Решение по дело №825/2018 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 14.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №825 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 345540 – F388171 от 05.07.2018 г. на Виктор Василев Стойчев - Директор на офис за обслужване - Ловеч в ТД на НАП Велико Търново на ***ЕООД с ЕИК ***, представлявано от П.Х.Х. с ЕГН ********** ***, в качеството й на едноличен собственик и управител – задължено лице по смисъла на чл.92 ал.1 от ЗКПО, на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.92 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят ***ЕООД, представлявано от управителя П.Х., която го обжалва в срок като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не изпраща представител и не изразява допълнително становище по жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И., която в заседанието по същество не се явява, но с оглед дадената й възможност представя писмени бележки, в които развива доводи относно правилността и законосъобразността на НП и моли същото да бъде потвърдено.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б.И.Б. и Д.И.Ч., както и от становището на процесуалния представител на АНО, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗКПО, дружеството, като данъчно задължено лице, е следвало да подаде до 31.03.2018 г. годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, отнасящ се за 2017 година. Тъй като денят 31.03.2018 г. бил събота /почивен ден/, то крайния срок за подаване на декларацията била датата 02.04.2018 г. включително. Такава декларация от дружеството е подадена на 30.04.2018 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок и е била заведена в ТД на НАП В.Търново, офис Ловеч на същата дата с вх.№ 1100И0059794. Декларацията била подадена от М.А.А., което се потвърждава от представената по делото Справка за декларации от тип Декларации по чл.92 от ЗКПО /л.47/. В декларацията било посочено, че дружеството е реализирало общо приходи в размер на 3 343.63 лева, разходи в размер на 3 858.80 лева и данъчна загуба в размер на 515.17 лева, т.е. няма данък за внасяне.

На 23.05.2018 година била извършена проверка в информационната система на НАП, в следствие на което било установено, че от ***ЕООД не били спазили срока за подаване на декларацията по чл.92 от ЗКПО за 2017 година. Поради това свидетелката Б.Б. – гл.инспектор по приходите в ТД на НАП, офис Ловеч, изпратила на ***ЕООД, представлявано от управителя П.Х. покана изх.№ 866/23.05.2018 г. /л.6/ за съставяне на АУАН. Поканата била получена лично от управителя Х. на 01.06.2018 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л.7/. На 06.06.2018 г. свидетелката Б. съставила на ***ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя П.Х.Х. с ЕГН **********, АУАН № F388171, в присъствието на свидетелката Д.Ч., която е присъствала само при съставяне на АУАН. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който не вписал обяснения и възражения по акта.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН представляващият дружеството - П.Х. подала писмени възражения пред наказващия орган /л.10/, в които посочила, че фирмата й е регистрирана още през 2012 година и всяка година е подавала годишната декларация в срок. Тъй като през 2018 година е трябвало да подаде декларацията по електронен път, още на 28.03.2018 година е дала ГДД и финансовия отчет на фирма, която се занимавала със счетоводни услуги и по-конкретно на М.А.. Твърди, че на 02.04.2018 година попитала А. какво става с декларацията и тя й отговорила, че я е пуснала, но е забравила документите в град Угърчин и ще й ги донесе по-късно.  

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е отразена и в него. Наказващият орган е посочил също и че възражението срещу съставения АУАН е било разгледано, но е прието като неоснователно, както и че нарушението е извършено за първи път. ***ЕООД било санкционирана на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО с имуществена санкция в размер на 500 лева.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснато нарушение на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Още при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетелката Д.И.Ч., която  изрично заяви, че е присъствала само при съставяне на АУАН и не е присъствала при установяване на нарушението. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН, при липсата на такива свидетели или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В случая, тези правила не са спазени и актът е съставен в присъствието само на един свидетел, за когото дори не е посочено дали е присъствал при констатиране на нарушението, или само при съставяне на АУАН. След като не е посочил като свидетел по акта някой от присъствалите при констатиране на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство изрично следва да се отбележи в акта. Това не е сторено. Не може да се приеме, че извършената проверка в информационната система на НАП /“Справки – ДДС/Списък на задължените лица, неподали декларация“/, дори този списък да е бил разпечатан на хартиен носител, представлява официален документ по силата на чл.93 т.5 от НК, за да намери приложение разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Нередовно съставеният АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП. Констатираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на цялото НП.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност на обжалваното НП, следва да бъде обсъден и въпроса за маловажност на извършеното нарушение, именно поради установеното от обективна страна на извършването му, защото без да е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин от обективна страна от събраните и анализирани по делото доказателства.

Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката относно наличие на основанията на чл.28 б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до неподаване в срок на декларацията, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай, наказващия орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път и е наложил минималната предвидена в закона санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че макар и след срока, задълженото лице е предприело действия и е подало декларацията в същия месец. Съществен момент в случая е и че представляващият данъчно задълженото лице, само е предприело действия по изпълнение на задължението си, макар и след изтичане на срока, т.е. действията му не са били продиктувани от съответни действия на данъчните органи по установяване и откриване на нарушителя, тъй като нарушението е било установено от тях едва на 23.05.2018 година. Действително в случая се касае за безвиновна отговорност, но следва да се има пред вид, че действието или бездействието се извършва от физическо лице, което управлява и представлява дружеството, а в конкретния случай управителя на дружеството явно не е съзнавал, че е извършил нарушение, тъй като през 2018 година за пръв път юридическите лица са били задължени да подават ГДД за 2017 година по чл. 92 от ЗКПО само по електронен път с КЕП. И в тази връзка, няма причина да не се кредитира заявеното във възражението пред наказващия орган, че още на 28.03.2018 година представляващият дружеството е предал ГДД и финансовия отчет на фирмата на лице, занимаващо се със счетоводни услуги и притежаващо КЕП, като дори на 02.04.2018 година се поинтересувал какво става с декларацията и бил уверен, че е подадена. Всички тези факти безспорно представляват смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, дружеството не е имало за цел да укрие доходи или забави някакво плащане към фиска, напротив – в подадената декларация добросъвестно са посочени реализираните приходи, разходи и съответната загуба за финансовата 2017 година.

Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият състав стигна до извода, че подадената след крайния срок от дружеството декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО е в следствие на незнание и на недотам прецизно отношение към тези задължения на управляващият, а не на целенасочено поведение, стремящо да укрие дължима информация или печалби. Налице е само забава в изпълнението, не липса на изпълнение на задължението или посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението е извършено, както и наказващия орган е констатирал, за първи път, въпреки продължителния срок на съществуване на дружеството в правния мир.

При тези съображения съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция спрямо данъчно задълженото лице.     

С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено предупреждение на дружеството по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И :

                                

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 345540 – F388171 от 05.07.2018 г. на Виктор Василев Стойчев - Директор на офис за обслужване - Ловеч в ТД на НАП Велико Търново, с което на ***ЕООД с ЕИК ***, представлявано от П.Х.Х. с ЕГН ********** ***, в качеството й на едноличен собственик и управител – задължено лице по смисъла на чл.92 ал.1 от ЗКПО, на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.92 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                 

                              

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :