РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. Ангелов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по
искане на осъдения М. Й. М. за възобновяване на наказателното производство
по НОХД № 17/2023г., по което е постановена присъда № 20/10.05.2023г. на
Районен съд – Харманли.
С присъдата на М. Й. М. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7,
вр. чл.28, ал.1, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи при
първоначален „Общ“ режим, съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Присъдата
не е била обжалвана и е влязла сила на 25.05.2023г.
В шестмесечен срок от влизането й в сила е постъпило искане от
осъдения М. М., в което изразява недоволството си от присъдата и моли да се
възобнови производство като същата бъде изменена и да му се наложи по-
ниско наказание при условията на чл.425, ал.1, т.4 от НПК. В този смисъл е
1
визирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК за наложено
явно несправедливо наказание.
Осъденият М. М. се явява лично и с назначения му служебен защитник
– адв. Г. М. от АК – Пловдив, като заявяват, че поддържат искането си по
изложените в него съображения за определеното явно несправедливо
наказание. Добавят към доводите си, че се касае за забравена вещ, а не за
открадната вещ и липсва умисъл на дееца, както и че стойността на отнетото
имущество е била близо два пъти под минималната работна заплата, което би
могло да доведе до преквалификация на деянието.
Прокурорът от АП – Пловдив намира искането за неоснователно и
предлага да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване, намира и
приема за установено, следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
В искането за възобновяване на осъдения М. М. е посочено
касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, свързано с определянето
на явно несправедливо наказание.
Районният съд в мотивите към присъдата си подробно е обсъдил
възприетата за правилна квалификация на деянието по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.28, ал.1 от НК, вместо тази по чл.207 от НК. С основание са съобразени
задължителните указания, дадени в ППВС №6/26.04.1971г. по н.д. №3/1971г.,
п. II, т.1, когато има забравена вещ в обществено заведение, какъвто е
настоящия случай, като се счита, че лицето не е прекъсвало владението си,
тъй като не е било лишено от възможността да упражнява фактическа власт
върху нея, респ. отнемането на подобна вещ с намерение да бъде присвоена се
счита за кражба.
При определяне на наказанието съдът е взел предвид наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващите
обстоятелства не могат да бъдат преценени като изключителни или
многобройни при условията на чл.55 от НК, с оглед на изложените
убедителни съображения от районния съд в мотивите към присъдата му за
2
приложението на чл.54 от НК. В тази връзка са отчетени, направеното още на
досъдебното производство самопризнание от осъдения М., добросъвестното
му процесуално поведение, ниската стойност на отнетите вещи и
възстановяването на част от тях. Отегчаващите отговорността обстоятелства
са обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни, които
го определят като личност със завишена степен на обществена опасност.
Не би могло да се счете деянието и за маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, само с оглед на това, че е ниска стойността на отнетото
имущество и по-голямата част от вещите са били възстановени. И това е така,
защото, освен парични средства, са би отнети и важни лични документи на
пострадалото лице, от които са върнати след няколко дни само последните от
тях и то след разкриването на осъдения като извършител на процесното
деяние. Затова и е невъзможно да се приеме, че липсват или са незначителни,
причинените на пострадалия вредни последици, както и да са налице някакви
други смекчаващи обстоятелства, поради което деянието да представлява по-
ниска степен на обществена опасност /но не явно незначителна по чл.9, ал.2
от НК/ в сравнение с обикновените престъпления от този вид.
Затова и съдът, напълно законосъобразно е счел, че следва да се
определи наказанието при сериозен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в близък до минимално предвидения в чл.195, ал.1, т.7 от НК
размер от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което с оглед на
протеклото производство по реда на чл.371, т.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК
е редуцирано с една трета до крайното от 1 година „Лишаване от свобода“.
Правилно е преценено, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като видно от справката за съдимост
на осъдения, същият е осъждан на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и не са изминали повече от пет години от
изтърпяването му, нито е бил реабилитиран. Законосъобразно е определено,
на основание чл. 57, ал.1, т.3 от НК, наложеното наказание лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
В този смисъл и определеното от първостепенния съд наказание е
напълно справедливо и достатъчно за постигане целите на специалната и
генералната превенция, за поправянето на дееца, както и за предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото.
3
Поради тези причини и искането на осъдения за възобновяване на
наказателното производство е неоснователно, като на основание чл. 424, ал.1
от НПК, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Й. М. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 17/2023г., по
което е постановена присъда № 20/10.05.2023г. на Районен съд – Харманли.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4