Решение по дело №47/2023 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 399/19.04.2023 година, град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 29.03.2023 г., в състав

 

съдия: Константин Григоров

секретар: Димитрина Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 47 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 и чл.50 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба от И.Г.Г. – К., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Б. ***, срещу мълчаливо потвърждение на протокол № 10/17.08.2022 г., съставен от гл. инспектори „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община Созопол, с който е отказано отписване на задължения на основание изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен, постановен при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните норми, уреждащи изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, иска отмяна на акта. Твърди, че по отношение на задълженията му за периода 2005 г. – 2011 г., съгласно чл.107, ал.2 от ДОПК, е изтекла 10-годишната абсолютна давност и органът е следвало служебно да отпише тези вземания. Счита, че задълженията за периода 2012 г. – 2013 г., въпреки прекъсването на давността, също следва да се отпишат на основание изтекла давност. Излага мотиви по законосъобразността на спирането на давността, както и издаването на актове за установяване на задължения за спорните периоди.

В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от процесуален представител, в което излага аргументи в подкрепа на твърденията, претендира разноски.

Ответникът – Началник отдел МДТ, Община Созопол, редовно уведомен, не се представлява, по делото е представена административната преписка по издаването на оспорения акт.

Факти:

С декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 4195/16.09.1998 г. И.Г.Г. – К. *** собствен недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Созопол, ул. „Републиканска“ №54, вх.А, ет.3, ап.8.

С акт за установяване на задължение по декларация № РА000541/24.10.2014 г. (АУЗД) били установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2005 г. – 2013 г., в размер на 717,06 лв. главница и 324,89 лв. лихва за просрочие (л.74). Актът бил изпратен на задълженото лице по пощата с известие за доставяне, като пратката била върната с отбелязване „получателят отсъства“ (л.72-73). В тази връзка със съобщение по чл.32 от ДОПК с изх. № У0000106/24.11.2014 г. било извършено уведомяване за издадения акт. По делото няма данни и не се твърди същият да е бил обжалван.

По партидата на жалбоподателя бил издаден и АУЗД № РА000350/02.08.2019 г., с който били установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2014 г. – 2018 г., в размер на 734,38 лв. главница и 197,14 лв. лихва за просрочие (л.82). Актът бил изпратен до лицето по пощата с известие за доставяне, като пратката била върната с отбелязване „отсъства“ (л.78-82). По реда на чл.32 от ДОПК, със съобщение изх. № 140/25.10.2019 г., жалбоподателят бил уведомен за издаването на АУЗД (л.77). Не се спори по делото, че актът не е обжалван и влязъл в сила.

По подадено заявление от И.Г. – К. с вх. № 45/02.11.2021 г. бил изготвен протокол с изх. № 3/02.11.2021 г. (л.70), с който служители на МДТ при община Созопол констатирали липса на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 4195/16.09.1998 г.

За задълженията на жалбоподателя бил съставен АУЗД № 7612-1/05.11.2021 г. (л.51) за периода 2019 г. – 2021 г., в размер на 520,74 лв. главница и 62,36 лв. лихва за просрочие. Актът бил изпратен на лицето с писмо с изх. №04-00-3883/09.11.2021 г. (л.50).

Жалбоподателят подал искане за прихващане и възстановяване с вх. № 94-00-2764/17.08.2022 г. (л.46), в което се твърди, че установените с АУЗД № 7612-1/05.11.2021 г. задължения са платени в 14-дневния срок от влизане в сила на акта, но при направена справка се установило, че същите не са погасени. В тази връзка било представено платежно нареждане № **********/19.11.2021 г. (л.47), с което по сметка на Община Созопол била преведена сумата от 394,46 лв. с посочено основание за плащане АУЗД № 7612-1/05.11.2021 г. и период 01.01.2019 г. и платежно нареждане с № **********/19.11.2021 г. (л.48) за превод по сметка на Община Созопол на сума от 192,64 лв. по същия акт за същия период.

Във връзка с направеното искане И.Г. – К. *** с писмо с изх. № 94-00-2764/1/08.09.2022 г. (л.44), че вече е информирана за липсата на основания за погасяване по давност на установените задължения, както и че плащанията направени с представените платежни са насочени към вида плащане от най-старото по хронология.

Срещу отказа за издаване на акт за прихващане и възстановяване била подадена жалба с вх. № 94-00-2764-2/26.09.2022 г. (л.40).

И.Г. – К. подала искане за отписване на публични общински вземания, погасени по давност на основание чл.173, във връзка с чл.171 от ДОПК с вх. № 42/17.08.2022 г. (л.69), в размер на главница 853,30 лв. и лихва за просрочие 743,99 лв., за период 01.01.2008 г. – 31.12.2016 г.

С протокол с изх. № 10/17.08.2022 г., съставен от гл. инспектори МДТ при Община Созопол (л.64), било отказано отписването на задължения поради изтекла давност по реда на ДОПК. Протоколът бил изпратен на И.Г. – К. с писмо с изх. № ССЕВ-211-1/18.08.2022 г. (л.65) и бил получен от пълномощник на адресата на 22.08.2022 г. (л.66).

Срещу протокола била подадена жалба с вх. № 94-00-2957/05.09.2022 г. (л.58), в която наред с възраженията за изтекла абсолютна давност, се навеждат възражения за извършено плащане по АУЗД № 7612-1/05.11.2021 г., който не е предмет на искането и по него, според жалбоподателя, било извършено плащане с платежни нареждания №№ ********** и ********** от 19.11.2021 г.

По делото няма данни, а и не се твърди от страните, ръководителят на МДТ при Община Созопол да се е произнесъл по жалбата против протокол с изх. № 10/17.08.2022 г., съставен от гл. инспектори МДТ при Община Созопол.

Във връзка с жалбата против протокол с изх. № 10/17.08.2022 г. с писмо с изх. № ВД-209/09.09.2022 г. (л.33), било поискано становище от директора на дирекция „АПИО“ при община Созопол. В отговор на искането било изготвено становище с изх. № ВД-209-1-21.09.2022 г. (л.28), в което по отношение на направеното плащане е възприето, че на основание чл.169, ал.3а от ДОПК, задълженото лице няма право да посочва към кое задължение да бъде отнесено плащането му, тъй като задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. По отношение на възраженията за изтекла погасителна давност е посочено, че задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за периода 2005 г. – 2013 г. е изтекла и отразените за този период плащания следва да бъдат отнесени към следващи по ред периоди, непогасени по давност.

Във връзка с констатираното погасяване по давност на задълженията на жалбоподателя за периода 2005 г. – 2013 г. бил съставен служебен протокол № 1/01.02.2023 г. (л.22), съгласно който със заплатените по партидата суми следва да се погасят задължения от 2014 г., приложен е протокол № 1/01.02.2023 г. (л.23) за погасяване по давност и отписване на задълженията до 31.12.2013 г. След взетите операции бил издаден служебен дубликат на платежно нареждане № 2763/19.11.2021 г. (л.20), с което са погасени задълженията на лицето за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. за данък върху недвижимите имоти и лихва за просрочие и служебен дубликат на платежно нареждане № 2764/19.11.2021 г. (л.21), с което са погасени задължения за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. за такса битови отпадъци и лихва за просрочие.

Представена е справка за неплатени задължения на И.Г. – К. към 01.02.2023 г. (л.19), съгласно която лицето дължи на Община Созопол суми за данък върху недвижимите имоти и лихва за просрочие от 2017 г. до 2023 г. вкл., и суми за такса битови отпадъци и лихва за просрочие от 2015 г. до 2023 г. вкл., в общ размер на 1610,46 лв.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно легитимирано лице – адресат, което има правен интерес от оспорване, и е процесуално допустима. Предмет на оспорване е протокол по чл.50 от ДОПК, който засяга права и законни интереси на жалбоподателя и тъй като за него не е налице изрична законова забрана за оспорване по административен и съдебен ред, на основание чл.144, ал.1, вр. чл.152, ал.1 и чл.156, ал.1 от ДОПК, същият подлежи на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния съд.

Компетентност:

Съгласно изричната разпоредба на чл.4 от ЗМДТ, вр. чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК.

Процесният протокол е издаден от служители на МДТ при община Созопол, имащи качеството на органи по приходи, поради което съдът намира, че актът е издаден в рамките на определената от закона компетентност.

Форма:

В хипотезата на направено възражение за погасени по давност задължения, общинският служител – орган по приходите, на основание чл.171, ал.1 от ДОПК, е длъжен да се произнесе по направено възражение за изтекла давност и по искането за отписване на задължението по чл.173, ал.1 от ДОПК, като обективира факта на погасяване на задължението в протокол по чл.50 от ДОПК, а когато счете, че сочените от длъжника факти не установяват погасяване на задължението по давност ще издаде акт, с който ще откаже отписването.

Предвид горното съдът приема, че процесният Протокол № 10/17.08.2022 г., съставен от служители на МДТ при Община Созопол, е в предвидената от закона писмена форма.

Съдът намира, че административният акт съдържа фактически и правни основания за издаването. В него са описани издадените АУЗД, на които жалбоподателят е адресат и е отразен резултатът от проверката, въз основа на който е формиран отказ за отписване на задължения. Не могат да бъдат приети направените в жалбата твърдения, че в протокола задълженията не са индивидуализирани по период, възникване и размер. Такава индивидуализация на задължения органите по приходите следва да извършат при издаване на АУЗД, каквито са налични по отношение на спорните периоди. Ирелевантен е фактът дали лицето е получило тези АУЗД, доколко е изпълнена процедурата по съобщаването им по реда на чл.32 от АПК.

Административнопроизводствени правила:

При постъпило искане за отписвания на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, органът по приходите в общината следва да извърши проверка на фактите и да състави протокол по чл.50 от ДОПК. Съставеният протокол е връчен на лицето, което го оспорило по административен ред пред ръководителя на МДТ при Община Созопол, който мълчаливо го потвърдил по арг. от чл.156, ал.4 от ДОПК, съгласно който непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Поради което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Материалноправни разпоредби и цел на закона:

На основание чл.4, ал.1 от ЗМСМА установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според нормата на чл.9б от ЗМСМА, същият ред се прилага и за местните такси.

Съгласно чл.162, ал.2, т.1 и 3 от ДОПК, вземанията за местни данъци и такси, са публични общински вземания. Чл.163, ал.1 от ДОПК предвижда публичните вземания да се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.

На основание чл.168, т.3 от ДОПК публичното вземане се погасява по давност. Нормата на  чл.171, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал.2 на чл.171 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съгласно чл.173 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите предвидени със закон, а с изтичането на 10-годишен давностен срок вземанията се отписват служебно.

Терминът „отписване“ в контекста на чл.173, ал.1 от ДОПК е заличаване или поне изключване от списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и за което длъжникът е направил възражение.

В конкретния случай жалбоподателят е отправил искане за отписване на публични задължения за период 01.01.2008 г. – 31.12.2016 г. Видно от представения по делото служебен протокол 1/01.02.2023 г. служителите на МДТ при Община Созопол са отписали вземанията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на лицето И.Г. – К. за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2013 г. вкл. Този нов факт е от значение и следва да се вземе предвид при решаване на спора по настоящото дело по арг. на чл.142, ал.2 от АПК. Следователно искането на жалбоподателя за отписване на задължения за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2013 г. вкл. е изпълнено от органа и към настоящия момент актът в тази му част не рефлектира негативно в правната сфера на адресата. Ето защо съдът приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на акта в посочената му част. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата му обуславя недопустимост на производството в частта за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2013 г. и налага неговото прекратяване на основание чл.159, т.4 от АПК.

По отношение периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. по делото се доказа, че с АУЗД № РА000350/02.08.2019 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Давността по чл.171, ал.1 от ДОПК за тези задължения е следвало да изтече съответно за 2014 г. – на 01.01.2020 г., за 2015 г. – на 01.01.2021 г., за 2016 г. – на 01.01.2022 г.

Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. С издаването на АУЗД № РА000350/02.08.2019 г. давността по отношение на задълженията за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. се прекъсва и започва да тече нова 5-годишна давност, която безспорно не е изтекла към момента на издаване на процесния протокол. Поради което в тази част жалбата се явява неоснователна.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че предмет на настоящото производство е отписването на вземания за публични задължения за 01.01.2008 г. – 31.12.2016 г., поради което е недопустимо разглеждането на възраженията на жалбоподателя по отношение на задължения за други периоди, както и реда за погасяване на задълженията, законосъобразността на начислената лихва и установените от служителите на МДТ при Община Созопол задължения на лицето, тези възражения могат да бъдат предмет на отделно производство. Не следва да се коментират и възраженията в жалбата по отношение на образуване на изпълнително дело, доколко по делото не се установява срещу жалбоподателя да е образувано изпълнително производство.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Г. – К. срещу протокол № 10/17.08.2022 г., съставен от гл. инспектори „Местни данъци и такси“ при Община Созопол, с който е отказано отписване на задължения на основание изтекла погасителна давност, в частта за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.Г. – К., срещу протокол № 10/17.08.2022 г., съставен от гл. инспектори „Местни данъци и такси“ при Община Созопол, с който е отказано отписване на задължения на основание изтекла погасителна давност, в частта му за периода от 01.01.2008 г. – 31.12.2013 г.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело № 47/2023 г. по описа на Административен съд Бургас в оставената без разглеждане част.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в частта за прекратяване на производството с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването на страните, а в останалата част – в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: