесъл й силен удар в
гърдите, в следствие на което, тя паднала върху гърба на кушетката в дома им
и получила травма в долната част на гърба. Взел един нож и започнал
заплашително да го размахва. Молителката извикала полиция, а ответникът я
заключил в къщи и отправил заплахи за здравето и жИ.та й. На място пред
1
дома им дошли полицаи от Първо РПУ – Русе, с два патрулни автомобила и
започнали преговори с него, като го убеждавали да отвори и да я освободи.
Преговорите продължили близо три часа, без резултат. В последствие на място
дошли маскирани полицаи от сектор „Специални тактически действия“ към
ОДМВР – Русе.
Молителката твърди, че междувременно успяла да се свържи със сина
си Виктор, който е отворил на полицаите и по този начин ответникът бил
задържан, а на другия ден около 17 часа го освободили и той се прибрал в
дома им и продължил да се отнася по предишния начин. Твърди, че на
15.07.2025 година, около 18 часа, същият отново бил под въздействието на
алкохол и предизвикал скандал, като отправил срещу молителката заплахи за
здравето й и закани за убийство. Отново дошли полицаи, които изготвили
протокол, който ответникът скъсал и отново бил задържан. Молителката
заявява, че се страхува от поведението на ответника, който продължил да
осъществява, както психическо, така и физическо насилие, спрямо нея, като се
опасява, че може действията му да бъдат застрашаващи за здравето и жИ.та й
в по-висока степен от извършването до настоящия момент. В тази връзка,
счита, че е способен да изпълни заплахите и заканите си.
Моли, съдът да издаде заповед за защита, с която да задължи Б. С., да се
въздържа от извършване на домашно насилие. Да го отстрани от съвместно
обитаваното жилище, което се намира в град Русе, ул. „*************“ №
1,ет. 2, за максимален срок от 18 месеца. Да забрани на ответника да я
приближава, да приближава жилището й на адрес гр. Русе, ул.
*************“ №1, ет.2, местоработата й и местата за социални контакти и
отдих, отново за срок от 18 месеца. Да му забрани да осъществява контакт с
нея, под каквато й да е форма, включително по телефон, чрез електронна и
обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от 18 месеца. Да определи местоживеенето на детето
В.Б.С.. да бъде при майката, за срок от 18 месеца. Претендира и сторените в
настоящото производство разноски.
В отговор ответникът взема становище за неоснователност на молбата
за домашно насилие. Отрича заявената в нея фактическа обстановка. Заявява,
че нищо от изложеното, не отговаря на истината.
В съдебно заседание молителката В. Г. С., редовно призована, се явява
2
лично и с процесуалния си представител адв. Ч.. Поддържа молбата за
домашно насилие.
Ответникът Б. С. С., редовно призован, се явява лично и се представлява
от адв. К., взема становище за неоснователност на молбата.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен на
28.06.2025 г. около полунощ срещу 29.06.2025г. в дома на молителката и
ответника акт на физическо насилие от ответника. В декларация молителката
е декларирала, че на отразената от нея дата, след употреба на алкохол,
ответника й нанесъл силен удар в гърдите, вследствие на който паднала на
земята. Взел нож и започнал заплашително да го размахва. Молителката
извикала полиция, а той я заключил в къщи, като й отправял заплахи за
здравето и жИ.та й. На 15.07.2025 г. в гр. Русе, около 18 ч. отново под
въздействието на алкохол, предизвикал скандал, като отправил заплахи срещу
здравето й и закани за убийство.
По делото са представени справки по извършени проверки по преписка
************/2025 г. по описа на Първо РУ – Русе при ОДМВР-Русе и по
преписка № УРИ *************/2025 г. по описа на Първо РУ – Русе при
ОДМВР – Русе. Първата преписка е образувана по повод подадени сигнали от
молителката на 28-29.06.2025 г., а втората по подаден сигнал от ответника на
15.07.2025 г. В справката към първата преписка, изготвена от Мл.ПИ Сашо
Петров е отразено, че на 29.06.2025г. служители на Първо РУ към ОДМВР-
Русе посетили адрес на ул.************* 1 в гр.Русе по сигнал за домашно
насилие. На място установили непълнолетния В.Б., който обяснил, че майка
му В. С. е заключена в кухнята на последния етаж от баща му Б. С., който се
намира с нея и отказва да отключи вратата. Полицейските служители
почукали на вратата, представили се и казали на С. да отключи, но същият
отказал и им заявил да напуснат къщата. В. С. заявила, че тя е повикала
полиция и желае да излезе от стаята. С. заявил, че няма да отключи и ако
искат могат да разбият вратата. По-късно вратата била отключена, след
пристигането на колеги от сектор СТД, Пред полицейските служители С.
заявила, че била разделена със С., но от четири месеца са отново заедно. В
същата вечер С. изпил около литър водка, проявил ревност и я ударил с юмрук
3
в областта на гърдите, а след това заключил вратата на стаята, в която се
намирали. Снето било обяснение и от Виктор С., който потвърдил написаното
от майка му, като посочил, че не е станал на проявеното от баща му физическо
насилие. Самият Б. С. отказал да даде обяснение. На 30.06.2025 г. било снето
обяснения от В. С., което тя заявила, че спрямо нея не било упражнено
физическо насилие.
От втората справка, изготвена по повод докладна записка на служители
на Първо РУ към ОДМВР-Русе се установява, че на 15.07.2025 бил посетен
отново същия адрес на ул.************* 1 в гр.Русе, тъй като имало подаден
сигнал от Б. С. на тел.112. При пристигане на адреса полицейските служители
установили двамата съпрузи видимо пийнали. Двамата започнали да твърдят,
че са обект на домашно насилие, като показвали стари травми, които видимо
не били причинени въпросната вечер. Докато попълвали документи, С. скъсал
тези на съпругата си и бил задържан. На 16.07.2025 г. В. С. била призована в
полицията, като заявила, че не е обект на домашно насилие и не били
отправени заплахи за физическа саморазправа и не знае защо съпругът й е
звънял на тел.112. В обясненията си посочила, че са разясни правата й по
ЗЗДН и не желае да се възползва, както и нямала причина да подава
заявление. Снето било обяснение от Б. С., който обяснил, че въпросната вечер
двамата след употреба на алкохол се скарали по повод изневяра на съпругата
му преди няколко месеца. Решил да звънне на тел.112, за да изпревари
съпругата си без да е имало заплахи за физическа саморазправа или телесни
повреди.
По делото е представено становище от ДСП Русе. В него е посочено, че
социалните работници от дирекцията са провели беседа с молителката,
непълнолетния Виктор С. и ответника във връзка с изисканото становище от
съда. При проверката установили, че за момчето се грижат и двамата родители
и има осигурено всички необходимо, жилищно-битовите условия били
подходящи. Майката изразявала желание да бъде носител на родителските
права, момчето също желаело да остане да живее с майка си на адреса, но да
се среща с баща си когато пожелае.
По делото в качеството на свидетели бяха разпитани водените от
молителката И. Х. И. и Д. Й. Д..
Свидетелят И. И. – приятел на семейството заяви, че преди много
4
години бил работодател на молителката, а семействата им били приятелски.
След като молителката напуснала, приятелските им отношения се запазили и
тя му се обаждала. Оплаквала се от мъжа си, тъй като той пиел и в това
състояние ставал агресивен. Свидетелят я съветвал в такива моменти да
потърси помощ – да се обади в полицията, но тя споделяла, че се страхува.
Наскоро научил, че молителката има връзка с техен общ приятел и се била
изнесла при него, но след това се прибрала в семейното жилище. Двамата се
чули и В. отново се оплакала от мъжа си, разказала му, че този път е извикала
полиция, защото била заключена от ответника.
Свидетелят Д. Д. изнесе, че познава страните от много години, като
преди четири години започнал връзка с молителката, а преди около година тя
се пренесла при него. Пред свидетеля молителката се оплаквала от ответника,
като разказвала, че по време на съжителството си е била подложена на
психическо и физическо насилие от ответника след като той пийнел. Разказала
му, че големият й син я спасявал от побой. Свидетелят изнесе, че след като
двамата се събрали, ответникът започнал да й пише заплашителни съобщения
по „Вайбър“. След известно време молителката се върнала в семейното
жилище, заради малкия си син. Искала да се разведе с ответника, но той
отказвал. Така на 29 юни през нощта молителката се обадила на свидетеля и
му казала, че ответника я е заключил и не я пуска да излезе от стаята, тъй като
тя имала желание да слезе на долния етаж при сина си. Помолила свидетеля
да дойде до къщата им и да стои наблизо. Казала му, че се е обадила на тел.
112. Свидетелят веднага тръгнал към дома на молителката и когато стигнал до
къщата, спрял до подстанция да изчака. Малко след това дошла полицейска
кола, от която слезли двама полицаи и влезли в сградата. След около половин
час дошла и втора полицейска кола, от която слезли още полицаи. След около
2-3 часа пристигнали с бус полицаи от специалните части. Видял, че извели
ответника от сградата с белезници и го качили в буса. Малко след това
молителката и синът й също излезли от сградата и се качили в един от
полицейските автомобили. По-късно, след като излязла от полицията,
молителката и свидетеля се срещнали. Тя му разказала, че с ответника се
скарали и той я блъснал, при което тя си ударила долната част на гърба в
канапе. След това ответника заключил вратата на стаята и скрил ключа,
въпреки желанието на молителката да излезе от стаята и да отиде на долния
етаж при сина си. След това двамата се разделили. На сутринта молителката
5
му се обадила и се оплакала, че гърба в мястото на удара много я боли.
Свидетелят познавал лекар, който живее в близост до него и му се обадил да я
прегледа, тъй като било неделя. Лекарят изписал медикамента „афламил“,
който имал обезболяващо и протИ.възпалително свойство и поставил първата
доза.
Свидетелят изнесе, че е запознат за случай, настъпил след около 2-3
седмици след първия случай. Един следобед молителката му се обадила и му
разказала, че вечерта ответника е звънял на тел. 112. На дошлите полицаи
показвал някакви наранявания, които били стари. След това докато пишели
обяснения, той издърпал листите от ръцете й и ги скъсал.
По делото бяха разпитани Д. Ю. К., Н. Б. В., И. Д. И., Д. Я. С., П. П. С. –
полицейски служители в Първо РУ-Русе.
Свидетелят Д. К. на длъжност „полицай-младши инспектор“ в Първо
РУ-Русе изнесе, че познава страните служебно. Една нощ свидетелят бил на
работа, когато дежурният изпратил него и колегите му И. Д., Д. Д. и Н. В. на
адрес на ул. “*************“ по повод подаден сигнал на тел.112 от
молителката. Според свидетеля ответникът бил заключил стая от имота и не
искал да пусне молителката от нея, държал я като заложник. Полицейските
служители молили ответника да отвори, но той не се съгласил. Свидетелят
твърди, че чул молителката също да моли ответника да отключи вратата, но
той отново отказал. Отказал да разговаря и с полицаите. Така минали два
часа, през което време полицаите контактували с молителката от телефона на
синът на страните. Разговаряли и с ответника от телефона на детето, но без
успех. След това дошли специалните полицейски части. В този момент врата
се отключила от вътре и всички влезли в стаята. Ответникът бил задържан и
изведен от жилището.
Н. В. – на длъжност „старши полицай“ изнесе, че бил на работа нощна
смяна, когато бил изпратен на сигнал за домашно насилие. Ответникът бил
заключил молителката в таванско помещение на къщата. Отказвал да отключи
вратата както на разпорежданията на полицейските служители, така и на
молбите на самата молителка. След повече от час пристигнали техни колеги
от Отдел „специализирани тактически действия“. Тогава врата била
отключена от вътре и ответникът бил задържан. Според свидетеля
молителката обяснила, че ответникът е заключил вратата отвътре и прибрал
6
ключа. Според свидетеля ответникът обяснил, че се намира в имота си и може
да прави каквото си иска, двамата щели да се разберат. През цялото време
докато били там синът на ответника им съдействал като разговарял по
телефона и с молителката и с ответника, но последния отказвал да отключи.
Ответникът бил отведен в Първо РУ-Русе.
И. И. – работи в Първо РУ-Русе в Подразделение „Охрана на
обществения ред“. Свидетелят изнесе, че една вечер около полунощ бил на
работа и бил изпратен от дежурния да съдейства на колеги на адрес, от който
жена е съобщила, че е отвлечена и принудително задържана от съпруга си в
стая от дома им. Когато свидетелят пристигнал в имота, там вече били негови
колеги. Изкачили се по стълбището до таванска стая пред която стояли
колегите му. Колегите също потвърдили, че жената е в стаята, а съпругът й я
заключил против волята й и не я пуска. Чували се разговори от стаята. Чувало
се, че молителката моли съпруга си да излезе, а той отговарял, че ще даде
ключа ако тя седне в него, лъжел я, че ключа се намира в шкафа, под леглото.
На мястото бил и малкият им син. В един момент направили договорка с
ответника той да отключи, а полицейските служители да напуснат къщата, но
и това не помогнало. Тъй като не постигали резултат от ръководството
наредили да бъдат задействани и специалните части, които да отворят вратата
с таран. Когато те пристигнали, врата била отворена. Ответникът бил отведен
в полицейското управление и задържан.
По делото в качеството на свидетели бяха разпитани водените от
ответника С.Б., Р.Ц. и В.И..
Свидетелят С.Б. изнесе, че познава страните от много години. Били
колеги с ответника. Имал впечатления от молителката. Според свидетеля тя
често употребявала алкохол и като се напиела ставала груба, използвала
нецензурни думи. Свидетелят описа две случки преди години, при които е
виждал молителката пияна и как се държи. Изнесе, че през ноември месец
миналата година двамата с ответника трябвало да пътуват в командировка за
Австрия, но Б. се обадил, че има семейни проблеми, съпругата му имала
любовник. На следващия ден решил все пак да пътува, за да се откъсне. Там
обаче ответникът не се чувствал добре. Споделил му, че съпругата му има
любовник, който е семеен приятел и тя се е изнесла от дома им.
Свидетелят Р.Ц. – познава страните по делото от 2023 г. и живеел в
7
близост до тях. Свидетелят изнесе, че има добри впечатления от тях и ги
познава като добро семейство. Разбрал впоследствие, че помежду им
проблеми свързани с поява на друг мъж в жИ.та на молителката, от което
ответника не се чувствал добре.
Свидетелката В.И. изнесе, че познава страните от месец ноември 2024 г.
Към него момент се била сгодила за техния по-голям син Богомил и живяла
със семейството до месец март 2025г. Станала свидетел на случка, при която в
семейството, между синът Богомил и бащата Б. имало скандал, при което
годеникът й излязъл от дома. По-късно тя го убедила да се прибере. След като
влязъл в къщи синът се скарал и с молителката, която преди това била
употребила алкохол. Според свидетелката молителката употребявала алкохол
и пиела хапчета, поради което имала странни реакции. Свидетелката изнесе,
че от ответника била чувала за порнографски снимки, които молителката му
пращала, но признава че не ги е виждала. Докато живяла в дома на страните,
един ден видяла, че камерата, който била монтирана на прозорец на стаята й е
откъртена. По-късно разбрала, че това е сторила молителката, тъй като била
ядосана на ответника, който в този момент бил на път. Свидетелката изнесе, че
молителката споделила с нея на няколко пъти, че не е щастлива с ответника и
желае да се разведе с него. Според свидетелката синът им Виктор също ставал
свидетел на скандалите между страните, но не искал да взема ничия страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приетите доказателства се установява, че
молителката и ответникът са имат сключен граждански брак, т. е. молителката
попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, които могат да търсят
защита по този закон. Молбата за защита от домашно насилие е подадена в
рамките на срока, визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото се твърди
извършено насилие на дати 28/29.06.2025 г. и 15.07.2025 г., а молбата до съда е
подадена на 24.07.2025 г., поради което същата е допустима.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
8
съпружеско съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на
домашно насилие.
В производство по ЗЗДН доказателствената тежест да установи
наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от
законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва
да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен
случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН.
Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно
оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.
От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна за
твърдяното насилие на дата 28.07.2024 г. и следва да се уважи. В случая акт на
домашно насилие, извършен на 28.07.2024г. е описан в подадената декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В нея молителката е посочила, че ответника й нанесъл
силен удар в гърдите, вследствие на което паднала на земята. Отделно взел
един нож и започнал да го размахва. Извикала полиция, а той я заключил в
къщи, като отправял заплахи за здравето и жИ.та й. Съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона е годно
доказателствено средство. За да бъде годно доказателствено средство,
декларацията следва да съдържа описание на конкретни действия, които биха
могли да се определят като акт на домашно насилие. В конкретния случай
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържа
достатъчно данни, от които се установява осъществено спрямо нея домашно
насилие на 28/29.06.2025 г. по смисъла на чл. 2 от закона, поради което съдът
приема, че с нея се доказва акта на домашно насилие, извършен на посочената
от нея дата. Следва да се отбележи, че описания акт на домашно насилие, в
частност упражненото задържане за няколко часа в помещение от дома на
страните, се подкрепя и от останалите доказателства по делото. В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Ю. К., Н. Б. В., И. Д. И., Д. Я.
С., П. П. С. – полицейски служители в Първо РУ-Русе, които бяха категорични
и подробни в обстоятелствата, за които свидетелстваха. От тях безспорно се
установява, че отвеникът е заключил от вътрешната страна врата на стая,
9
находяща се на втория етаж от жилището. В продължение на няколко часа
същият отказвал да отключи вратата въпреки молбите на съпругата му, които
полицаите чували и въпреки техните молби и разговори през вратата и по
телефона на синът Виктор С.. Освен това съдът дава вяра на показанията им,
поради това, че същите са безпристрастни, непротИ.речиви и взаимно се
допълват. От тях се установява безспорния факт на задържане на молителката
против волята й от съпруга й – ответника Б. С. на процесната дата в стая от
жилището им. В този смисъл са и показанията на Д. Д. – интимен приятел на
молителката, с когото тя е живяла няколко месеца по време на раздялата си с
ответника. Свидетелят, който дошъл до жилището по молба на молителката,
стоял в близост до къщата и наблюдавал случващото се. Той възприел
извеждането на ответника от полицейските служители след пристигането на
полицаите от Сектор СТД, както и се видел с молителката и синът й, които се
качили в един полицейските автомобили. Показанията му кореспондират с
тези на полицейските служители, поради което съдът ги приема за достоверни
и им дава вяра изцяло. Приетото от съда писмено доказателство – рецепта,
издадена от д-р Д. на 29.06.2025 г., с която на молителката е предписано
обезболяващо средство - медикамента „афламил“, косвено сочи за
претърпените болки при падането й вследствие на удара от ответника. Това
доказателство кореспондира с показанията на свидетеля Д. Д., който заяви, че
в деня след инцидента молителката е изпитвала силни болки в кръста и
мястото, където твърдяла, че се е ударила било посиняло. Именно свидетелят
се обадил на лекаря понеже било неделя и помолил да прегледа молителката.
Данни за такъв удар се съдържат и в изготвената справка по
************/2025 г. по описа на Първо РУ – Русе при ОДМВР-Русе, в която
се сочи, че непосредствено след инцидента В. С. е заявила пред полицейските
служители, че е била ударена с юмрук от съпруга си и е паднала. Съдът
приема, че от тези доказателства безспорно се установява, че на посочената
дата – 28-29.06.2025г. ответникът е упражнил физическо и психическо
насилие, така както е описано в исковата молба и декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН.
Следва да се посочи, че събраните доказателства безспорно сочат, че
акта на домашно насилие – задържането на молителката В. С. в стая от
жилището им за няколко часа против волята й, е станал в присъствието на
непълнолетния син на страните Виктор С.. Момчето е съдействало на
10
полицейските служители като им отворило входната врата и по време на
престоя им в жилището на няколко пъти е разговаряло с родителите си по
телефона, като по този начин полицаите са водели и преговори с баща му да
отключи врата на помещението, в което били с молителката.
Що се касае за твърдяния акт на домашно насилие на дата 15.07.2025 г.
съдът приема, че такъв е осъществен, доколкото безспорно се установява, че
попълвайки документи пред полицейските служители дошли на адреса на
страните, ответникът демонстративно ги е скъсал. Според съда това е акт на
емоционално насилие. Не се установяват безспорно обаче твърдяните с
исковата молба заплахи за здравето и жИ.та на молителката, така както е
посочено и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Събраните по делото
доказателства оборват това. Видно от справката по преписка № УРИ
*************/2025 г. по описа на Първо РУ – Русе при ОДМВР – Русе е, че
пристигналите в жилището на страните полицейски служители констатирали,
че двамата видимо са употребили алкохол, като и двамата твърдели за
осъществено домашно насилие, което доказвали показвайки видимо стари
травми. В дадени обяснения на следващия ден (16.07.2025 г.) молителката
отново не е посочила спрямо нея да са отправени заплахи. Напротив,
посочила е точно обратното – не били отправяни заплахи за физическа
саморазправа, както е записано в справката. Данните от полицейската справка
кореспондират с показанията на свидетеля Д. Д., който заяви, че 2-3 седмици
след първия инцидент от самата молителка научил, че съпругът й е звънял на
тел.112 с твърдения, че тя го била нападнала и ударила. Тогава той започнал
да показва стари рани. Според свидетеля молителката му разказала, че когато
започнали да пишат обяснения, ответникът грабнал листите и ги накъсал.
Съдът приема, че от тези доказателства безспорно се установява, че на
посочената дата – 15.07.2025г. ответникът е извършил емоционално насилие,
късайки пред полицейските служители обясненията, които молителката е
дала.
Предвид на това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответникът
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката.
При определяне вида на мерките за защита по чл. 5, ал 1, т.2 и т.3 от
ЗЗДН, съдът се съобрази с факта, че те целят да предотвратят бъдещи прояви
11
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителя, като се
ограничи възможността на първия да продължи упражняването на евентуално
друго насилие спрямо молителката. С оглед на горните мотиви, съдът приема,
че ответника следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в
гр. Русе, ул. „*************“ № 1, ет. 2 и да му бъде забранено да
приближава молителката, ползваното от нея жилище, находящо се на същия
адрес, работата й и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-
малко от 50 метра. Отново с цел превантивна мярка ответника да не
упражнява психическо и емоционално насилие над пострадалата, съдът
следва да приложи и мярката за защита по т.4, предвидена в разпоредбата на
чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, а именно на ответника да се забрани да осъществява
контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация. Съдът определя срок за тези мерки в
размер на десет месеца, който счита за напълно достатъчен и адекватен за
конкретния случай на домашно насилие и неговия интензитет, и като изхожда
от липсата на данни за предходни прояви на насилие от страна на ответника,
доколкото такива не се установиха от доказателствата по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на извършените
от ответника действия, събраните данни от изготвения социален доклад,
намира, че следва да определи местоживеенето на непълнолетния син на
страните В.Б.С.. при пострадалия родител – молителката, доколкото същото е
в интерес на детето, за срок до навършването му на пълнолетие – 02.02.2026 г.
Съдът, след като съобрази, че е издал Заповед за незабавна защита №
********** г. в настоящото производство, намира, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН и да приспадне от
определения от съда срок от десет месеца на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, 3, 4 от
ЗЗДН, срока на действие на същите, наложени на ответника с издадената
заповед.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за производството в размер на 50,00 лева, както и да
заплати сторените от молителката разноски в размер от 1000,00 лв. за
адвокатски хонорар, които следва да се присъдят в пълен размер с оглед
уважаване на молбата за домашно насилие.
12
Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗНД Б. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Русе, ул. „*************“ № 1, ет. 2 ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на В. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „*************“ № 1, ет. 2.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗНД Б. С. С., ЕГН
********** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Русе, ул.
„*************“ № 1, ет. 2 за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Б. С. С., ЕГН
********** да приближава В. Г. С., ЕГН **********, жилището обитавано от
нея, находящо се на адрес: гр. Русе, ул. „*************“ № 1, ет. 2,
месторабота й и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние по-
малко от 50 (петдесет) метра, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН на Б. С. С., ЕГН
********** да осъществява контакт с пострадалото лице В. Г. С., ЕГН
********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.Б.С.., ЕГН **********, при
майката В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „*************“ № 1,
ет. 2 за срок до навършване на пълнолетие на детето.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срока на действие на
мерките, наложени на Б. С. С., ЕГН ********** със Заповед за незабавна
защита № ********** г. по гр. дело № 4311/2025 г. по описа на РС – Русе.
13
ДА СЕ ИЗДАДЕ въз основа на решението заповед за защита, която
подлежи на незабавно изпълнение.
ДА БЪДАТ ВПИСАНИ в заповедта за защита последиците от
неизпълнението й съгласно чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи
Б. С. С., ЕГН ********** и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от заповедта и от решението на страните и на
РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя.
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН ********** да заплати сумата от 50,00
(петдесет) лева– държавна такса в полза за бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Б. С. С., ЕГН ********** да заплати на В. Г. С., ЕГН
********** сторените по делото разноски в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок пред Окръжен съд
– Русе.
Обжалването на решението не спира действието на издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14