№ 2123
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100509736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20123571 от 25.05.2021 г. по гр.д. № 43441/2017 г.
Софийски районен съд, 160 състав отхвърлил предявения от ЕТ „В.-В.Х.А“,
ЕИК ****, срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК **** (сега „Е.П.“ АД) отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2 556.23 лв.,
начислена с фактура № **********/12.01.2017 г. по констативен протокол №
1014608/12.05.2016 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата 840 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В.Н.Х., в
качеството й на ЕТ „В.-В.Х.А“, който го обжалва изцяло с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът е изпълнил
императивната разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да предвиди в ОУ на
договора ред за уведомяване на клиента за предстояща корекция на сметки. В
чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49, ал.2 от ОУ не се съдържал такъв ред за
1
уведомяване. Поради това не бил изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на ищеца. Неправилно
районният съд приел и по делото да е установено валидно възникнало
задължение на ищеца за заплащане на процесната сума. Съдът не обсъдил в
цялост КП № 2063/27.12.2016 г. на БИМ за извършена експертиза на СТИ,
видно от който било, че електромерът измервал с 0 % грешка, съдът
констатирал само, че има наличие на промяна в софтуера на електромера.
Неточно отчитане по смисъла на чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) обаче било налице само
при отчитане на грешка, а ответникът не доказал пълно и главно, че
промяната в софтуера е довела до неправилно отчитане. Поради това
корекцията била извършена без правно основание. СРС не обсъдил и
доводите на ищеца относно липсата на законова делегация за приемане на
разпоредбите на чл. 48 ПИКЕЕ (отм.), както и не се произнесъл по искането
за инцидентен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Не обсъдил и
наведените от ищеца доводи относно начислените с фактурата такси за
„задължение към обществото“, пренос и достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежа. Навеждат се и нови твърдения, незаявени в
исковата молба, вкл. че ОУ на ответника не били публикувани. Моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно
представени списъци по чл. 80 ГПК. С молба от 17.05.2022 г. твърди да бил
налице нововъзникнал факт – погасяване на вземането по давност, който
следвало да бъде взет предвид от съда по реда на чл. 235 ГПК.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Е.Б.” АД, сега „Е.П.“ АД (промяната в
наименованието вписана в ТРРЮЛНЦ на 28.04.2022 г. и с протоколно
определение от 18.05.2022 г. допуснато изменение в наименованието на
страната) с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда
да потвърди атакуваното решение като правилно. С отговора прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от въззивника адвокатско възнаграждение, както и оспорва да
са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА в случай че се претендира
присъждане на възнаграждение по този ред. Съображения излага в писмена
защита от 27.05.2022 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
2
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 2 556.23 лв., представляваща начислена служебно
по констативен протокол № 1014608/12.05.2016 г. стойност на електрическа
енергия за минал период - 13.02.2016 г. - 12.05.2016 г., за имот на адрес: гр.
Етрополе, ул. „Бенковски“ 2, клиентски № 200125029862, за която сума е
издадена фактура № **********/12.01.2017 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но настоящият въззивен
състав го намира за неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен
клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. Етрополе, ул. „Бенковски“ 2, с
клиентски № 200125029862.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Чез Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от
07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010 г., както и
неоспорени от ищеца доказателства във връзка с публикуването им. Съгласно
чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът, въз основа на издадени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за
начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на чл. 17
ОУ, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7-
дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане. Според чл. 18 от ОУ, при
3
грешка в отчитането на количествата електрическа енергия, установена в
констативен протокол, предоставен от електроразпределителното дружество,
продавачът извършва корекция на сметката и изпраща в 7-дневен срок
съобщение на потребителя за дължимите суми и срокове за плащане, респ.
подлежащите на възстановяване суми. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ, всякакви
документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще
бъдат разменяни ... на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за
започване на продажбата, освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат
направени чрез средствата за масова информация.
От приетия констативен протокол № 1014608/12.05.2016 г. и
показанията на свидетелите С.А. и Д.В. се установява, че на 12.05.2016 г. е
извършена проверка на средството за търговско измерване на процесния
адрес - електромер с фабричен № **********. Проверката е извършена от
двама служители на „Чез разпределение България” АД, в присъствието на
двама свидетели от Федерация на потребителите. Потребителят не е
присъствал, посочено е, че е потърсен на обекта, но отсъства. Констатирани
са нарушена пломба на капачката на клемния блок на електромера и
холограмните стикери на големия капак; Пломбите на големия капак (2 бр.
фирмени) са неоригинални. Извършено е измерване с еталонен уред и в
момента на проверката електромерът мери в класа си на точност.
Електромерът е демонтиран за метрологична експертиза и на негово място е
монтиран нов.
В приетия констативен протокол № 2063/27.12.2016 г. от метрологична
експертиза на средство за измерване на БИМ – ГДМИУ, РО София е
посочено, че е осъществяван достъп до вътрешността на процесния
електромер. При четене на енергонезависимата памет се констатира, че
форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на
електромера, която не е от производителя. При проверка на точността на
електромера същият мери в класа на точност.
Приети по делото са предложение за корекция на сметка, уведомление
за извършената проверка, връчено на ищеца на 17.05.2016 г., уведомление за
КП на БИМ и за предстояща корекция, връчено на ищеца на 13.01.2017 г.,
както и фактура № **********/12.01.2017 г., по която се претендира
начислената от ответника сума в размер на 2 556.23 лв. с вкл. ДДС.
4
От приетите в първоинстанционното производство заключения на
комплексна съдебна експертиза – част електротехническа и част софтуерна се
установява, че общото количество неотчетена от СТИ електрическа енергия
за процесния период – 20 785 Квт/ч, е преизчислено при спазване на чл. 48,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ (отм.). Не се установяват данни за проверки на
изправността на СТИ в период от 90 дни преди проверката. Налице са
несъответствия между софтуера на производителя на процесния електромер, в
резултат на което фабрично заложеният софтуер е променен и същият не
отчита количествата електрическа енергия, преминали през него по начина и
с точността, с която го извършва оригиналният фабричен софтуер.
От правна страна: Не е спорно, че между страните съществува валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен
при общи условия. Установи се, че при извършена на 12.05.2016 г. проверка
от служители на „Чез разпределение България” АД са констатирани нарушена
пломба на капачката на клемния блок на електромера, нарушени холограмни
стикери на големия капак на електромера и неоригинални пломби на големия
капак. От метрологичната експертиза на БИМ и заключенията на
комплексната експертиза се установи, че е била налице намеса във
вътрешността на електромера, фабрично заложеният софтуер е променен и
същият не отчита количествата електрическа енергия, преминали през него по
начина и с точността, с която го извършва оригиналният фабричен софтуер.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на
нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ
(отм.), предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или
непълно измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване
на недобросъвестно поведение на клиента в определен момент. Твърди се, че
с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР да предвиди такава
обективна отговорност, основана само на обективния факт на констатирано
неточно измерване или неизмерване, като с това се цели разпределение на
риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа енергия
и баланс между потребителите и лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2,
5
ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно
- правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно
изменението на т. 6 на ал. 2 те трябва задължително да съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г.). Понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени изцяло - с
решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен
състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., уреждащи реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия, обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., и с решение № 2315/21.02.2018
г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн.
ДВ бр. 97/23.11.2018 г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на
подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на
съдебното решение, поради което ПИКЕЕ (отм.) са приложими в цялост към
процесната проверка, извършена на 12.05.2016 г., след приемането и преди
отмяната на ПИКЕЕ.
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС (обективирана в
решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., ІІ ТО, решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по
т.д. № 2605/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г.,
ІІ ТО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г., ІІІ ГО на ВКС и
др.) въззивният съд следва да приеме, че с тези изменения на ЗЕ и след
приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (сега отменени), е
6
била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена електроенергия.
Следователно, с оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде
завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа
енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо
наличието на двете предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ
ред за уведомяване на клиента, и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на
посочените две предпоставки е налице практика на ВКС – решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по
гр.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014
г., І ТО.
Според настоящия въззивен състав в случая не се установява наличието
на първата предпоставка. Противно на поддържаното от ответника -
въззиваем, в ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за
предстояща корекция на сметки. Такъв ред по мнение на състава не
представлява предвиденото в чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от ОУ – с
клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от ОУ е установено само задължение на
продавача за уведомяване на потребителя/клиента за корекцията на сметки
при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия, но не е регламентиран редът за това. Такъв ред не представлява и
посочването в чл. 49, ал. 2 ОУ на адресите, на които ще се осъществява
кореспонденция между страните. След като такъв ред не се съдържа в ОУ,
ответникът е следвало да предприеме действия за съответното им изменение,
каквото не установява, а и не твърди да е направил. А щом предвидената в
закона процедура не е завършена, то и правото на ответника да коригира
сметките на клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за
спора е дали в случая ищецът действително е бил уведомен за извършената
корекция.
Постановеното решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г., ІІІ
ГО на ВКС, на което се позовава въззиваемата страна, не представлява
задължителна за долустоящите съдилища практика (чл. 290, ал. 3 ГПК), нито
е налице трайна практика на ВКС в този смисъл. Приетото в цитираното
7
решение, че ако в общите условия в нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, това нарушение било само пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията, но не можело да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред, не се споделя от настоящия
въззивен състав. В обратен смисъл са цитираните по-горе решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по
гр.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014
г., І ТО, съгласно които предвиждането на такъв ред е предпоставка не за
поставянето на клиента в забава, а за възникване на самото право на
продавача да извърши едностранна корекция.
След като ответникът не установява ищецът да му дължи исковата сума,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК е основателен. Предвид несъвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което искът се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за първоинстанционното
производство в размер на 102.25 лв. – държавна такса, и 409 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 01.10.2020 г. Съобразно цената на иска,
минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 409.01 лв. Заплатеното възнаграждение не надвишава минималния размер,
поради което релевираното от ответника в първата инстанция възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззивника. Доказано направените такива са в размер на 51.12 лв. – държавна
такса, и 450 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 05.05.2022 г. Пред настоящата инстанция делото не е било
усложнено от фактическа и/или правна страна, и предвид извършеното от
пълномощника в настоящата инстанция въззивният съд намира възражението
8
на въззиваемия за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за
основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено на 410 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20123571 от 25.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 43441/2017 г. на Софийски районен съд, 160 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Н.Х., в
качеството й на ЕТ „В.-В.Х.А“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Етрополе, ж.к. „Изгрев“, ул. ****, не дължи на „Е.П.“ АД,
ЕИК **** (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.”), със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****, БенчМарк Бизнес център, сумата 2 556.23
лв., представляваща начислена служебно по фактура №
**********/12.01.2017 г., на основание констативен протокол №
1014608/12.05.2016 г. стойност на електрическа енергия за минал период -
13.02.2016 г. - 12.05.2016 г., за имот на адрес: гр. Етрополе, ул. „Бенковски“ 2,
клиентски № 200125029862.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, БенчМарк Бизнес център, да заплати на В.Н.Х., в
качеството й на ЕТ „В.-В.Х.А“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Етрополе, ж.к. „Изгрев“, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 511.25 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 461.12 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10