Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17. 02.
2023 година град Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на четиринадесети
февруари
2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: СТЕФАН ВАСИЛЕВ
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 19 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба
от ДНСК чрез гл.експерт Ст.С. против Решение № 226 от 21.11.2022 г.,
постановено по АНД № 678/2022 г. по описа на ТРС, с което е отменено НП № Т-1
ДНСК-158 от 15.08.2022 година на и.д. началник Дирекция за национален
строителен контрол/ ДНСК/ гр. София , с което на „ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
,представлявано от П. М., П. Х.и П. П., за нарушение на чл. 137, ал.3 и чл.
148, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1 т. 1 пр.второ от ЗУТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000.00 /пет хиляди/
лева, като неправилно и незаконосъобразно. В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието
му с материалния закон, съставляващо касационно основания по чл.348, ал.1, т. НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания
акт. В с.з. поддържа жалбата. Пледира за отмяна на постановеното
решение. Не претендира разноски.
Ответната страна не взема становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за основателност на касационната жалба,
предвид незаконосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира
касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по
същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване
преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени
от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК,
касационният състав приема следното:
Предмет на съдебен
контрол пред въззивната инстанция е било НП №
Т-1 ДНСК-158 от 15.08.2022 година на и.д. началник Дирекция за национален
строителен контрол/ ДНСК/ гр. София , с което на касаторът, за нарушение на чл.
137, ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1 т. 1 пр.второ
от ЗУТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
5000.00 /пет хиляди/ лева.
След анализ на съвкупния
доказателствен материал е прието, че при
извършена проверка на РДНСК на „Цетин България„ ЕАД е установено, че
дружеството, в качеството на възложител е изпълнило строеж „Приемо предавателна
станция“, находяща се в местността Драката, гр. Търговище, имот с идентификатор
73626.176.991 по КККР на Търговище, без необходимите строителни книжа в
нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ- незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2 , т. 2 от ЗУТ.
Прието е, че строежът е трета категория,
съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ от ЗУТ вр. с чл. 6, ал. 7
от Наредба №1 от 30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи.
Прието е, че нарушението е извършено в
периода месец април 2021 година –месец юни 2021 година в гр. Търговище, като
същото е установено на дата 04.02.22 година при извършена проверка от служители
на РДНСК Търговище, при която е съставен Констативен акт № Т -1/04.02.2022
година.
Въззивната
инстанция е приела, че при проверка законосъобразността при издаване
на АН и НП съгласно разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН се констатира наличие на процесуални нарушения.
Констатираното адм. нарушение не е доказано по безспорен начин.
Прието
е, че не се установява датата на извършване на адм. нарушение. Липсва обосновка
на база какви доказателства е прието, че посоченото адм. нарушение е извършено
в периода месец април 2021 година до месец юни 2021 година. Не е изяснено ответника по касация дали е строител,
възложител или ползвател според съда. От АУАН, в обстоятелствената му част са
отразени : 1.Приемо- предавателна станция, находяща се в местността „Драката“ с
посочен идентификатор, без изискващи се строителни книжа 2.Стоежът е трета
категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 3 б. „з“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба
№ 1/30.07.03г. за номенклатурата на видове строежи. 3.Нарушението е извършено
за периода месец април 2021 година до месец юни 2021 година в гр. Търговище
4.Нарушението е установено на 04.02.22 година при извършена проверка от
служители на РДНСК. Кога и как е установен нарушителя, кога е извършено
нарушението и на база какви доказателства е прието, че то е извършено за
периода от месец април 2021г. до месец юни 2021 година, остава недоказано. Посочените
пропуски са пренесени и в НП.
Касационният
състав приема, че атакуваният съдебен акт е неправилен.
Безспорно
обекта е строеж. Строежът е от трета
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“з“ от ЗУТ и чл.6, ал.7 от Наредба №
1/2003г за номенклатурата на видовете строежи. Обектът не може да бъде
преместен без демонтаж на телекомуникационният стълб и останалата апаратура,
т.е. не може да бъде третиран като преместваем. Трайна е съдебна практика на
ВАС, обективирана в Решение № 15166/ 11.12.2017 г. по АД № 6905/ 2017 г.,
Решение № 1914/ 15.02.2017 г. по АД № 8003/ 2016 г., Решение № 6488/ 23.05.2017
г. по АД № 13816/ 2016 г., Решение № 1541/ 05.02.2018 г. по АД № 8131/ 2017 г.,
Решение № 14386/ 22.11.2018 г. по АД № 7392/ 2018 г. и Решение № 13944/
16.11.2017 г. по АД № 6456/ 2017 г. приема, че „базовата станция на мобилна
наземна мрежа“ е строеж, независимо, че съоръжението е с мобилна платформа. Обектът не отговаря на изискванията за
преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, във вр. с §5, т.80 от ДР на
ЗУТ. Преместваемите обекти са с предназначение за увеселение, търговия или
други обслужващи дейности и са изброени в нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, като
конкретния обект не попада сред това изброяване. Освен това за определяне на
обекта като преместваем или строеж следва да се съди, както от неговите
характеристики, така и от предназначението му. В този смисъл факта дали обекта
е трайно прикрепен към терена, няма съществено значение. Строеж по смисъла на §5,
т.38 от ЗУТ е всяко съоръжение което изменя трайно субстанцията си или начина
на ползване на земята, какъвто е настоящия случай. Решение
№ 5193/ 01.06.2022 г. на ВАС по АД № 1367/ 2022 г., второ отд. е постановено по
спора между „Цетин България ЕАД, „А1България“ ЕАД и РДНСК – Търговище, където е
прието, че безспорно процесният обект в настоящия случай е строеж.
Споделят се доводите в касационната жалба, е налице яснота по
отношение на извършеното. Строежът не е еднократно действие, а поредица
от действия извършвани в определен период от време, който е посочен. Налице е
яснота и по отношение мястото на извършване. Липсват каквито и да са строителни
книжа. Безспорно е установен нарушителя и извършеното нарушение.
Допуснато е нарушение на материалния закон. Съдебният
акт следва да се отмени, като се постанови потвърждаване на наказателното
постановление. Съгласно чл. 237 ,ал.1, т.1 ЗУТ
на извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета
категория включително, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 наказанието е имуществена
санкция – в размер от 5000 до 50 000 лв.
В конкретнияя случай е наложен минимума.
Аналогичен е
казуса с този по Решение №4 от 23.01.2023 г. постановен по КНАХД №107/2022 г.
по описа на Адм.съд Търговище.
Разноски не се
претендират и съдът не присъжда такива.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 226 от 21.11.2022 г., постановено по АНД № 678/2022 г. по описа на ТРС
вместо, което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Т-1 ДНСК-158 от 15.08.2022 година на
и.д. началник Дирекция за национален строителен контрол/ ДНСК/ гр. София , с което
на „ЦЕТИН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ,представлявано от П. М., П. Х.и П. П., за нарушение на
чл. 137, ал.3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1 т. 1
пр.второ от ЗУТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 5000.00 /пет хиляди/ лева, като законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.