О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….06.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 763 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД против Разпореждане № 5789/11.02.2020 г.
на ВРС по ч.гр.д. № 1667/2020 г. по описа на същия съд, в частта в която е
отхвърлено подаденото
заявление с вх. № 10810/07.02.2020 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу солидарните длъжници И.Д.А.,
гр. Варна, и Ц.И.И., с. *****е,
общ. Аксаково, обл. Варна, за следните суми: сумата от 106 000,09 лв. (сто и шест хиляди лева
и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор за кредит от
15.02.2018 г., отчитан по сметка № 25096025, сумата от 3 972,20 лв. (три хиляди
деветстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща
договорна възнаградителна лихва по чл. 9.1 от
договора за кредит, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г.,
вкл., сумата от 1415,66 лв. (хиляда
четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „а“ от
договора за кредит, начислено върху просрочената главница за периода от
20.12.2019 г. до 12.11.2019 г., вкл., сумата от 2115,34 лв. (две хиляди сто и
петнадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит,
начислено върху просрочената договорна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
12.11.2019 г., вкл., сумата от 1731,24 лв. (хиляда седемстотин тридесет и един
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „в“ от договора за кредит, начислено
за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г., сумата от 1060 лв. (хиляда и
шестдесет лева), представляваща такса управление, начислена на 15.02.2019 г.,
сумата от 233,18 лв. (двеста тридесет и три лева и осемнадесет стотинки),
представляваща разноски за събиране на вземането, от които 108,18 лв. за
заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана, 62,50 лв. за
присъединяване по т.д. № 1413/2019 г. по описа на ОС-Варна в производство по
несъстоятелност срещу длъжника „Фрея - Варна“ ООД и
62,50 лв. за заплатени депозити за вещо лице по т.д. № 1413/2019 г. по описа на
ОС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението;
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и удовлетворяване
на искането по чл. 417 от ГПК при твърдения, че обявената от банката предсрочна
изискуемост на задължението е сведена до знанието на длъжниците,
солидарно задължени по договора за кредит чрез действия по връчване на покана
чрез нотариус и последващи удостоверявания на
връчването. Изводът на ВРС, че фактическият състав по чл. 47 от ГПК не е
изпълнен, тъй като липсват данни за извършена справка относно адресна
регистрация на длъжниците или връчване по месторабота
намира за необоснован като счита, че нотариусът има права на достъп до
регистрите на Национална база данни и до Националния автоматизиран
информационен фонд за БЛД при условия и ред, определени с акт на Министерски
съвет и в случаите по чл. 25 ал.3 от ЗННД, респективно чл. 47 ал.3 от ГПК не
следва да важи при връчване на книжа чрез нотариус, тъй като е дейност, присъща
за връчване на съобщения в съденото производство. Отделно сочи, че дори и при
направения извод от ВРС за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
тези длъжници, следвало е да издаде заповед за
изискуемите и подлежащи на изпълнение суми с настъпил падеж в съответствие с
разрешението, дадено в ТР № 8/2019година по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е редовна и допустима за разглеждане, подадена от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на първата инстанция, но по
същество е неоснователна.
ВРС е сезиран със
заявление от „БАНКА ДСК” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против солидарно задължените „ФРЕЯ-ВАРНА“ ЕООД, с. *****е, обл. Варна, И.Д.А.,
гр. Варна, и Ц.И.И., с. *****е,
общ. Аксаково, обл. Варна за суми, произтичащи от
Договор за кредит от 15.02.2018 година.
Заявлението е уважено досежно кредитополучателя „Фрея-Варна“ ЕООД.
Представеното извлечение от сметка към заявлението удовлетворява изискванията
за формална редовност и от същото могат да се извлекат прецизни данни за
договора за кредит, за датата на отпускане на сумата и размера, за крайния
падеж на задължението, както и за просрочените месечни вноски.
Банката се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост на осн. чл.22,б.Б от договора за кредит от 15.02.2018 година,
съгласно която разпоредба кредитът се отнася в просрочие
при закъснение в плащанията на главница и/или лихва.
Съгласно чл. 418 ал.3 от ГПК, когато
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, то същото следва да се удостоверено с официален или изходящ от
длъжника документ.
Т.18 от ТР по ТД№ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС относно необходимостта банката да заяви по реда на чл. 417 от ГПК
дължими от длъжника суми касае хипотези на упражнено право при условия на
настъпила предсрочна изискуемост и визира като задължителна предпоставка
свеждане до знанието на длъжника на волята на банката да направи кредита
предсрочно изискуем.
Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката,
че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то
ако към този
момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем.
В настоящия случай изискването по чл.
418 ал.3 от ГПК не е изпълнено.
На
първо място – И.А. и Ц.И.са съдлъжници по договора за кредит, а не поръчители
за задължението на юридическото лице „ФРЕЯ – ВАРНА“ ЕООД, поради което и на
общо основание на всеки от тях следва да бъде сведено до знанието
волеизявлението на банковата институция за обявяване кредита за предсрочно
изискуем.
След
като се предприема връчване на съобщения, покани и др. чрез услугите на
нотариус, то връчването следва да се извърши по правилата на ГПК съгласно чл.
50 от ЗННД, респективно да се изпълни в цялост и процедурата по чл. 47 ал.3 –
при ненамиране лицето на постоянен адрес да се издири настоящ, място на
стопанска дейност или работодател за евентуално връчване и на тези места, ако
настоящият адрес е различен от постоянния, респективно ако лицето е в трудовоправни отношения.
Текстът
на чл. 50 от ЗННД налага извод, че разпоредбите на чл. 38-50 от ГПК не се
прилагат съответно. Нещо повече разпоредбата на чл.19 ал.2 от ЗННД и този на
чл. 2 ал.2 от Наредбата за достъпа на нотариусите до НБД „Население“ сочат, че
нотариусите ползват информацията за служебно цели. След като чл. 50 от ЗННД
разписва реда за връчване на книжа по ГПК, и връчването на нотариални покани и
съобщения е част от правомощията на нотариуса, респективно помощник нотариуса,
то следва, че ползването на регистрите на НБД е изцяло за целите на дейността,
която извършват. Що се отнася до невъзможност на нотариуса да получи данни от
регистрите на НОИ за работодател на длъжника, налага се да се каже, че
кредиторът следва да осигури възможност и обезпечи връчване на изявлението си
за предсрочна изискуемост, така щото да достигне до длъжника лично, а при
невъзможност- последното да се удостовери след изчерпване на съответните
способи по ГПК.
Що се
отнася до отправеното възражение в условията на евентуалност относно издаване
заповед за падежирали и неплатени вноски, следва да
се има предвид, че ТР 8/2019 г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС се занимава
с въпроси от правомощията на исковия съд по чл. 422 от ГПК, поради което и
тълкуване на дадените разрешения разширително съдът
не счита, че е възможно.
Водим
от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5789/11.02.2020 г. на ВРС
по ч.гр.д. № 1667/2020 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлено подаденото заявление с вх. №
10810/07.02.2020 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София срещу
солидарните длъжници И.Д.А., гр. Варна, и Ц.И.И., с. *****е, общ. Аксаково, обл. Варна, за
следните суми: сумата от 106 000,09 лв. (сто и шест хиляди лева и девет
стотинки), представляваща дължима главница по договор за кредит от 15.02.2018
г., отчитан по сметка № 25096025, сумата от 3 972,20 лв. (три хиляди
деветстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща
договорна възнаградителна лихва по чл. 9.1 от
договора за кредит, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 12.11.2019 г.,
вкл., сумата от 1415,66 лв. (хиляда
четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „а“ от
договора за кредит, начислено върху просрочената главница за периода от
20.12.2019 г. до 12.11.2019 г., вкл., сумата от 2115,34 лв. (две хиляди сто и
петнадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „б“ от договора за кредит,
начислено върху просрочената договорна лихва за периода от 10.01.2019 г. до
12.11.2019 г., вкл., сумата от 1731,24 лв. (хиляда седемстотин тридесет и един
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) по чл. 21, б. „в“ от договора за кредит, начислено
за периода от 13.11.2019 г. до 04.02.2020 г., сумата от 1060 лв. (хиляда и
шестдесет лева), представляваща такса управление, начислена на 15.02.2019 г.,
сумата от 233,18 лв. (двеста тридесет и три лева и осемнадесет стотинки),
представляваща разноски за събиране на вземането, от които 108,18 лв. за
заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана, 62,50 лв. за
присъединяване по т.д. № 1413/2019 г. по описа на ОС-Варна в производство по
несъстоятелност срещу длъжника „Фрея - Варна“ ООД и
62,50 лв. за заплатени депозити за вещо лице по т.д. № 1413/2019 г. по описа на
ОС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението;
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: