Решение по дело №3009/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1840
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Цветанка Бенина
Дело: 20221100503009
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1840
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева

Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20221100503009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК .
Образувано е по жалба вх. № 15565/25.02.2022 г. по описа на СГС, депозирана от
Т. М. М. – длъжник по изп.д. № 20218510401688 срещу акт на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ – сметка за разпределение от 17.02.2022 г. В жалбата се излагат оплаквания за
допуснати множество грешки в разпределението, както относно размера на сумите,
тяхната дължимост, така и относно привилегията на удовлетворяването им. В тази
връзка жалбоподателят оспорва размера на адвокатското възнаграждение като
признато вземане на кредитора „В.-Б“ЕООД, като твърди, че е в двоен размер над
минималния такъв. Оспорва размера на разпределените разноски за такси по ТТЗЧСИ
от 1536 лв. в полза на ЧСИ като неправилно начислени в частта по т. 5 ТТЗЧСИ – 36
броя връчвания на книжа от съдебния изпълнител в общ размер от 864 лв., който счита
за несъответен на броя на връчванията и т. 11 ТТЗЧСИ – 8 броя присъединяване на
взискатели в общ размер на 480 лв., като твърди, че присъединените взискатели са пет,
което сочи да е видно и от сметката за разпределение. Оспорва разпределеното в т. 2 в
вземане в полза на държавата от 4.63 лв., като сочи, че действителният му титуляр е
Столична община – район Студентски, доколкото е начислено като дължим данък
върху имот, намиращ се на територията на съответната община. Оспорва
разпределението в т. 3 относно вземането в размер на 4 274.13 лв., представляващо
публично такова, дължимо в полза на държавата за неплатени здравни осигурителни
вноски на жалбоподателката, като счита за приложима привилегията по чл. 137, ал. 2
ЗЗД, а именно удовлетворяване на привилигирования кредитор съразмерно на
съотношението между събраната по изпълнителното дело сума и размера на дълга
вместо посочената по чл. 136, ал. 2 ЗЗД. Оспорва разпределението в т. 4.2 по
отношение вземането на М.Й. в общ размер на 8 156.64 лв., като счита същото за
погасено по давност. Алтернативно и в случай, че не бъде уважено възражението за
недължимост поради изтекла погасителна давност, оспорва разпределеното вземане
към същия взискател за разноски по изпълнителното дело в размер на 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение, доколкото сумата в посочения размер надвишава
1
значително минималния такъв, съгласно приложимата Наредба. Обжалва
разпределението и в т. 4.4 относно вземането на „АСВ“ЕООД в размер на сумата от
1 123.35 лв., като твърди, че същото е перемирано, като за събирането му не са били
извършвани изпълнителни действия. Обжалва разпределението и в частта му в т. 4.5
относно вземането от 17 099.22 лв., представляващо неолихвяеми вземания, дължими в
полза на Сл. Д. Сл., като оспорва да е включено в издаден в полза на взискателя
изпълнителен лист и твърди, че представлява сума с неизяснен произход. Оспорва и
присъдените в полза на този взискател разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 2000 лв., който счита за прекомерен. Обжалва разпределението и в
т. 4.6 и т. 4.7 по отношение на вземането М. Ал. М. и „А.с.“ЕООД, посочено в
изпълнителния лист като неделимо в размер на сумата от 15 145.37 лв., с оглед
заявеното от кредитора М.М., че вземането му е погасено и няма претенции по
отношение на него. В случай, че така въведеното оспорване не бъде уважено, оспорва
включването в разпределението на сумата от 14 999.99 лв. – „неолихвяеми вземания“,
доколкото не е предвидено в разпоредбите на чл. 76 ЗЗД и чл. 136 ЗЗД и не може да
бъде установено дали е спазена законоустановената поредност на удовлетворяване.
Моли атакуваното разпореждане за разпределение на суми от 17.02.2022 г. да бъде
отменено.
По делото са постъпили становища от кредиторите „А.с.“ЕООД, Ан. Р. К., в
които излагат доводи за законосъобразност на атакуваното разпределение, като молят
жалбата срещу него да бъде оставена без уважение.
В мотивите си ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ излага становище за
неоснователност на жалбата, като излага доводи за законосъобразност на процедурата
по провеждане на публичната продан на имота и извършеното разпределение на
сумата, получена от проданта между кредиторите. В тази връзка излага доводи, че
определеният адвокатски хонорар за защитата на взискателя в размер на 1032.32лв. е
справедлив и съответен на извършените от упълномощения адвокат действия по
изпълнителното дело. Поддържа, че разноските по т. 5 от ТТРЗЧСИ са обосновано
начислени за изготвянето и връчването на съобщенията по изпълнителното дело. Счита
за дължима и таксата от 60 лв. за присъединяване на взискателя „В.-Б“ЕООД, встъпил
в качеството му на частен правоприемник въз основа на договор за цесия на
вземанията на взискателя „С.с.“ООД. Оспорва и основателността на жалбата в частта
за разпределените вземания при привилегията на чл. 136, т. 2 ЗЗД, като твърди, че
разпределените суми за данъци са дължими в полза на Държавата чрез Общината. По
отношение на дължимата в полза на М.Й. сума от 14 020.15 лв. – неолихвяеми
вземания, сочи, че е присъединена въз основа на удостоверение от друг ЧСИ с
основание „изтекли лихви до 24.09.2021г.“. По отношение на вземането на
„АСВ“ЕООД, за което твърди да е настъпила перемпция, сочи че е прието за
изпълнение въз основа на удостоверение по друго изпълнително дело и не може да
бъде взето отношение относно него.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложеното в становището на
взискателя и мотивите на ЧСИ, както и материалите в приложеното изпълнително
дело, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от правно
легитимирано лице в срока за това срещу акт подлежащ на обжалване по реда на чл.
463, ал. 1 ГПК.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е било
образувано по молба на „С.с.“ООД въз основа на изпълнителен лист от 09.06.2020г.,
издаден срещу длъжника Т. М. М. по гр.д.№ 14739/2019 г. по описа на СРС – 56 състав,
за сумата от 12 200 лв. – главница по цедирани договори за заем, ведно със законната
2
лихва върху нея, считано от 13.03.2019г. до окончателното изплащане; 550 лв. –
главница по договор за заем от 31.01.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 01.05.2019г. до окончателното й изплащане и 1603 лв. – разноски по
делото. Посочен е способ на изпълнение – публична продан на собствения на
длъжника недвижим имот, а именно 3/108 идеални части от следния недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Малинова долина, с площ от 1792 кв.м., представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.1608.4735 от КККР на гр. София. С последваща
молба от взискателя с вх. № 74188/30.07.2021г. е посочен способ на изпълнение –
публична продан на 3/108 идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Малинова долина, с площ от 2018 кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1608.4732 от КККР на гр. София. Въз основа на реализираната
публична продан е получена цената предмет на разпределението, обективирано в
обжалваното разпореждане на ЧСИ.
По молба на АСВ ЕАД с вх. № 110186/02.11.2021г. на ЧСИ М. П. е постановено
присъединяването му като взискател на основание удостоверение за присъединяване,
издадено по изп.д.№ 20178410406042/2017г. на ЧСИ Н. М., в което е посочено, че
непогасеният остатък от вземането възлиза на 1966.88 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2016г. до окончателното й
изплащане и сумата от 407.34 лв. – разноски за гражданското дело, както и сумата от
357.67 лв. – разноски за изпълнителното производство.
В жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство са изложени
доводи за недължимост на вземането на АСВ ЕАД, включено в т. 4 от разпределението
в размер на сумата от 1123.35 лв., поради настъпила перемпция. Прекратяването на
изпълнителното производство по силата на закона, поради непредприемане от страна
на взискателя на действия по изпълнението в период повече от две години, е
предвидено като основание за това в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изложеното
оплакване в жалбата срещу разпределението следва да бъде възприето като отправено
искане до съдебния изпълнител за произнасяне относно наличието на предпоставките
за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание. Вземането,
за което се твърди да е настъпила перемпция е част от обжалваното разпределение,
поради което преценката относно правото да се иска принудителното му събиране
следва да бъде извършена към момента на изготвянето му. Действително, същото е
заявено след изготвяне и предявяване на разпределението, но доколкото без да е
извършена такава преценка хипотетично е възможно включване в същото на сума, по
отношение на която производството по принудително изпълнение е прекратено по
силата на закона, настоящият съдебен състав намира, че съдебният изпълнител дължи
произнасяне по така заявеното искане и което да е съобразено при изготвянето на
разпределението. Сумата, получена от цената по проведената публична продан следва
да бъде разпределена след произнасяне на съдебния изпълнител във връзка със
заявеното възражение за настъпила перемпция в частта относно вземането на
присъединения взискател АСВ ЕАД. Не следва да бъдат излагани допълнителни
мотиви относно основателността на жалбата в останалата й част, като разпореждането
за разпределение следва да бъде изцяло отменено, тъй като към момента не може да
бъде извършена преценка за законосъобразното му изготвяне по отношение на
останалите взискатели и разпределените суми за удовлетворяване на вземанията им,
без да е налице произнасяне от съдебния изпълнител за настъпилата перемпция по
въведеното искане в този смисъл и наличието на предпоставките за включването на
това вземане в разпределението. Евентуалното изключване на това вземане от
разпределението би довело до промяна в сумите за удовлетворяване на останалите
взискатели.
Предвид изложеното Софийският градски съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 15565/25.02.2022 г. по описа на СГС, депозирана от
Т. М. М. – длъжник по изп.д. № 20218510401688 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
разпореждане за разпределение от 17.02.2022 г.
Решението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4