Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 2152 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Вега брокерс“ ООД срещу
решение № 4129 от 10.10.2019 г., постановено
по гр.д.№ 5007 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и първи състав, с което е отхвърлен предявения от въззивното дружество иск за осъждане на Прокуратурата на Република България
да заплати сумата от 3 600 лева, съставляващи имуществени вреди, произтичащи от
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в съдебното
производство по административно–наказателно дело № 784/2018 г. по описа на
Варненски окръжен съд и въззивно административно–наказателно дело № 348/2018 г.
по описа на Апелативен съд- Варна, на основание член 49 от ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага се, че изводът на ВРС досежно това, че съдиите и прокурорите не носят
отговорност за техните действия поради наличието на функционален имунитет,
следователно липсва предпоставка от фактическия състав на член 49 от ЗЗД, е в
противоречие със закона. Това се налага от обстоятелството, че искът е предявен
срещу ПРБ, а не срещу конкретен магистрат. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че по предложение на Варненска
окръжна прокуратура с искане за налагане на имуществена санкция на юридическо
лице е образувано НАХД № 784/2018 г. по описа на ВОС, по което дело е
постановено съдебно решение, с което искането на ВОП е оставено без уважение.
Депозиран е протест от ответника, по който е образувано ВНАХД № 348/2018 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, с което решението на първоинстанционния съд е
потвърдено. По двете дела ищцовото дружество е сторило разноски в размер от 3 600
лева /по 1 800 лева за всяка инстанция/ под формата на заплатено възнаграждение
за процесуално представителство.
В срока за отговор по член 131 от ГПК Прокуратурата на Република България е
изразила становище за недопустимост на предявения иск, а в евентуалност излага
съображения за неговата неоснователност, като оспорва същия и по размер. Сочи,
че разноските по делото са завишени, тъй като възнаграждението за процесуално
представителство не следва да превишава минималните определени размери.
По делото няма спор по
фактите.
Безспорно е установено, че НАХД
№ 784/2008 г. по описа на ВОС е образувано въз основа на предложение на
прокурор при ВОП на основание член 83г, алинея 6, точка 1 от ЗАНН с искане на
дружеството – ищец да бъде наложена имуществена санкция в размер на 39 748
лева. С решение № 230 от 21.08.2018 г., постановено по посоченото дело, е
отхвърлено искането на ВОП. С решение № 189 от 29.10.2018 г., постановено по
ВАНД № 348/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, е потвърдено цитираното решение
на ВОС.
Представен по делото е
договор за правна защита и съдействие от 20.08.2018 г., по силата на който
ищецът е възложил на процесуален представител да осъществява процесуално
представителство по образуваното НАХД № 784/2018 г. на ВОС, като е уговорено
възнаграждение в размер на 1 800 лева, както и договор за правна защита и
съдействие от 22.10.2018 г., по силата на който ищецът е възложил на процесуален
представител да осъществява процесуално представителство по образуваното ВНАХД
№ 348/2018 г. на Апелативен съд - Варна, като е уговорено възнаграждение в
размер на 1 800 лева за въззивната инстанция.
Правната квалификация на предявения от „Вега брокерс“ ООД иск е по член 49 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за причинени на дружествоно имуществени вреди от незаконни актове и
действия на държавни органи и длъжностни лица. За подобни вреди отговорност носи
държавата съгласно общия принцип на член 7 от Конституцията на Република България /КРБ/, чиито норми имат
непосредствено действие съобразно разпоредбата на член 5, алинея 2. Отговорността
по посочената норма може да се реализира както пряко срещу държавата като
частноправен субект, така и срещу съответното държавно учреждение, тъй като и в
двата случая задължението за обезвреда настъпва единствено в имуществения
патримониум на държавата. Част от тези частни случаи са уредени в специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, който разграничава основанията за отговорност
според вида на държавната дейност - за дейността на администрацията е
предвидена отговорност за всички незаконни актове, действия или бездействия, а
за дейността на правозащитните органи е предвидена отговорност само за изрично
описаните в член 2 действия. Извън хипотезите на член 1 и член 2 от ЗОДОВ отговорността за други незаконни актове и действия
на държавни органи може да се реализира по реда на общото гражданско
законодателство. Поради това и е допустимо е отговорността по член 7 от КРБ да се
осъществи и по реда на член 49 от
ЗЗД, както срещу държавата, така
и срещу съответното държавно учреждение.
В конкретния случай ищецът е предявил искова претенция за обезщетяване на
имуществени вреди, очертана в исковата молба с основание и петитум. От исковата молба е видно, че дружеството извежда претенцията си за обезщетение от
твърдения за постановен незаконен акт от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна, а именно – предложение по член 83б, алинея 1, точка 1 от ЗАНН, което довело до заплащане на възнаграждение
на адвокат за две инстанции за правна защита по образуваното наказателно
производство.
Според член 49 от
ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя
по член 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
възлагане на работа; осъществен фактически състав по член 45 от
ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – неимуществена в
конкретния казус, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното според разпоредбата на член 45, алинея 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, визирани в член 154, алинея 1 от ГПК.
Настоящият състав на въззивния
съд намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по член 49 от
ЗЗД за ангажиране на отговорността
на Прокуратурата на РБ в качеството й на юридическо лице. Несъмнено ПРБ
отговаря деликтно по член 49 от
ЗЗД за действията и бездействията
на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни
задължения, вменени й от законодателството.
Незаконосъобразен е изводът
на първоинстанционният съд, че в случая е приложим член 132 от КРБ, който визира, че при осъществяване на
съдебната власт съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено
престъпление от общ характер. В конкретния случай претенцията не е насочена срещу магистрат, който да
бъде защитен от предвидения функционален имунитет. Не е необходимо и да бъде доказано кой е
прекият причинител, а единствено възлагането на работа. Няма спор, че на прокурорите им е възложено
внасянето на предложения по член 83б, алинея 1, точка 1 от ЗАНН.
Спорът се свежда до това дали е налице противоправност, тоест дали е
незаконен процесният акт на прокурора, а именно – предложениетопо член 83б, алинея 1, точка 1 от ЗАНН. Доколкото за прокурорските предложения по цитираниата
норма не е приложим ЗОДОВ, както бе
отбелязано по-горе, то преценката за тяхната законосъобразност, от която зависи
елементът "противоправност" от фактическия състав на член 49 от ЗЗД, следва да се извърши според това дали са били
налице законовите условия за внасяне на искането в съда. Очевидно е, че ако
съдебното производство е завършило с влязло в сила решение на съда за налагане на имуществена
санкция, то това би потвърдило и
законността на самото прокурорско предложение. Ако обаче съдебното производство е завършило с решение за отхвърляне на
искането, то законността е в зависимост от наличието на законовите предпоставки
за внасяне на предложението
в съда, които могат да бъдат
проверявани инцидентно от гражданския съд в евентуално исково производство за
вреди. В конкретният случай според
обвинителният акт деянието е извършено на 29.03.2011 г., а действащата към този
момент редакция на член 83а от ЗАНН не е предвиждала налагане на имуществена
санкция за престъпление по член 255, алинея 3 от НК, за каквото престъпление е
било предявено обвинение на К.Д..
От доказателствата по
делото се установява, че в административно-наказателното производство ищецът е
представил пълномощно за адвокат Ч. /лист 87 от НАХД № 784/2018 г. по описа на
ВОС – наказателно отделение/, от което се установява, че последният е
упълномощен да представлява дружеството в производството по делото във всички инстанции.
Доказателства какви суми са заплатени от дружеството на адвоката за
производството в двете инстанции са представени едва с предявяване на исковата
молба в настоящото гражданско производство. Поради това и настоящият състав на
въззивния съд намира, че следва да разгледа направеното възражение от страна на
ответника ПРБ, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна.
Съгласно член 18, алинея 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по
алинея 2 възнаграждението е 300 лева за една инстанция. С оглед на така
изложеното на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 600 лева, а за останалата
част за разликата над този размер до претендираните 3 600 лева да бъде
отхвърлена претенцията.
Като резултат от така
направения различен извод атакуваното решение на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено частично и предявеният иск за сумата от 600 лева да бъде
уважен, а в останалата му част – да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4129 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5007 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет
и първи състав, в частта, с която е отхвърлен предявения
от „Вега
брокерс“ ЕООД – Варна иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да
заплати сумата от 600 лева, съставляваща имуществени вреди, произтичащи от
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в съдебното
производство по административно–наказателно дело № 784/2018 г. по описа на
Варненски окръжен съд и въззивно административно–наказателно дело № 348/2018 г.
по описа на Апелативен съд- Варна, на основание член 49 от ЗЗД, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
представлявана от главния прокурор Иван Стоименов Гешев, с адрес в град София –
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на „Вега брокерс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в град Варна – ул. „Подп.Калитин“ № 57, представлявано от
К.Х.Д., сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща имуществени вреди,
произтичащи от заплатено възнаграждение за процесуално представителство в
съдебното производство по административно–наказателно дело № 784/2018 г. по
описа на Варненски окръжен съд и въззивно административно–наказателно дело №
348/2018 г. по описа на Апелативен съд- Варна, на основание член 49 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4129 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 5007 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет
и първи състав, в останалата обжалвана част за разликата над сумата от 600
/шестстотин/ лева до претендирата сума от 3 600 /три хиляди и шестстотин/
лева.
Решението не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 1, изречение първо от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.