РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100502518 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на с вх. № 265778/01.06.2022 г. на Д. С. Х., К. В. И. и
С. К. И. против Решение № 260274/11.05.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС,
ХХ състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260422/02.11.2022 г. по гр.д.
№ 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав в частта, с която са отхвърлени исковете на
жалбоподателите с правно основание чл. 108 от ЗС против И. С. Х., М. С. П. и Д. Т. Т. за
предаване владението върху реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 1036 кв.м.,
при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на
скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от
решението и реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 107 кв.м., при граници: ПИ №
***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от
делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението в частта, с
която са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС и постановяване на ново, с което същите да
1
бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемият И. С. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на
подадената въззивна жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Въззиваемите М. С. П. и Д. Т. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират
отговор на подадената въззивна жалба.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 266086/10.06.2022 г. на С. А. Х., Р. А. А., С. Д.
С., Д. Б. С. и Н. Б. С. против Решение № 260274/11.05.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по
описа на ВРС, ХХ състав поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
260422/02.11.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав в частта, с която
са отхвърлени исковете на жалбоподателите с правно основание чл. 108 от ЗС против И. С.
Х., М. С. П. и Д. Т. Т. за предаване владението върху две реална част от ПИ № *** по КК на
*** с площ от 1036 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от ПИ № *** и ПИ № ***,
защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда,
съставлява неразделна част от решението и реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от
107 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен
цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна
част от решението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на
решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС и постановяване на
ново, с което същите да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемият И. С. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на
подадената въззивна жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Въззиваемите М. С. П. и Д. Т. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират
отговор на подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Д. С. Х., К. В. И. и С. К. И., С.
А. Х., Р. А. А., С. Д. С., Д. Б. С. и Н. Б. С. с правно основание чл. 108 от ЗС против И. С. Х.,
М. С. П. и Д. Т. Т. за приемане за установено, че ищците са собственици на ПИ № *** по КК
на *** с площ от 1846 кв.м., при граници: ПИ с №№ 5*** и за осъждане ответницата да
предаде владението върху същите.
В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците И. С. Х.,
М. С. П. и Д. Т. Т., с който оспорват исковете с правно основание чл. 108 от ЗС като
2
неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.
С Решение № 260274/11.05.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ
състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260422/02.11.2022 г. по гр.д. №
14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав е прекратено като недопустимо производството
по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху пеални
части с обща площ от 703 кв.м., заключени между границите на ПИ № *** по КК на *** и
двете реални части с обща площ от 1143 кв.м. /реална част от ПИ № *** по КК на *** с
площ от 1036 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***,
защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда,
съставлява неразделна част от решението и реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от
107 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен
цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна
част от решението/, на основание чл. 130 от ГПК. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от
ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с
правно основание чл. 108 от ЗС са допустими доколкото се касае за ревандикационни искове
предявени от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в
цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на
претендирания имот, а ответниците да се намират във владение на същия, без да имат
3
правно основание за това.
Ищците твърдят, че са собственици на ПИ № *** по КК на *** с площ от 1846 кв.м.,
при граници: ПИ с №№ *** по наследствено правоприемство от С. Д. Х. и К. Я. Х., а от тях
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 131, том IV, дело №
1696/30.05.1964 г. на ВН.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства
/удостоверения за наследници/ се установява, че ищците Д. С. Х. - дъщеря, К. В. И. -зет и С.
К. И. - внук са наследници по закон на С. Д. Х., б.ж. на гр. Варна, поч. на 23.09.2003 г., а
ищците С. А. Х. - син, Р. А. А. - дъщеря са наследници по закон на К. Я. Х., б.ж. на гр.
Варна, поч. на 03.03.2019 г. Безспорно е между страните, че към момента на горната сделка
наследодателката Х. е в брак с А. С. Х., б.ж на гр. Варна, поч. на 03.11.1990 г. Наследници
по закон на последния към момента на предявяване на иска са: С. А. Х. – син, С. Д. С. –
снаха, Д. Б. С. - внук и Н. Б. С. – внук.
Възмездната сделка, от която черпят права ищците следва да е сключена по реда на
действащия към него момент /30.05.1964 г./ ЗРПВПННИ /отм./. В отговорите на ответниците
е направено своевременно възражение за липса на предпоставките за придобИ.е на имота по
горецитирания нормативен акт. Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои
недвижими имоти от 1958 г. въвежда някои ограничения за придобИ.ето на недвижими
имоти в посочените в чл. 9 от същия закон /първоначална редакция съгласно публикацията
във в. Изв., бр. 90 от 1958 г./ места. Според чл. 1 /редакция съгласно публикацията във в.
Изв., бр. 99 от 1963 г./ сделки за прехвърляне право на собственост, както и за учредяване
или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни
постройки места, се извършват чрез изпълнителния комитет на местния народен съвет,
който определя приобретателя и цената в рамките на специалната тарифа. Съгласно чл. 2 от
Закона /първоначална редакция/ недвижими имоти и вещни права в същите населени места
се придобиват само от жители на тези населени места, и то за задоволяване на техните и на
семействата им жилищни, професионални, курортни и здравни нужди. Това не се отнася до
недвижимите имоти в националните курорти, които се придобиват за задоволяване на
курортни и здравни нужди. Ноторно е, че територията на с. К. е курорт, поради което и
отпада изискването имоти там да се притежават само от жители на конкретното населено
място.
С горните два текста законът е установил различен режим на ограничения за
придобИ.ето на недвижими имоти в зависимост от характера им. По-ограничителен е
режимът за прехвърляне собственост или други вещни права върху незастроените или
застроените с малоценни постройки имоти, за които е предвиден посоченият особен ред за
извършване на прехвърлянето. Всички останали недвижими имоти могат да бъдат предмет
на свободно договаряне между страните при условие, че приобретателят установи
жилищните си или професионални или здравни нужди. С чл. 1 от Указа за регулиране на
правните сделки с някои недвижими имоти /Обн., в. Изв., бр. 32 от 20.04.1962 г., отм./
действието на ЗРПВПННИ /отм./ се разпростира за цялата страна по отношение на
4
незастроените и застроените с малоценни постройки парцели и неурегулирани земи.
Т.е. задължителна предпоставка за валидност на възмездното разпореждане с
недвижим имоти, извършено при действието на ЗРПВПННИ /отм./ е да има надлежно взето
решение на изпълнителния комитет на местния народен съвет, което да определя
приобретателя и цената на вещта. В настоящия казус от представените пред нотариуса
документи, послужили за издаването на нот. акт № 131, том IV, дело № 1696/30.05.1964 г. на
ВН е видно, че страните по сделката, а именно ТКЗС „Ст. Добрев – Страндажата“, с. К., в
качеството му на продавач и С. Д. Х. и К. Я. Х., в качеството им на купувачи се позовават
на такова решение, обективирано в Протокол № 4/29.02.1964 г. на ИК на ОНС – с. К.. От
горния /представен по делото на ВРС на листи 204 – 207/ е видно, че за купувач на парцел
VII в кв. X, находящ се във вилна зона на *** е определен А. С. Х. /под № 20/. При
изповядване на сделката обаче като купувачи участват С. Д. Х. и К. Я. Х. /съпруга на А. Х./.
Не са налице доказателства, а и не са наведени твърдения, ИК на ОНС – с. К. да е взел
последващо решение, с което да е изменил това от 29.02.1964 г. и да е определил нови
приобретатели на имота. В действащата към онзи момент нормативна база не е уредена
възможност да се отстъпва/прехвърля предоставеното от изпълнителния комитет право за
придобИ.е на имота.
От изложеното следва, че предвидената в ЗРПВПННИ /отм./ процедура за закупуване
на незастроен имот е опорочена, поради което и наследодателите на ищците не могат да се
легитимират като собственици на процесната недвижимост по силата на нот. акт № 131, том
IV, дело № 1696/30.05.1964 г. на ВН.
Дори и да се приеме, че С. Д. Х. и К. Я. Х., в качеството им на роднини на посочения
от ИК на ОНС приобретател, имат право да закупят имота от ТКЗС, т.е, че горната
разпоредителна сделка е валидна, същата обаче не може да легитимира ищците като
собственици на процесния имот.
Не се спори между страните, а и от представения от ищците нот. акт от 1964 г. се
установява, че предмет на договора за продажба е собствена на ТКЗС земя, т.е. обоществена
такава. От приетата пред първата инстанция СТЕ, която съдът цени като обективно и
компетентно дадена, се установява, че в периода преди датата 18.03.1964 г., когато е бил
одобрен РП от 1964 г., земята в границите на процесния имот ПИ № *** по КК на *** е
представлявала лозе в земеделска територия, т.е нейният статут е бил земеделска земя по
смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. В периода от 18.03.1964 г. до преди датата 25.10.1972 г., когато е
одобрен РП от 1972 г., за имота е действал РП от 1964 г. и тя е представлявала парцел в
урбанизирана територия. След датата 25.10.1972 г., когато е одобрено изменението с РП от
1972 г., земята в границите на процесния имот е изключена от регулация и нейният статут
отново е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. По всички последващи планове за
имота, а именно КВС, приета и обявена в ДВ, бр. 51/16.01.2001 г., КК на в.з. „К.“, землище
на с. О., одобрена със Заповед № 300-5-74/2003 г. на изп.д. на АГКК и изменение на КК на
в.з. „К.“ със Заповед № КД-14-03-286/17.10.2005 г. на Началника на СГКК – Варна същият
представлява земеделска земя.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността
върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или
предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински
органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. От приетата в
първоинстанционното производство СТЕ се установява, че в границите на ПИ № *** по КК
на *** попадат части на няколко имота по КВС от 16.01.2001 г за землище О., а именно:
върху част 470 кв.м. от имот 58.34, целият с площ 2996 кв.м. в собственост първоначално на
н-ци В.Г.Р. , а впоследствие на К., И. и Ц. Т.; върху част 1024 кв.м. от имот 58.35, целият с
площ 2998 кв.м. в собственост първоначално на н-ци К. П. Й., а впоследствие в собственост
на Р. Е. П. ; върху част 67 кв.м. от имот 58.58, целият с площ 500 кв.м. в собственост на н-ци
В. Р. С.; върху част 285 кв.м. от имот 58.57, целият с площ 1000 кв.м. в собственост също на
н-ци В. Р. С.. ОСЗ-А. издава няколко свои позитивни решения за възстановяване правото на
собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ в полза
на наследниците на В.Г.Р. за нива представляваща имот № 58.34 с площ 2996 кв.м. по КВС,
на К. П. Й. за нива представляваща имот № 58.35 с площ 2998 кв.м. по КВС и на В. Р. С. за
две ниви представляващи по КВС имот № 58.58 с площ 500кв.м. и имот № 58.57 с площ
1000 кв.м., включително ОСЗ е издала въводи във владение на същите наследници. Горното
се установява и от приложената в първоинстанционното производство реституционна
преписка на наследниците на В. Р. С. /листи 254 – 266/.
Нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ урежда конкуренцията между валидно придобити
от трети лица вещни права в периода след 1944 г. върху масовизирани земеделски имоти и
бившите собственици на тези имоти, имащи право да възстановят собствеността си по реда
на ЗСПЗЗ. В практиката на ВКС /решение № 132/3.11.2016 г. по гр. д. № 1984/2016 г., II г. о.
и Решение № 39 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2016 г., II г. о./ е дадено тълкуване,
че разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/97 г./ обявява за нищожни всички
актове /гражданско и административноправни/, по силата на които трети лица са придобили
собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, макар и тези актове да са
били правомерно извършени. В настоящото производство се установи земеделския характер
на земята, включването й в ТКЗС и възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ на бившите
собственици. Т.е. ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот
по наследственото правоприемство от С. Д. Х. и К. Я. Х., а наследодателите по силата на
договор за продажба, обективиран в нот. акт № 131, том IV, дело № 1696/30.05.1964 г. на
ВН.
С оглед изложеното, съдът намира, че наличието на първата от предвидените в чл.
108 от ЗС предпоставки за уважаване на ревандикационния иск предявен от Д. С. Х., К. В.
И. и С. К. И., С. А. Х., Р. А. А., С. Д. С., Д. Б. С. и Н. Б. С. не се доказа при условията на
главно и пълно доказване, а именно: собствеността върху ПИ № *** по КК на *** с площ от
6
1036 кв.м., при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в
зелен цвят на скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява
неразделна част от решението и реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 107 кв.м.,
при граници: ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на
скицата на лист 245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от
решението, поради което същият се явява неоснователен. В конкретния казус е
безпредметно изследването на наличието или евентуално липсата на останалите
предпоставки по чл. 108 от ЗС, тъй като това няма да промени крайния извод за
неоснователност на ревандикационния иск.
С оглед съвпадането на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете
на жалбоподателите с правно основание чл. 108 от ЗС.
За въззивната инстанция на въззиваемите И. С. Х., М. С. П. и Д. Т. Т. на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно обжалваемия интерес, следва да им се присъдят разноски
като въззивниците Д. С. Х., К. В. И. и С. К. И., С. А. Х., Р. А. А., С. Д. С., Д. Б. С. и Н. Б. С.
следва да бъдат осъдени да заплатят, както следва: на И. С. Х. сумата от 800 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие /лист 37/; на М. С. П. сумата от 600 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /лист 33/ и на Д. Т. Т. сумата от 1200 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 34/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260274/11.05.2022 г. по гр.д. № 14920/2020 г. по описа
на ВРС, ХХ състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260422/02.11.2022 г.
по гр.д. № 14920/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете на Д. С. Х., ЕГН **********, К. В. И., ЕГН **********, С. К. И., ЕГН **********,
С. А. Х., ЕГН **********, Р. А. А., ЕГН **********, С. Д. С., ЕГН **********, Д. Б. С.,
ЕГН ********** и Н. Б. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 108 от ЗС против И. С.
Х., ЕГН **********, М. С. П., ЕГН ********** и Д. Т. Т., ЕГН ********** за предаване
владението върху реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 1036 кв.м., при граници:
ПИ № ***, останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист
245 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението и
реална част от ПИ № *** по КК на *** с площ от 107 кв.м., при граници: ПИ № ***,
останалата част от *** и ПИ № ***, защрихована в зелен цвят на скицата на лист 245 от
делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.
7
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, К. В. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, С. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
Р. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: *** и Н. Б. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. С.
Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 800 /осемстотин/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, К. В. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, С. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
Р. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: *** и Н. Б. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. С.
П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, К. В. И., ЕГН **********, с
адрес: ***, С. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
Р. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: *** и Н. Б. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Т.
Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева – разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8