Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр.
Сливен, 20 септември 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Военен
съд - Сливен на двадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк.ВОЛЯ П. КЪНЕВ
при участието на секретар С.Ганева и в присъствието на военен прокурор майор Василев, разгледа докладваното от военният съдия АНД № 104 по описа за 2018 година и на
основание чл.378 ал.4 НПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемите:
1.Матрос
трети клас Д.Б.М. от военно формирование 22 480 Бургас, роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН:********** и
2.Гр.
л. А.П.П. ***, роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН:**********
ЗА
ВИНОВНИ в това, че:
На 09.06.2018 година към 06,15 часа, в
град Бургас, в ж.к.“Меден рудник“, пред блок № 15, действайки в съучастие като
съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата причинили на
гражданско лице Павлин Кирилов Добрев от град Бургас, лека телесна повреда,
изразяваща се с субконюнктивален кръвоизлив на дясно око, кръвонасядания по
лицето, разкъсно-контузна рана по горна устна и кръвонасядания по вътрешната
повърхност на двете устни в дясно, които му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, представляващи разстройство на здравето, неопасно
за живота, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от Наказателния кодекс, като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, алт.3 вр. чл.130, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.78а, ал.1
от НК ги ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като им НАЛАГА административно
наказание „ГЛОБА” в размер на по
1 200.00 /хиляда и двеста/ лева за всеки от тях.
ОСЪЖДА двамата обвиняеми да заплатят по сметката на РС
Военна полиция – Сливен направените по делото разноски в размер на по 120,96
лева /сто и двадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ за всеки от тях.
Решението подлежи на протестиране и
обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ, в петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк.
МОТИВИ:
След съвкупна преценка на събрания и
проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът установи
следното:
Обвиняемият матрос 3-ти клас Д.Б.М. *** е завършил
средно образование. Назначен е на кадрова военна служба на 20.11.2017 година. Изпълнявал
функционалните си задължения в пълен обем и се проявявал като коректен и
справедлив във взаимоотношенията с колегите си. Ползвал се с уважение в
колектива. За времето на службата си матрос М. не е бил поощряван или наказван
по дисциплинарен ред.
Обвиняемият гражданско лице А.П.П. ***, е завършил
средно образование. Работил като „барман” в кафе „Сънрайз” в гр.Бургас. Не са
били регистрирани противообществени прояви от негова страна.
На 09.06.2018 год. около 06:00 часа обвиняемият М. се
намирал с автомобила си в ж.к. „Меден рудник” в гр. Бургас, където случайно се
срещнал с обвиняемия П.. Двамата се уговорили да пият кафе, след което с
автомобила на матрос М. отишли до автомат за кафе, който също се намирал в ж.к.
„Меден рудник”, срещу кафе „Радина”, на кръстовището с улица „Въстаническа”. По
същото време на отсрещния тротоар разхождал кучето си пострадалият гражданско
лице Павлин Кирилов Добрев, като до този момент тримата не се познавали. След
спирането на автомобила, от него слязъл обв. П. и отишъл до кафе-автомата. Тъй
като от автомобила се чувала силно музика, Добрев отправил реплика към стоящия
до кафе-автомата обвиняем П., да намалят музиката. Обвиняемият П. попитал
Добрев какъв му е проблема, като тези реплики двамата разменили на висок тон,
предвид голямата дистанция помежду им. Матрос М. чул, че приятелят му П.
разговаря с някого на висок тон и излязъл от автомобила. Насочил се към ъгъла
на кръстовището и застанал на края на тротоара срещу пресичащият пътното платно
Добрев. Пострадалият отново направил забележка на стоящите срещу него непознати
лица М. и П., че трябва да намалят силата на звука с оглед на ранния час в съботния
ден. Матрос М. го попитал: „Знаеш ли кой съм аз, че да ми правиш забележка”,
след което заявил, че е полицай. В подкрепа на това извадил служебната си карта
на военнослужещ и я показал на свидетеля. За да избегне разрастването на
конфликта св. Добрев се обърнал и започнал да се отдалечава от обвиняемите по
улица „Въстаническа”, в посока към бившия магазин „ЛИДЛ”. М. и П. започнали да
викат след отдалечаващият се Добрев, отправяйки към него обидни реплики: „ще те
еба в гъза”, „ще ти еба майката”, „аре бе насран”, „наркоман”, „педераст”,
„ела, бе, ти путка ли си, какъв си, ела да се разберем”, „ще те пребия“ и „Ела
да правим едно в едно“, приканвайки го да се сбият. Обидите били произнесени на
висок тон в момент и на място, където имало случайно преминаващи граждани.
Всичко това било възприето и от свидетелката гр.лице Стоянка Кехайова, която в
този момент стояла на терасата в апартамента си, намиращ се в блок 115. Поведението
на обвиняемите привлякло вниманието на Кехайова, която мака, че не била в
непосредствена близост, предвид високия тон, с който били отправяни репликите, възприела
ситуацията. Двамата обвиняеми продължили да викат на висок глас след Добрев и
когато, той се отдалечил от по-оживената част на кръстовището без да предприеме
действия, като отговор на предизвикателното им поведение, бягайки го настигнали
и започнали да му нанасят удари с ръце в областта на главата, като и двамата
обвиняеми нанесли удари в лицето на Добрев. По време на инцидента в близост се
намирал свидетелят Милко Митков Маринов, който също разхождал кучето си около
блок 115. След като видял развитието на инцидента и това, че отправянето на
реплики, преминава във физическо насилие, възмутен от поведението на М. и П. им
извикал да спрат да нанасят удари на Добрев. Тъй като обвиняемите не
преустановили действията си, Маринов се приближил към групата и изблъскал
нападателите, за да защити гр.лице Добрев. Въпреки това обвиняемите не прекратили
агресивното си поведение, което наложило и друг възмутен от поведението им
гражданин – св. Нико Зеленков, който преминавал с лекия си автомобил по улица
„Въстаническа” да спре и също да се притече на помощ. Едва след намесата на
гражданите, двамата обвиняеми побягнали в посока бл.91 към паркирания от тях
автомобил, с което конфликтът бил преустановен. Пострадалият Добрев ги
последвал, за да види регистрационния номер на лекия автомобил и да съобщи за
случилото се. След като обвиняемите потеглили, гр. лице Добрев се обадил на
спешен номер 112, като съобщил за нанесения му побой и посочил номера на
автомобила. Добрев бил насочен към 04 РУП на МВР при ОД-Бургас, където дал
писмени обяснения за случилото се. По подадената информация за автомобила,
обвиняемите били установени и призовани в полицейското управление, като също
дали писмени обяснения. Било установено, че матрос М. е военнослужещ, поради
което била уведомена „Военна полиция”. Същия ден Добрев е бил прегледан и
освидетелстван от съдебен лекар, като видно от заключението на назначената в
хода на разследването съдебно-медицинска експертиза, в резултат на нанесените
от двамата обвиняеми удари, на пострадалия били причинени наранявания от
характер на лека телесна повреда. Същите се изразяват в субконюнктивален
кръвоизлив на дясно око, кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана на
горна устна и кръвонасядане по вътрешната повърхност на двете устни в дясно.
Тези наранявания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Описаната фактическа обстановка се доказва от
показанията на свидетелите Добрев, Кехайова, Маринов, Зеленков, Чанков,
разпитани на досъдебното производство, чиито показания бяха приобщени към
доказателствения материал в съдебно заседание по съответния процесуален ред. В
подкрепа на тази фактическа обстановка са и заключенията по назначените
съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи, от снимковия материал,
приложен към втората експертиза, от протоколите за разпознаване, както и от
останалите приложени към делото книжа. В обясненията си пред съда обвиняемият М.
не отрича възникналия инцидент и обстоятелството, че с обв. П. са последвали
пострадалия Добрев, но твърди, че не са отправяли към него обидни, заплашителни
или провокативни думи, а самият Добрев ги е обиждал, подканвал ги е към
саморазправа и е заплашил, че ще подпали автомобила, с който е бил М.. Този
обвиняем заяви също, че единствено П. е нанесъл един удар с ръка в лицето на
Добрев в областта между брадата и устата в ляво, след което М. го спрял и
двамата се отдалечили, а св. Маринов и Зеленков се намесили едва, когато
инцидентът вече е бил преустановен. Обв. П. заяви, че се присъединява изцяло
към казаното от М. и го подкрепя, а защитникът на двамата обвиняеми, без да
оспорва фактическата обстановка, изрази становище, че деянието не е
съставомерно по чл.131, ал.1, т.12 НК, тъй като мотивът е бил личен, а не
хулигански, в подкрепа, на което се позова на практика на ВКС – Постановление №
2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС; Решение № 47 от
22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК и Решение № 65 от
8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК.
Поканени страните да вземат изрично отношение по
въпроса дали желаят непосредствен разпит в съдебно заседание на свидетелите и
експертите и събиране на нови доказателства, всички заявиха, че не желаят
разпит на свидетелите и експертите в съдебно заседание и събиране на
допълнителен доказателствен материал. Съдът също прецени, че при разпита на
свидетелите и назначаването на експертизите не са допуснати процесуални
нарушения, като показанията и експертните заключения могат да се ползват при
решаване на делото. Същите съдържат всички необходими обстоятелства и не се
налага допълнителен разпит за допълването и коригирането им, още повече, че
двама от свидетелите са били разпитани повторно, във връзка с предстоящо
разпознаване и са разпознали обвиняемите. С нужната пълнота и прецизност
свидетелите са описали фактическата обстановка, така както са я възприели,
поради което съдът прецени, че не е необходим разпита на свидетелите и
експертите в съдебно заседание, тъй като няма съмнения, относно начина на
провеждането им, както и по начина, и пълнотата при възпроизвеждане на
обстоятелствата.
Съдът след като изслуша обвиняемите и приобщи към
доказателствения материал всички материали от досъдебното производство,
съгласно изискванията на чл.378, ал.2 и 3 НПК, стигна до извода, че описаната в
постановлението фактическа обстановка се доказва изцяло.
Св. Йончева е наблюдавала случващото се от терасата на
жилището си. Тази свидетелка не е забелязала нанасянето на ударите, но е
възприела поведението на двамата обвиняеми и пострадалия преди нанасянето им.
Същата е категорична, че именно обвиняемите са проявявали вербална агресия към
пострадалия, обиждали са го и са провокирали към сбиване. Според Йончева,
пострадалият Добрев не е отговорил на отправените към него реплики, а продължил
да разхожда кучето си. Именно обвиняемите са настигнали Добрев, след което се
скрили от полезрението на свидетелката, която е чула кучето да скимти и е
видяла намесата на преминаващ по отсрещния тротоар гражданин.
Св. Маринов е наблюдавал инцидента от момента, когато
двамата обвиняеми и пострадалия са били в близост и са си разменяли реплики на
висок тон. След това свидетелят е чул обвиняемите да обиждат Добрев, да го
заплашват и приканват към саморазправа. Според Маринов, пострадалият се е
отдалечил от обвиняемите, но те са го последвали бягайки и първо М. му е нанесъл
удар с ръка в лицето, а след това и П. го ударил с ръце два пъти в лицето и
веднъж с крак в тялото. Това е накарало Маринов да се намеси, като застанал
пред П., но последният е продължил с опитите си да удари Добрев. След намесата
и на св. Зеленков, нападателите се отдалечили.
Св. Зеленков също твърди, че е видял момента, когато П.
е правил опити да нанесе удар на Добрев, изблъскал е двамата обвиняеми и те
побягнали. Според този свидетел е имало сбиване между тримата, но не може да
посочи точно кой кого е удрял, като само заявява, че е спирал П. в стремежа му
да удари Добрев.
Пострадалия Добрев също твърди, че е направил
забележка на двамата обвиняеми за силната музика, след което е последвало
агресивно поведение от страна на М. и П.. М. е заявил, че е полицай и показал
служебната си карта на военнослужещ, която Добрев видял и описва при разпита
си. Тогава той се отдалечил, но обвиняемите го обиждали и провокирали, след
което го настигнали и двамата му нанесли удари в лицето.
Причинените увреждания са описани в
съдебно-медицинската експертиза и се потвърждават от показанията на
пострадалия, свидетелите Маринов,
Зеленков, и Чанков.
При наличното противоречие в позицията на двамата
обвиняеми от една страна и на свидетелите от друга, съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, които се подкрепят от вида, характера и броя на
причинените увреждания, от заключението на съдебно-техническата експертиза и
приложения снимков материал и житейската логика при развитието на конфликта. Безспорно
е, че всичко е започнало във връзка с направената от Добрев забележка към П. да
намалят силата на чуващата се от автомобила музика. Съдът не споделя
становището на защитата, че Добрев не е имал право да им прави забележка, а
само да се обади на тел. 112 и да уведоми за силната музика. Всеки гражданин е
длъжен да съобразява поведението си в обществото с общо възприетите норми за поведение
в обществото и да изисква от останалите да се съобразяват с тях, като не
накърняват правата му. Това е нормално обществено поведение. Гражданите по
правило не са оправомощени да предприемат репресивни действия към нарушителите,
когато те не се съобразят с отправената им забележка, каквито правомощия имат
само органите, натоварени с охрана на обществения ред. В случая Добрев е
преценил, че музиката от автомобила на обвиняемите е сила и им направил
забележка за това. Според последните музиката не била силна и отказали да се
съобразят със забележката на Добрев. Всичко това е било в рамките на нормалните
обществени отношения с оглед субективната преценка на тримата за това, дали
музиката е силна или не. След това Добрев се е отдалечил, но подразнени от
направената им забележка, двамата обвиняеми са решили не само да не се
съобразят с нея, което е тяхно право, но и да предприемат репресивни действия
към лицето, дръзнало да им направи забележка, каквито действия те нямат право
да извършват. Двамата застигнали отдалечаващият се Добрев и му нанесли удари в
лицето. Съдът не възприема позицията им, че го застигнали, защото М. се
изплашил, че Добрев може да запали автомобила му, особено с оглед на
обстоятелството, че вече е осъждан. Видно от свидетелските показания, никой не
е чул разговор във връзка с бъдещо запалване на автомобил, а само обидни и
провокативни реплики и подкана за саморазправа. Самият М. при разпита си каза,
че не е познавал Добрев и едва след инцидента е разпитал и е разбрал, че е
осъждан и лежал в затвора. Това противоречи на твърдението му, че чувайки
закана от страна на пострадалия, че ще запали автомобила му и знаейки, че
Добрев е осъждан се притеснил, че последният може да изпълни заканата си и го
последвал да търси обяснение. Този страх у М., заявен от него при разпита му, житейски
не кореспондира с агресивното вербално и физическо поведение от негова страна
към предизвикалия страха му Добрев. Съдът не споделя и твърдението, че на
Добрев бил нанесен само един удар от П., след което М. го отвел в страни.
Безспорно е, че констатираните увреждания не могат да бъдат причинени само с
един удар, поради техния брой и разположение по лицето на пострадалия – с удар
в областта на брадата да се причини кръвоизлив в дясното око, кръвонасядане на
лявото око и носа, увреждания на двете устни и болки в долната челюст. Това не
се подкрепя и от показанията на свидетелите Добрев, Маринов и Зеленков.
От обективна и субективна страна обвиняемите М. и П.
са осъществили състава на престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.06.2018 година към 06:15 часа, в гр. Бургас, в ж.к. «Меден
рудник», пред блок № 115, действайки в съучастие като съизвършители, чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на главата, причинили на свидетеля Добрев
лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129
от НК. Двамата обвиняеми са нанасяли едновременно удари в лицето на пострадалия,
където са констатираните съставомерни увреждания, а именно субконюнктивален
кръвоизлив на дясно око, кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана на
горна устна и кръвонасядане по вътрешната повърхност на двете устни в дясно.
Всяко едно от тези увреждания може да бъде причинено от нанесените по лицето
удари от двамата обвиняеми, като не може да се конкретизира кое увреждане от
кой удар е било причинено. Поради това съдът приема, че и двамата обвиняеми със
съвместните си действия са причинили уврежданията с нанесените от тях удари.
Налице е хипотезата на чл.131, ал.1, т.12 предл. 1,
алт.3 НК, тъй като, телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. Съдът
не споделя възражението на защитата, че в конкретния случай не са налице такива
подбуди, а е налице личен мотив и се цитира посочената по-горе практика на ВКС.
Съдът споделя принципното становище на адв. Божилова-Арабова, че при
причиняване на телесна повреда по личен мотив и без да е налице друго грубо
нарушаване на обществения ред, изразяващо явно неуважение към обществото, не са
налице хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 предл. 1, алт.3 НК,
както е посочено и в цитираната съдебна практика. В конкретния случай обаче не
е налице личен мотив, а действията по причиняване на телесната повреда са
изцяло по хулигански подбуди. Установи се по безспорен начин, че до инцидента
двамата обвиняеми и пострадалия не са се познавали. Инцидента е възникнал по
повод на направена забележка да се намали силата на музиката. В случая е без
значение, че тази забележка е направена персонално от Добрев, когото М. и П. не
са познавали. Без оглед на личността те са били подразнени от обстоятелството,
че някой е преценил, че музиката се чува силно и им е направил забележка.
Въпреки, че Добрев е започнал да се отдалечава, отново при грубо нарушение на
обществения ред, двамата са започнали да викат силно по негов адрес обидни думи
с нецензурно съдържание, които не се приемат като допустими в нормалния
обществен живот. Това са направили демонстративно, в присъствието на намиращи
се в близост граждани, на оживено публично място. Приканвали са Добрев към
саморазправа, което действие също не се приема като нормално поведение в
обществото. След като Добрев не е реагирал и на това, бягайки след него го
настигнали и започнали да го удрят. Поведението им е било толкова
демонстративно, че репликите са били чути и от свидетелката Кехайова, която се
е намирала на терасата на апартамента и от всички намиращи се на мястото на
инцидента граждани. Отправените реплики и нанесените удари, дотолкова са били
възприети като грубо нарушение на обществения ред и израз на неуважение към
обществото, че св. Маринов им извикал да преустановят агресивното си поведение
към Добрев и след като това не е дало резултат, се е намесил физически за
прекратяване на побоя. Другият свидетел – Зеленков дори е спрял автомобила си и
се е намесил за прекратяване на конфликта. Всичко това води до извода, че не се
касае за лично отношение към личността на Добрев, а към това, че някой -
независимо от личността му, си е позволил да направи забележка на обвиняемите,
която те са счели за неоснователна и поради това са решили да накажат лицето,
позволило си такова отношение към тях.
Причини за извършване на престъплението са проявено
лекомислие от страна на обвиняемите, незачитане на установените норми за
поведение в обществото и неприкосновеността на човека, незачитане на
установения правов ред, ниско правосъзнание.
За извършеното от обвиняемите М. и П. умишлено деяние, законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до три години. Обвиняемите не са осъждани
и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти
от НК. В резултат на деянието им няма причинени имуществени вреди. Всичко това
води до извода, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“.
При определяне размера на наказанието, съдът прецени като смекчаващи
вината обстоятелства, добрите им характеристични данни и направените частични
самопризнания, като им наложи наказание към минималния предвиден размер, а
именно „Глоба“ в размер на по 1 200.00/хиляда и двеста/ лева за всеки от
тях.
Предвид осъдителното решение, М. и П.
следва да заплатят по сметката на РС Военна полиция – Сливен направените по
делото разноски в размер на по 120,96 лева /сто и двадесет лева и деветдесет и
шест стотинки/ за всеки от тях.
Воден от изложеното, съдът постанови своя
съдебен акт.
Мотивите се написаха на 21.09.2018
година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.