Р
Е Ш Е
Н И Е № 113/20.6.2022г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Кр.
Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 171 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
на основание чл.83, ал.6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) по жалба на Г.И.Г. *** против Отказ с рег.№
1679р-23628/19.05.2022 г. за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ на
Началника на РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един / брой късо огнестрелно
оръжие за самоотбрана- пистолет „М.“, кал.22 с №********* на Г.И.Г. с постоянен
адрес *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на
основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.
В жалбата се твърди, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен, издаден при допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила и в
несъответствие с целта на закона, т.к. конкретният случай е в хипотезата на
подновяване срока на вече издадено разрешително за съхранение, носене и
употреба на ООБ № 20160249253 валидно до 10.07.2022 г издадено от РУ Ямбол и в
задължение на административния орган е след като веднъж с издаването на разрешението
е приел наличие на основателна причина, да се мотивира относно отпадането й, което
включва проверка какво е било основанието за издаване на разрешение в хипотеза
необходимост от самоотбрана /освен служител на МО с прекратено служебно
правоотношение/, докато съображения и доводи в този смисъл не се съдържат в
обстоятелствената част на обжалвания акт, поради което не може да се приеме, че
същият е мотивиран в съответствие с изискванията на закона. Претендира се за отмяна
на обжалвания административен акт и присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание за
оспорващия се явява адв.А., която подържа жалбата на
посочените основание и направените с нея искания, в подкрепа на които прилага
съдебна практика.
За ответната страна в съдебно
заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна
с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, по съображения в депозирания писмен отговор.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заявление вх.№
.№167900-2696/27.04.2022г. от Г.И.Г., ЕГН ********** *** е поискал от началника
на РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-
пистолет „М.“, кал.22 с №*********, което е придобил като служител на МО за самоотбрана
и му е необходимо, т.к. работи в системата на „***“ ЕАД на енергийни отдалечени
обекти и смята за в бъдеще да работи в сектор „Банково дело“, понеже е работил
в банка „***-Банк“ в гр. Ямбол като началник
сигурност.
Към заявлението са приложени
удостоверение за преминал технически преглед на оръжието, вносно бележка за
платена такса и декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ.
Видно от удостоверение на
НСС от 15.05.2022 г., справка за съдимост №1046/21.04.2022 г. и медицинска
бележка от психиатър-психотерапевт, Г. не се води на диспансерно наблюдение, не
е осъждан и към 04.05.2022 г. срещу него няма данни за обвинения по
неприключени наказателни производства.
В констативен протокол за
извършена проверка на Г.И.Г. на основание чл.153, т.1 и 2 и чл.154, ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ е отразено, че металната каса, в която се съхранява оръжието е
неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство.
В съставените по преписката
докладни записки е посочено, че Г. притежава разрешение за съхранение, носене и
употреба на ООБ №20160249253 валидно до 10.07.2022г. издадено от РУ-Ямбол за късо
огнестрелно оръжие пистолет „М.“, кал.22 с №*********, което е придобил като
служител в МО за самоотбрана. Отразено е че работи в системата на „***“ ЕАД на
енергийни отдалечени обекти, смята, в бъдеще да работи в сектор „Банково дело“,
понеже е работил в банка „***-Банк“ в гр. Ямбол, като
началник сигурност, живее на посоченият в искането си постоянен адрес, като от
извършената справка в гражданска колегия PC-Ямбол спрямо него не е издавана заповед
по ЗЗДН, от извършената проверка в „АИФ“ при ОДМВР- Ямбол не са се установили
данни Г. да е извършвал противообществени прояви и няма данни за заведени ДП
срещу него, а от извършената проверка се установява, че в дома му има създадени
условия за съхранение на ООБ - метална каса със секретно заключване закрепена
неподвижно.
С докладна записка №1679р-13626/19.05.2022 г.
е прието, че относно мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните
масиви на МВР, като за последните пет години не са се установили молби или
сигнали постъпили от Г., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не е
представил такива доказателства, като кзтъкнатият
мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв без да е налице реална заплаха за
живота на заявителя, поради което е направен извода, че заявлението за издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за
граждански цели-самоотбрана е необосновано и не е доказана необходимостта му. В
тази връзка и на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е счетено за
целесъобразно, че на Г.И.Г. не следва да се издава разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, поради липса на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на
разрешението.
Въз основа на събраните по
преписката доказателства е постановен Отказ с рег.№ 1679р-23628/19.05.2022 г.
за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-Ямбол при ОД
на МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на 1 /един / брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „М.“,
кал.22 с №********* на Г.И.Г. с постоянен адрес *** на основание чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на
разрешението, който отказ е получен от заявителя на 25.05.2022 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Отказ с рег.№ 1679р-23628/19.05.2022 г. за издаване
на разрешение за дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-Ямбол при ОД на
МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на 1 /един / брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „М.“,
кал.22 с №********* на Г.И.Г. с постоянен адрес *** на основание чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на
разрешението.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в
рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена
форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона.
Административният орган
мотивира отказа си с това, че относно мотива самоотбрана е извършената проверка
в информационните масиви на МВР и за последните пет години не са се установили
молби или сигнали постъпили от Г., касаещи застрашаване на живота му, а и
същият не представя такива доказателства, докато изтъкнатия мотив самоотбрана
във връзка с работата му в системата на „***“ ЕАД на енергийни отдалечени
обекти не е достатъчен като такъв без да е налице реална заплаха за живота на
заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаване на разрешението.
Съгласно чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни
цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение.
По аргумент за противното,
за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се
издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в
случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен
начин да обосновава издаването му.
Понастоящем посочените
изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения
отказ.
Освен това в изпълнение на
задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая, административният орган е направил справка в в информационните
масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили
молби или сигнали постъпили от Г. за застрашаване на живота и здравето му.
В съответствие с това, с
данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от
страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е
постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.
Ето защо са неоснователни
доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на задълженията
на органа или за неспазване на предвидената процедура.
На следващо място
доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство,
въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи
твърденията в жалбата си.
Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с
наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен
начин да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите за неговата
месторабота и бъдещи намерения доколкото не се установява конкретната и реална
необходимост към настоящия момент да притежава огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Във връзка с основанията за
порочност визирани в жалбата и подържани в съдебно заседание следва да се
посочи, че за разлика от направеното твърдение, в настоящия случай админинистративният орган не се позовава на разпоредбата на
чл.155, ал.1 ЗОБВВПИ и не е постановил отнемане на разрешението, поради което
както изтъкнатите доводи, така и цитираната съдебна практика са неотносими към настоящия спор, т.к. се касае за отказ да се
издаде ново разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие за самоотбрана.
Съгласно чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ
в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 ЗОБВВПИ лицето,
получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец
за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, придружено от цитираните документи.
От своя страна, както беше
посочено, чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ предвижда, че разрешения за придобиване
и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение.
От посочената и относима правна регламентация следва, че съответното
физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и
обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове
на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин,
който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Въпросната
нужда, е основателната причина изисквана от законодателя като задължителна
предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно
оръжие, а в тежест на заявитела е да обоснове и
подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от осъществяване на
дейността, което законодателно разрешение подкрепя извода за императивния
характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно
оръжие.
Ето защо законът не предвижда
различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му
е било издадено разрешение за предходен период, т.к процедурата и изискванията
за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се
прилагат за всяко следващо отправено искане, в т.ч. за подновяването по реда на
чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Да се приеме
обратното означава, че издаваното на разрешение не е обвързано със срок, което
е в противоречие с чл.84, ал.2 от закона и същото е недопустимо доколкото притежаването
и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява
източник на определена обективна опасност за обществото и за това законодателят
е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени
предпоставки, без да съществува законов ангажимент за органа при веднъж
издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
В тази връзка факта, че оспорващия е получил
разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие в качеството на служител на МО с прекратено правоотношение
сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението, защото
разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и
обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да
откаже издаването на разрешително, същата е императивна и е приложима по отношение на
всички лица, които искат издаване на разрешение, което следва от систематичното
й тълкуване – намира се в раздел "Общи положения" на главата четвърта
"Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на
оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия".
От своя страна
регламентираното в чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ се отнася само до компетентния орган и
вида на документите, които изброените лица с прекратено служебно
правоотношение, представят за издаване на разрешение, поради което същата се
явява специална по отношение на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ, но само в частта, в която
регламентира по различен начин изискванията, които са регламентирани и в чл.58,
ал.1 ЗОБВВПИ, докато в останалата си част разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ
не изключва приложимостта на чл.58, ал.1 ЗОБВВПИ.
Още по-малко от чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ
може да се направи извода, че когато на служител на визираните ведомства веднъж
е издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие за граждански целиь то автоматично
трябва да му бъде удължаван срока на разрешителното, поради което при всеки
отделен случай органът е длъжен да извършии преценка
за съответствие на заявлението със законовите изисквания като с оглед
наведените доводи се е позовал на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, за да постанови
отказа си.
Същото автоматично пренасяне
е неприложимо и когато предходното разрешение е издадено за самоотбрана, т.к.
издаващият го орган е длъжен да прецени наличието на изискуемите от закона
предпоставки към момента на разглеждане на заявлението. Поради това и както
беше посочено, че не се касае за отнемане на разрешението, то не органа следва
да мотивира и доказва отпадналата необходимост, а заявителя трябва да обоснове
и установи бузспорно и категорично нуждата си от
оръжие за самоотбрана, за да му се издаде исканото разрешение.
В посочения смисъл е и
константната съдебна практика обективирана в Решение
№ 288 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2021
г., VII о., докладчик съдията Д.М.; Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII о., докладчик съдията Д.М.;
Решение № 14239 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. №
7599/2012 г., VII о., докладчик председателят В.А.; Решение № 13235 от
23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII
о., докладчик съдията Ю.Р.; Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VII о., докладчик председателят С.Я.;
Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3800/2021 г., VII о., докладчик председателят С.Я.; Решение № 4457 от
11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г., VII
о., докладчик съдията В. А. и други.
Предвид посоченото оспорения
отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице,
при наличието на дължимите материалноправни
предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми,
поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка
с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените
по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лева, като се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на
разноски.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.И.Г. *** със съдебен адрес ***,
кантора ***, чрез пълном. си адв.Ж.А.
против Отказ с рег.№ 1679р-23628/19.05.2022 г. за издаване на разрешение за
дейности с ОБВВПИ на Началника на РУ-Ямбол при ОД на МВР-Ямбол, с който е
отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един /
брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „М.“, кал.22 с №*********
на Г.И.Г. с постоянен адрес *** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ -
поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.
ОСЪЖДА
Г.И.Г. *** да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски в
размер на 100 (сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.И.Г. *** със съдебен адрес ***, кантора ***, чрез пълном. си адв.Ж.А. да му бъдат
присъдени направените по делото разноски
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете