Решение по дело №120/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260069
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20184500900120
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 април 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№260069

 

гр. Р., 04.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Р.нски окръжен съд, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

       Председател: Антоанета Атанасова

 

           при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от председателя търговско дело № 120 по описа на 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е образувано по искова молба от „П., представлявано от изпълнителния директор и едноличен собственик на капитала д-р А.М.Й.Н. чрез адв. П.И. ***, с която са предявени обективно и субективно кумулативно евентуално съединени искове против Д.и „Е..

  Ищецът твърди, че „П.е едноличен собственик на капитала на дъщерното дружество „Д., който съгласно чл. 147 ТЗ упражнява права на ОС на акционерите чрез своя управителен орган. Заявява още, че едноличен собственик на капитала на „П.бил д-р А.Н., който притежавал всички издадени 50 бр. обикновени налични акции на приносител.

 С решение от 30.03.2018 г. на едноличния собственик на капитала на ответното дружество Д.- „П., представлявано от ликвидатора Г.Т., е прието „П.да продаде дружествените си дялове от капитала на Д. и да бъдат освободени като управители лицата д-р А. Н. и П. Н..

С решение от 30.03.2018 г. на едноличния собственик на капитала на ответното дружество Д.по договор за продажба на дружествени дялове - „Е. представлявано от управителя П.З., е прието отново да бъдат освободени като управители д-р А.Н. и П. Н., П.да бъде освободено като съдружник, избрано е „Е. за нов съдружник, променени са седалището и адреса на управление на дружеството, отменен е действащият учредителен акт и е приет нов учредителен акт.

Решенията, които ищецът оспорва с първия предявен от него иск, са приети на 30.03.2018 г., към който момент вписаният по партидата на „П.ликвидатор е Г.Т.. От това решение били настъпили правни последици, засягащи правната сфера на „П., на отв. Д.и на купувача на дружествени дялове - „Е., поради което намира, че за него е на

лице правен интерес да установи нищожността на това решение. Твърди, че Решенията от 30.03.2018 г., обективирани в Протокол от 30.03.2018 г., рег. № 1551 и рег. № 1552, том І, акт № 87 за проведено ОС на „Д., приети от „П.– в ликвидация като едноличен собственик на капитала чрез ликвидатора Г.Т. за продажба на всички дружествени дялове от капитала ва Д.за сумата от 1000 лв. на купувача „Е. и за освобождаване на управителите А. Н. и П. Н. са нищожни като приети от лице, което не представлява дружеството – едноличен собственик на капитала, действащо без представителна власт и без компетенции, евентуално са незаконосъобразни. Излага съображения, че Г.Т. няма качеството на ликвидатор и съответно правомощието да представлява едноличния собственик на капитала на „Д.. Действията му били отменени от „П.с решение от 28.03.2018 г. на едноличния собственик на капитала д-р А.Н.. Заявява, че оспорените решения са приети от орган на търговското дружество, който не е компетентен съгласно чл. 24, ал. 2, т. 12 от Устава на „П.да приема решения за продажба на дружествени дялове. Твърди, че липсва валидно взето решение за продажба на дружествените дялове от компетентния орган на „П., доколкото тези решения се приемат от СД съгласно чл. 12, ал.1, т. 2 от Устава, а в конкретния случай липсва такова решение. Не било налице и решение на действителния собственик на капитала –приносителят на акциите д-р А.Н.. Твърди, че решението за избор на ликвидатор било обжалвано от съда, за което било образувано т. д.  № 99/2018 г. с предмет да се признае за установено по отношение на „П.несъществуването на вписаните по партидата на дружеството в ТР обстоятелства за прекратяване на търговската дейност, обявяване в ликвидация и избор на ликвидатор. Заявява също така, че решението на ликвидатора Г.Т. е прието и в нарушение на чл. 268 ТЗ – без осъществяване на грижата на добър търговец, без оповестяване на покана до кредиторите и при крайно неизгодни условия. Прието било дяловете да бъдат продадени на цена 1000 лв. при наличие на имущество на значителна стойност. Допълва още, че към настоящия момент лицето независимо, че е получило лично продажната цена, не е отчело същата в дружеството. Твърденията си за предявения в условията на евентуалност иск по чл. 74 ТЗ само против ответника Д.за отмяна на решението от 30.03.2018 г. за продажба на дружествените дялове на „П.като незаконосъобразно обосновава с това, че решението е прието при нарушение на процедурата по избор на Г. Г. за ликвидатор и съответно липсата на представителна власт на представляващия едноличния собственик на капитала съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ. Липсвало решение за избор на нов управител.

Ищецът е предявил и кумулативно съединен на горния иск против двете ответни дружества иск за прогласяване нищожността на Договор за продажба на дружествени дялове от капитала на Д.от 30.03.2018 г., сключен между „П.–в  ликвидация, представлявано от Г.Т. и „Е. на основание чл. 26 ЗЗД – поради липса на съгласие. Предвид изложеното по първия иск, твърди, че този договор бил сключен в изпълнение на решение от 30.03.2018 г. Намира, че ликвидаторът черпи правомощията си и представителните си права от нищожно, евентуално незаконосъобразно решение, поради което не е компетентен да изразява съгласие от името на „П.и да извършва разпоредителни сделки от името на дружеството.

 Заявява също така, че липсва валидно взето решение за продажба на дружествените дялове от компетентния орган на „П.. Решенията за продажба се приемали от СД съгласно чл. 12, ал.1, т. 12 от Устава, а в процесния случай не е налице такова решение. Не било налице и решение на действителния собственик на капитала- приносителят на акциите д-р А.Н..

 Със същата искова молба ищецът претендира да бъде прогласена и нищожността на Решенията на ОС на едноличния собственик на капитала на Д.- „Е. от 30.03.2018 г. като приети от лице, което няма качеството на съдружник, не разполага с представителна власт и компетентност да взема тези решения, тъй като не е придобил дяловете от капитала на „Д.. Твърди, че при уважаване на първите два иска купувачът „Е. не може да се легитимира като едноличен собственик на капитала на „Д., поради което не може да приема решения като такъв. Заявява, че дружеството „Е., приело оспорените решения, не разполага с представителна власт и компетентност да ги взема, тъй като сделката, по силата на която се легитимира като собственик на дружествените дялове е нищожна по подробно изложените съображения по – горе. Заема позиция, че решенията са приети от лице, което не е прието като съдружник в ответното дружество. Договорът за продажба на дружествени дялове сам по себе си не създава членствени права. Те възникват при сложен фактически състав – решение за приемане на купувача за съдружник в дружеството, чиито дялове се купуват и сключен договор за продажба. В процесния случай липсва прието решение от продавача на дружествените дялове „П.като едноличен собственик на капитала на ответника за приемане на купувача „Е. като съдружник. Не била спазена процедурата по чл. 122 ТЗ – липсвала молба от новия съдружник, в която да заявява, че приема условията на дружествения договор. В условията на евентуалност иска да бъдат отменени като незаконосъобразни Решенията на ОС на едноличния собственик на капитала на Д.- „Е. от 30.03.2018 г. Този иск предявява срещу ответника „Д.. Излага аналогични на горните доводи за обосноваване на незаконосъобразността - нарушение на чл. 122 ТЗ, както и обстоятелството, че управителя вече е бил освободен с решение на предходния собственик.

 С постъпилия по реда и в срока на чл. 367 ГПК отговор на исковата молба Д.се заявява, че управителят  П. Н. не бил уведомяван за извършена продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството, както и за провеждане на събрание на едноличния собственик на капитала на 30.03.2018 г. Не познавал Г.Т., не го бил виждал на адреса на дружеството.  Не познавал и П.З. – управител на дружеството купувач на дяловете Е.. От него не била искана, нито подписвана декларация по чл. 129 ТЗ. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения, факти и правни изводи. Намира предявените искове за основателни.

       Ответникът „Е. не е подал отговор.

 

 В допълнителна искова молба по реда и в срока по чл. 372 ГПК ищецът взема становище, че към настоящия момент е налице влязло в сила Решение № 259/13.11.2019 г., постановено по т. д.  № 99/2018 г. на РОС, с което са признати за нищожни по предявения от А.Н. против „П.иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК взетите от едноличния собственик на капитала на „П.решения на ОС, обeкитвирани в Протокол от 13.02.2018 г. – за прекратяване на ответното дружество чрез ликвидация и за назначаване на ликвидатор на лицето Г.Т.. Намира, че с това обсотятелство се доказва твърдението му, че решенията и договорът, предмет на настоящото дело са нищожни, евентуално незаконосъобразни като приети от лице /ликвидаторът Г.Т./, което не представлява търговското дружество и действащо без представителна власт и без компетенции. След подаване на исковата молба имало постановено Постановление от 30.08.2018 г. на ОП Р. по преписка, образувана по подаден от д-р А.Н. сигнал за извършени документни престъпления. Ищецът заявява, че допълва подадената първоначална искова молба с установените в хода на тази преписка данни, а именно, че положеният под протокола от 13.02.2018 г. за обявяване на дружеството в ликвидация и избор на ликвидатор не е положен от К.Д., че към 13.08.2018 г. ликвидаторът Г.Т. не е бил в България, че съгласието да бъде ликвидатор и заверката на подписа му са направени на 8.02.2018 г. преди да бъде избарн за ликвидатор, че удостоверение по чл. 77 ДОПК, необходимо за вписване на производството по ликвидация, не е издавано от НАП, както и че заявлението за избор на ликвидатор е подадено по електронен път като на тази дата Г.Т. не е бил в България и няма данни да му е издаван електронен подпис. Ищецът твърди, че до настоящия момент Г. не е идвал в офиса на дружеството, не е получавал документация и не е отчел получената сума по договор за продажба на дяловете на „Д.. Установено било също така, че поставените печати на протокал от 30.03.2018 г. не били на дружеството „Д..

По реда и в срока по чл. 373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника.

       След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

       От служебно извършената справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ се установява, че със заявление А4 № 20180402234409 е заявено за вписване по партидата на Д.прехвърляне на всички дружествени дялове от едноличния собственик „П., ЕИК ***** /с ново наименование „П./ на „Е., ЕИК ****, извършено с договор от 30.03.2018 г., вписване на нов едноличен собственик на капитала- „Е., ЕИК ****, както и заличаване на управителя А.Н. и вписване на нов управител – П.С.З., ЕГН **********. Регистърното производство по цитираното заявление е спряно с определение на съда до приключване на производството по настоящото дело с влязло в сила решение. От представените към заявлението документи е видно, че на 30.03.2018 г. е сключен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието за покупко-продажба на дружествени дялове, по силата на който „П.- в ликвидация, ЕИК *****, представлявано от ликвидатора Г.Г., гражданин на Р.М.продава на „Е., ЕИК ****, представлявано от управителя П.С.З.100 дяла по 10 лева всеки от имуществото и капитала на „Д., ЕИК ****.

Със заявление В 21 № 20200212183425 е заявено преобразуването без разделяне и отделяне на „П., като под № 20200228090016 е вписан провоприемникът „П., ЕИК *****.

С влязло в сила на 24.07.2020 г. решение по търговско дело № 99/2018 г. по описа на РОС, постановено при участието на третото лице Е., ЕИК *****като помагач на ответника П., ЕИК *****, са прогласени за нищожни взетите от едноличния собственик на капитала на „П., ЕИК *****, решения на Общото събрание, обективирани в Протокол от 13.02.2018 г., приложен към заявление Б6 вх. № 20180306111145 по партидата на „П.за прекратяване на дружеството чрез ликвидация и за назначаване на ликвидатор - лицето Г.Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените главни искове е чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

          По иска за нищожност на Решението на ОС на едноличния собственик на капитала на Д.- търговско дружество „П., представлявано от ликвидатора Г.Г. от 30.03.2018 г. за продажба на дружествените дялове на „П.и за освобождаване на управителите А.Н. и П. Н.:

Като основание за нищожност е наведено липса на представителна власт и компетентност на представляващия дружеството. Съдът намира искът за основателен. С влязло в сила решение по търговско дело № 99/2018 г. по описа на РОС Р. са прогласени за нищожни решенията, взети от едноличния собственик на капитала на „П., обективирани в протокол от 13.02.2018г., приложен към заявление Б6 с вх. № 20180306111145 по партидата на „П., за прекратяване на дружеството чрез ликвидация и за назначаване на Г.Г. като ликвидатор, като приети от лице, което не е акционер-едноличен собственик на капитала. Следователно, към датата на вземане на процесното решение-30.03.2018г. лицето Г.Г. - ликвидатор не е представлявало дружеството „П.и не могло да изрази правновалидна воля за вземане на оспореното решение. Ето защо този иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

          Предмет на разглеждане в настоящото производство е и иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен между ищеца и втория ответник по делото, с който на 30.03.2018 г. „П.- в ликвидация, представлявано от ликвидатора Г.Г., в качеството си на продавач продава на „Е., представлявано от управителя П.С.З.в качеството на купувач, всички 100 дяла, формиращи капитала на първия ответник „Д.. Съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ договорът е сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно с рег. № 1553 и рег. № 1553 от 30.03.2018 г. от нотариус Н.Н.с район на действие РС С.. Ищецът твърди недействителност, основана на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, т. е. изначална абсолютна недействителност, при която договорът не е произвел действие към момента на сключването. Тъй като с договора се засягат правата на ищеца като собственик на дружествените дялове на „Ф.и предвид обстоятелството, че ответникът „Е. би могъл да се позове във всеки момент на атакувания договор, се налага извод, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска.

Договорът за продажба на дружествени дялове е двустранен и консенсуален, поради което с постигането на съгласие между страните по него настъпва транслативният му ефект. Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор не е вписан в ТРРЮЛНЦ при АВ, тъй като регистърното производство по заявление А4 № 20180402234409, с което е заявено за вписване по партидата на Д.прехвърляне на всички дружествени дялове от едноличния собственик „П./с ново наименование „П./ на „Е., извършено с договора от 30.03.2018 г., вписване на новия едноличен собственик на капитала - „Е., както и заличаване на управителя А.Н. и вписване на нов управител- П.С.З., е спряно с определение на съда до приключване на производството по настоящото дело с влязло в сила решение. В конкретния случай прехвърлителят „П.е действал чрез ликвидатора Г.Г., но транслативният ефект на процесния договор за продажба не е настъпил. Това е така, тъй като към момента на сключването му липсва съгласие на действителния представляващ дружеството-продавач за прехвърлянето им от П.чрез продажбата на Е.. Този извод съдът извежда от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съгласно които се установява, че с процесната разпоредителна сделка, сключена на 30.03.2018 г. между ищеца и втория ответник по делото не е прехвърлила права, тъй като прехвърлителят по нея не е взел валидно решение за продажба на дружествените дялове и не е могъл да се разпорежда валидно с тях, формирайки действителна воля и съгласие да бъдат прехвърлени. Разпоредителните действия с дружествените дялове от капитала на Д.в полза на Е. са извършени от Г.Г., действащ като ликвидатор на продавача и настоящ ищец – „П.. С влязло в сила цитирано по-горе решение по търговско дело № 99/2018 г. по описа на РОС Р., са прогласени за нищожни решенията, взети от едноличния собственик на капитала на „П., обективирани в протокол от 13.02.2018 г., приложен към заявление Б6 с вх. № 20180306111145 по партидата на „П., за прекратяване на дружеството чрез ликвидация и за назначаване на Г.Г. като ликвидатор, като приети от лице, което не е акционер-едноличен собственик на капитала. Т. е., към датата на сключване на договора - 30.03.2018г. лицето Г. не е представлявало валидно дружеството „П.-в ликвидация. След като Г.Т. не е бил назначаван за ликвидатор на дружеството-продавач и не е можел валидно да формира воля за разпореждане с продадените дялове, то и вторият ответник не е могъл да придобие права по този договор, който се явява нищожен на основание чл.26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.03.2018 г., сключен между „П.в качеството му на продавач и Е. в качеството му на купувач, с предмет на договора – прехвърляне на всички дялове, формиращи капитал на „Д., заверен с рег. № 1553 и рег. № 1554 от 30.03.2018 г. от нотариус Н.Н.с район на действие РС С., за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

 Основателен е и третият предявен иск за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на Е. от 30.03.2018 г., поради липса на съгласие-основание по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като приети от лице, което не разполага с представителна власт, тъй като не е придобило дяловете от капитала на „Д., по вече посочените по-горе съображения.

Предявените главни искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, поради което съдът не се произнася по предявените в условия на евентуалност на първия и третия искове.

По разноските:

           Ищецът претендира разноски само спрямо втория ответник, доколкото първият ответник Д.не е станал причина за завеждане на настоящото дело. Искането е основателно като съдът съобразява признанието на исковете от страна на отв. „Д., както и обстоятелството, че единствено извънсъдебното и съдебното поведение на ответника „Е. са станали причина за водене на настоящото производство, поради което в негова тежест следва да се възложат с оглед изхода на спора, представените доказателства и списъка по чл. 80 ГПК сторените от ищеца разноски в общ размер на 1200,00 лв.

Предвид изложените съображения, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявения отП., ЕИК ***** /преобразувано в „П., ЕИК *****/ срещу „Д., ЕИК *****и „Е., ЕИК *****иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД решенията от 30.03.2018 г., взети от Общото събрание на „П., ЕИК *****, представлявано от ликвидатора Г.Г., за продажбата на 100 дружествени дяла по 10 лева всеки, от капитала на „Д., ЕИК *****на купувача „Е., ЕИК *****и за освобождаване от длъжност на управител и представител на „Д., ЕИК *****лицата А.М.Й.Н. и П. А. Н., като приети от лице, действащо без представителна власт.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения отП., ЕИК ***** /преобразувано в „П., ЕИК *****/ срещу „Д., ЕИК *****и „Е., ЕИК *****иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.03.2018 г., сключен между „П., ЕИК ***** в качеството му на продавач и Е., ЕИК ****, в качеството му на купувач, с предмет на договора – прехвърляне на всички дялове, формиращи капитала на „Д., ЕИК ****, заверен относно подписите и съдържанието с рег. № 1553 и рег. № 1554 от 30.03.2018 г. от нотариус Н.Н.с район на действие РС С., рег. № 704 на НК поради липса на съгласие и представителна власт, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявения отП., ЕИК ***** /преобразувано в „П., ЕИК *****/ срещу „Д., ЕИК *****и „Е., ЕИК *****иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД решенията от 30.03.2018 г., взети от Общото събрание на Е., ЕИК ****, представлявано от управителя П.С.З.за освобождаване от длъжността управител и представител на „Д., ЕИК ****, лицата А.М.Й.Н. и П. А. Н., назначаване за управител и представител на същото дружество на П.С.З., освобождаване на „П.- в ликвидация, ЕИК *****, като едноличен собственик на имуществото и капитала на „Д., ЕИК *****поради продажба на дяловете и встъпване на негово място на „Е., ЕИК ****, като приети от лице, което няма качеството съдружник и не разполага с представителна власт, тъй като не е придобило дяловете от капитала на „Д., ЕИК ****.

ОСЪЖДА „Е., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул. „С., представлявано от П.С.З.да заплати на „П., ЕИК ***** сумата в размер на 1200,00 лв. съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                     Окръжен съдия: