РЕШЕНИЕ
№ 2192
гр. Бургас, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120101872 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К
и Б.Г.И., срещу К. Г. Я., ЕГН **********, адрес: *, за приемане за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 277,93 лева, от които 262,93 лева застрахователно
обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски, дължими по застраховка “Гражданска
отговорност”, вследствие на осъществено от Я. пътно-транспортно произшествие на
16.06.2022 г. в гр. * при управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, както и сумата от 12,12 лева лихва за забава върху главницата
за периода от 12.07.2022 г. до 15.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 16.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ч. гр. д. № 8111/2022 г. на
БРС.
Твърди се, че на 16.06.2022 г. в гр. *, до бл. * ответникът е причинил
ПТП при управление на лек автомобил А, модел А4, рег. № *, застрахован при ищцовото
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. От причиненото ПТП са произлезли
вреди за лек автомобил марка А, модел А6, рег. № *, собственост на Х. Г. С.. Последната е
предявила претенция към застрахователя, образувана е щета под № * и е изплатено
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 262,93 лева. Със заплащане на сумата
кредиторът е встъпил в правата на увреденото лице и претендира плащане от длъжника по
регресния иск на платеното обезщетение, ликвидационни разноски и лихва за забава, тъй
като водачът е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез особен представител е оспорил исковете, като е
посочил, че не е установено дали на Я. е правена кръвна проба за алкохол. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения
автомобил, в случай че е бил спрян неправилно. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
Не се спори между страните по делото, установява се и от приложената
застрахователна полица, че лек автомобил с рег. № *, собственост на С.К.Я., е застраховано
в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД“ по застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на процесното ПТП.
Представен е протокол за ПТП № */17.06.2022 г., в който е отбелязано,
че на 16.06.2022 г. в 23 ч. гр. * до бл. * водачът на лек автомобил с рег. № * К. Я. поради
движение с несъобразена скорост е допуснал ПТП, удряйки паркиран автомобил с рег. № *.
Длъжностното лице е описало щетите по двата увредени автомобила. Посочено е, че Я. е
имала алкохол в кръвта над 1,2 промила, като й даден талон за кръвна проба. Освен това е
била неправоспособен водач към датата на ПТП.
Приложени са опис на претенция и опис-заключение по щета № *, в
който са посочени щетите по автомобил с рег. № *, възникнали в резултат на ПТП.
Приложен е доклад по щетата, с който е предложено да се изплати на собственика сума в
размер на 262,93 лева. Видно от преводно нареждане от 12.07.2022 г. застрахователното
дружество е изплатило сумата.
На К. Я. е съставено наказателно постановление № 22-0769-
002209/14.09.2022 г. от длъжностно лице към ОД на МВР – Бургас, в което е посочено, че
същата се наказва за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – затова, че не е съобразила скоростта
на движение на автомобила съобразно атмосферните условия, релеф, условия на видимост,
интензивност на движение, с глоба в размер на 200 лева.
С влязло в сила определение от 07.04.2023 г. по НОХД № 1357/2023 г.
на БРС е одобрено постигнатото между представител на БРП и ответницата споразумение
по повод управлението на лекия автомобил при настъпване на произшествието, като Я. е
призната за виновна в това, че на 16.06.2022 г. около 23.45 часа в *, на паркинг пред бл. 127
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „А“, модел „А4“ с peг. № * с
концентрация на алкохол в кръвта си на 1.2 на хиляда, а именно - 1.64 на хиляда, установено
по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ ARPM 0786 -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1
КЗ по реда на чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца по делото е било да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования, възникването на вредите от процесното
увреждане, техният размер, причинно – следствената връзка между деянието и вредите,
чието репариране се иска, както и заплащането на застрахователно обезщетение и неговия
размер. Ищецът е следвало да установи и обстоятелството, че ответникът е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и направените лихви и
разноски. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. В хода
на производството по иск по чл. 500 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до
доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Според разпоредбата на чл. 500, ал. 1,
т. 1, предл. 1 КЗ „застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
2
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма”.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД“
и собственика на лек автомобил с рег. № *. При действието на този договор е образувана
щета № * във връзка с настъпило на 16.06.2022 г. увреждане на автомобил с рег. № *, като
на собственика е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 262,93 лева.
За да се ангажира отговорността на виновното лице, трябва да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето, което е
причинило вредите. Вината и противоправността в поведението на водача са установени с
влязлото в сила определение на наказателен съд, с което е одобрено постигнато
споразумение, което е задължително за гражданския съд в пределите на чл. 300 ГПК –
относно деянието, противоправността и вината на дееца. Останалите елементи от
юридическия факт непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от събраните
по делото доказателства. Посочено е, че концентрацията на алкохол в кръвта е била 1.64
промила. Останалите елементи от юридическия факт непозволено увреждане – вредите по
вид и размер, механизма на ПТП, както и причинната връзка между деянието и вредите се
установяват по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателста – опис на
щетите, не се оспорват от ответника. Съдът приема за установено, че са причинени именно
описаните от застрахователя щети.
На основание чл. 410, ал. 1 КЗ застрахователят има право и на
обичайните разноски, които е направил за определяне на щетата, в размер на 15 лева.
Поради това и по силата на разпоредбата на 500, ал. 1 КЗ, доколкото
застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил
в неговите права против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. Ето
защо съдът приема, че искът на застрахователя против Я. е основателен и доказан до пълния
предявен размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на увредения автомобил. Видно от представената схема на ПТП автомобилът е бил паркиран
правилно на специално обособен паркинг до бл. * на *.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата в размер на 12,12 лева за периода от 12.07.2022 г. (датата на плащане на
обезщетението на собственика на увредения автомобил) до 15.12.2022 г. (датата преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) съдът намира същата за
неоснователна. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като нито
законът, нито страните по спорното отношение определят срок за изпълнение на паричното
задължение. Ето защо и на общо основание длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84
ЗЗД (в този смисъл е константната съдебна практика). В случая няма данни ищецът да е
връчил покана до ответника за изплащане на щетата по регреса, поради което искът за
заплащане на мораторна лихва е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното и настоящото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в общ размер от 479,11 лева, в които е
включено и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. Я., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „ЗАД“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *,
представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К и Б.Г.И., сумата от 277,93 лева, от
3
които 262,93 лева застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски,
дължими по застраховка “Гражданска отговорност”, вследствие на осъществено от Я.
пътно-транспортно произшествие на 16.06.2022 г. в гр. * при управляване на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 16.12.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
ч. гр. д. № 8111/2022 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на сумата
от 12,12 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.07.2022 г. до
15.12.2022 г.
ОСЪЖДА К. Г. Я., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „ЗАД“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от изпълнителните директори
Ж.С.К и Б.Г.И., сумата от 479,11 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и единадесет
стотинки) съдебно-деловодни разноски за заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4