Р Е Ш Е Н И Е №
86
гр.Сливен, 07.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
мл.с.ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на секретаря Ивайла
Куманова и прокурор ………., сложи на разглеждане от съдия Мая Величкова ВНЧХД № 534/2019г.
по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл.
от НПК.
С Присъда № 8/14.05.2019г. по НЧХД № 206/2018г. по описа на
РС Котел, съдът е признал подс.И.С.Х. за невиновен в това, че на 24.12.2015г. в
с.Остра могила, общ.Котел, причинил на частния тъжител И.Х.С. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК и го оправдал за престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Със същата
присъда РС Котел е отхвърлил предявения от И.Х.С. срещу подс.И.С.Х. граждански
иск за 3000лв, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2015г. до
окончателното й изплащане. Съдът осъдил И.Х.С. да заплати на И.С.Х. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева.
Присъдата е обжалвана от адв.Е.М. ***, повереник
на ч.тъжител И.С.. В депозираната въззивна жалба и допълнение към нея се
посочва, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Иска се да се отмени присъдата и да се върне делото на РС Котел за ново
разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения, които са съществени и неотстраними във въззивната инстанция; да се
отмени присъдата и вместо нея да се постанови нова, с която да се признае
подсъдимият за виновен и да му се наложат наказания, предвидени в съответните
текстове на НК и да се уважи гражданския иск като се присъди справедливо
обезщетение. Няма искания за събиране и проверка на доказателства от въззивния
съд.
В съдебно заседание частният тъжител И.Х.С., редовно призован,
не се явява. Явява се повереникът му адв.Е.М. ***. Поддържат въззивната жалба,
като искат да се отмени присъдата на РС Котел, с която подсъдимият е признат за
невиновен и оправдан. Посочва се, че съдът е приел за доказана фактическа обстановка,
че на 24.12.2015г., след проведения лов, в заведение в с.Остра могила възникнал
скандал между тъжителя и неустановено лице, като това лице нанесло удари в
лицето на тъжителя, при което потекла кръв от носа му, той се измил, обадил се
на близки, които го прибрали и после посетил болница. Сочи се, че са оформени
две групи свидетелски показания, които са анализирани от съда. Обаче съдът е
приел, че не са достатъчно косвените доказателства, които да докажат безсъмнено
авторството на деянието, поради което е приел, че няма доказателства именно
подсъдимият да е извършил това деяние. Счита се, че наличните по делото
доказателства, след като се обсъдят в съвкупност относно двете групи формирани
свидетелски показания – едната група на членовете на ловната дружинка, а другата на близките на пострадалия, са
абсолютно достатъчни да обосноват кой е извършител на деянието. Самият
пострадал посочил кой го е ударил непосредствено след нанесените му удари,
поради което се счита, че съдът неправилно е оправдал подсъдимия. Пледира се да
се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова , с която да се признае подсъдимият за виновен, да му се
наложи предвиденото в закона наказание и да се уважи гражданския иск по
справедливост.
В съдебно заседание подс.И.Х., редовно призован, не се явява
лично. Явява се защитникът му адв.Д.П. ***. Иска се да се остави в сила
оправдателната присъда на РС Котел, тъй като е правилен и законосъобразен
направеният от съда извод, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е
обвинен. Посочва се, че правилно съдът е дал вяра на безпристрастните показания
на тримата свидетели – ловците, които са присъствали на мястото на инцидента. Посочва
се, че единият от тях е поискан от частния тъжител, а другите двама – по искане
на подсъдимия. Сочи се, че на инкриминираната дата частният тъжител е употребил
алкохол, след което е излязъл и сам си е тръгнал с автомобила си и се е
придвижил до Спешна помощ гр.Омуртаг. Твърди се, че по-късно са се появили
други свидетели – негови близки, които твърдят версията на частния тъжител, а
свид.Г. Г. е пристигнал в заведението около 20.00ч., като според твърденията на
тъжителя инцидентът е станал около 19.00ч. Посочва се, че съдът не е кредитирал
съдебномедицинската експертиза, която не изключва и механизма за получаване на
телесните увреждания на тъжителя и от падане.
Посочва се, че не са представени доказателства относно авторството на
деянието, поради което се счита, че присъдата е правилна и законосъобразна.
Пледира се да се потвърди присъдата и да се присъдят направените от подсъдимия
разноски за въззивната инстанция.
Сливенският
окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваното
решение и установи следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд, действайки също
като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията, изложени във въззивната
жалба и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка
по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава
различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в
него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подс.И.С.Х. ***. Частният тъжител И.Х.С. ***, но е родом от
същото село. Подсъдимият и частният тъжител се познават и са ловци. И.С. на
24.12.2015г., сутринта, излязъл на лов заедно с членовете на ловната група от
с.Остра могила. По традиция, както и тази вечер, ловците след приключване на
лова отишли в магазина на свид.Ш.М.. До магазина имало обособена зала за гости,
където седнали да се черпят само ловците. Подс.Х. също се присъединил към
ловците, въпреки че не бил ходил на лов. В един момент между частния тъжител и
неустановено лице възникнал скандал, като неустановеното лице нанесло на
тъжителя удари в лицето. От носа на С. потекла кръв, която той измил в
санитарния възел и излязъл навън. Бил видян от свид.Г. Г., който пиел кафе в
магазина. С. се обадил на свид.М. Й., че е пострадал и го помолил да отиде до
селото, за да го прибере, тъй като не е в състояние да шофира. Свид.Й. се
обадил на свид.Р.М. и двамата заедно тръгнали с лекия автомобил на свид.М., за
да вземат постр.С..
Свид.Г., след като видял, че С. е пострадал, го последвал
навън и му предложил помощ. Частният тъжител С. му обяснил, че се били сдърпали
с приятел, който го ударил и му казал, че ще дойдат да го приберат. Двамата
останали навън.
Свидетелите Й. и Р.М. пристигнали в с.Остра могила, намерили
тъжителя пред кръчмата и го качили в автомобила си. Отвели го до ЦСМП гр.Омуртаг,
където го оставили, а на тъжителя била оказана медицинска помощ. Частният
тъжител С. се прибрал в къщи сам и разказал на съпругата си – свид.В.С., че
подс.И.Х. го ударил. Същото разказал и свид.Й..
Свид.Г. останал пред кръчмата да чака свид.И.А., на който
носел фураж и с когото се разбрали да се изчакат в центъра на селото. Когато свид.А.
пристигнал в центъра и се видял със свид.Г., последният му разказал, че в
заведението преди малко е пострадал И. ***. Свид.А. се досетил, че пострадалият
е тъжителят по настоящото дело и по-късно разбрал, че „другият“ И. го е бил.
Частният тъжител С. на 28.12.2015г. отишъл на преглед при
съдебен лекар в гр.Търговище, който констатирал увреждания, подробно описани в
съдебно медицинско удостоверение № 343/28.12.2015г., а именно по гърба на носа
към корена му и средната трета се виждали множество малки кръгловати
охлузвания с кафеникав цвят; по горния и долен клепач на дясното око се
установил лек оток с бледосинкав цвят по цялата им ширина
и дължина; под конюктивата на дясната очна ябълка се
установил кръвоизлив с яркочервен цвят, тъжителят имал леко замъглено зрение с
дясното око; гърбът на носа бил леко изкривен наляво. От направената рентгенова
снимка било видно, че имал изкривяване на носната преграда наляво.
От заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза № 34/2018г. се установява, че причинените телесни увреждания на С. –
натъртвания, отоци, охлузвания, кръвонасядания, са му причинили болка и временно
са нарушили физиологичните функции на тъжителя – виждал замъглено и дишал
затруднено в резултат на контузиите на носа и дясната очница.
Установено е, че контузиите добре отговарят да са причинени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети с умерена сила.
Уврежданията на тъжителя отшумели за около две седмици и не се налагало някакво
специфично лечение. При извършения преглед от вещото лице на тъжителя се
установило леко дъговидно изкривяване на носа наляво, с изпъкналост наляво,
което не обуславя затруднено дишане и не води до състояние на кислороден глад.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи
въз основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и
чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава от
приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази
инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с
тази на първата инстанция.
Двете
съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по спора се
установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие.
Изложената подробна фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е постановил правилна
и законосъобразна присъда, отчитайки всички доказателства по делото. Правилно
първоинстанционният съд е разграничил разпитите на свидетелите по делото в две
групи. От една страна, са показанията на свидетелите М. Й., Р.М., В.С., Г. Г. и
И.А., които поддържат версията на частния тъжител И. С.. От друга страна, са
показанията на свидетелите Ш.М., М. М. и А.Д., които са в унисон с обясненията
на подс.И.Х..*** е подложил на внимателно и обстойно изследване показанията на
посочените свидетели, както и обясненията на подсъдимия, и е дал отговор кои от
тях кредитира и защо. Разбира се не е останало извън вниманието на съда и
двоякият характер на обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено
средство, са и основно средство за защита и ги е подложил на внимателна
преценка и анализ. Съдът правилно при анализа на показания на свидетелите В.С.,
М. Й. и Р.М. е отчел родствените връзки, които имат с пострадалия С.. Свид.С. е
съпруга, свид.Й. е баща на съпругата му, а свид.М. е братовчед на съпругата на
пострадалия. Съдът правилно е кредитирал показанията им относно получените
увреждания на пострадалия, както и на свидетелите Г. и А., като е отчел и несъществените противоречия в
показанията на последните двама свидетели, които е обяснил с отдалечеността на
деянието във времето, съпоставено с времето, в което е извършен техния разпит. Твърдените
от тези свидетели телесни увреждания на пострадалия са установени и при
извършения му преглед на 28.12.2015г., обективирано в
СМУ № 343/28.12.2015г. Съдът правилно е дал вяра на показанията им, тъй като
същите кореспондират и с обективните находки при извършения преглед на постр.С..
Тези свидетели са възприели телесните увреждания, получени от постр.С., но не
са били свидетели и те не дават и показания за това, относно обстоятелството
кой е нанесъл удар на пострадалия, а само преразказват казаното от пострадалия.
Поради това правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията им относно
безпротиворечиво установените увреждания на
пострадалия.
Контролираната инстанция е обсъдила и показанията на
свидетелите Ш.М. и М. М. и А.Д., както и обясненията на подсъдимия, като ги е
приела правилно за частично недостоверни. Съдът правилно не е дал вяра на
показанията им, че тъжителят през процесната вечер си е тръгнал без по лицето
му да има видими следи от побой, без да е течала кръв и е напуснал заведението
в добро здраве, качил се на лекия си автомобил и си заминал. Това тяхно
твърдение се опровергава от показанията на останалите свидетели, а именно Й., М.,
С. и Г., както и от обективно установеното при извършения преглед на
пострадалия в ЦСМП гр.Омуртаг и по-късно
обективирано в СМУ № 343/28.12.2015г. Поради това правилно
е изложено в мотивите на първоинстанционната присъда, че съдът кредитира
частично показанията им.
Въззивният съд намира, че е
правилен изводът на първата инстанция за недоказаност на авторството на
деянието, а именно, че липсват доказателства по делото подс.Х. да е нанесъл
уврежданията на постр.С. на инкриминираната дата. Свидетелите М. Й. и В.С. преразказват
това, което им е съобщил тъжителят, а именно че подс.И.Х. му е нанесъл ударите,
а свид.И.А. е разбрал това обстоятелство по-късно от това, което се говорило в селото. Тези трима
свидетели не пресъздават свои преки непосредствени възприятия, а интерпретират
случилото се от страна на пострадалия, като не кореспондират с
доказателствената съвкупност по делото, а изразяват единствено твърдяното от
пострадалия. Показанията на свидетелите Ш.М., М. М. и А.Д., които към момента
са се намирали в заведението, са кредитирани в една част, като не е дадена вяра
на показанията им относно това, че постр.С. е нямал наранявания тази вечер, но
същите са категорични, че подс.Х. не е нанесъл удари в лицето на постр.С.. По този начин липсват не само преки, но и
косвени доказателства, които да водят до безспорен и категоричен извод за
авторството на деянието от страна на подсъдимия. Неоснователно е наведено в
пледоарията на повереника на частния тъжител С., че има наличие на множество
косвени доказателства, които сочат само на един извод относно авторството на
деянието и се подкрепят и от писмените доказателства по делото.
Първоинстанционният съд е обсъдил наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и поотделно. Както посочи по-горе въззивният съд, първата инстанция е обособила
свидетелските показания в две групи, обсъдила е на кои дава вяра, в каква част
и защо, което напълно се споделя от настоящата инстанция. Правилно РС Котел е
стигнал до извода, че на постр.И.С. са причинени описаните в
съдебномедицинското удостоверение и назначената съдебномедицинска експертиза
увреждания, но това е станало от неустановено по делото лице, а не от подс.И.Х..
Настоящият съдебен състав намира, че по делото няма ангажирани доказателства,
които да установяват кой точно е причинил телесната повреда на пострадалия,
като в заведението е имало много хора, а тъжителят е посочил един от тях, като
извършител, което остава изолирано в настоящия процес и е подкрепено само и
единствено от показанията на свидетелите, с които се намира в близки родствени
отношения и които преразказват собствените твърдения на пострадалия.
Първоинстанционният
съд е кредитирал заключението по изготвената СМЕ, относно получените увреждания
на пострадалия, което кореспондира и с установеното при извършения преглед и
отразено в приложеното по делото СМУ № 343/28.12.2015г. Действително при
проведения разпит на вещото лице в съдебно заседание, същият заявява, че
уврежданията на пострадалия могат да се получат и от падане, но това негово
твърдение остава изолирано в процеса и затова правилно не е прието като
безспорно установено обстоятелство от проверяваната инстанция, независимо че не
е коментирано. Правилно е приета фактическа обстановка, която кореспондира със
събраната доказателствена съвкупност по делото и е установено, че пострадалият
е получил телесните увреждания от неустановено по делото лице, но не и от
подсъдимия Х., както и не при падане. Поради това е неоснователно, соченото от
защитата на подсъдимия, че съдът не е кредитирал заключението на СМЕ и
твърдяното от вещото лице, че не изключва и механизма за получаване на
телесните увреждания на пострадалия да е и от падане. По делото няма други
доказателства за падане на пострадалия на инкриминираната дата, а само едно
предположение, вероятност, изложена от вещото лице и то при разпита му в
съдебно заседание при даване на отговор на конкретно зададени въпроси, поради
което правилно първоинстанционният съд е възприел изложената в мотивите
фактическа обстановка, която напълно се споделя и от настоящата инстанция, и
която изключва получаване на уврежданията на пострадалия при падане.
Въззивната инстанция счита, че
правилно първоинстанционният съд е признал за невиновен подс.И.С.Х. и го
оправдал по обвинението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като обвинението не е
доказано по несъмнен начин, а присъдата не може да почива на предположения.
При цялостната проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени.
Предвид изхода на делото, на основание чл.190 ал.1 от НПК и
предвид направеното искане от защитника на подсъдимия, въззивният съд следва да
осъди частния тъжител И.Х.С. да заплати на подс.И.С.Х. сумата в размер на
400лв, представляваща направените по делото от подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение /представени пълномощно от 15.10.2019г., фактура №
20/15.10.2019г., вносна бележка от 15.10.2019г. и договор за правна защита и
съдействие от 15.10.2019г./.
Съобразявайки
това, настоящата инстанция направи извода, че провереният първоинстанционен съдебен
акт, с който подс.И.С.Х. е признат за невиновен и е оправдан за обвинението по
чл.130 ал.1 от НК, а именно Присъда № 8/14.05.2019г. по НЧХД № 206/2018г. по
описа на Котелски районен съд, е правилен, законосъобразен
и обоснован. Поради това обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй
като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.338, вр.чл.334
т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/14.05.2019г. по НЧХД № 206/2018г. по
описа на Котелски районен съд.
ОСЪЖДА
частния тъжител И.Х.С., ЕГН **********, да заплати на подс.И.С.Х., ЕГН **********,
сумата в размер на 400лв, представляваща направените по делото от подсъдимия
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: